Камила Лекберг
Прокоба (14)

— Според теб с това свиква ли се? — попита Мартин в колата на път за Фелбака.

— Не — лаконично отвърна Патрик. — Или поне се надявам да не се свиква. Настъпи ли такъв момент, значи е време да си смениш професията.

Той взе завоя към езерото Лонгшо с прекалено висока скорост и Мартин — както обикновено — стисна конвулсивно дръжката, висяща от тавана на купето. Наум си отбеляза непременно да предупреди новата колежка какво я очаква, докато пътува в автомобил, шофиран от Патрик. Но навярно бе закъснял с предупрежденията, защото момичето преди обяд вече бе придружило Патрик до мястото на инцидента и вероятно вече знаеше какво е да си на косъм от смъртта.

— Как ти се стори? — поинтересува се Мартин.

— Кой? — Патрик изглеждаше малко по-отвеян от обикновено.

— Новата колежка, Хана Крюсе.

— Ами как. Съвсем нормална…

— Но?

— Какво „но“? — Патрик се обърна и изгледа Мартин, а онзи стисна още по-здраво дръжката:

— Гледай си пътя бе, човек! Сякаш искаше да добавиш нещо.

— И аз не знам — бавно произнесе Патрик. За успокоение на Мартин колегата му този път не отмести поглед от платното. — Просто не съм свикнал да работя с толкова… амбициозни хора.

— Какво, по дяволите, намекваш? — разсмя се Мартин, но не успя да прикрие, че малко се засегна от забележката.

— Не се обиждай. Не казвам, че нямаш амбиции. Просто Хана е… как да се изразя… свръхамбициозна.

— Свръхамбициозна — повтори скептично Мартин. — Не ти вдъхва доверие само защото се цели нависоко. И какво по-конкретно те притеснява у нея? Впрочем защо се дразниш от амбициозни колежки? Нали не си от онези, дето смятат, че жените нямат място в полицията?

Патрик отново отмести поглед от пътя и изгледа изумен колегата си.

— Абе ти за какъв ме мислиш? За сексист ли? Сексист, чиято съпруга печели двойно повече от него… Да знаеш, че… Все едно, досега трябва да си разбрал що за човек съм.

Мартин помълча, помълча и попита:

— Ама Ерика наистина ли печели двойно повече от теб?

— Знаех си, че това ще ти затвори устата! — разсмя се Патрик. — Но ако трябва да съм честен, това важи, преди да обложат доходите й с данъци. После по-голямата част отива за държавата. Какъв късмет! Би било ужасно да забогатеем.

Мартин също избухна в смях:

— Истинска трагедия! Не го пожелавам и на най-големия си враг.

— Нали и аз това казвам.

Патрик изведнъж пак стана сериозен. Завиха към района на Кулен, където многофамилните къщи стояха близо една до друга, и оставиха колата на паркинга. После постояха малко в купето.

— Е, време е. За пореден път.

— Да — кимна Мартин и се умълча. Възелът в стомаха му се стягаше с всяка минута. Ала нямаше връщане назад. Най-добре да приключват възможно по-бързо.