Лайза Клейпас
Кристалният залив (10)

Десета глава

През останалата част от вечерята Джъстин се почувства много по-опиянена от двете чаши вино, отколкото можеше да се очаква. Разговорът течеше без усилие. Оказа се, че двамата имат еднакъв вкус за музика — Дъ блек кийс, Лени Кравиц. Джейсън се опита да обясни японската анимация като форма на изкуство, стилистичните преувеличения, линеарната отсянка, произлязла от японската калиграфия. Тя се съгласи да гледа „Подвижният замък на Хоул“ непредубедено.

Някои мъже изглеждаха толкова добре, че нямаше значение дали са секси. А някои бяха толкова секси, че не беше необходимо да изглеждат добре. Това, че този мъж беше и двете, бе доказателство, че животът по същество не е честен. Той беше един от победителите от случайно създадената от природата генетична лотария.

Никой не би ме обвинил, ако спя с него. Това красиво лице, тези ръце… Дори аз не бих се обвинявала.

Те си разделиха чинийка с портокалово-джинджифилово сорбе, свежо и тръпчиво върху езика й. То се разтопи мигновено в горещата й уста.

Искам да го целуна, помисли си тя, като се взираше безпомощно в твърдите очертания на устните му.

Опитвайки се да се разсее, тя продължи да го разпитва за семейството му, за майка му, а той отговаряше послушно. Тя се казвала Амайя, което означавало „нощен дъжд“ на японски. Била мила, но хладна. Поддържала къщата чиста и подредена, и на масата винаги имало букети цветя.

Искам да лежа в легло с него и да чувствам ръцете му върху себе си. Искам да го чувствам навсякъде. Искам дъха му върху кожата си.

— Родителите ти обичали ли са се някога? — чу се тя да пита. — Поне в началото?

Джейсън поклати глава.

— Баща ми смятал, че женейки се за полуяпонка означава да има покорна съпруга. Вместо това тя излязла нещастна.

Искам да го усещам как се движи в мен и да виждам удоволствието върху лицето му. Искам да ме възбужда, а аз да го моля за още.

— Защо се е омъжила за него?

— Мисля, че е било въпрос на момент. Тя е била самотна, той й е предложил. И тя се съгласила.

— Аз никога не бих го направила — каза Джъстин.

— Не си била толкова самотна, колкото нея. Тя е била аутсайдер. По-голямата част от семейството й били в Япония…

— Била съм точно толкова самотна. Не си свързан с нищо. Някои нощи имаш чувството, че умираш с всеки час. Толкова си отчаян, че не можеш да привлечеш дори онзи тип човек, с какъвто си се клел, че никога не би се съгласил да бъдеш. Така че гледаш да си зает с работа, решаваш в списанията личностни тестове и се опитваш да не мразиш двойките, които носят глупаво еднакви ризи и изглеждат щастливи дори просто като стоят на опашка пред касата…

Тя спря рязко, примигвайки, когато Джейсън взе ръката й между своите. Той я гледаше настойчиво, палецът му правеше кръгове в дланта й, които внезапно станаха чувствени, карайки нервите й да потръпнат.

Гласът й се беше издигнал, осъзна тя ужасено. Беше говорила прекалено високо в този малък ресторант. И надуто. За самотата.

Духове, моля ви, убийте ме сега.

Такова унижение не можеше да се понесе. Трябваше да напусне страната и да смени името си. Единственият изход беше да се изсели.

— Обикновено на първа среща се справям по-добре от сега — прошепна тя.

— Всичко е наред — каза той спокойно. — Каквото и да си направила, казала или почувствала. Всичко е окей.

Джъстин се взря в него. Каквото е направила било окей? Кой мъж казва такова нещо? Възможно ли беше той наистина да го мисли?

Джейсън вече беше платил сметката. Той стана и й помогна да се измъкне иззад стола.

Излязоха навън. Небето беше облачно и млечносиво, въздухът пълен с мъгла с вкус на морски спрей. Изсвирването на пристигащия в десет часа ферибот проехтя по улицата, отеквайки в тъмните врати на магазините и притихналите сгради.

