Сандра Браун
Под опека (35)

Тридесет и четвърта глава

Холи отвори уста от изненада.

Грейс притисна длан към бузата си, сякаш я бяха ударили.

Крофърд продължи да говори на Холи:

— Под клетва никога не съм я наричал своя дъщеря. Можеш да провериш протоколите от съдебните заседания. Никога не я наричам така дори и в обикновен разговор. Другите го правят и аз никога не съм ги поправял, затова, строго погледнато, предполагам, че лъжа, защото не съм я създал аз.

— Откога знаеш?

— Откакто беше на една годинка. Бет ми каза на сутринта, когато тръгвах за последен път към Халсън. Тя не искаше да заминавам. Аз настоявах, че трябва да го направя, че съм длъжен да довърша работата си. Спорът ни прерасна в кавга. Тя искаше да ме нарани възможно най-силно. И го направи.

Грейс вече открито плачеше, сложила ръка пред устата си, за да заглуши хлипането.

— Кой е бащата? — попита Холи.

— Девет месеца, горе-долу, преди да се роди Джорджия, трябваше да се прибера у дома за уикенда. В последния момент изникна нещо, наложи се да остана в Западен Тексас. Бет беше бясна. Събрала няколко приятелки и заедно излезли по баровете. Прекалили малко. Срещнала някакъв тип в един бар и преспала с него, за да ме накаже. След две седмици, когато се прибрах за уикенда, двамата правихме много секс за сдобряване, така че нямах повод да се съмнявам, че бебето не е от мен. Бет избра момента, в който да ми каже.

— Именно затова се съмнявам в думите й — обади се Холи. — Може би си е измислила всичко само за да те спре да преследваш Фуентес.

Крофърд погледна тъста си и усетил тежестта на погледа му, той отрони:

— Да, така е…

— И не си ми го казал? — едва не изплака Грейс.

— Бет ми го сподели поверително — защити се той. — Беше разбрала, че е в по-напреднала бременност, отколкото се предполага, осъзнала какво се е случило и се уплашила. Дойде при мен за съвет какво да прави. Беше много разстроена и ядосана на себе си. Засрамена. Не искаше това да разруши брака й. Искаше теб — каза той на Крофърд — затова я посъветвах никога да не ти казва. Допреди малко не знаех, че го е направила.

— Твърдеше, че никога не е срещала този тип дотогава — каза Крофърд. — И че никога повече не го видяла, дори не помни името му. Вярно ли е това?

Джо кимна отсечено.

— Класическа свалка за една нощ.

Това облекчи напрежението, което бе притискало Крофърд дни наред.

— Надявах се да не ме е излъгала за това. През тази седмица имаше моменти, в които се питах дали мъжът не е бил Отърмън.

— О, Крофърд — Холи се пресегна за ръката му и я стисна силно.

— Всъщност от това се страхувах най-много. Най-голямото ми облекчение не беше да го видя мъртъв, а да науча, че не е имал нищо общо с Бет, нищо общо с Джорджия. — Гласът му пресекна, когато изрече името й. — Най-различни предположения имах за Отърмън, но това беше най-ужасното. Не знам как бих могъл да го понеса, ако разберях, че… Е, вече няма значение.

Отиде до Грейс, която седеше с приведен гръб, и приклекна пред нея, за да хване ръцете й.

— Не мисли нищо лошо за Бет. Беше нещастна заради мен. Направила е една грешка. Обичаше Джорджия. Обичаше и мен. Знам, че беше така… Само няколко дни след онзи скандал й се обадили, че съм ранен. Може би си е казала, че ми е донесла лош късмет, че заради това са ме простреляли… Мисля, че затова е бързала да дойде при мен. Искала е да изгладим отношенията си.

— Ти щеше ли да й простиш?

— Да. Простил съм й. Защото и аз я обичах. Колкото до Джорджия, тя стана моя още когато докторът я сложи в ръцете ми, секунди след раждането. Не бих могъл да я обичам повече дори и ако бях неин биологичен баща.

Джо изпъна рамене.

— Но не си. Тя носи нашата кръв, а не твоята. Толкова много пъти ми се е искало да те зашеметя с истината. Бесен съм, че ми отне това удоволствие.

— Не съм. — Крофърд се изправи на нозе и го погледна в очите: — Бет го направи.

— Мислел си, че тайната е само твоя и затова си я пазил.

— За да предпазя Бет от унижение. От страна на теб и Грейс или когото и да било.

— Кого си мислиш, че заблуждаваш? — присмя се Джо. — Мълчал си за това, защото знаеш, че така имаме предимство в искането си за попечителство над Джорджия.

