Камила Лекберг
Прокоба (77)

— Така ли? — попита Кристина и отпи от чая си.

За учудване на снаха си тя обяви, че вече не пие кафе заради „стомахчето“, и придружи думите си с въздишка и леко потупване по диафрагмата. Откакто се познаваха, Ерика неведнъж бе виждала как свекърва й поглъща огромни количества от ободряващата напитка и сега се питаше колко ли време ще издържи Кристина да спазва новия си режим. След като изслуша пространното й обяснение колко чувствителен е стомахът й, Ерика дискретно забели очи, за да покаже досадата си на Ана, докато Кристина отиде да си поиграе с внучката си. Досега Ерика и Патрик не знаеха Кристина да има проблеми със стомаха, но след като прочете статия по темата в едно списание, тя веднага си присвои описаните симптоми.

— Ти ли си съкровището на баба? Дааа, ти си съкровището на баба! Малкото ми мушмороченце! — бъбреше Кристина, а Мая я гледаше учудено.

Понякога на Ерика й се струваше, че дъщеря й е по-умна от баба си, но полагаше усилия да не се изпусне пред Патрик. Сякаш прочела мислите на снаха си, Кристина се обърна и я закова с поглед.

— А как върви… подготовката на сватбата? — попита тя с глас, съвсем различен от досегашното лигаво чуруликане пред детето.

Каза „сватбата“, но все едно питаше за кучешко изпражнение. След като й стана ясно, че няма да й поверят организацията, Кристина ставаше враждебна при всяко споменаване на предстоящото щастливо събитие.

— Благодаря, добре — отвърна Ерика и се усмихна с най-чаровната си усмивка, докато наум изреждаше най-грубите и цинични ругатни, които й хрумваха. И моряк би завидял на богатия й речник.

— Аха — недоволно промърмори Кристина.

Явно се бе надявала нещо да се е объркало.

Ана, която спокойно наблюдаваше отстрани разговора между сестра си и Кристина, реши да се притече на помощ:

— Всъщност се справяме отлично. Дори сме напред с графика, нали, Ерика?

Ерика кимна гордо, но вътрешно замени ругатните с голяма въпросителна. Напред с графика? Ана наистина прекали с измислиците. Но Ерика не издаде смущението си пред Кристина. Научила се бе да си представя свекърва си като акула: позволиш ли й да надуши малко кръв, рано или късно ще си изгубиш ръката. Или крака.

— А музиката? — отчаяно попита Кристина и поднесе неохотно чая към устните си.

Ерика демонстративно отпи голяма глътка от силното кафе и разклати чашата, та ароматът да се разнесе из цялата стая.

— Ангажирахме група от Фелбака. Казват се „Гараж“ и са много добри музиканти.

— Аха — кисело кимна Кристина. — Значи ще свирят само попмузика и ние, по-възрастните, ще трябва да си тръгнем по-рано.

Ана срита сестра си по кокалчетата и Ерика не посмя да я погледне, за да не прихне. Репликите на свекърва й не бяха повод за веселие, но цялата ситуация изведнъж й се стори ужасно комична.

— Надявам се, ще съставите внимателно списъка с гости. Няма да мога да се покажа сред хората, ако забравите леля Йоста и леля Рют.

— Така ли? — невинно отрони Ана. — Патрик сигурно много ги обича. Често ли им гостуваше като малък?

Кристина не очакваше толкова коварно нападение от тази посока и помълча няколко секунди, докато мобилизира войските си за контраатака.

— Ммм… не. Не може да се…

— Кога за последно ги е виждал? — прекъсна я Ана със същия невинен глас. — Не си спомням да ги е споменавал. — И погледна Кристина с любопитство в очакване на отговора й.

Кристина смръщи чело и се принуди да отстъпи:

— От последната им среща мина известно време. Тогава Патрик беше на… десет, мисля.

— В такъв случай предлагам вместо тях да поканим хора, с които Патрик е поддържал близки отношения през последните двайсет и седем години — отбеляза Ерика и едва се сдържа да не плесне ръката на сестра си — дай пет, Ана!

— Правете каквото искате — раздразнено отвърна Кристина, осъзнавайки, че тази точка от дневния ред вече е изгубена. Но срам за онзи, който се предава. След като отпи за пореден път от гадния чай, тя прикова поглед в Ерика и нанесе решаващия си удар: — Надявам се поне, че Лота ще ти бъде шаферка!

Ерика отчаяно погледна Ана. Не очакваше такава атака срещу сватбените си планове. Дори не й бе хрумвало да избере сестрата на Патрик за шаферка. Веднага бе отредила ролята на Ана. Помълча, докато обмисляше как да парира изненадващия ход на Кристина, но после реши да играе с открити карти:

— Ана ще ми бъде шаферка — спокойно заяви тя. — А другите подробности около церемонията смятам да запазя в тайна, за да бъдат изненада в сватбения ден.

С обидено изражение Кристина понечи да даде достоен отговор на снаха си, но забеляза металния проблясък в очите й и се отказа.

— Е, исках само да помогна — промърмори тя. — Но щом не искате помощта ми…

Ерика не отговори. Усмихна се и отпи от кафето си.