Лайза Клейпас
Кристалният залив (14)

Четиринадесета глава

Съзнанието се възвръщаше към Джъстин постепенно. Звукът на дъжда… болката в ожулените й крайници… мирисът и топлината на чисти памучни чаршафи. Бледата сива светлина на утрото се провря под клепките й и тя ги стисна още по-силно. Въздухът в спалнята беше студен, но целият й гръб и крайници бяха топли, сякаш огрени от слънце. Джейсън беше с нея. Беше спал с дрехи върху чаршафите и одеялата, използвайки един от юрганите, за да се завие. Джъстин беше по нощница, сгушена дълбоко под завивките.

Спомените за предишната нощ изплуваха в ума й. Тя беше говорила, без да спира, въпреки че за Джейсън трябва да е било трудно да види смисъл в думите й, вмъквани между риданията. Той я бе държал и слушал търпеливо, докато тя му казваше неща, които не бе казвала на никого в живота си. Независимо дали вярваше на казаното или не, той я бе слушал и успокоявал, когато бе имала най-голяма нужда, и затова винаги щеше да му е благодарна.

Дори сега Джъстин не можеше да повярва, че собствената й майка й е направила магия. Един контролиращ акт, дегизиран като обич. Беше невъзможно да се приеме каквото и да е опровержение на това. Не се виждаше никаква логика.

— Да, никога няма да видиш смисъл — каза й Джейсън, — просто защото няма такъв.

Беше прозвучал толкова убедено, че Джъстин изведнъж му повярва.

— Сигурен ли си? — прошепна тя, сгушвайки се до рамото му. — Розмари и Сейдж вярват, че е било за мое собствено добро. Напразно ли ги обвинявам? Трябва ли да им се ядосвам за това?

— Джъстин, когато някой казва, че „това е за твое добро“, това е гаранция, че се кани да ти навреди.

— Звучиш така, сякаш си напълно сигурен.

— Баща ми ме скъсваше от бой — каза той. — С водопроводна тръба, с верига, с всичко, което можеше да докопа. Но най-гадното не беше боят. Най-гадното беше, когато ми казваше, че това било, защото ме обичал. Винаги съм се чудил как обичта може да се трансформира в посещение в спешното.

Джъстин обви ръце около него и го погали по косата.

След миг Джейсън каза:

— Имам предвид, че когато някой те наранява, може да го нарече както си иска. Може да го нарече дори обич. Но думите лъжат, действията — не.

Беше облекчение да чуе истината, макар и болезнена.

— Не ги обвиняваш напразно — прошепна Джейсън. — И няма как да не се ядосваш за това. Но утре. А тази вечер спи.

Сега тя лежеше тихо, докато пристъпите на вятъра връхлитаха кулата. Беше минало доста време, откак не се беше събуждала с някого в леглото си. Въпреки слоевете завивки, които ги разделяха, Джейсън излъчваше топлина. Тръпка на удоволствие премина през нея и тя се притисна още по-плътно в него.

Джейсън се размърда, дишаше бавно и равномерно. В отговор ръката му се премести отстрани на гръдния й кош и се отпусна.

Тя си помисли, че за първи път й се случваше да спи с някой мъж, без първо да е правила секс с него. Джейсън можеше да се възползва от нея снощи, докато беше объркана. Но не го направи. Прояви се като джентълмен. Тя се запита какво би го накарало да изгуби железния си самоконтрол. Когато понечи да се търкулне към него, долната част на гърдата й се опря в ръката му. Чувството накара стомахът й да се свие.

Джейсън се протегна и се размърда, плъзгайки ръката си върху нея. Тя усети дъха му срещу тила си, който раздвижи малките косъмчета по него. Буден ли беше? Дали трябваше да му каже нещо? Ръката му потрепна и обхвана гърдата й отдолу. Определено беше буден. Вълнението запулсира в нея, когато го усети, че започва да разкопчава копчетата на нощницата й, движенията му бяха непринудени и преднамерени.

Пръстите му се плъзнаха под тънкото бяло трико. Толкова нежно… такъв контраст с грубия начин, по който я беше хванал вчера. Сърцето й забърза, всеки удар догонваше предишния. Той хвана гърдата й, повдигна нежната тежест, разтърка с палец връхчето, докато то се стегна. Леката стимулация предизвика пулсиране в него.