Острият грак на врана остърга нервите на Джъстин. Тя видя пляскащи черни крила, когато птицата се вдигна и отлетя от високия покрив на ресторанта. Лоша поличба.

Джейсън я хвана за лакътя и я побутна към страничната част на сградата, движенията му бяха бавни и преднамерени.

Тя си пое бързо дъх, когато ръцете му се обвиха около нея. Сенките ги заобиколиха в лъхащата на камък студенина, финият чакъл дращеше тънките подметки на сандалите й. Тя за миг изгуби ориентация в тъмното. Едната му ръка се плъзна в ямичката на врата й с наелектризиращо движение. Другата отиде на гърба й, притегляйки я към твърдото му тяло. Вълната на спортното му сако, миризмата на кожата му и на обикновен бял сапун, смесена в чист и опияняващ аромат.

Той наведе глава, устата му намери нейната с търсещ натиск. Тя си пое задъхано въздух и той продължи след стихналия звук, сякаш можеше да го вкуси; устата му притисна нейната. Прости и бавни целувки, разтапяща топлина, обвита в хлад.

Той хвана един кичур от косата й, който се бе измъкнал от вързаната й на опашка коса, и го сложи зад ухото й, след което устните му се приближиха към оголената кожа. Толкова нежно, сякаш кожата й беше нежна като листенца на жасмин. Той намери пулса й и тя потръпна и се изви срещу него. Удоволствието се разля надолу в стомаха й, връхчетата на гърдите и между бедрата й.

Треперейки прекалено силно, за да може да издържи тежестта на собственото си тяло, Джъстин се притисна в него. Ръката му обхвана гърба й, възвръщайки равновесието й. Устните му покриха нейните, принуждавайки ги да се разтворят. Те имаха вкус на портокали, езикът му беше сладък. Дъхът й се накъса и премина в стонове, и тя се опита да ги потисне, да замълчи.

По-силни, по-дълбоки целувки, които я плячкосваха бавно и тя не можеше да диша, нито да мисли, единственото, което бе в състояние да прави, бе да чувства; тялото й абсорбираше усещането, то се разливаше, преминаваше от клетка в клетка. Нямаше представа колко болезнени минути са минали, преди Джейсън да я остави. Устата му не бързаше да се откъсне от нейната, открадвайки още една кратка целувка, после премина по бузата й.

Нощта беше захладняла, мракът падаше като среднощни цветя. Като свали сакото си, Джейсън го наметна върху раменете й. Джъстин с благодарност пъхна ръце в подплатените с коприна ръкави и неговата топлина и аромат я обгърнаха. Той я хвана за ръката.

Докато вървяха обратно към хотела, говориха съвсем малко. Бяха изрекли толкова много през изминалите няколко часа, бяха споделили толкова тайни. Тя така и не можеше да се сети от какво би се отрекла. Опита се да разбере в кой момент линията е била премината, когато е разкрила прекалено много от себе си. Но не откри да е имало такава линия. И все още нямаше.

Стомахът й се повдига нагоре и остана да виси, сякаш някой я беше закачил на балон с горещ въздух. Всичко беше прекалено интензивно, прекалено чувствително.

Такова ли било, това болезнено привличане, което зашеметяваше, плашеше и възбуждаше едновременно? Може би за другите хора това беше нормално?

Боже, как го издържаха!

Когато приближиха къщата, светлината на една лампа отвътре проникваше през прозореца и разпръскваше лимоновожълти триъгълници по земята. Джъстин застана на прага и обърна лице към Джейсън. Изопнатите й нерви бяха превърнали вътрешността й в пинбол машина. Всичко тракаше, звънеше и подскачаше.

— Какво ще правиш утре? — попита го тя.

— Ще стана рано, за да проверя кораба с представителя на чартърната компания.

— Какъв кораб ще наемеш?

— Шестметров Бейлайнер. Ще изведа няколко от момчетата на риболов.

— Няма много място на кораб с такива размери.

— За начина, по който ще ловим риба — каза той сухо, — това няма голямо значение.

— Има доста коварни плитчини и скали.

