Лайза Клейпас
Кристалният залив (16)

Шестнадесета глава

— Трябва да седнеш — каза Джъстин разтревожено. — Ще ти дам вода. Ти си… — Тя млъкна изненадано. Един поглед по тялото му разкри, че е възбуден. Наистина възбуден. Определено не беше страничен ефект от отварата. Изненадана, тя се пресегна за втория шот водка и отпи предпазливо, едва навлажнявайки устни.

Внезапна топлина я обля изведнъж от главата до петите, отнемайки дъха й. Тя усети как огънят препуска по вените й. А между бедрата силно интимно туптене. Почти не можеше да мисли през мъглата от страст и объркване. И всичко това само от една-единствена глътчица водка!

А Джейсън бе изпил цял шот.

— Това е обратното на онова, което исках — възкликна тя отчаяно. — Какво се е объркало?

Джейсън взе шепа ледени кубчета от подноса и ги допря до врата си. Ледът се стопи, сякаш беше пуснат в горещ тиган. Блестящи струйки се плъзнаха около шията му и попиха в плата на тениската. Той дишаше през зъби, задъхано, неравно.

— Много съжалявам — каза му отчаяно Джъстин и протегна ръка да го докосне, след това я дръпна, когато той й хвърли опасен поглед. — Не съм искала… Не трябваше… Какво да направя? Още лед? Да пусна ли студен душ?

Джейсън сякаш не я чуваше. Той разтърка студените си мокри ръце по лицето и челюстта. Скулите му се бяха зачервили, по върховете на дългите му черни мигли се виждаха капчици. Като съблече тениската си, той разтърка енергично врата и раменете си. В продължение на един миг Джъстин можеше само да се взира в него.

— Съжалявам — произнесе тя отново. — Продължавам да влошавам нещата.

Дългите мускули на гърба му потрепериха, когато тя го докосна, сякаш дори най-лекият досег бе мъчение. Тя притисна разкаяно буза до горещата му кожа.

Джейсън се обърна бавно, сякаш едно по-бързо движение би скъсало тънката нишка на самоконтрола му. Той я привлече към себе си и тя почувства твърдата, изпълнена с копнеж напрегнатост на леопард, готов за скок.

— Следвах инструкциите точно — успя да каже само. — Трябваше да действа.

Джейсън прокара устни по извивката между шията и рамото й, триейки нос.

— Парадоксални реакция — каза той.

— Искаш да кажеш, както когато антидепресантите предизвикват мисли за самоубийство в някои хора, или… — Тя се сепна, когато усети ръцете му да отиват към ципа на дънките й и горното копче се разкопча, а ципът изсъска. — Или когато болкоуспокоителните причиняват главоболие… — Ръката му се плъзна отзад под бельото й.

— Желая те — дойде горещият му шепот срещу кожата й. — И се надявам чувството да е взаимно.

— Да, но аз…

— … защото… дявол да го вземе… няма начин да излезеш от тази стая, без да съм спал с теб.

Очите й се разшириха. Не беше възможно да мисли логично, докато той триеше тяло в нейното по този начин, а устата и ръцете му управляваха тялото й с настойчиво изискване. Тя беше шокирана от нещата, които й казваше между всяко накъсано поемане на дъх… той искаше да я докосва и да притежава всяка част от нея, да я кара да моли, да изпитва толкова силен оргазъм, че да си помисли, че се обръща наопаки.

— И желаех всичко това — промърмори той, — още преди да ми сипеш това проклето руфи^[1].

— Не беше руфи — възрази тя. — Направих отвара за отказване… която да те накара да не ме желаеш повече.

Той притисна устни към шията й, целувката му беше силна и измъчваща.

— Да ти прилича на отказване? — поиска да знае той като смъкна дънките по хълбоците й и обхвана задника й с две ръце.

Очите й бяха полузатворени, а главата й се отпусна назад, когато той я притисна срещу плътния, съблазнителен натиск на ерекцията си.

— Не — успя да отговори несигурно. — Ако искаш, мога да отида да потърся антидот.

