Камила Лекберг
Прокоба (115)

— Открихме връзката между отделните случаи. — Патрик огледа присъстващите, наслаждавайки се на ефекта от думите си.

Погледът му се спря за миг върху Аника. Очите й бяха зачервени като от плач. Обикновено Аника беше изключително весела и позитивна. Патрик реши непременно да поговори с нея след оперативката и да разбере какво й тежи.

— Днес Софи Каспершен ми донесе липсващото парче от пъзела. Открила стара изрезка от вестник във вещите на майка си и решила да ни я донесе. Йоста и Хана, които посетиха нея и баща й миналата седмица, явно са успели да убедят момичето колко важно е за нас нищо да не остава скрито. Чудесна работа, колеги! — Патрик кимна признателно към двамата полицаи. — Статията… — той усети напрежението в стаята и нарочно направи пауза, — … статията разказва за автомобилна злополука с участието на Марит преди двайсет години. Вследствие от катастрофата е починала възрастна жена. След пристигането на полицията се установило, че Марит е шофирала в нетрезво състояние. Осъдили са я на единайсетмесечен затвор.

— Защо никога не сме чували за този инцидент? — учуди се Мартин. — Сигурно се е случил, преди Марит да дойде да живее тук.

— Не. Случило се е в Танумсхеде, но тогава с Ула са били съвсем млади. Минали са много години, а хората забравят. Освен това повечето жители са били склонни да оправдаят Марит: в кръвта й е открито количество алкохол, малко над допустимото. Преди да се качи в колата, вечеряла с приятелка и изпила чаша вино. Знам подробностите по случая, защото открих документацията в архива.

— Значи през цялото време в архива сме имали отговора на загадката? — изуми се Йоста и Патрик кимна.

— Разбирам недоумението ти, но всъщност има съвсем просто обяснение за факта, че досега не сме открили тази информация. Първо, докладът датира от много години и не е въведен във виртуалната база данни. Второ, не можем да ровим из архива, без да знаем какво търсим. Досега нищо не ни е подтиквало да проверяваме случаите на шофиране в нетрезво състояние.

— И все пак… — промърмори малко по-кротко Йоста.

— Свързах се с колегите от Лунд, Нюшопинг и Бурос. Расмус Улсон е получил травмите по тялото си вследствие от катастрофа. Блъснал се е в дърво. Спътникът му, негов връстник и приятел, е загинал на място. Расмус е шофирал пиян. Списъкът с провиненията на Бьорие Кнюдсен пък е дълъг като ръката ми. Преди петнайсет години Бьорие се блъснал в автомобил от насрещното платно и убил петгодишно момиче. Следователно три от четирите жертви са шофирали в нетрезво състояние и са отнели човешки живот.

— А Елса Форшел? — попита Хана и прикова поглед в Патрик.

— Само за нея не открих нищо — разпери ръце Патрик. — В Нюшопинг няма данни да е осъждана, но свещеникът от енорията, към която Елса е принадлежала, няколко пъти спомена думата „вина“, докато говорехме за Елса. Очаквам и тя да е имала провинения заради злоупотреба с алкохол. Просто още не сме ги открили. След края на оперативката ще се свържа със Силвио Манчини, нейния изповедник, и ще се опитам да изкопча от него повече подробности.

— Добра работа, Хедстрьом — обади се неочаквано Мелберг от кухненската маса.

Всички погледи се насочиха към началника.

— Благодаря — изненадано отвърна Патрик.

Да получиш похвала от Мелберг е като да… не, не му хрумваше никакво подходящо сравнение. Мелберг просто не хвали никого. И точка. Леко объркан от неочакваното признание, Патрик продължи:

— И така, започваме да работим с нова отправна точка. Трябва да проучим инцидентите из основи. Йоста, ти се залови с Марит. Мартин поема Бурос, а Хана — Лунд. Аз поемам евентуалните провинения на Елса Форшел. Въпроси?

Всички мълчаха. Патрик разпусна съвещанието и тръгна към кабинета си, за да разговаря с Нюшопинг. Във въздуха се усещаше силно въодушевление, акумулирана енергия. Патрик имаше чувството, че протегне ли ръка, ще я сграбчи. Спря се в коридора, пое си дълбоко въздух и влезе в кабинета си.