— Мога да чета карти.

— Това е добре. — Тя се запита дали трябва да каже нещо за целувката… целувките… извън ресторанта. Джейсън мълчеше. Като затърси бравата, тя отвори вратата няколко сантиметра и отново го погледна. — Благодаря за вечерята. Забавлявах се много повече, отколкото очаквах. Това е… Нямах очаквания. Имам предвид… не мислех, че ти и аз…

— Разбирам — каза Джейсън с лека усмивка. — Ще се видим утре.

Значи нямаше да направи стъпка към нея. Тя очакваше, че ще изпита облекчение. Но изпита само разочарование, че й предстои още една дълга, празна нощ.

— Утре няма да ме има през по-голямата част от деня — каза му тя. — Ще отида на гости на приятелки на Колдрън Айлънд. Две жени, които живеят в старата къща с фара.

— Водно такси ли ще вземеш?

— Не, имам каяк.

Лицето на Джейсън се промени, веселото изражение изчезна.

— Сама ли ще ходиш?

— Не е далече. Най-много две мили. А и маршрутът е познат. Мога да го взема за час или дори по-малко.

— Имаш ли уреди за сигнализиране?

— Дори инструменти за ремонт.

— Въпреки това не бива да ходиш сама. Ще те откарам с Бейлайнера.

Тя го изгледа скептично.

— А как ще се върна обратно?

— Ще те взема по-късно. Или, ако предпочиташ, ще ти изпратя водно такси.

— Благодаря, но не обичам да чакам да ме вземат, нито пък да карам някой друг да ме чака. Наистина, не е нужно да се безпокоиш. Обичам да греба до Колдрън Айлънд. Правила съм го много пъти и никога не съм имала проблем.

— Откъде тръгваш?

— Рош Харбър.

— Ще носиш ли спасителна жилетка?

Загрижеността му за нейната сигурност едновременно я ласкаеше и дразнеше. Не беше свикнала да отговаря пред другиго за своите решения.

— Не, никой не го прави за такива кратки разстояния. Гребците тук се обличат съобразно температурата на въздуха, освен ако не очакват някакви предизвикателства.

— Не можеш да знаеш със сигурност, че няма да се сблъскаш с такива. А и можеш да се преобърнеш по невнимание. Облечи спасителна жилетка.

— Да облека спасителна жилетка? — повтори Джъстин. — Пак ли започваш да раздаваш заповеди?

Макар да можеше да се закълне, че Джейсън иска да продължи да спори, той си затвори устата. Пъхна ръце в джобовете си и се обърна да си върви.

Щеше да си тръгне без нито една дума?

— Ще ти донеса водката след няколко минути — каза тя.

Джейсън спря.

— Благодаря, но тази вечер не искам. — Той не се обърна.

— Няма проблем. Не искам да рискувам да Присила да ме наругае утре, че не съм спазила инструкциите й.

Джейсън се обърна към нея, изглеждаше раздразнен.

— Щом аз ти казвам, значи можеш да прескочиш водката.

— Ще оставя подноса пред вратата ти. Ако искаш я вземи, ако искаш недей, но тя ще е там.

Той я изгледа студено.

— Защо настояваш да правиш нещо, което ти казах, че не трябва да правиш? Особено когато не ти влиза в задълженията.

— Ти не отказваш водката, защото не влиза в задълженията ми — сопна му се тя. — Ядоса ми се, че ще изляза сама с каяка утре.

Джейсън влезе в къщата, повличайки я със себе си. Сакото върху нея се плъзна и се свлече на пода. Той я хвана за раменете и я дръпна нагоре, и тя бе принудена да се изправи на пръсти. Беше притисната в него и чувството беше наелектризиращо.

Той се наведе така, че тя не можеше да види лицето му. Ниското стържене на гласа му накара всяко косъмче по тялото й да настръхне.