— Вече имам един наум. — Той издърпа ризата й през главата и се пресегна да разкопчае закопчалката на сутиена й. Дънките й се свлякоха на пода и тя ги прескочи тромаво. След като бельото й излетя настрани, Джейсън се освободи от собствените си дънки и погледът му се закова върху нея. Явно нямаше първо да говорят, да изключат лампата, да затворят прозореца и да вдигнат разхвърляните си дрехи на стол. Имаше голяма вероятност да не успеят дори да стигнат до леглото.

Той я дръпна към себе си и я зацелува, устата му беше ту нежна, ту безжалостна. Топлината му беше непоносима, кожата на корема, гърдите и слабините му набъбнала. Джъстин откъсна устни от неговите. Въздухът беше горещ като в сауна, изгаряше дробовете й. Джейсън се пресегна към масата зад нея и загреба шепа ледени бучки. Притисна ги първо към гърдите й, след това ги прокара в студена пътека по торса й. Джъстин потръпна от облекчение. Водата капеше по кожата й и я караше да настръхва. Устата му хвана набъбналото зърно и изсмука влагата от него. Той се пресегна за още бучки лед, разпростря ги по собствените си гърди и надолу по тялото, и пъхна няколко в устата си.

Горяща и дезориентирана, Джъстин се хвана за ръба на масата зад нея, когато Джейсън приклекна. Тя наведе глава, косата й падаше на тежки кичури около лицето й. Студените му ръце предизвикаха тръпки по голите й бедра, палците му запълзяха нагоре, където кожата беше тънка и силно чувствителна. Набъбналите гънки бяха разтворени и задържани така. Тя потръпна и издаде неясен звук, когато усети стряскащата студенина на устата му, езика му срещу напрегнатата плът, който правеше кръгове около подутото връхче. Тя хлипаше при всяко вдишване, опитвайки се да мълчи, но бе невъзможно. Притисна ръка към устата си да потуши един нисък вик и отблъсна тъмната му глава.

Бавно, безсрамно близване по деликатните и леко болезнени копринени гънки… дрезгав шепот… след което той се изправи. Побутна я към леглото, но краката й бяха прекалено безчувствени, за да върви. Той я вдигна с изненадваща лекота, понесе я към матрака и я остави по гръб.

Бедрата й се разтвориха широко, ръцете й — наполовина свити и беззащитни над главата. Беше на ръба на климакса, зачервена и замаяна. Протегна се към него, издърпа го върху себе си и притегли главата му надолу. Той я целуна, пъхайки езика си дълбоко, и беше толкова хубаво, че тя простена в устата му. Разширявайки бедрата й с колене, той влезе в нея с настоятелен тласък. Коленете й се вдигнаха нагоре, тялото й се вкопчи във възхитителната му мъжка тежест.

Слоят пот придаваше на кожата му металически блясък, светлината позлатяваше пътечките на вените на ръцете и шията му. Очите му бяха затворени, веждите свъсени, сякаш изпитваше болка. Той влизаше в нея с бърз, яростен ритъм, без да излиза, и тя не искаше той да го прави. Притисна се към него, повдигайки се още и още, плътта й се стягаше плътно около члена му, докато двамата простенаха и потрепериха от удоволствие, което премина като изгарящ огън по всички нерви. Джейсън се тласна дълбоко и остана така, и тя усети топлината на неговото освобождение вътре в нея.

Накрая той се претърколи настрани, повличайки я със себе си. Дишането му се забави, движенията на гръдния му кош бяха стабилни и равномерни. Останаха вкопчени един в друг.

Щеше да съжалява по-късно за това… но в момента не й пукаше. Когато той се измъкна тя ахна.

— О… Ти си още…

— Да. — Тонът му беше сух. — Никога не съм вземал виагра, но доколкото мога да кажа, си забъркала един наистина дяволски добър заместител.

— Много съжалявам. Наистина не съм искала да ти го причиня. — Тъй като той замълча, тя попита колебливо: — Ядосан ли си ми?

— Да. Но е трудно да се концентрирам върху това, когато се давя в ендорфини.

Тя се усмихна леко и се отпусна срещу него.

