Камила Лекберг
Прокоба (103)

Във въздуха се усещаше напрежение. Всички очакваха с нетърпение Патрик и Мартин да им разкажат какво са открили по време на пътуването си до Лунд и Нюшопинг. Щом пристигнаха в Танумсхеде, Патрик веднага отиде в участъка и се зае с подготовката на оперативката. Стените в кабинета му бяха покрити със снимки и листчета, върху които той бе отбелязвал и начертал стрелки. Цялата схема изглеждаше доста объркано, но тепърва предстоеше той да внесе ред в хаоса.

В кабинета му разследващият екип едва щеше да се събере, но Патрик нямаше желание да мести всички материали другаде, затова реши, че някак ще се сместят. Пръв пристигна Мартин и седна в дъното на стаята. После дойдоха Аника, Йоста, Хана и Мелберг. Всички мълчаха и само оглеждаха налепените листчета и снимки, опитвайки се да открият червената нишка, която да ги отведе до убиеца.

— Както знаете, през уикенда двамата с Мартин посетихме полицейските управления в Лунд и Нюшопинг. Колегите от двата града се свързаха с нас, защото открили случаи, които отговарят на критериите, зададени от нас въз основа на убийствата на Марит Каспершен и Расмус Улсон. Жертвата в Лунд — Патрик се обърна и посочи снимка на стената — се казва Бьорие Кнюдсен — петдесет и две годишен, алкохолик, открит мъртъв в апартамента си. Тялото е престояло дълго време и, за жалост, не може да се установи дали следите от нараняванията му съвпадат с травмите на другите жертви. Затова пък — Патрик направи кратка пауза и отпи от чашата върху бюрото си, — затова пък ето какво са открили колегите в ръката му. — Той посочи найлонов джоб с откъсната страница от книга, закачен на стената до снимката на Бьорие.

Мелберг вдигна ръка:

— От лабораторията в Линшопинг отговориха ли дали върху страниците, намерени до Марит и Расмус, са открити отпечатъци?

Патрик се изненада от вниманието, с което началникът следеше разговора.

— Да, изпратиха заключението от експертизата и страниците. — Той ги посочи на стената. — Уви, няма отпечатъци. Страницата в ръката на Бьорие още не е проверена. Днес ще я изпратим в Линшопинг. А колегите от Нюшопинг вече са изследвали страницата, намерена до Елса Форшел. Резултатът е отрицателен.

Мелберг кимна — знак, че е доволен от отговора.

— Като причина за смъртта на Бьорие полицаите от Лунд са посочили алкохолно отравяне и понеже е бил алкохолик, не им е хрумнало, че е бил убит. Колкото до смъртта на Елса Форшел, разследващите единодушно са сметнали, че стана въпрос за убийство, но така и не са открили извършителя.

— А имало ли е заподозрени? — попита Хана.

Изглеждаше вглъбена, съсредоточена и леко бледа. Патрик се притесни да не е пред разболяване. В момента не можеше да си позволи да изгуби важен полицай от екипа си.

— Не, няма заподозрени. По думите на свещеника, който ръководи католическата енория, където Елса е членувала, тя общувала само с миряните от енорията и никой не таял озлобление към нея. Тя също е била убита в апартамента си. — Патрик посочи снимка от местопрестъплението. — До нея, пъхната в страниците на Библия, са намерили това. — Пръстът му се плъзна към страница от „Хензел и Гретел“.

— Що за откачен би направил подобно нещо?! — възкликна Йоста. — Какво общо има приказката със случая?

— Нямам представа, но имам чувството, че приказката е ключът към цялото разследване.

— Да се надяваме, че журналистите няма да надушат тази подробност — промърмори Йоста. — Иначе вестниците ще гръмнат със заглавия от типа „Убиец разказвач на приказки“. Да не забравяме колко си падат по подобни прякори.

— Едва ли е необходимо да ви обръщам внимание колко важно е тази информация да не попада в пресата. — Патрик не се сдържа и погледна Мелберг.

