Камила Лекберг
Прокоба (132)

Дан най-сетне се реши на отдавна отлаганата стъпка и се свърза с брокер на недвижими имоти. Агенцията, спечелила доверието му, се намираше на отсрещната страна на улицата. Той събра кураж и набра номера, който виждаше всеки ден от кухнята си. Веднъж завъртели се, колелата набраха бързо скорост. Младият брокер предложи веднага да се отбие и да огледа къщата. Дан се съгласи, защото не искаше повече да отлага неизбежната продажба.

Мисълта да се раздели с къщата вече не го потискаше толкова. След всички разговори с Ана той знаеше в подробности какъв кошмар е преживяла с Лукас и изведнъж отчаяните му опити да задържи някаква си къща му се сториха… направо смешни. Какво значение има къде живее? Важното е да вижда дъщерите си, да ги прегръща, да им се радва, да разговаря с тях. Другото няма никакво значение. А колкото до брака му с Пернила, всичко свърши. Дан отдавна го знаеше, но се оказа неподготвен да посрещне последствията от краха на връзката им. Назря моментът за сериозни промени. Пернила си имаше свой живот, Дан — също. Той все пак се надяваше един ден двамата да възобновят приятелството, върху което някога се крепеше бракът им.

Мислите му се върнаха към Ерика. До сватбата й оставаха два дни. Струваше му се много хубаво, че точно когато той решава да промени живота си, в нейния живот също настъпва промяна. Дан се радваше искрено на семейното й щастие. Двамата се бяха разделили отдавна. Имаха връзка, но тогава бяха съвсем млади и съвсем различни от днес. И въпреки това приятелството им издържа. Дан от все сърце й желаеше именно това: деца, любим човек, църковна сватба. Знаеше, че Ерика винаги си е мечтала за това, макар да не би го признала. Патрик беше идеалният мъж за нея. Двамата приличаха на земя и въздух. Ето така си ги представяше. Патрик стъпваше здраво по земята, беше стабилен, разумен, спокоен, докато Ерика все мечтаеше и се рееше из облаците, но благодарение на интелекта си не си позволяваше да се отнася съвсем в света на нереалното. Двамата си пасваха идеално.

Ана… Напоследък Дан често мислеше за нея. Ерика цял живот бе закриляла сестра си, защото я смяташе за слаба. Ерика възприемаше себе си като по-прагматичната от двете, а Ана — като мечтателката. През последните седмици, след като опозна по-добре Ана, Дан разбра, че е точно обратното. Всъщност Ана гледаше по-прагматично и реално на живота. Годините с Лукас я бяха научили да мисли трезво. Дан обаче беше забелязал, че Ана умишлено не изтръгва Ерика от заблудата й. По-малката сестра явно разбираше, че Ерика има нужда да се чувства отговорна за щастието й. В известен смисъл Ерика действително помагаше на Ана, но често подценяваше малката си сестра и се отнасяше към нея като към дете.

Дан стана и взе телефонния указател. Време е да започне да си търси апартамент.