Камила Лекберг
Прокоба (99)

— Разбрах, че през последните дни сте преживели доста драматични събития. — Лаш огледа строго участниците, насядали в кръг около него. Всички мълчаха. — Някой ще ми каже ли какво точно се е случило?

— Тина сгафи жестоко — промърмори Йона.

— Я не дрънкай глупости! — Тина я прониза със злобен поглед. — Завиждате ми, че аз намерих дневника. На мое място щяхте да направите същото!

— Аз лично никога не бих постъпил толкова долно — отбеляза Мехмет, забил поглед в обувките си.

През последните дни Мехмет се затвори в себе си. Лаш насочи вниманието си към него.

— Как се чувстваш, Мехмет? Напоследък ми се виждаш потиснат.

— Нищо ми няма. — Мехмет продължаваше да се взира в обувките си.

Лаш го изгледа изпитателно, но прецени, че е по-добре да не го притиска. Мехмет явно нямаше желание да споделя. Надявайки се индивидуалната сесия с него да протече по-успешно, Лаш прехвърли вниманието си върху Тина. Тя тръсна опърничаво глава.

— Кое от написаното в този дневника те извади от равновесие? — попита меко той, а Тина стисна демонстративно устни. — Кое те засегна толкова, че си се почувствала в правото си да разголиш душата на Барби… на Лилемур?

— В дневника си Барби е написала, че Тина е бездарна — обясни услужливо Кале.

След последния му разговор с Тина отношенията им се обтегнаха сериозно и Кале веднага се възползва от възможността да я уязви. Коментарът, който Тина запрати в лицето му, го нарани и той още не можеше да се отърси от болезненото преживяване. Затова в гласа му се долавяше озлобление. В момента Кале бе готов на всичко, за да й отмъсти.

— Лично аз не мога да упрекна Барби — заяви той с леден тон. — Тя просто е констатирала факт, известен на всички ни.

— Млъкни, млъкни, млъкни! — изкрещя Тина, а от устата й се разхвърчаха пръски.

— Предлагам ви да се успокоим — намеси се авторитетно Лаш. — Значи, Лилемур е написала нещо пренебрежително за теб в дневника си и ти си се почувствала свободна да опетниш паметта й — обобщи той и изгледа строго Тина.

Тя отмести очи. От неговите уста постъпката й звучеше толкова… жестоко и отмъстително.

— Но тя беше написала гадости за всички ви — напомни Тина и се огледа, за да прехвърли част от недоволството на Лаш върху другите участници. — Теб, Кале, те беше описала като разглезено богаташко синче, а теб, Уфе — като един от най-големите идиоти, които познава. Упрекваше Мехмет заради колебливостта и нерешителността му. Непрекъснато се стремял да угоди на семейството си и било крайно време да разбере, че трябва да прояви малко мъжка твърдост! — Тя млъкна за малко и спря поглед върху Йона. — Барби пише колко се възмущава от способността ти да си измисляш, че имаш проблеми, и как презира навиците ти да се режеш. Барби не е спестила критики на нито един от нас! Много добре го знаете! Още ли има такива сред вас, които да смятат, че е редно „да почитаме паметта й“ и куп подобни глупости? Съвестта не бива да ви гризе, задето я притиснахме да ни даде обяснение за безобразното си поведение. Барби просто си получи заслуженото!

Тина отметна назад косата си и погледна присъстващите предизвикателно — да видим кой ще ме обори!

— Нима Лилемур е заслужавала и да умре? — попита спокойно Лаш.

В стаята се възцари мълчание. Тина започна нервно да гризе нокътя си. После стана рязко и изхвърча навън. Всички я сподириха с поглед.