Макар и началник, той винаги будеше съмнение заради любовта си към славата. Но този път явно и той се бе преситил от медийното внимание, защото кимна в знак на безусловно съгласие.

— Успяхте ли да разберете какви са допирните точки между убийствата? — поинтересува се Хана.

— Уви, по този въпрос сме отново в нулева позиция. Бьорие определено не е бил въздържател, а Елса нито е била заклета трезвеница, нито е прекалявала с алкохола.

— С други думи, нямаме представа каква е връзката между четирите смъртни случая — обобщи притеснена Хана.

Патрик въздъхна, обърна се и обгърна с поглед материалите на стената.

— Така е — потвърди той. — Знаем само, че най-вероятно убиецът е един и същ, иначе не сме открили никакви допирни точки. Нищо не показва Елса и Бьорие да са свързани с Марит или Расмус или с местата, където са живеели. Ние, разбира се, ще разпитаме близките на Марит и Расмус дали името Бьорие или Елса им говори нещо и дали Марит и Расмус са живели някога в Лунд и Нюшопинг. В момента действаме на сляпо, но връзка определено има. Няма начин! — отсече Патрик.

— Защо не отбележиш местата върху картата? — предложи Йоста и посочи картата на Швеция върху по-късата стена.

— Добра идея — съгласи се Патрик и извади няколко топлийки с цветни главички от кутийка в чекмеджето.

После внимателно ги заби върху картата: една върху Танумсхеде, втора върху Бурос, трета върху Лунд и четвърта върху Нюшопинг.

— Явно убиецът действа на територията на Южна Швеция. Доста ще ограничим периметъра, няма що — иронично подхвърли Йоста.

— Да, трябва да сме благодарни и на малкото, с което разполагаме — засмя се Мелберг, но млъкна, защото другите не виждаха нищо забавно в ситуацията.

— Е, предстои ни сериозна работа — заключи Патрик. — Освен това не бива в никакъв случай разследването „Лилемур Першон“ да остава на заден план. Йоста, докъде стигна със списъка на собствениците на испански хрътки?

— Готов е. Съдържа сто и шейсет имена. Има и още хора с такива кучета, но не фигурират в никакви регистри. Ще трябва да се задоволим с наличния резултат.

— Пусни имената в адресния регистър, да видим дали ще изскочи някой от района.

— Разбира се.

— Искам да проверим дали няма да открием нещо за страниците от книгата. Мартин и Хана, вие ще поговорите с Ула и Шещин и ще питате дали имената Бьорие и Елса им говорят нещо. После ще разпитате и Ева, майката на Расмус Улсон. Понеже ми трябвате в управлението, ще проведете разговорите по телефона.

Йоста вдигна колебливо ръка:

— А може ли да посетя Ула Каспершен в дома му? В петък ми се стори, че крие нещо.

— Аз не останах с такова впечатление — възрази Хана. Явно смяташе, че Йоста говори пълни безсмислици.

— Но нали забеляза как… — подхвана той, но Патрик го прекъсна:

— Отидете да говорите с него във Фелбака. Аника, ти ще довършиш работата по списъка със стопаните на кучета и ще го оставиш на бюрото ми, за да го прегледам.

Аника кимна и си записа.

— Мартин, ти ще прегледаш записите от вечерта, когато Барби е починала. Може да сме пропуснали нещо. Пускай филма кадър по кадър.

— Непременно — кимна Мартин.

— Е, на работа! — подкани ги Патрик и сложи ръце на кръста си.

Всички станаха и излязоха един по един. Останал сам, Патрик огледа кабинета си. Разполагаха с най-разнопосочни сведения. Как ще открият свързващото звено помежду им?

Отлепи четирите страници от стената и усети как мозъкът му блокира. Как да извлече още информация от наличните данни?

В съзнанието му изникна идея. Патрик си облече якето, прибра листовете в папка и хукна по стълбите към изхода.