Крофърд понечи да реагира, ала се овладя. Не искаше разговорът да излезе извън контрол. Освен това беше твърде слаб и изтощен, за да води поредната битка. Тихо, но категорично заяви:

— Вярвай в каквото си щеш, Джо. Запазих тайната на Бет, защото не исках истината да опетни името й. Исках също и да предпазя Джорджия от възможни жестоки подигравки. — Замълча за миг, после добави: — Сега тази тайна изцяло зависи от теб.

Изражението и стойката на по-възрастния мъж останаха войнствени.

Крофърд взе плика с изцапаната си риза и отново хвана Холи за ръка. Заедно излязоха от стаята, минаха по коридора, а до входната врата той спря и прошепна:

— Сега разбираш ли защо споменах, че не мога да те имам? Бях абсолютно искрен преди малко, когато казах, че искам да предпазя името на Бет и Джорджия. Но Джо е прав. Ако истината за биологичния баща на Джорджия излезе наяве, с мен е свършено. Затова да, живея в лъжа. Това не ме притесняваше, докато не срещнах теб. Ти си пристрастена към истината и не можеш да живееш без нея. Кариерата ти е посветена на търсенето й… И внезапно моят живот в лъжа придоби друго значение. При това огромно.

Тя го слушаше напрегнато.

— Разбирам дилемата, пред която си изправен. Но да не говорим повече за това тази нощ — тихо каза тя. — Искам само да те прегърна. — Обви ръце около кръста му, после сепнато отдръпна бавно ръка от гърба му. Беше обагрена в червено. — Крофърд, това е прясна кръв!

Той сви невинно рамене.

— Имаше и моя.

 

 

— Готова ли си?

— Да, тате.

— Дръж си очите затворени, докато ти кажа да ги отвориш.

Поведе Джорджия по коридора към отворената врата на стаята й, намести я, после каза:

— Добре, можеш да погледнеш!

Тя свали ръчички и започна да пищи, докато подскачаше нагоре-надолу.

— Това ли ще е моето легло?

— Всичко е твое. Това е твоята стая от сега нататък.

Тя се обърна и го прегърна през коленете.

— Благодаря, тате! Това е най-хубавата изненада на света!

Той отвърна на прегръдката й, после я поведе към стаята.

— Хайде, разгледай я.

Тя отиде право при балетните пантофки и пачка.

Той бе възстановил всичко, което бе унищожено. Вандализмът бе приписан на Пат Конър. Това бе само част от изобилието от информация, споделена от оцелелия бодигард като част от сделката му с прокурора.

От него също бяха научили, че Чък Отърмън, работейки за няколко различни компании през годините, бе създал сложна разпространителска мрежа за трафик на оръжие, за която иначе щяха да са им нужни години да я разкрият. И още повече да се докопат до участниците. Бодигардът, освен това бе идентифицирал работниците на Чък, които бяха играли важна роля в страничния му бизнес, и бе оневинил онези, които нямаха нищо общо.

Много от местните доставчици на Отърмън бяха заловени в координиран удар на служители на закона от няколко различни агенции, щатски и федерални, включително и Хари и Сесънс от Хюстън, както и Крофърд от службата му в Прентис. Както се оказа, братовчеди дори и от най-сплотените кланове бяха склонни да издадат съучастниците си. Ставаха странно услужливи, когато им бъдеха предявени обвинения. Както и при вида на пистолета на Хари.

Холи застана до него пред стаята на Джорджия, като остави розовия й куфар до прага.

— Мисля, че й харесва.

— По какво личи? — попита той усмихнат, докато се радваше на възторжените възклицания на Джорджия, докато обикаляше от едно съкровище към друго.

— Багажникът на колата ми е пълен с неща. Къде ще побереш всичко?

— Ще намерим място. Може би тя сама ще си ги подбере… — Прегърна Холи през рамо и я целуна по челото. — Благодаря, че направи това за мен.

Бе приел предложението й да вземе Джорджия от дома на семейство Гилрой и да я доведе, заедно с нещата й, при него.

— Не беше толкова зле.

— А Джо?

— Хладно учтив. Грейс се просълзи, но се усмихваше и вълнуваше заради Джорджия. Хубаво е, че ще я взима след училище всеки ден.

Беше казал на баба й и дядо й, че той ще води Джорджия сутрин на училище, но че има нужда някой да я взима и да я наглежда, докато свърши работа. Когато попита Грейс дали би се съгласила да го прави, тя се разплака. И прие с благодарност предложението му.

Сега той кимна на Холи:

— Това устройва всички.

