Камила Лекберг
Прокоба (21)

— Мартин, може ли да вляза за малко? Трябва да обсъдим един въпрос.

— Разбира се, влизай — подкани го с ръка Мартин. — Тъкмо привършвам едни доклади. — Какво има? Виждаш ми се угрижен.

— Вече и аз не знам какво да си мисля. Преди обяд получихме доклада на патолозите за аутопсията на Марит Каспершен и той съдържа няколко необясними заключения.

— Какви? — Мартин се наведе напред със заинтересован вид.

Спомняше си, че Патрик бе подхвърлил нещо в този дух в деня на злополуката, но после коментарът излезе от ума му, а и Патрик не бе подхващал темата.

— Педерсен е описал подробно всички наранявания по тялото. Чухме се и по телефона, но не успяхме да изясним възникналите въпроси.

— Слушам те. — Любопитството на Мартин растеше с всяка изминала секунда.

— Първо, Марит не е починала вследствие от катастрофата. Била е мъртва, когато колата се е блъснала.

— Какви ги говориш? Как така мъртва? Инфаркт ли е получила?

— Не. — Патрик се почеса по главата, докато преглеждаше доклада. — Като причина за смъртта Педерсен е посочил алкохолно отравяне. В кръвта й са открили 6,1 промила.

— Шегуваш се! Такова количество алкохол ще убие и кон!

— Именно. Според Педерсен се равнява приблизително на една бутилка водка, изпита за съвсем кратко време.

— А близките й настояват, че е била въздържателка.

— Да. При аутопсията не са открити поражения на вътрешните й органи вследствие от злоупотреба с алкохол, а това ще рече, че организмът й не е имал изградена търпимост към алкохола. Затова според Педерсен смъртта е настъпила почти мигновено.

— По някаква причина Марит Каспершен се е натряскала до припадък. Неприятно наистина, но такива неща се случват — отбеляза Мартин, който не разбираше съвсем причината за видимото безпокойство на Патрик.

— Така е само на пръв поглед, но Педерсен откри подробност, която усложнява допълнително целия случай. — Патрик кръстоса крака и започна да търси изречението в доклада. — Ето го. Ще се опитам да ти го преведа на разбираем език. Педерсен винаги се изразява шифровано. При огледа на трупа е забелязал странна синина около устните и травми на устата и гърлото.

— А това ще рече…?

— Не знам — въздъхна Патрик. — Находките от аутопсията не дават достатъчно основание на Педерсен да се произнесе категорично по въпроса. Той не се наема да твърди със стопроцентова сигурност, че Марит е изпила цяла бутилка твърд алкохол в колата, издъхнала е от интоксикация, а после автомобилът е аварирал.

— Ако наистина е шофирала пияна, следва преди смъртта си да е била сериозно опиянена. В неделя постъпвали ли са сигнали за автомобили със съмнително поведение на пътя?

— Не мога да открия нищо подобно. Това е поредният факт, който буди съмнение. От друга страна, по това време движението по пътищата е много слабо и шофьорите са извадили късмет да не срещнат колата на Марит — замислено предположи Патрик. — Но Педерсен не намира обяснения за раните във и около устата. Затова ми се струва наложително да проверим щателно случая. Може да е обичайна злополука след шофиране в нетрезво състояние, а може и да не е. Ти как смяташ?

Мартин се замисли.

— Ти от самото начало се съмняваше, че става дума за обикновено произшествие. Ще успееш ли да издействаш разрешение от Мелберг да проверим по-обстойно какво точно се е случило?

Патрик го погледна мълчаливо, а Мартин се разсмя:

— Успехът на начинанието ти зависи от начина, по който представиш нещата, нали?

— Съвсем точно. Всичко зависи от подхода.

Патрик също се разсмя, но после пак стана сериозен.

— Според теб прекалявам ли с подозренията? Дали не правя от мухата слон? Педерсен не е открил никакви конкретни факти, които да доказват инцидент, различен от пътна злополука. Но същевременно… — той размаха доклада от аутопсията — описаните данни задействаха някаква аларма в ума ми, само дето, колкото и да се опитвам, не мога да…

Той прокара пръсти през косата си и я разроши.

— Ето как ще постъпим — предложи Мартин. — Ще поразпитаме насам-натам и ще съберем информация, пък да видим къде ще ни отведе. В хода на работата ще се сетиш какво точно те смущава в целия този случай.

— Прав си. Отивам да поговоря с Мелберг. Съгласен ли си после да посетим приятелката на Марит?

— Да — кимна Мартин и се върна към докладите, които подготвяше. — Като приключиш с шефа, ела да ме вземеш.

— Добре.

Патрик тръгна да излиза, но в последния момент Мартин го спря:

— Чакай малко… — колебливо подхвана той. — От известно време все се каня да те питам… Как е положението вкъщи? Със сестрата на Ерика имам предвид?

Патрик се усмихна от прага:

— Всъщност си възвърнахме надеждата, че нещата ще се оправят. Ана започна да излиза от дупката. Благодарение на Дан.

— На Дан ли? — изненада се Мартин. — Дан на Ерика?

— Защо да е на Ерика? Много те моля. Вече е нашият Дан.

— Да, да — засмя се Мартин. — Вашият Дан тогава. Но какво общо има той със случая?

— В понеделник на Ерика й хрумнала гениална идея: да го помоли да се отбие и да поговори с Ана. И наистина се получило. Двамата се поразходили, разговаряли. Явно Ана се е нуждаела точно от това. За няколко дни стана друг човек. А децата ще полудеят от щастие.

— Колко хубаво — усмихна се Мартин.

— Направо невероятно! — Патрик удари с длан по рамката на вратата. — Сега ще отида при Мелберг, за да се свърши по-бързо. После ще поговорим по-подробно.

— Добре.

Мартин се върна към докладите: друга част от професията, която би предпочел да си спести.