Камила Лекберг
Прокоба (131)

Седнал пред компютъра, Патрик се взираше в списъка със собственици на испански хрътки. Съобщи на Мартин и Мелберг какво откриха с Йоста на остров Калвьо и помоли Мартин да се обади в управлението в Удевала и да пришпори малко колегите, защото информацията за изчезналите близнаци им трябваше спешно. Без нея не можеха да напреднат с разследването. Патрик разполагаше с цялата документация за катастрофата, предизвикана от Елса Форшел, но там липсваха сведения за двете деца от колата на Сигрид Янсон.

— Как върви? — Йоста надникна в кабинета.

— Зле — отвърна Патрик и захвърли химикалката настрани. — Докато не разберем нещо повече за близнаците, ще тъпчем на едно място.

Той въздъхна, прокара пръсти през косата си и ги преплете на тила си.

— Какво мога да направя? — попита услужливо Йоста.

Патрик се изненада. Възрастният полицай никога не молеше за допълнителна работа.

— Имам чувството, че чета имената в този списък за стотен път — призна Патрик. — Но не мога да открия нищо. Ще го прегледаш ли?

Патрик хвърли дискетата и Йоста я улови.

— Разбира се.

След пет минути Йоста се върна.

— Възможно ли е погрешка да си изтрил един ред? — попита той и изгледа критично Патрик.

— Да изтрия ред ли? Не. Защо?

— Когато съставих списъка, той включваше сто и шейсет имена. Сега са сто петдесет и девет.

— Попитай Аника. Тя направи таблицата с имената и адресите.

— Хмм… — промърмори скептично Йоста и се отправи към рецепцията.

Патрик стана и го последва.

— Ей сега ще проверя — каза Аника, след като разбра за какво става дума, и отвори документа с таблицата на компютъра си. — И аз си спомням, че имената бяха сто и шейсет — число, лесно за запомняне… Точно така — потвърди тя. — Сто и шейсет са.

— Не разбирам… — Йоста погледна дискетата в ръката си.

Аника я взе, пъхна я в компютъра си и отвори файла, за да го сравни с другия, който вече беше отворен. Маркерът на мишката спря върху липсващото име и нещо мигом щракна в главата на Патрик. Той рязко се обърна и хукна по коридора към кабинета си. Застана пред картата на Швеция, където с разноцветни топлийки бе отбелязвал къде е вилнял убиецът. Онова, което досега му бе изглеждало като неясна схема, изведнъж се избистри. Йоста и Аника го последваха и влязоха в кабинета му. Под смаяните им погледи Патрик започна да вади книжа от бюрото си.

— Какво търсиш? — попита Йоста.

Патрик не отговори. Продължи да хвърля листове върху пода. Най-после откри каквото търсеше. Изправи се с напрегнато изражение и се зачете в документа. От време на време спираше и забиваше нова топлийка върху картата. Постепенно всички места, отбелязани с една топлийка, се сдобиха с втора. След като приключи, Патрик се обърна към двамата си колеги:

— Вече всичко е ясно.