— Беше мило от твоя страна.

— Знам колко им е трудно да се откажат от нея. А и като ги вижда всеки ден, на Джорджия ще й е по-лесно да свикне с промяната.

Ограничителната заповед бе отменена. До изслушване изобщо не се стигна. Когато делото за попечителството бе насрочено за разглеждане от друг съдия, Джо не използва най-силния си коз. Крофърд беше убеден, че Грейс му е забранила. Освен това вярваше, че Джо, който бе имал достатъчно възможности да му натяква истината, не го беше направил, защото и той искаше да предпази името на Бет и Джорджия от всякакви скандали.

Обаче, верен на думата си, Джо не се бе предал без бой. Бе оспорил способността на Крофърд да се грижи за Джорджия така добре, както го правеха те с Грейс.

Холи бе призована за свидетел и искрено бе разказала как той е избухнал и нападнал тъста си. Но по време на кръстосания разпит Бил Мур се бе постарал съдията да чуе от нея и смекчаващите вината обстоятелства, които обясняваха и оправдаваха действията му в парка през онзи ден.

Съдията взе всичко под внимание и след три мъчителни дни Бил Мур се обади на Крофърд.

— Твоя е. Поздравления. Гледай да не оплескаш всичко.

С преливащо от щастие сърце той въздъхна:

— За това обаждане можеш да ме таксуваш двойно.

— Не си мисли, че няма да го направя.

Докато гледаше сега как Джорджия подскача на леглото си, той попита Холи:

— Защо смяташ, че съдията отсъди в моя полза?

— Беше спечелен от теб, когато заяви, че има голяма разлика между баща и татко. Ти си имал баща. Но искаш да бъдеш татко на Джорджия. — Тя се поколеба, после тихо каза: — Вчера се отбих до гроба му и оставих цветя.

— Откъде знаеш къде е?

— Проверих в регистъра на гробищния парк.

Тя бе искала да присъства на траурната церемония, но Крофърд не искаше и да чуе за това, изтъквайки, че появата й там ще предизвика недоумение и ще трябва да се обясняват…

Само шепа приятели се бяха събрали край гроба. Крофърд се обади на майка си в Калифорния. Тя изпрати съболезнованията си и рехав букет цветя. Появиха се няколко мъже от дъскорезницата и един адвокат, колега на Конрад от далечното минало. Хари и Сесънс изненадаха Крофърд, като дойдоха за погребението чак от Хюстън. Нийл и Нъджънт също бяха там, като Нъджънт неловко пристъпваше от крак на крак.

Сега с тих глас той продума на Холи:

— Не очаквах, че ще ми липсва, но е така. Никога не е бил до мен, но знаех, че го има. Скърбя за него, и то заради онези последни няколко секунди от живота му. Той ме прегърна. Усмихнахме се един на друг. Не си спомням да се е случвало, откакто бях малко по-голям от Джорджия.

— Той загина, докато ти помагаше, а това беше важно за него. Мисля, че трябва да чуеш какво ми каза в онази нощ.

Тя му предаде разговора им.

— Каза ми, че би бил горд Джорджия да го познава какъвто е бил в разцвета на силите си.

Крофърд, с натежал от вълнение глас, прошепна:

— Ще й разкажа за него, когато е по-голяма и ще може да разбере. И когато намеря начин да й споделя всичко. Не ме бива много в приказките.

— Това изобщо не е така. Още помня словото ти на възпоменателната служба за Чет.

Беше сред мъжете, които носеха ковчега, и по молба на госпожа Баркър беше произнесъл кратко, но прочувствено слово.

Холи тихо попита:

— Някога ще кажеш ли на Джорджия за биологичния й баща?

Той отговори без колебание:

— Определено. Най-малкото трябва да знае, че носи гена само от единия си родител. Ще й кажа, когато е достатъчно голяма, за да разбере всички последствия.

— Най-важното от които е колко много я обичаш. Когато Бет ти е казала, че не си неин баща, си можел да я отхвърлиш.

— Не бих го направил. Знам какво е родителите ти да вдигнат ръце от теб. Тогава се заклех, че Джорджия никога няма да се почувства отхвърлена.

— Затова ще те обича безкрайно.

— Тя е луда и по теб.

— Наистина ли?

— Холи каза така, Холи каза иначе. Къде е къщата на Холи? Може ли Холи да дойде с нас? Все такива неща ме пита. — Той сведе поглед към нея. — Честно казано, малко ревнувам.