Той лениво прокара опакото на пръстите си по горната извивка на гърдите й.

— Още ли си на хапчета против забременяване?

Тя кимна.

— Ти наруши правилото си за презервативите. Толкова съжаля…

— Не е нужно да се извиняваш. — Той хвана връхчето на гърдата й между кокалчетата си и леко го подръпна.

Никой никога не я бе държал в ръцете си толкова дълго след секс, дори когато беше искала това. Но ръцете на Джейсън бяха нежни, когато търпеливо разпридаше удоволствието вътре в нея, карайки го отново и отново да разцъфтява.

— Няма проблем, стига да не се влюбвам в теб — чу се тя да произнася.

— Но ще се влюбиш.

Това бе достатъчно да я изтръгне от еуфорията. Като се надигна на лакът, тя го изгледа намръщено.

— Не, няма. Единствената причина, поради която съм в леглото с теб, е защото страдаше от един от онези четиричасови спешни случаи, за които говорят непрекъснато по телевизията.

— Причинен от теб — изтъкна той.

— Да, мъча се да помогна. Но бих оценила, ако не се опитваш да тълкуваш това като нещо романтично или многозначително.

Отговорът му беше сух.

— Какво искаш да направя?

Джъстин помисли за миг.

— Кажи ми най-лошото нещо за себе си. Направи така, че да изглеждаш толкова непривлекателен, че да няма начин да се влюбя в теб.

Той й хвърли подозрителен поглед и я издърпа от леглото.

Джъстин го последва в банята.

— Кажи ми някои от лошите си навици — настоя тя. — Оставяш ли мокри кърпи върху леглото? Изрязваш ли си ноктите в дневната?

— Не. — Джейсън влезе под душа и й направи знак да се присъедини към него.

— Тогава какво? — Тя застана до него, тръпнейки от удоволствие, когато топлата вода потече по нея. — Не си идеален. Все трябва да има нещо.

Джейсън взе един сапун и натърка ръцете си.

— Когато се разболея, ставам като разярен бултериер. — Той започна да я къпе, едрите му насапунисани ръце се движеха по тялото й. — По време на филм винаги изтъквам слабостите в сюжета, докато другите се опитват да гледат. — Забелязвайки разширяващата се усмивка върху лицето на Джъстин, той наведе глава и си открадна целувка. — Понякога по време на спор изваждам мобилния си телефон и търся информация, за да докажа, че съм прав и се връщам в разговора, когато вече не е уместно. — Той млъкна. — Оставям празни съдове в хладилника. Всеки път, когато има чиния със смесени ядки, изяждам всички бадеми и кашу, а оставям фъстъците за другите. А понякога, когато не мога да спя нощем, поправям напосоки страниците на другите в Уикипедия. — Устата му притисна нейната, поглъщайки звука от гласа й, сякаш той можеше да го опита. — А сега ми кажи твоите.

Тя отиде зад него и започна да насапунисва гърба му, възхищавайки се на силните очертания.

— Подсвирквам си, докато чистя пода с моп или прахосмукачка. Един ден толкова се бях увлякла, че Зоуи ме подгони с лъжицата. — Тя спря за миг, когато той се разсмя. — Когато ми е скучно — продължи след малко, — пазарувам по интернет неща, които не ми трябват. И мога да спра да играя някоя игра, каквото и да е, по средата, и никога да не я доиграя.

— Наистина ли? Как го правиш? — Джейсън прозвуча удивено.

— Краткосрочно внимание. Освен това обичам да давам съвети, когато не ми ги искат. — Тя се пресегна отпред и хлъзгавите й ръце се спряха върху слабините му, обхващайки възбудения му член. — И както ти наскоро откри, давам афродизиаци на нищо неподозиращи гости в хотела ми.

Той беше напълно възбуден, дишаше остро.

— Навик ли ти е? — успя да я попита.

— Всъщност, ти си първият.

— И ще съм последният.

Пръстите й се стегнаха и се плъзнаха по дължината му.

— Как трябва да го направя? — прошепна тя срещу мокрия му гръб. — Така?… Или така…?

