Камила Лекберг
Немското дете (50)

Фелбака, 1943 г.

— Чувам, че германците най-накрая са се докопали до момчето на доктора, оня Аксел.

Вилгот се изкикоти, докато закачаше палтото си на закачалката в коридора. Подаде куфарчето си на Франс, който го постави на обичайното му място, облегнато на един стол.

— Време беше. Предателство, така го наричам това, което го вършеше. Знам, че ги има много тук, във Фелбака, дето го подкрепят, но хората са такива — вървят като овце след водача и правят каквото им се каже. Малко са тези като мен, които се осмеляват да мислят самостоятелно, да виждат действителността такава, каквато е. И помни ми думата, Аксел Франкел е предател. Дано бързо приключат с процеса му.

Вилгот влезе в салона и се настани в любимия си фотьойл. Франс го следваше по петите и Вилгот го изгледа.

— Ей, къде ми е пиенето? Защо се бавиш толкова днес?

Гласът му прозвуча раздразнено и Франс забърза към шкафа с напитките, за да сипе едно на баща си. Правеше го всяка вечер, откакто беше малко момче. Майка му не одобряваше, че Франс от такава крехка възраст борави с алкохол, но както обикновено, нямаше думата.

— Седни, момче, седни.

Здраво хванал чашата си, Вилгот великодушно махна към стола до него. Франс усети дъх на алкохол, когато седна. Чашата, която бе сипал на баща си, най-вероятно не беше първата за деня.

— Искам да ти кажа, че баща ти направи отлична сделка днес. — Вилгот се наведе напред и алкохолните изпарения изпълниха ноздрите на Франс. — Подписах договор с една немска фирма, изключителен договор. Аз съм им единственият доставчик в Швеция. Казаха, че са имали проблеми с намирането на работна ръка, и им вярвам.

Вилгот се разсмя, големият му корем се разтресе. Той пресуши чашата си и я подаде на Франс.

— Сипи ми още.

Очите му се бяха изцъклили от алкохола. Ръката на Франс леко трепереше, когато пое чашата и докато наливаше бистрата течност. Няколко капки се разляха.

— Сипи една за себе си — каза Вилгот.

Прозвуча по-скоро като заповед, отколкото като покана — както си и беше. Франс напълни чашата на баща си и посегна към една празна за себе си. Когато я напълни до горе, ръката му вече не трепереше. Съсредоточавайки цялото си внимание върху усилието, той се обърна с двете чаши към баща си. Вилгот надигна своята, когато Франс отново седна.

— До дъно, момче.

Франс усети парене в гърлото си и по целия път надолу към стомаха, където течността заседна като топла бучка. Баща му се усмихна. Струйка алкохол потече по брадичката му.

— Къде е майка ти? — попита Вилгот тихо.

Франс се втренчи в стената.

— При баба и няма да се прибере до късно. — Гласът му прозвуча приглушено и някак непознато, сякаш принадлежеше на някой друг. Някой отвън.

— Чудесно. Така ние двамата можем да си поговорим на спокойствие. Хайде, налей си още.

Франс усещаше очите на баща си върху гърба си, докато отиваше да си напълни чашата. Този път не остави бутилката в шкафа, а се върна с нея. Вилгот се усмихна одобрително и подаде чашата си за още.

— Ти си добро момче, Франс.

Алкохолът отново прогори гърлото му, преди да се превърне в приятно усещане някъде в корема му. Контурите на всичко наоколо започнаха да се размиват. Момчето усещаше, че се носи в някаква гранична зона между реалност и сън.

Гласът на Вилгот омекна.

— Мога да спечеля хиляди талери от тази сделка през следващите няколко години. И ако германците увеличат търсенето на оръжия, може да са значително повече. Дори милиони. Обещаха да ме свържат с други компании, които имат нужда от услугите ни. Най-сетне и аз съм в играта… — Очите на Вилгот блестяха в полумрака. Той облиза устни. — Това ще бъде успешен бизнес и един ден ти ще го поемеш, Франс.

Той се протегна, за да постави ръката си върху крака на сина си.

— Ще дойде ден, когато всички във Фелбака ще се разтичат да се спасяват. След като германците завземат властта, ние ще имаме повече пари, отколкото тези идиоти някога са си мечтали. Така че пий едно с баща си и нека вдигнем тост за светлото бъдеще!

Вилгот вдигна чашата си и я чукна с тази на Франс, който отново я бе напълнил до ръба.

Усещането за благополучие продължи да се разлива в гърдите на Франс, когато отново каза „Наздраве!“ на баща си.