— Джейсън…

Палецът му отиде до устата й и се спря за кратко върху устните й.

Тя усети влажна целувка по тила си, върхът на езика му докосваше кожата й… опитваше я… сякаш беше някакъв екзотичен деликатес. Той бръкна под обърканите чаршафи и завивки, хвана края на нощницата й и я вдигна до кръста й. Кожата на краката й настръхна, облъхната от студения въздух. Топлата му ръка се плъзна по стегнатия й корем и върхът на палеца му направи няколко обиколки около пъпа й.

Джъстин отчаяно се опита да хване китката му.

— Търпение — каза той срещу косата й.

— Не мога п-просто да лежа тук като статуя…

— Магуро — дойде тихият шепот и той гризна със зъби ръба на ухото й.

— Какво?

— Японската дума за жена, която лежи неподвижно в леглото. — Гласът му беше нисък и сутрешно дрезгав. Ръката му се върна към корема й, разтривайки с успокояващи кръгове. Тя усети усмивката му срещу тила си. — Също така означава риба тон.

— Риба тон? — повтори тя, изпълнена с негодувание, като се опита да се обърне.

Джейсън я задържа на място. Гласът му прозвуча развеселен:

— Клас суши. Скъп деликатес в Япония. Нещо, на което да се насладиш.

— Те… искат жената да не мърда?

Джейсън дръпна завивката.

— На сексуалната пасивност се гледа като на женствена. — Като дръпна отново завивката, той легна зад Джъстин, достатъчно близо, за да може да усеща тя твърдите мускули на тялото му под долната риза и гащета. — Винаги има пасивен и активен партньор.

Стомахът й се сви в спазъм на очакване, когато усети изпъкналостта на ерекцията му срещу дупето си. Бедрото му се притисна между нейните, задържайки ги разтворени.

— И мъжът е винаги активният? — успя да попита тя.

— Разбира се. — Той завря нос в шията й, докато ръката му се плъзна в разбърканата й коса.

— Това е сексистко. — Ръката му дръпна косата й близо до скалпа, предизвиквайки леко опъване. — Какво… — ахна тя.

— Тихо. — Топлината на дъха му се събра в раковината на ухото й. — Не питай нищо. Не мърдай, освен ако не ти кажа да го направиш. — И като доближи устни до ухото й, той прошепна: — Бъди добро момиче заради мен.

Никой никога не й бе говорил по този начин. Джъстин никога не бе очаквала от себе си да толерира това. Той внимателно раздели гънките, дразнейки подутия център. Усещането беше толкова мъчително сладко, че тя простена от изненада. Той намери интимната влага и мина през нея.

Мускулите на бедрата й се стягаха и отпускаха в ритъм, който не можеше да контролира. В гърлото й потрепна звук на разочарование, когато ръката му се отдръпна и той измъкна бедро.

Тя отчаяно се извъртя да го достигне.

— Джейсън…

Пръстите му докоснаха устните й в безмълвна заповед. Леко солен парфюм стигна до ноздрите й, интимната миризма на собственото й тяло. Тя замълча, трепереща от объркване и горещина, вътрешните й мускули стискаха празнотата.

— По гръб — нареди той тихо.

Тя се подчини задъхана и той дръпна отвореното деколте на нощницата й, докато гърдите й се откриха и опънатата материя стегна ръцете й отстрани.

Напълно облеченото му тяло се отпусна между голите й бедра. Нежно докосване по гърдата… устата му… наелектризиращата грапавина на наболата му през нощта брада. Той покри връхчето и го подръпна леко, след което го погали с език. Тя стисна зъби, за да възпре жалостивите звуци, надигащи се от гърлото й.

— Разтвори се за мен — каза той срещу гърдата й.

Краката й се разтвориха, разкривайки лека струйка влага.

— По-широко.

Тя се подчини, пламнала от смущение, възбудена повече, отколкото някога си бе мислила, че е възможно. Палецът му се спря в центъра на усещането, галеше и гъделичкаше с пеперудена лекота. Жадуваща повече удоволствие, умираща за него, тя се повдигна нагоре към ръката му.