— Така. — Той беше принуден да си поеме още въздух. — Боже. Да. Така. — Като наведе глава, той подпря ръце на стената.

Джъстин се изви към гърба му и започна да го гали, докато водата ги обливаше и бялата пара се виеше във въздуха. Той шепнеше някакви думи, нежности, ругатни, а тя пиеше звуците на неговата възбуда. Хватката й върху него стана настойчива, ръката й помпаше и стимулираше усещания, топлината се събираше безмилостно и бързо. Той стигна до освобождение с нисък, безпомощен звук, а тя изтегляше удоволствието от него, наслаждавайки се на силните му мъжествени тръпки.

Джейсън спря душа и обви двамата с дебела хавлиена кърпа.

— Сега ти.

Тя поклати глава.

— Не се нуждая от нищо.

Джейсън обхвана тила й и наведе уста към ухото й.

— Нуждаеш се от това, което ще ти дам — прошепна той и всяко косъмче по нея настръхна. Като я пренесе обратно на леглото, той смъкна завивките и я простря върху чаршафите.

Надвеси се над нея и прокара върховете на пръстите си по тялото й, картографирайки най-чувствителните нерви. Тя се сгърчи и му прошепна да побърза. Но това щеше да бъде сторено с темпото, което той определеше, бавно като летен здрач. Тя настоява, докато накрая остана неподвижна и мълчалива. Само дишането й се ускори. Топлината танцуваше по повърхността на кожата й всеки път, когато устните му я докосваха или тялото му притискаше нейното.

Вече беше научил прекалено много за нея и го използваше, играейки си. Придвижи се надолу между бедрата й и близна уязвимата розовина на секса й, като мина възбуждащо по нежните ръбчета; когато желанието стана прекалено силно, тя се сгърчи и отблъсна главата му. Но той хвана ръцете й и ги стисна здраво, принуди я да стои неподвижна, карайки я да го вземе. Усещането я прониза и стигна до най-горната част на черепа й. Тя се разтърсваше при всеки разтапящ тласък, удоволствието препускаше по вените й, пред очите й танцуваха звезди. Краката й се разтвориха и пръстите й се свиха, когато почувства началото на оргазъма, но в този миг той спря и вдигна глава.

Прикова я с тежестта си и влезе в нея с бавно, тежко хлъзгане. Вдигна ръцете над главата й и я погледна с тези свои тъмни очи, докато извиваше хълбоци в преднамерено бавно въртене, измъчвайки я безмилостно. Тя се мяташе и гърчеше в агония, произнасяйки несвързано… о, моля те… сега, моля те… Чу неговия тих смях, докато я любеше извратено бавно и изпращаше през нея безпомощни спазми.

По-късно през нощта тя се събуди, усетила ръцете му върху себе си, а устата му — на гърдите си. Простена, когато той се плъзна в нея, главата й се отметна назад върху поддържащата му ръка. Заляха я усещания и вълничките станаха вълни, които прииждаха, без да спират.

Часовете се преляха в дълга, тъмна фантазия. Тя никога не бе подозирала, че удоволствието може да бъде толкова разнообразно, толкова замайващо. А после имаше сънени разговори, докато лежаха и се наслаждаваха на думите, сякаш бяха целувки.

— Как беше в манастира? — прошепна Джъстин, искаше да знае повече за едно преживяване, което бе напълно чуждо за нея. — Харесваше ли ти там?

Ръката му я галеше бавно по гърба.

— Не. Но имах нужда от това.

— Защо?

— Бях се изморил да се чувствам така, сякаш нищо няма значение. Да върша нещата отгоре-отгоре. Дзен те учи, че всичко е важно. Дори нещо такова като миенето на една купа си струва да бъде направено както трябва. Това ти помага да осъзнаеш, че дните и седмиците от живота ти не се изнизват безследно.

Джъстин отпусна глава на рамото му, ръката й се спусна нежно върху сърцето му.

— Много ли медитираше?