— Причината, поради която не искам да носиш нищо в стаята ми, Джъстин, е защото има толкова много изкушения, с които трябва да се справя. В случай, че още не си разбрала… — твърдо, интимно побутване я накара да ахне — … желая те. Всеки път, когато те погледнех в тази проклета рокля тази вечер, си те представях гола, и исках да… — Той млъкна, държеше я здраво, опитвайки се да регулира дишането си. — Не идвай при мен тази вечер — каза накрая той, — иначе ще свършиш в леглото ми и ще те чукам до Каменната ера и обратно. Сега ясно ли ти е?

Джъстин кимна замаяно. Тънките слоеве на дрехите им не можеха да скрият формата на възбудената му плът, агресивната твърдост и топлина. Беше толкова хубаво чувство, да е плътно притисната в него, че стоеше като парализирана. Можеше да усети аромата на кожата му, на сол, на кехлибар и на нощен въздух.

След една непоносима пауза гръдният кош на Джейсън се повдигна и смъкна несигурно.

— Трябва да те оставя — произнесе той сякаш по-скоро на себе си, отколкото на нея.

Джъстин се прилепи към него.

— Можеш да останеш — успя да прошепне тя.

— Не тази вечер.

— Защо?

— Не си готова.

— Подготви ме.

Дъхът му спря. Ръката му мина нагоре-надолу по гърба й.

— Джъстин… правила ли си някога секс на първа среща?

— Да — отвърна тя мигновено.

Джейсън хвана брадичката й и я накара да го погледне. След като се опита да задържи погледа му няколко секунди, Джъстин се изчерви.

— Не. Но въпреки това остани с мен.

Той продължи да се взира в очите й. Силните ъгли на чертите му се очертаваха остро на светлината на лампата, едната страна тънеше сянка.

— Прекалено скоро е — произнесе той равно. — Някои хора могат да се чукат без чувства и на сутринта след това няма да се чувстват зле. Ти не си от тях. Колкото и да е хубаво, на следващата сутрин ще съжаляваш.

— Няма — възрази тя.

— Всичко е изписано на лицето ти. Така че ще действаме бавно. — Когато тя отвори уста да възрази, той рече: — Не заради мен. Заради теб.

Тялото й представляваше възел от изпълнени с копнеж болки. Тя почти не можеше да разсъждава от желанието, което беше разтопило вътрешностите й. Желанието, водещо към този момент, към този мъж, си струваше чакането цял живот.

— Но аз те желая — каза тя, ужасена от умолителната нотка в гласа си.

Нещо в лицето му омекна. Той се приближи към нея бавно и ръцете му се плъзнаха по тялото й, обхващайки леко извивките на хълбоците през копринения плат. Тя вдигна лице невиждащо, когато устата му се спусна, мислите й се пръснаха от вълнение. От гърлото й се откъсна стон и езикът му я близна дълбоко, сякаш искаше да вкуси звука. Ръката му се премести от диафрагмата към гърдите й, обхвана твърдата извивка, а палецът му започна да прави кръгове около щръкналото зърно. По кожата й избиха ситни капчици пот и роклята й залепна за нея. Единственото, за което можеше да мисли сега, беше колко много иска да я съблече.

Джейсън се пресегна надолу зад хълбоците й, хвана роклята и провря пръсти под еластичната лента на прашките. Разтегна съвсем леко, колкото да дръпне бельото на чатала между бедрата й. Джъстин се разтрепери, когато парченцето коприна запулсира настойчиво.

— Мога да се погрижа за теб — прошепна Джейсън.

— Ти… си променил мнението си? — попита тя и усети устните си подпухнали.

Като пусна лентата на прашката, той повдигна полата й по-високо и плъзна ръка отдолу. Погали чувствената извивка на хълбока й.

— Не. Но ще те накарам да се почувстваш добре. Точно тук и сега. — Палецът му се промуши под еластичната лента на гащичките й. — Единственото, което трябва да правиш, е да се държиш за мен. Кажи ми, че искаш. Само ми кажи.

Когато ръката му се плъзна по дупето й, Джъстин се пресегна и хвана китката му.

— Почакай. Няма да правим секс, но искаш да… отидеш направо на трета база^[1]?

Фразата накара устните му да се извият.

— Не мога да си спомня спецификата на „трета база“ — каза той сухо. — Но ми звучи правилно.

