Камила Лекберг
Прокоба (126)

— Направо ти залепна! — Ана сияеше от радост.

Ерика и сама видя, че сестра й е права. След няколко корекции щеше да изглежда великолепно. Натрупаните по време на бременността килца най-сетне се стопиха, а промяната на хранителния режим се отрази благотворно и на настроението, и на самочувствието й.

— Ще бъдеш толкова красива! — възхити се Ана.

Ерика се засмя: сестра й изглеждаше по-ентусиазирана и от самата нея. Докато двете обсъждаха роклята, Мая спеше в детското си столче на задната седалка.

— Притеснявам се за Патрик — призна Ерика и усмивката й помръкна. — Напоследък дъх не може да си поеме от задачи. Дали ще успее да се наслади на сватбата?

Ана я погледна. Видимо премисляше нещо. Накрая реши:

— Уж трябваше да е изненада, но се разбрахме да не организираме ергенско и моминско парти. Моментът не е подходящ за подобни глупости. Вместо парти ви запазихме стая в Големия хотел за нощта преди сватбата. Тъкмо ще се настроите за голямото събитие. Надявам се, че този вариант ще ти допадне повече — колебливо отбеляза Ана.

— Божичко, вие сте истински съкровища! И толкова съобразителни! Наистина в момента на Патрик никак не му е до ергенски партита. Тъкмо ще се поотпуснем преди големия ден, че в събота сигурно няма да подвием крак.

— Права си — изсмя се Ана с облекчение, задето сестра й прие идеята толкова ентусиазирано.

— Знаеш ли какво реших? Да се поразровя из миналото на майка ни. — Ерика изведнъж смени темата.

— И по-конкретно?

— Ами… да проуча родословното й дърво. Може някои неща най-после да ми се изяснят.

— Наистина ли смяташ, че има смисъл? — усъмни се Ана. — Прави каквото искаш, но майка ни никога не е проявявала сантименталност и според мен това е единствената причина да не е пазела нито снимки, нито други вещи за спомен от родителите си. Затова и никога не ни е разказвала за детството си. Вероятно си спомняш, че не проявяваше никакво желание да ни снима като деца.

Ана се засмя с горчивина. Ерика се учуди: сестра й винаги даваше вид, че емоционалната студенина на майка им не я уязвява.

— Не си ли поне малко любопитна? — попита Ерика и изгледа крадешком Ана, която се взираше през страничния прозорец на колата.

— Не — лаконично отвърна Ана след кратко, но изобличаващо колебание.

— Не ти вярвам. Пък и твърдо съм решила да се поразровя. От теб зависи дали искаш да те държа в течение на откритията си, или не.

— Ами ако не откриеш нищо особено? — Ана се обърна към сестра си. — Ако се окаже, че майка ни е израснала в нормално семейство, с нормални родители, и няма друго обяснение за поведението й към нас, освен липсата на интерес. Какво ще правиш тогава?

— Ще живея с тази мисъл — прошепна Ерика. — Както толкова много години.

Останалата част от пътуването прекараха в мълчание, всяка погълната от мислите си.