Камила Лекберг
Прокоба (85)

— Аника, може ли да те помоля за услуга? — Патрик се отпусна тежко на стола.

— Разбира се — увери го тя и го изгледа угрижено. — Приличаш на развалина — установи тя.

— Благодаря ти за комплимента — разсмя се Патрик. — Вече съм много по-добре…

Аника изобщо не обърна внимание на саркастичния му тон, а продължи да го поучава:

— Прибери се и си почини. През последните няколко дни работиш с нечовешки темп.

— Знам, знам — въздъхна той. — Но какво да направя? Водим две разследвания, като се стараем да не изостава нито едното, медиите ни са озверели като вълци, а получените данни недвусмислено показват, че единият ни случай надхвърля границите на Танум. Всъщност исках да те помоля за съдействие точно по този случай. Ако обичаш, свържи се с полицейските управления в цялата страна и разпитай дали са се натъквали на неразгадаеми убийства, смъртни случаи след злополука или самоубийства, които да отговарят на следните характеристики.

Подаде й списък с няколко опорни точки. Аника ги прочете внимателно, а последният пункт я сепна.

— Значи, според теб има и други такива случаи? — попита тя.

— Не знам — отвърна Патрик, докато масажираше междувеждието си. — Но засега не откриваме никаква връзка между Марит Каспершен и мъжа от Бурос, затова искам да разбера дали в страната няма и други подобни смъртни случаи.

— Сериен убиец? — Аника явно не вярваше много-много на подобен сценарий.

— Не, не. Още не. Възможно е просто да пропускаме нещо съвсем очевидно. Но от друга страна, сериен убиец означава човек, който убива последователно двама или повече души, следователно, ако се придържаме към буквалното значение на словосъчетанието, наистина търсим именно сериен престъпник. — Той се усмихна накриво. — Това не го споделяй с журналистите, иначе ще настъпи пълна истерия. Представи си какви заглавия ще изтипосат: „Из Танумсхеде върлува маниак“.

Патрик се засмя, но Аника не виждаше нищо забавно.

— Ще изпратя запитване до колегите из страната — обеща тя. — А ти се прибирай веднага!

— Още е четири часът — възпротиви се Патрик, колкото и да му се искаше да послуша Аника.

Тя излъчваше майчинска нежност и предразполагаше не само децата, а и възрастните да се свият в скута й в очакване на майчина милувка. Патрик често си мислеше колко жалко е, задето с мъжа й нямат деца. Опитваха от години, но, уви, без резултат.

— В момента си скапан и не можеш да бъдеш полезен. Прибери се и си почини, а утре ще работиш с подновени сили. Ще изпълня молбата ти. Можеш да бъдеш сигурен.

След кратка борба със себе си и с ценностите на лутеранството, с които бе закърмен, Патрик реши да я послуша. Действително се чувстваше изцеден и не вършеше ефективно работата си.