Докосването мигновено спря и той се отдръпна.

Тя изхлипа името му, хълбоците й се смъкнаха. Джейсън чакаше, дисциплината му беше абсолютна. Тишината бе нарушавана единствено от развълнуваното й дишане. Умолителни думи кръжаха над устните й… Направи нещо. Каквото и да е. След известно време, което й се видя цяла вечност, той я докосна отново, разтвори горещата плът и започна нежно да масажира. Напрежението се събра като гънки от коприна, наслоявайки се, докато се натрупа в тежестта на удоволствието.

Той плъзна два пръста в нея, леко, но настойчиво докосване. Разтегна я. Още един пръст и вътрешното налягане стана неудобно. Тя понечи да протестира, но той нямаше да спре, тласкаше бавно, когато й каза, че тя трябва да приеме всичко, което й дава; след това се плъзна по-ниско върху тялото й, като я ближеше и захапваше със зъби. Джъстин беше изгубена, дишаше задъхано и на пресекулки.

Устата му се затвори върху меката й плът в дълга, смучеща целувка. Тя извика и потръпна, неспособна да спре атаката, неспособна да контролира каквото и да било. Още и още дълбоки усещания, докато си помисли, че ще припадне, но вместо това бе тласната в сладостно, горещо, гъделичкащо освобождение, което не приличаше по нищо на слабите спазми, които бе усещала в миналото.

Чувството връхлиташе от всички посоки, препускайки диво през нея. Постепенно то започна да се отлива в по-слаби вълни. Езикът му се бе спрял върху нея, облекчавайки всяка интимна тръпка и трепет. Пръстите му се извиха в нея. Джъстин простена, тялото й беше преситено.

Но той не беше свършил. Натискаше по-дълбоко, по-скоро като удар, отколкото като мушкане, отново и отново. Използвайки устата си, изграждаше усещанията с дяволско търпение, като не й позволяваше да се извие. Невероятно, топлината отново започна да я залива.

— Не — прошепна тя, сигурна, че не може да изтърпи това още веднъж, но той не спря, тласкаше я все по-безжалостно към пореден оргазъм. Когато той приключи, тя бе отпусната и почти в безсъзнание.

Като залепи една целувка от вътрешната страна на бедрото й, Джейсън стана от леглото и отиде в банята.

Джъстин чу шуртенето на водата от душа и седна, като мигаше и търкаше очи.

— Ами ти? — попита тя замаяно, но той нямаше как да я чуе през шума на водата.

Джъстин се изправи на несигурните си крака, отиде до банята и отвори стъклената преграда. Тя трепна, когато в лицето я блъсна мъгла от студена вода. Той си вземаше студен душ, тялото му бе обърнато с гръб към нея, така че струята да пада върху гърдите му и да се спуска надолу по възбуденото му тяло. Представляваше великолепна гледка, кожата му бе златиста под блещукащата вода, раменете, гърбът и задникът бяха маса от издути мускули.

— Джейсън — каза тя объркана, — защо правиш това? Върни се в леглото. Моля те…

Той я погледна през рамо.

— Нямаме презервативи.

Джъстин се стегна срещу студените пръски и се пресегна в кабинката да повиши температурата на водата. Когато се затопли значително, тя влезе и застана до него под душа. Прегърна го изотзад и притисна буза в гладкия му гръб.

— Не ни трябват презервативи — каза тя. — Вземам хапчета.

Тонът му беше леко извинителен.

— Винаги използвам. Неизменно правило.

— О! Добре. — Притискайки се към гърба му, тя изпита удоволствие от топлината на водата, която се стичаше върху двамата, сякаш бяха едно същество, а не две. Ръцете й се плъзнаха бавно около диафрагмата му, дланите й се повдигаха с неравномерните движения на гръдния му кош. Пръстите й изследваха едва доловимите хлътнатини между здравата рамка на ребрата.

Проучването й продължи до острата коприна на косъмчетата по тялото му, тънка пътечка, водеща към по-объркана, по-гъста пътека. Той се напрегна с всеки мускул, когато ръката й се затвори около твърдата, издута плът, и тя започна да го гали надолу-нагоре.

