Камила Лекберг
Прокоба (79)

Докато разговаряше по телефона, Тина разлистваше нетърпеливо тетрадката.

— Тук е, да. Колко ще платите? Само толкова? — Тя смръщи разочаровано вежди. — Материалът е суперяк. Ще предизвикате голям фурор. Тогава ще го продам на друго издание. Добре, десет хиляди ме уреждат. Утре мога да ви го предоставя. Но дотогава искам да сте превели парите на сметката ми, иначе няма да стане.

Тина хлопна доволно капачето на мобилния си телефон. Отдалечи се от читалището, седна на един камък и се зачете. Така и не успя да опознае Барби. Всъщност не бе имала и желание. Тина потръпна леко при мисълта, че влиза в главата й чак след смъртта й. Отгърна следващата страница в дневника, жадно поглъщайки всяка дума. Вече си представяше как откъс от написаното се появява в жълтия вестник, с който се уговори, а най-важните изречения са подчертани. Докато четеше дневника, най-много я изуми, че Барби не е била толкова тъпа, за колкото я мислеше. Добре формулираните й впечатления и мисли впрочем говореха за проницателен ум. Тина изведнъж се намръщи, защото стигна до частта, която я подтикна да продаде дневника на медиите — след като откъсне въпросната страница, разбира се:

Днес слушах Тина да репетира парчето си. Довечера ще го изпълни в читалището. Бедничката! Изобщо не си дава сметка колко ужасно звучи. Питам се как е възможно да пееш толкова фалшиво, но вътрешно да си убеден, че се справяш отлично. Но нали всъщност на това се основава цялата концепция на „Музикалния идол“. Тина едва ли е изключение. Доколкото разбирам, майка й й е втълпила, че може да стане певица. Тази жена явно е музикален инвалид. Не намирам друго обяснение. Ала сърце не ми дава да го кажа на Тина. Затова се преструвам, че очаквам изпълнението й с нетърпение, макар да си давам сметка каква мечешка услуга й правя. Говоря с нея за музикалната кариера, за бъдещите й успехи, концерти, турнета. Но същевременно се чувствам ужасно, защото я лъжа право в очите. Колко ми е жал за нея!

Тина гневно отскубна листа и го накъса на малки парченца. Проклета глупачка! Изпари се и малкото тъга, която Тина бе изпитвала след смъртта на Барби. Тази патка си получи заслуженото! Сама не знае какви ги говори. Тина смачка хартиените късчета с тока на обувката си. После разтвори дневника на мястото, което я бе озадачило. В самото начало — няколко дни след пристигането им в Танум — Барби бе написала следното:

Струва ми се познат. Не знам откъде. Мозъкът ми завира от усилие да изровя някакъв спомен от паметта си. Сама не знам кое у него ми напомня за нещо познато: движенията му, дикцията му? Някъде съм срещала човек като него, но къде? Усещам как тревогата ми нараства. Сякаш нещо в стомаха ми се гърчи и не мога да го спра, преди да постигна яснота.

Напоследък много мисля за татко. Не знам защо. Мислех, че отдавна съм изтласкала тези спомени, защото ми причиняват болка. Страдам, когато си спомням усмивката му, когато чувам плътния му глас и усещам как пръстите му докосват челото ми и внимателно приглаждат назад косите ми, за да ме целуне за лека нощ. Всяка вечер. Целувка по челото и по върха на носа. Сега си спомням всичко това — за пръв път от толкова много години. Поглеждам се отстрани. Осъзнавам какво съм направила със себе си; в какво позволих да ме превърнат. Представям си как би ме погледнал татко днес. Виждам объркването и разочарованието в очите му. Неговата Лилемур е толкова далече, скрита дълбоко под тревога, перхидрол, страх и силикон. Облякох се в маскараден костюм, за да се скрия и татковите очи да не могат да ме намерят и видят. Не можех да понеса спомена как ме гледаше; как дълги години двамата живяхме щастливо и спокойно. Единственият начин да преодолея студа, който ме вцепени, беше да забравя топлината. Но сега пак я усещам. Спомням си и чувствителността ми се възвръща. Някой ме зове. Татко се опитва да ми каже нещо. Да можех да разбера какво! Свързано е с него. В това съм абсолютно сигурна.

Тина прочете откъса няколко пъти. Какви ги говореше Барби? Нима бе познала някого тук, в Танум? Дневникът успя да разпали любопитството й. Тя преметна дългата си тъмна коса над едното си рамо, запали цигара и дръпна с наслада няколко пъти от нея, докато продължаваше да разлиства дневника. Останалата част не представляваше интерес: Барби описваше впечатлението си от участниците в предаването, споделяше мисли за бъдещето и признаваше, че обстановката в читалището започва да й дотяга — както впрочем и на всички участници. За миг на Тина й хрумна, че навярно информацията в дневника би била полезна за полицията, но после погледът й падна върху късчетата хартия и тя отхвърли тази възможност. Ще си достави удоволствието да види как откровенията на Барби ще цъфнат върху страниците на вестника. Точно това заслужават фалшиви лицемерки като нея!

Тина забеляза, че към нея се приближава Уфе — сигурно да я муфти за цигари. Тя бързо прибра дневника под якето си и се престори, че скучае. Откритието си беше нейно и тя нямаше никакво намерение да го споделя с когото и да било.