Камила Лекберг
Прокоба (59)

Денят започна толкова добре. Би се осмелил да го определи дори като великолепен. Първо направи дълга обиколка в хладното утро. Не смяташе себе си за особен любител на природата, но докато тичаше, с изненада забеляза как се радва на слънчевите лъчи, процеждащи се през короните на дърветата. Приятното усещане в гърдите се задържа чак до вкъщи и двамата с Вивека се любиха. Днес тя се показа удивително благосклонна към желанията му. Ниското й либидо често помрачаваше живота на Ерлинг. След като се ожениха, тя малко или много изгуби интерес към плътската страна от брачните отношения, но за какво му е на човек млада и хубава жена, ако тя не му пуска? Не, не можеше да продължават така. Сутрешната тренировка го убеди в необходимостта да си поговори с Вивека по този въпрос и да й обясни, че в брака, освен да вземаш, трябва и да даваш. И ако тя иска и за в бъдеще да получава дрехи, бижута, развлечения и красиви предмети за дома, ще се наложи да покаже повечко ентусиазъм и щедрост към неговите мъжки потребности. Преди да се оженят, сексът вървеше прекрасно. Докато Вивека живееше в приятен апартамент, чийто наем плащаше той, и се конкурираше за вниманието му със съпругата му, с която имаха трийсетгодишен брак зад гърба си, двамата се любеха по всяко време и на най-различни места. При спомена за бурния им сексуален живот жизнените му сили се пробудиха. Трябва да се върнат към палавите си креватни истории. Имат доста да наваксват.

Ерлинг тъкмо пое по стълбите към горния етаж, когато телефонът му зазвъня. За миг се поколеба дали да не игнорира обаждането, но после все пак тръгна към преносимия телефон в дневната. Може пък да се окаже нещо важно.

Пет минути по-късно стоеше онемял със слушалката в ръка. Вече се досещаше какви последствия го очакват и умът му започна да прехвърля възможни решения. Стана и извика към горния етаж:

— Вивека! Отивам в офиса! Изникна нещо.

Отгоре се долови промърморване — явно тя го чу. Ерлинг бързо си облече връхната дреха и грабна ключа за колата от куката до външната врата. Това изобщо не го бе очаквал. Ами сега?