— Вечерите. Денят започваше в четири и половина с обща лекция. После имаше закуска, след която работа, като плевене в градината или цепене на дърва. Следобед всеки ученик имаше лична среща с учителя в храма, Роши^[2]. А след вечеря медитация. Роши задаваше въпрос на всеки от нас. Докато медитираш върху него, се опитваш да успокоиш ума си и да разбереш значението му. Някои хора се мъчат години наред да намерят отговора.

Пръстите му откриха тънката верижка около шията й, проследявайки я по дължината й, когато той продължи:

— Една нощ, докато медитирах, имах видение. Бях в храм, вървях към една сянка, чийто силует беше точно като моя. Осъзнах, че съм в храма — а сянката беше празното пространство, където би трябвало да е душата.

Джъстин усети тръпка на безпокойство, примесена със съчувствие.

— Каза ли на Роши за това?

Джейсън кимна.

— Той не мислеше, че липсата на душа е нещо, за което трябва да се тревожа. Посъветва ме да го приема. Празнотата е ключова концепция в будистката философия. Част от пътя към просветлението. — Гласът му стана горчив. — За съжаление, излязох лош будист.

— Аз сигурно щях да съм още по-лоша будистка от теб. Не обичам въпроси без ясни отговори. — Тя вдигна глава и го погледна. — Значи така и никога не го прие? Това, че нямаш душа?

— А ти би ли? — попита той.

Тя се поколеба и поклати глава. Не. Сигурно щеше да се чувства точно като него… опитвайки се да запълни оформената като душа празнота отвътре.

* * *

Следващата сутрин беше отвратителна, разбира се.

Джъстин се събуди рано по навик и успя да се облече и да се измъкне преди Джейсън да отвори очи. Тя беше кисела и несръчна от изтощение, и почти болна от тревога. Като ругаеше и се препъваше, отиде в къщата си и си взе най-горещия душ, който можеше да издържи.

Една проверка в огледалото разкри, че очите й са с тъмни кръгове и зачервени. На врата й се мъдреше издайническо червено петно. Като изсумтя, тя вдигна косата си и я върза на опашка, а после намаза лицето си с тониран овлажнител.

След това пресуши чаша кафе с няколко ибупрофена, вдигна телефона си и звънна на Сейдж. Не бяха много хората, на които би могла да се обади в този час, но Сейдж си беше ранобудница.

— Добро утро — поздрави я бодро възрастната жена в другия край на линията. — Как си, Джъстин?

— Добре. А ти?

— Страхотно. Прекарахме вчерашния ден в бране на бъз. Следващия път, когато дойдеш, ще направим палачинки със сироп от бъз.

— Звучи приятно. — Джъстин разтърка уморено челото си. — Извинявай, че те безпокоя толкова рано, но…

— О, изобщо не ме безпокоиш.

— … Имам въпрос и се надявах, че ще можеш да ми помогнеш. Вчера направих отвара, която не проработи и трябва да разбера защо.

— Разкажи ми по-подробно. — Алхимията беше специалитет на Сейдж — нямаше нещо, което да обичаше повече от това да прави отвари и магически еликсири. Навремето беше изкарала курс по масла, прахчета, еликсири, мехлеми и лосиони. Беше наясно кои съставки могат да бъдат заменени или кои — добавени, за да се увеличи силата на отварата.

— Става въпрос за отвара за отказване — обясни Джъстин. — Реших да я дам на Джейсън вчера.

— Добра идея.

— И аз така мислех. Но нищо не се получи.

— Сигурна ли си? Трябва да изчакаш достатъчно време, за да даде ефект.

— Напълно съм сигурна — каза Джъстин и се сви, когато си спомни сексуалните гимнастики от предишната нощ.

— Убедена ли си, че си спазила точно количеството на съставките? Направи ли първо ритуално прочистване на работното място?

— Да. — Джъстин описа точно какви процедури е използвала и изреди елементите на рецептата. — Дали не е, защото дадох на Джейсън шот водка? Възможно ли е алкохолът да е попречил?

— Не — отвърна Сейдж замислено, — това не би трябвало да окаже влияние.

— Може би защото не съм девственица…

Пълна тишина.