— Но тогава само аз ще съм задоволена.

— Да.

— Не. — Като се намръщи, Джъстин се отдръпна от него. — Снизходителна мижитурка. Отказваш ми секс, защото си решил, че съм прекалено незряла за…

— Неопитна.

— Все същото.

— Не, не е.

— Прекалено незряла — продължи тя разпалено, — за да съм способна да вземам решения какво искам да правя със собственото си тяло.

— Не е обида, когато един мъж иска да кара нещата по-бавно.

— Какво е тогава?

— Комплимент.

— Не ми прилича на такъв. — Някъде вътре в себе си тя знаеше, че трябва да му е благодарна, че се опитва да бъде джентълмен, но в момента беше прекалено фрустрирана сексуално, за да й пука. Като се намръщи, тя отиде до вратата и я отвори. — Върви си. И не се затруднявай да ме каниш на среща. Не давам втори шанс.

Джейсън се усмихна и й благодари, след това се наведе да вдигне сакото си от пода. Преди да тръгне, той спря на прага и каза:

— Не трябва да изключваш втория шанс. Понякога той идва с интересни бонуси.

* * *

След една нощ с накъсан сън Джъстин се събуди рано и започна деня както обикновено, като пълнеше и пускаше кафемашината в кухнята, подреждаше масите в салона за хранене и включи фурните да се затоплят преди идването на Зоуи.

Още с идването си Зоуи, която изглеждаше свежа като утринно слънце и маргаритка, погледна Джъстин и попита:

— Какво се е случило?

— Нищо — промърмори Джъстин. Тя седеше до кухненската маса, хванала чашата с кафе с две ръце. Вдигна я до устните си и пресуши съдържанието й, без да спира.

Зоуи разбърка сметана и захар в друга чаша с кафе и й я подаде.

— Срещата не мина ли добре?

— Мина фантастично. Невероятни храна и вино, страхотен разговор с най-страхотния мъж, когото съм срещала. До края на вечерта бях готова да правя секс с него на пода на най-близката кола.

— Тогава защо…?

— Той не искаше. Нещо от рода на „прекалено скоро“ и „за твое добро“, което — както знаем — мъжете говорят, когато искат да кажат, че не ставаш за чукане. След което си тръгна, сякаш го гонят рояк пчели.

— Преувеличаваш — каза Зоуи, а гласът й трепереше от смях. — Не допускаш ли, че те уважава прекалено много и затова не иска да насилва нещата?

— Мъжете не мислят по този начин. Тяхната представа за страхотна първа среща не е „Ау, на мен наистина ми харесва да гледам как тази жена яде и как след това се прибира сама“. — Тя поклати глава мрачно. — Но всичко е за добро. Той е прекалено богат. Прекалено контролиращ. Прекалено всичко.

— Какво мога да направя? — попита Зоуи, очите й бяха пълни с тревога.

— Ако нямаш нищо против, би ли хвърляла по едно око на Анет и Нита, докато работят днес? Аз ще отида с каяка до Колдрън Айлънд при Розмари и Сейдж.

— Разбира се. Радвам се, че ще ги видиш. Това винаги ти се отразява добре.

* * *

Беше почти невъзможно да се облече за комбинацията от температура от двайсет и четири градуса на въздуха и десет градуса на водата. Екипировката за каяк, която осигуряваше прилична топлина във водата, щеше да запарва непоносимо и да ограничава по време на гребане. Пред такъв избор повечето каякари решаваха да се откажат от спасителни жилетки и да се надяват на късмет. Джъстин реши да направи компромис, обличайки водонепромокаемо горнище с къси ръкави и неопренов панталон до коленете. Нямаше да е толкова удобно, колкото ако беше само с обикновена тениска и шорти, но трябваше да има някаква защита, в случай, че се преобърнеше.

Внезапното потъване в студена вода беше опасно дори за опитни плувци. Джъстин го беше преживявала няколко пъти в миналото, докато караше курс за гребане. Макар да си подготвен, студеният шок беше неприятен и объркващ. Това те караше неволно да си поемаш въздух, което беше голяма беда, ако лицето ти е под водата. А дори и с глава над водата, ларинксът можеше да се затвори и да спре пътя на въздуха, смърт, позната като „сухо удавяне“.