От устните му се отрони стон, после още един, и той се завъртя в тънката окръжност на ръцете й, за да хване тялото й по-високо и да го притегли по-плътно срещу своето. Тя бе изправена почти на пръсти. Той се притисна към долната част на корема й с хлъзгави от водата тласъци и след секунди изохка в мократа й коса. Удоволствието се разнищи в топлата струя на водата, като връхлиташе и се оттегляше, оставяйки ги вплетени един в друг, и изтощени.

Джъстин си помисли, че е време да се отдръпне, но Джейсън явно не бързаше. Тя на свой ред не знаеше откъде да започне… краката и ръцете им бяха толкова здраво преплетени, сърцата биеха в едно.

* * *

Милостиво, на закуска не се наложи да седят дълго. Вместо това Розмари сложи храната на кухненския плот: нарязан плод и кисело мляко от местна мандра. Въпреки че Джъстин се изкушаваше да мълчи обидено, в един момент тя се присъедини към небрежния разговор — всички те прикриваха скритото напрежение като с насмолен брезент.

Вярно, Сейдж и Розмари я бяха измамили, но не можеха да се отрекат всички добри неща, които бяха направили за нея в миналото. Тя ги обичаше. Само че не знаеше как вярата й в тях може да бъде възвърната. Но обичта не беше нещо, което се захвърля с лека ръка. Дори несъвършената.

А и беше ужасно трудно да се държи хладно и обидено, когато още я топлеше възбудата от преживяното, която не си отиваше. Тя не откъсваше очи от Джейсън, който изглеждаше атлетичен и секси в тениската си и плажните гащета, които Сейдж му беше изпрала. От време на време той й изпращаше кратка, тайна усмивка, от което главата й се замайваше. Точно така би трябвало да се чувстваш, нашепваха сетивата й. Това е, което ти липсваше. И тя искаше още.

Само едно нещо нарушаваше тази приятна възбуда: а после накъде? Не й се искаше да мисли за това, тъй като очевидният отговор беше… на никъде. Бяха се срещнали на пресечката на две разклоняващи се пътеки. Забързаният стил на живот на Джейсън изобщо не привличаше Джъстин. А когато се опиташе да си представи него в своето незначително ежедневие, не успяваше.

Така че въпросът не беше дали отношенията им ще изтраят. Явно двамата не бяха предопределени да са щастливи вечно. Но тя нямаше нищо против да удължи „щастливата“ част колкото се може по-дълго. Странното беше, че макар да знаеше, че никога не могат да бъдат заедно, не можеше да спре да усеща връзка с него на ниво, което нямаше нищо общо с логиката. Сякаш бяха сродни души.

Но как можеш да бъдеш сродна душа с някой, който няма душа?

— Бурята утихна — каза Джейсън след закуска. — Има леко вълнение, но не е нещо, с което Бейлайнерът не може да се справи. Ти решаваш, Джъстин. Ако искаш да си тръгнем по-късно през деня, няма проблем.

— Не, трябва да се върна в хотела — каза тя и стомахът й се сви при мисълта да се качи отново на кораб и да излезе в бурно море.

Джейсън се взира в нея дълго.

— Всичко ще е наред — каза той спокойно. — Не мислиш, че ще позволя нещо да ти се случи, нали?

Изненадана, че е прочел мислите й толкова лесно, Джъстин се ококори и поклати глава.

— Джъстин — обади се тихо Сейдж. — Преди да си тръгнеш, имаме нещо за теб.

Джъстин я последва до дивана и двете седнаха; Розмари стоеше на прага. Джейсън остана до прозореца, скръстил ръце пред гърдите си.

— По изгрев-слънце ходихме до Кристалния залив — каза Сейдж на Джъстин, — за да направим магия за защита. Тя не е перманентна и не знаем доколко ще помогне, но със сигурност няма да навреди. Носенето на това ще засили ефекта й. — Тя даде на Джъстин една гривна, направена от парченца розов прозрачен камък, завързани в блестящ кръг.

— Розов кварц? — Джъстин плъзна гривната по китката си, повдигайки я, за да се наслади на красотата на кристалите.

