Камила Лекберг
Прокоба (4)

— Да, да, да, да — бъбреше Мая на детското си столче и с голямо майсторство избягваше лъжицата, която Ерика се мъчеше да навре в устата й.

След дълго и безуспешно прицелване майката най-после съумя да й даде малко каша, ала радостта й не продължи дълго, защото точно тогава Мая съзря идеална възможност да демонстрира как бръмчат колите:

— Бррррр!

Малката така се вживя в ролята, че пръските от устата й се полепиха върху лицето на Ерика и образуваха плътен равномерен слой.

— Отвратително дете! — изморено процеди майката, но веднага съжали за словесния си подбор.

— Брррр — продължи весело Мая и избълва последните останки от кашата върху масата.

— Тително дете! — отбеляза Ейдриън, но кака Ема веднага му направи забележка:

— Така не се говори, Ейдриън!

— Ика го каза.

— Да, но така не се говори, нали, лельо Ерика?

Ема сложи решително ръце на кръста си и погледна предизвикателно Ерика.

— Права си, разбира се. Изразих се лошо, Ейдриън.

Доволна от отговора, Ема продължи да яде киселото си мляко. Ерика я гледаше с любов, но и с тревога. Обстоятелствата принудиха невръстната й племенница да порасне прекалено бързо. Понякога тя се държеше като майка на Ейдриън, а не като негова сестра. Макар Ана да не забелязваше промяната, на Ерика това не й убягна. От собствен опит знаеше колко тежко е да се нагърбиш с такава отговорност от дете.

Ерика от своя страна отново се бе превърнала в майка на сестра си. Освен дето имаше свое дете, пое и част от грижите за племенниците си, надявайки се Ана скоро да се пробуди от унеса си. Докато разчистваше масата, Ерика погледна към горния етаж. Не се чуваше нищо. Ана рядко ставаше преди единайсет и Ерика я остави да поспи. Не й хрумваше какво друго да стори.

— Днес не ми се ходи на детска градина! — обяви Ейдриън, а физиономията му недвусмислено допълваше: „Да те видя сега как ще ме накараш!“.

— Искаш или не, отиваш на детска градина, Ейдриън — сопна се Ема и пак сложи ръце на кръста си.

Ерика реши да прекрати разправията още в зародиш и опитвайки се да опази осеммесечната си дъщеря що-годе чиста, нареди:

— Ема, отивай да си облечеш якето. Ейдриън, днес няма да водим пак същия разговор. Заедно с Ема отивате на детска градина и точка по въпроса!

Момчето отвори уста, за да възроптае, но явно нещо в погледа на Ерика му подсказва, че е по-благоразумно точно тази сутрин да не ядосва леля си. С нетипично за него послушание Ейдриън се отправи към коридора.

— А сега се обуй.

Ерика постави пред момчето маратонки, но той поклати разпалено глава.

— Не мога, ще трябва да ми помогнеш.

— Можеш. Нали в детската градина ги обуваш сам?

— Не, не мога. Още съм малък — додаде той за повече убедителност.

Ерика въздъхна и остави Мая на пода. Малката започна да пълзи веднага, щом ръцете и коленете й докоснаха плочите. Бе започнала да пълзи съвсем отрано и вече минаваше за шампионка в тази дисциплина.

— Стой тук, Мая — предупреди я Ерика, докато се опитваше да върже обувките на Ейдриън.

Но малката предпочете да пренебрегне настойчивата молба и се отправи на откривателска експедиция. Ерика усети как потта рукна по гърба и под мишниците й.

— Ще взема Мая — услужливо предложи Ема и разтълкува мълчанието на леля си като съгласие.

После тръгна, олюлявайки се, с Мая на ръце. Малката се гърчеше като разгневено коте. По пламналото лице на дъщеря си Ерика забеляза признаците на задаващ се бурен рев и затова побърза да я вземе от Ема и да я отнесе в колата. Проклятие, как ненавиждаше тези сутрини!

— Бързо, качвайте се, нямаме време! Знаете какво мисли госпожа Ева за закъсненията.

— Не ги харесва — отвърна Ема и поклати угрижено глава.

— И то никак — потвърди Ерика, сложи Мая в детската й седалка и й закопча колана.

— Искам да се возя отпред — обяви Ейдриън и скръсти заядливо ръце пред гърдите си, готов за борба.

Ала търпението на леля му се изчерпи.

— Сядай веднага отзад! — изрева тя и изпита известно удовлетворение, когато момчето буквално залепна за посоченото място.

Ема седна между брат си и братовчедка си — понеже беше по-голяма, използваше не столче, а детска седалка за автомобил — и сама си сложи колана. С доста резки движения Ерика закопча колана на Ейдриън, но се опомни, когато детската ръчичка я докосна по бузата.

— Обииичкам те, Ика — каза малкият и се усмихна сладко-сладко, както само той можеше.

Безспорно се опитваше да й се подмаже и — както винаги — успя. Ерика изпадна в умиление, наведе се и го целуна.

Преди да излезе от гаражната площадка, тя хвърли тревожен поглед към прозореца на Анината спалня. Щорите още бяха спуснати.