— Нарича се „Сълзите на девицата“ — каза Джъстин, — но не мисля, че трябва да има чак такава голяма разлика, ако не съм… нали разбираш… невинна, така че…

— Джъстин, да не би да казваш, че си сложила истински сълзи в отварата? Че си се накарала да плачеш?

— Ами… да. Виждала съм и по-необичайни съставки в отварите. Не мислих много за това.

Тонът на Сейдж беше саркастичен.

— Сълзите на девицата е растение, скъпа.

— Растение?

— Плевел, известен още като разпростряно плюскавиче. Споменато е в книгата за билките, която ти дадох. Обеща ми, че ще я прочетеш.

— Прескочих някои части — призна Джъстин. — Трудно ми е да не заспя, когато чета за растения.

— Ако възнамеряваш да практикуваш магия дори на най-ниско ниво, трябва да учиш и да се подготвиш основно. Никакво прескачане. Никакво дилетантство. Отварата не е имала противоположен ефект върху Джейсън, надявам се?

Джъстин беше прекалено изморена, за да се изразява деликатно.

— Имаш предвид дали не го е направила похотлив?

— О, скъпа. — Смутена пауза. — Да не се каниш да забъркаш друга порция?

— Не, Джейсън си тръгва утре сутрин.

— Възхвала на Хеката! — дойде незабавният отговор на Сейдж.

— Да. Така че няма да ми се налага да развалям магията, Сейдж. Нямам представа какво ще се покаже след отварянето на Кутията на Пандора.

— Вината не беше твоя. След известен размисъл започнах да съжалявам за решението, което взехме по отношение на теб преди много време. Беше грешка — направена от най-добри подбуди, — но все пак грешка. — Сейдж добави със съжаление: — „Кристалният залив“ е талантливо Сборище, но не бих казала, че изучаването на магическата етика е било някога най-силната ни страна.

— Винаги си казвала, че магията е нещо хубаво, стига да не вреди на някого. Каза ми го, защото толкова много заклинания завършват с думите „Нека никой да не пострада“.

— Да, но как да знаем кога едно заклинание ще навреди и кога не? Не можем никога да сме напълно сигурни за всички последици. Това беше дилемата, с която се сблъскахме, когато Мариголд ни помоли да ти направим магия. Но тя ни убеди, че ще е за твое добро и ще те предпази от страдание.

— Може и да е била права — каза тъжно Джъстин.

Сейдж изпусна дълга въздишка.

— О, Джъстин. Вчера цял ден си спомнях как се чувствах, когато загубих Нийл. Дори сега има моменти, когато ми спира дъхът, когато осъзная, че го няма. Но има дарове, които получаваме единствено чрез мъката.

— Не искам да мисля за възможните ползи от мъката — каза Джъстин. — Единственото, което искам, е Джейсън да е в безопасност.

— Ще бъде ли?

Джъстин знаеше, че това, което Сейдж мисли, е „Влюбена ли си в него?“.

— Не знам. — Тя стисна телефона силно. — Страх ме е. Не съм сигурна докъде стига това. Непрекъснато си повтарям, че не може да стане толкова бързо. Имам предвид, не мога да се влюбя в човек, когото току-що съм срещнала.

— Разбира се, че можеш — възрази Сейдж меко. — Сърцата на някои хора са много експедитивни в този работа.

Гърлото на Джъстин се сви.

— Ако съм го поставила в опасност, ще се наложи да поправя това — каза тя. — Трябва да има отговор в Триодекада. Трябва да има нещо, което мога да направя.

— Бедното ми момиче, мислиш ли, че не съм опитала всичко, за да спася моя Нийл? Мислиш ли, че майка ти не е търсила начин да пощади баща ти? Каквото и да направиш, само влошаваш нещата. Природата на проклятието е жертва.

Човешка жертва. Това ли беше цената на любовта за човек като нея?

— Ти веднъж ми каза, че нищо не е невъзможно в магията, само невероятно.

— Да. Но също така ти казах, че никога не трябва да се захващаме с невероятното. Да не се намесваме в живота и смъртта. Това е областта на висшата магия, която е над нашите сили. Опит да влезем в ролята на бог за човешка цел. А това никога не завършва добре.