Денят беше облачен, с режещ вятър и леко вълнение. Настъпваше атмосферен фронт от ниско налягане, което можеше да доведе до слаб дъжд и по-силен вятър. Но тъй като се бе справяла с подобни обстоятелства и преди, Джъстин не се разтревожи особено.

— Аз нямаше да изляза в това време, ако бях на вас — каза един мъж на пристанището Рош Харбър, докато Джъстин сгъваше количката за каяк и я прибираше. Възрастният човек стоеше с чаша кафе в ръка и поничка в другата. — Нахлува студен фронт.

Джъстин посочи мобилния си, преди да го прибере в една непромокаема торба.

— Приложението на телефона ми показва, че всичко ще е наред.

— Приложение — подигра се той и отхапа втора хапка от поничката. — Облаците вчера изглеждаха като люспи на скумрия. Което означава, че се задава буря. Виждате ли тези чайки, дето летят ниско? А рибите, които се хранят на повърхността на водата? Всички знаци са налице. Приложението на Майката Природа, което използвам от петдесет години, никога не е сбъркало.

— Тези риби не са се допитвали до местния доплеров радар — каза Джъстин с усмивка. — Прогнозата е чудесна.

Той поклати глава като врял и кипял моряк, който рядко се вслушва в думите на безочливи младоци.

— Прогнози за времето и мъртва риба. И двете бързо се развалят.

След като закопча спасителната си жилетка, Джъстин потегли с уверени движения, влизайки в темпо за едночасовото пътуване. Вятърът прорязваше топлината на деня и създаваше приятно чувство. Стиснала греблата, тя се концентрира да ги забива зад всяка надигаща се вълна.

Вятърът се промени, принуждавайки я да се движи зигзагообразно, променяйки първоначалното направление. Приведена ниско, за да намали съпротивата на вятъра, тя загребваше и изтласкваше водата с гребла. Което си беше доста интензивна тренировка. Ритъмът й бе нарушаван от постоянната необходимост да се опитва да не позволи на каяка да се обърне и да се движи напречно на вълните.

Поривите на вятъра, сега придружени от дъжд, удряха с повишена сила. Запращаха я в една посока, докато водата я блъскаше в друга. Вълните станаха по-дълги, енергията се издигаше в пенести течни хълмове. Присвивайки очи към небето, Джъстин се изненада от плътния и тъмен облачен фронт.

Беше се случило прекалено бързо. Нямаше логика.

Не е нормално, помисли си тя и я прониза страх.

Не се опитвай да обвиняваш съдбата, беше я предупредила веднъж Розмари.

Тя гребеше най-малко от един час — би трябвало досега да е стигнала Колдрън Айлънд. Когато се опита да установи местоположението си, с изумление откри, че петдесет и петфутовата скала на Колдрън все още е на поне една миля разстояние, а течението я изтласква от курса. Ако не се насочеше бързо напред, щеше да се окаже захвърлена в бурните води на пролива Харо като детска играчка.

Вълните връхлитаха носа на лодката, избивайки такъмите, които бе сложила под еластичното покривало… бутилка „Гаторейд“, сигналните прибори.

Сърцето й щеше да се пръсне от усилие. Атакувайки водата с подновена ярост, тя си пробиваше път през издигащите се и спускащи се вълни като увеселително влакче. След няколко минути здравият й разум победи и тя се опита да щади болящите си ръце, като държеше греблата ниско и използваше мускулите на торса си. Единствената мисъл в главата й беше да оцелее.

Всичко наоколо беше вода. Дъжд и океан, отгоре и отдолу, той пръскаше, блъскаше и подхвърляше.

Талазите връхлитаха каяка. Тя се навеждаше при всяка връхлитаща вълна, за да не се прекатури, и се мъчеше да вкара носа на лодката в белия пенест гребен. Удари я втора голяма вълна и тя не можа да реагира достатъчно бързо.

Каякът се преобърна.