Камила Лекберг
Прокоба (121)

Новината връхлетя като бомба. Първоначално всички реагираха скептично като Мартин, ала след като Патрик ги запозна с подробностите по случая, те се убедиха в неоспоримостта на фактите, изложени от него. Патрик се върна в кабинета си, за да изгради стратегия за по-нататъшни следствени действия.

— Направо ни разби с тази новина! — отбеляза Йоста, застанал до вратата.

— Влизай и сядай — покани го той.

Йоста се подчини.

— Единственият проблем е, че не съм сигурен как да разнищя цялата тази история — призна Патрик. — Мислех да проверя списъка със собствениците на испански хрътки и документите от Ортбуда. — Той посочи факсовете върху бюрото си — пристигнаха десет минути по-рано.

— Прав си: разполагаме с доста оскъдна информация — въздъхна Йоста и огледа снимките и бележките, закачени на стените: — Все едно сме се оплели в гигантска паяжина, но не знаем накъде е поел паякът.

— Много точно сравнение! — засмя се Патрик. — Не съм предполагал, че притежаваш поетични заложби, Йоста.

Възрастният полицай само промърмори нещо в отговор. После стана и бавно обиколи стаята. Приближаваше лице до документите и снимките по стените.

— Трябва да има някаква, макар и съвсем дребна подробност, която сме пропуснали…

— Ако откриеш нещо, ще ти бъда много благодарен. Колкото и да се взирам, вече нищо не виждам — призна Патрик и посочи красноречиво налепените бележки около себе си.

— Честно казано, не разбирам как изобщо работиш с такива страхотии зад гърба. — Йоста посочи снимките на мъртъвци, залепени в хронологичен ред: Елса — в единия край, Марит — в другия. — Още не си сложил Ян-Улув — установи сухо Йоста и посочи мястото вдясно от Елса Форшел.

— Нямах време за това.

Патрик се изненада приятно от съобразителността на колегата си. Понякога, макар и рядко, в Йоста все пак припламваше някакво желание за работа.

— Да се отместя ли? — попита Патрик, защото Йоста се опита да се провре зад стола му.

— Да, ще ме улесниш много — отвърна възрастният му колега.

Патрик стана и се подпря на срещуположната стена със скръстени ръце. Радваше се, че Йоста ще огледа събрания материал. Може пък да излезе нещо.

— Виждам, че от лабораторията в Линшопинг са ти върнали страниците.

— Пристигнаха вчера — кимна Патрик. — Липсва само листът на Ян-Улув, защото колегите от Ортбуда не са го запазили.

— Жалко — отбеляза Йоста и продължи да се движи назад във времето — към Елса Форшел. — Питам се защо убиецът е избрал приказката за Хензел и Гретел. Дали е случайно, или цели да изпрати определено послание?

— Иска ми се да можех да ти отговоря на този въпрос. И не само на него — въздъхна Патрик.

— Хммм… — Йоста застана пред материалите за Елса Форшел.

— Обадих се в Удевала. Още не са открили доклада за злополуката, в която е участвала Елса, но щом го намерят, веднага ще ми го изпратят — уточни Патрик, за да изпревари въпроса на Йоста.

Йоста разглеждаше мълчаливо документите. Лъчите на пролетното слънце се процеждаха през прозореца и се отразяваха в повърхността на листовете с гланцирана повърхност. Той леко смръщи вежди. Направи половин крачка назад. Наведе се напред и едното му ухо почти докосна стената. Патрик го наблюдаваше удивен. Какви ги върши този старец?!

Йоста оглеждаше откъснатата страница отстрани. С тази страница всъщност започваше приказката за Хензел и Гретел. Неочаквано Йоста се обърна към Патрик с победоносно изражение:

— Застани до мен.

Йоста отстъпи леко встрани. Патрик побърза да се подчини, наклони глава към стената и огледа страницата от мястото, където допреди малко стоеше Йоста. Застанал така, срещу светлината от прозореца, Патрик видя какво бе открил Йоста.