Седмици наред, преди делото за попечителството, животът му бе точно както бе предвидил — изцяло погълнат от последствията от смъртта на Отърмън. Той и Холи бяха разговаряли всеки ден, понякога по няколко пъти, но се бяха въздържали от срещи. Всеки от двамата все още бе зорко следен в публичното пространство. Той бе много по-загрижен за нея, отколкото за себе си.

— Няма да допусна да загубиш изборите заради връзката ти с мен.

Но след като делото за попечителство бе приключило, ограниченията бяха отпаднали. Бяха започнали да се появяват заедно публично. Когато това бе коментирано злобно от Грег Сандърс, Мерилин бе излязла с изявлението, което бе подготвила точно за този случай. В него се описваше „все по-близкото им приятелство“ като „една щастлива последица от кризисната ситуация, която са преживели заедно и са оцелели след нея“.

Мерилин отново бе наета да ръководи предизборната кампания на Холи, при условие Крофърд и Джорджия да не бъдат замесвани. Засега бе спазила този ангажимент.

— Говорих с губернатора днес — сподели Холи.

— Какво ти каза?

— Говореше само за теб. Иска да се запознаете.

Крофърд я изгледа скептично.

— Сериозна съм. Нарече те „любимия син на Тексас“. Попита дали огнестрелната ти рана… — Тя спря и го изгледа гневно.

— Знаех, че не е нищо сериозно — оправда се той.

— Не си знаел.

— Имах да свърша някои неща онази нощ, преди да ида в болницата.

Все още ядосана, задето се беше бавил, което можеше да му коства кръвозагуба и опасност от инфекция, тя продължи:

— Губернатор Хътчинс иска да ти стисне ръката. Твърдо стои зад решението си да ме назначи за съдия.

— Изборът ти е вързан в кърпа.

— Ако Сандърс ме победи, мога да започна адвокатска практика тук, в Прентис.

— Ще спечелиш. Имаш подкрепата на местната полиция.

Бяха се помирили с Нийл Лестър. Той беше спрял Крофърд един ден в коридора на съда и сдържано се бе извинил, задето е допуснал личните му чувства да попречат на разследването.

— Оплесках всичко.

— Продължавай да си вършиш работата, Нийл — каза му Крофърд, докато си стискаха ръце. — Полицейските служби имат нужда от ченгета като теб, за да балансират такива като мен.

Сега, прегърнал по-здраво Холи, той допълни:

— Освен това имаш подкрепата на криминалните елементи в окръг Прентис. Смити ми се обади днес. Искаше да знае кога ще използваш онзи купон за намаление.

— Не мога да повярвам, че съдия Мейсън го е пуснал под гаранция.

— Той е дребна риба. Властите искат да заловят по-едрите и Смити го знае. Ще успее да договори сделка с прокурора и ще отърве сериозен престой в затвора. Всъщност надявам се да не остане дълго зад решетките. Полезен е. Нищо, че е проклет негодник.

— Шшт, вече внимавай с езика.

— Съжалявам. Истински негодник е.

Холи се засмя. Двамата отново се загледаха в Джорджия, която си слагаше балетната поличка.

— Трябва да я доведеш в съда някой ден. Мога да я разведа из съдебната зала и да й покажа кабинета си.

— Много би й харесало. Преди няколко дни ме попита дали носиш тога като Съдия Джуди. Казах й, че е така. Не й обясних обаче, че си фантазирам как те освобождавам от тази тога.

Той се завъртя така, че двамата да не бъдат пред очите на Джорджия и притисна Холи между тялото си и съседната стена. Там, където бяха стояли и преди и се бяха целували при много по-отчайващи обстоятелства.

— Във фантазиите ми — подхвана той — не носиш нищо под тогата.

— И как точно откриваш това?

— Ще ти покажа, когато го изиграем насаме. — Двамата се усмихнаха едновременно, пламнаха и когато той притисна бедрата й, целувката стана далеч по-страстна.

— Тате?

Холи се опита да отскочи от него, но той я задържа до себе си, обхванал с ръце талията й.

— Най-добре е да свиква с това — прошепна той. После извика на Джорджия: — Какво има, скъпа?

Тя се появи в коридора с пачка, коронка и балетни пантофки, гушнала новата си кукла. Огледа двамата, после каза на Холи:

— Трябва да внимаваш и да не гушкаш татко много силно, защото има голяма лепенка на корема си.

— Ще внимавам, обещавам.

— Добре. Може ли сега да си направим мелба?

— Обещах мелба и винаги изпълнявам обещанията си — каза той.

— Може ли и Холи да остане? — попита момиченцето.

Той се взря дълбоко в очите й и повтори въпроса:

— Може ли Холи да остане?

Тя отговори:

— Холи може да остане.