Камила Лекберг
Прокоба (67)

След смъртта на Барби веднъж дневно участниците се събираха в кръг. В началото повечето посрещнаха идеята с негодувание. Заваляха язвителни коментари. Ала Фредрик обясни, че това е цената, която трябва да платят, ако искат предаването да продължи, и участниците — макар и малко неохотно — склониха да се съобразят с искането. Само седмица по-късно се стигна до парадокса те да очакват срещите с Лаш с нетърпение. Той не се опитваше да ги покровителства, изслушваше ги, коментираше изказванията им адекватно и коректно и говореше на техния език. Дори Уфе започна да го харесва, макар да предпочиташе да умре, вместо да си го признае. Груповите сесии се редуваха с индивидуални беседи и никой вече не протестираше. Участниците продължаваха да се отнасят скептично към психотерапията, но все пак показваха търпимост.

— Как се чувствате след последните събития? — Лаш ги изгледа един по един в очакване някой да поиска думата. Погледът му се спря върху Мехмет.

— Горе-долу — отвърна участникът. — Настана голям хаос и не сме имали време да мислим.

— За какво? — попита Лаш, за да го предразположи към малко по-подробно обяснение.

— За случилото се. За Барби. — Мехмет млъкна и заби поглед в ръцете си.

— А другите как смятат? Добре ли е, че не сте имали време да мислите? Съгласни ли се с Мехмет? Хаосът помогна ли ви?

— На мен — не — обади се Йона. — Преживях случилото се тежко. Адски тежко.

— И кое точно ти се стори толкова тежко? — попита Лаш и наклони глава.

— Да си представям какво се е случило с нея. Непрекъснато се питам как е умряла и въображението ми започна да рисува ужасяващи картини. А като си помисля, че убиецът я е натъпкал в… боклукчийска кофа… Отвратително!

— А другите? Преследват ли ви картини от смъртта на Барби? — Погледът на Лаш спря върху Кале.

— И още как! Но по-добре да не мислим за това. Какъв смисъл има? Така или иначе Барби е мъртва.

— Не смяташ ли обаче, че за теб ще бъде полезно да се изправиш срещу тези картини? Да се пребориш с тях?

— Да бе — ще се мъчи да ги преборва! По-добре да гаврътне още една бира, нали, приятел? — Уфе срита Кале по крака и се изсмя, но като видя, че никой не посрещна шегата му със смях, пак се нацупи.

Лаш насочи вниманието си към него. Уфе се смути и започна нервно да се мести на стола. Единствен той от цялата група отказваше да се включи в процеса, както Лаш наричаше терапевтичните им беседи.

— Уфе, ти непрекъснато ни демонстрираш колко си корав. Сподели какво си спомняш от контактите си с Барби.

Уфе се огледа, все едно не вярваше на ушите си. Какво си спомня от Барби ли? Изхили се и погледна Лаш:

— Който твърди, че в ума му първо не изникват циците й, според мен е долен лъжец! Все пак говорим за силиконови бомби!

Той изпъна напред ръце, за да покаже нагледно големината на гръдната й обиколка, и потърси подкрепа сред другите участници, но никой не изглеждаше развеселен от шегите му.

— Я се стегни, Уфе! — ядоса се Мехмет. — Наистина ли си толкова глупав, или се преструваш?

— Гледай си работата!

Уфе се наведе застрашително към Мехмет, но някъде в недрата на ограничения му мозък му просветна, че коментарите му вероятно не са никак уместни, и той неохотно се върна в киселата си черупка. Не разбираше защо са всичките тези приказки. Никой не харесваше Барби преди смъртта й, а сега изведнъж всички се разцивриха като баби, все едно е умряла най-добрата им приятелка!

— Тина, днес не си вземала думата. Как ти се отрази смъртта на Лилемур?

— Ужасна трагедия — поклати глава Тина с насълзени очи. — Беше съвсем млада. Можеше да стане световноизвестна. След края на предаването щеше да позира за „Слиц“^[1]. Вече беше подписала договор. Някакво момче й обещало да й уреди фотосесия за „Плейбой“ в Щатите. Барби можеше да стане следващата Виктория Силвстет^[2]. Виктория вече остаря и Барби щеше да я наследи. Говорихме си много на тази тема и Барби много се беше надъхала да направи кариера на модел. Суперяко. По дяволите, защо се случи това нещастие?!

От очите й рукнаха сълзи и тя внимателно ги избърса с ръка, за да не размаже туша по миглите си.

— Каква трагедия наистина! — иронично отбеляза Уфе. — Светът изгуби следващата Виктория Силвстет! Ами сега? — Той се изсмя, но веднага вдигна отбранително длани, защото всички го пронизаха с гневни погледи. — Добре де, добре. Няма да се обаждам повече. Ревете си, колкото искате, лицемери с лицемери!

— Събрал си много негативна енергия след смъртта на Барби, Улф — меко отбеляза Лаш.

— Негативна енергия… — скептично повтори Уфе. — Просто страданието им ми се струва адски фалшиво. Подсмърчат за Барби, но докато беше жива, пет пари не даваха за нея. Аз поне съм откровен — разпери той ръце.

— Ти не си откровен: ти си пълен идиот — промърмори Йона.

— Я виж ти! Психарката проговори! Вдигни си ръкавите да видя последното ти произведение. Каква откачалка! — Уфе се изсмя.

Лаш стана.

— Ако продължаваме в същия дух, днес няма да постигнем никакъв напредък. Улф, ще те помоля да си поговорим насаме.

— Добре, добре. Само не си мисли, че и аз ще се разцивря. Тези лигльовци тук се справят отлично и без моя помощ!

Той стана и тупна Тина по тила, а тя се извърна гневно и посегна да го удари. Уфе се засмя и се завлачи след Лаш. Другите участниците го изпратиха с поглед.