Камила Лекберг
Русалката (27)

Благодарности

Преди всичко искам да благодаря на моя Мартин. За това, че ме обичаш и постоянно намираш нови начини да го покажеш.

Както обикновено, има един човек, който е от жизненоважно значение за появата на книгите ми: прекрасната ми издателка Карин Линге Норд. Тя притежава очарователна комбинация от качества като упоритост и топлота, а освен това прави романите ми по-добри! Този път с редактирането ни помогна и Матилда Лунд. Приносът ти беше фантастичен, безкрайно съм ти благодарна! Както и на останалите хора от издателство „Форум“ — вие си знаете кои сте. Вършите си работата адски добре! Тук трябва да спомена и рекламна агенция „Естер“, които създадоха фантастични, пък макар и малко мрачни рекламни кампании. А това, за което съм най-благодарна, е ангажираността на издателството във връзка с издаването на книгата ми „Снежна буря и ухание на бадеми“ в подкрепа на организацията МинСтураДаг^[1].

Както винаги, Бенгт Нурдин си остава важен за мен човек, както в личен, така и в професионален план. Благодаря също и на новите таланти в агенция „Нурдин“ — Йоаким, Хансерик, София и Ана — за ентусиазма и свършената работа, откакто поехте щафетата от Бенгт, който сега се радва на заслужено спокойствие. Бенгт, само ти разбираш колко много означаваш за мен. Във всяко отношение.

Благодаря на мама за всичко, включително за помощта с гледането на децата. Благодаря и на Андерш Туреви за бързия преглед на ръкописа и за това, че винаги ми помага с информация за Фелбака. Освен това искам да благодаря и на всички жители на Фелбака за това, че взехте книгите ми присърце, че сте толкова лоялни към мен и ми оказвате фантастична подкрепа. Въпреки многото години, прекарани в Стокхолм, вие ме карате все още да се чувствам като „тукашно момиче“.

Благодаря и на полицаите от полицейското управление в Танумсхеде. Няма да изброявам имена, за да не забравя някого. Вършите страхотна работа и сте невероятно търпеливи с мен и телевизионния екип, докато кръстосваме участъка ви и внасяме смут. Юнас Линдгрен от Съдебна медицина в Гьотеборг — благодаря ти, че винаги се отзоваваш и поправяш грешките ми.

Трябва да спомена и фантастичните си приятели, които не се отказват от мен, въпреки че има дълги периоди, през които не им се обаждам. Благодаря и на бившата си свекърва Мона, която подкупвам да продължава да приготвя най-вкусните кюфтета на света, като й давам да чете ръкописите ми веднага щом са готови. Искам да изпратя голямо благодаря и на Мике, таткото на децата! Винаги си толкова мил и проявяваш такова разбиране. Благодаря и на дядо им, Хасе Ериксон. Не знам как да обясня колко си важен за нас. Отиде си твърде рано и твърде бързо тази година, но най-добрият дядо на света не може да изчезне. Продължаваш да живееш в твоите деца и внуци, както и в спомените ни. И да, мога да готвя…

Благодаря на Сандра, детегледачката на децата от две години насам и без съмнение най-добрата в този занаят. Тя дори сама ни се моли да дойде и да поиграе с децата, когато измине повече време, през което да не се нуждаем от помощта й. Грижа я е за тях, за което съм й вечно благодарна.

Благодаря също и на верните читатели на блога ми. Както и на приятелките ми писателки, преди всичко на Денис Рудберг, която винаги има време да ме изслуша и която е най-умният и лоялен човек, когото познавам.

И накрая, но не на последно място: Каролине и Юхан Енгвал, най-милите хора на света, които ми помогнаха в Тайланд, когато компютърът ми се повреди, докато пишех последната глава на „Русалката“. Толкова ви обичам. Също и Май-Брит и Улф, които ми помагат, когато най-много имам нужда — направо сте невероятни.