— Балансиращ камък — обади се Розмари от прага. — Ще помогне да се хармонизират духовете и ще те пази от негативна енергия. Носи я колкото може по-често.

— Благодаря ви — успя да каже Джъстин, макар да се изкушаваше да каже, че не би имала нужда от магия за защита, или кристали, ако те на първо място не бяха помогнали да й се направи заклинание против любов.

— Носи я също така и заради Джейсън — каза Сейдж и кимна към него. — Опитахме се да прострем влиянието на заклинанието и върху него.

— Защо му е на Джейсън защита? — попита предпазливо тя. — Той няма нищо общо с развалянето на магии.

— Не сме ти казвали — продължи Сейдж. — Не е било необходимо досега. Но тъй като магията е била развалена, има известна опасност, за която трябва да знаеш.

— Не ме интересува дали съм в опасност. Не искам да знам.

— Не ти си в опасност — информира я Розмари. — А той.

Джъстин обърна очи към равнодушното лице на Джейсън. След това погледът й се върна към възрастните жени.

— Ще обясня — каза Розмари. — Както вече знаеш, вселената изисква равновесие. За силата, на която се радва една родена вещица, трябва да се плати определена цена.

— Аз не се радвам — каза Джъстин. — Бих я подарила, ако можех.

— Не можеш. Тя е част от теб. И като нас, останалите, ще платиш залог.

— Какъв залог?

— Всеки мъж, когото една вещица обикне, е предопределен да умре. Традицията нарича това „проклятието на вещицата“.

— Какво? Защо?

— Да си роден за занаята, е призвание — каза Сейдж. — Отговорност да служиш на другите, но не като призванието на монахиня. Не знам нито кога, нито как е възникнало това проклятие, но винаги съм си мислила, че е с цел да не бъдем разсейвали от съпрузи и семейства.

Информацията беше прекалено много, за да се смели, особено след другите разкрития през изминалите двайсет и четири часа. Джъстин прегърна коленете си и отпусна глава върху тях, след което затвори очи.

— Защото изобщо не е разсейване, мъжът, когото обичаш, да умре — прошепна тя.

— Мариголд искаше да ти спести това страдание — каза Сейдж. — Това е причината, поради която аз — може би неправилно — й помогнах. Мислех, че ще е по-лесно за теб да бъдеш свободна от такова бреме. Да не познаеш никога болката от изгубената любов.

Джейсън слушаше, изкривил устни в мрачна гримаса.

— Всеки е предопределен да умре рано или късно — каза той.

— В твоя случай — отвърна Розмари, — може би по-рано. Известно време всичко ще е наред. Никой не може да каже колко дълго. Но един ден нещастията ще започнат… ще се разболееш или ще се случи катастрофа. А ако успееш да оцелееш, ще стане нещо на следващия ден, и на по-следващия, докато най-накрая не дойде такова, от което няма да се измъкнеш.

— Само ако се влюбя в него — каза Джъстин дрезгаво, без да поглежда към Джейсън. — А аз няма да се влюбя. — Тя направи пауза. — Има ли клауза за спасение? Вратичка? Някакво заклинание за прогонване или ритуал, или…

— Страхувам се, че не.

— Ами ако не вярвам в това? — попита Джейсън.

— И моят Нийл не вярваше — отвърна Сейдж със съжаление. — Както и бащата на Джъстин. Няма значение в какво вярваш, скъпо момче.

Думите накараха Джъстин да изстине. Тя се хвана, че инвентаризира емоциите си. Все още не беше прекалено късно. Тя не обичаше Джейсън. Никога нямаше да си позволи да обикне някого, ако това щеше да го превърне в жертва на някакво свръхестествено наказание.

Потънала в мислите си, тя не забеляза приближаването на Джейсън, докато не усети топлата му ръка върху гърба си.

— Джъстин…

— Недей.

— Да не правя какво?

Не ме докосвай. Не ме карай да се влюбя в теб.

— Не искам да говорим за това повече — каза тя с равен глас, отвръщайки поглед. — Искам да се прибера вкъщи. А след това ще направя всичко възможно да стоя далеч от теб.