Сандра Браун
Под опека (30)

Двадесет и девета глава

Крофърд плъзна ръце под тениската й и разкопча сутиена й. Пресегна се отпред и нагоре и обхвана гърдите й с длани. Пръстите му погалиха зърната й. Холи простена от удоволствие и стонът й премина в молба за още.

Той я извърна с лице към себе си, освободи я от тениската и сутиена, издърпвайки ги над главата й, и преди още косата й да е паднала обратно върху раменете, устните му целунаха гърдата й. Тя сграбчи главата му, докато той засмукваше жадно зърното й. Действията му сякаш разпалиха в тялото й електрически искри. Холи потръпна, не искаше той да спира, но мокрите му дрехи пречеха и на двамата. Отдръпна се от нея, за да свали якето. Разкопча горните няколко копчета на ризата, но после стана по-припрян и просто я вдигна нагоре и свали през глава.

Тя не смееше да светне лампа и да рискува пазачите й да го видят, но искаше да го опознае. Сложи длани върху гърдите му, усети нежните косъмчета там и се сгуши в него. Зърната му бяха корави. Тя погали едното с език, при което той тихо изохка, докато разкопчаваше копчетата на панталона си.

Тя се пресегна надолу, пъхна пръсти в разтворения панталон, погали косъмчетата там и после го обхвана с ръка. Крофърд тежко отпусна чело на рамото й.

Докато го изучаваше, накъсаното му дишане изгаряше кожата й.

Беше невероятно корав, кожата бе опъната до дължината му, а главичката бе гладка и изпълнена до пръсване. С палеца си тя усети капка семенна течност, която ловко разтърка в кръг, докато той не извика и не отмести ръката й.

Скръсти длани под дупето й, вдигна я и я отнесе в леглото. Когато се озова легнала по гръб, той смъкна джинсите и бикините й. След като се отърва от тях, той се качи на леглото, застанал на колене между бедрата й, които вдигна нагоре към гърдите й.

И тогава и двамата останаха напълно неподвижни. В продължение на няколко секунди тежкото им, накъсано дишане бе единственият звук в стаята, в целия свят около тях. Тя почувства движението му, преди да усети дланите му върху прасците си. Крофърд ги стисна лекичко, запознавайки се с формата им. Погали ги нагоре зад коляното, после очерта коленете й с палци, преди да ги обхване с длани.

Дъхът й спря, когато ръцете му отново се задвижиха, този път плъзгайки се от вътрешната страна на бедрата й, бавно, но целенасочено ги отваряха, разтваряха я цялата за устните му.

Горещата му уста я завладя. В продължение на няколко скъпоценни мига той не направи нищо повече. Само това. Просто беше там. Нежната целувка я държеше неподвижна и пленена от невероятната интимност. Докато той бавно започна да я завладява.

Всяко докосване на устните му, всяка ласка на езика му предизвикваха тръпка в цялото й тяло. Когато устата му се отместеше, за да захапе лекичко вътрешната страна на бедрото й или да целуне венериния й хълм, бедрата й се надигаха в неумолим, отчаян копнеж той да открие мястото, около което я бе целувал, но което още не бе докоснал.

Едва когато простена името му, Крофърд реши да откликне на желанието й, но изкусително бавно, докосна я с език толкова нежно, толкова разтапящо, че дишането й се превърна в стонове, а тялото й се напрегна. Отговаряйки на желанията й, той съсредоточи ласките си в смаляващи се спираловидни движения, докато усещанията, които предизвикваше в нея, не се превърнаха в експлодиращо удоволствие, което тя не можеше да удържи…

Той се надигна и с един твърд тласък проникна в нея, утолявайки копнежа й да бъде изпълнена. Плени виковете от оргазма й в целувка, а после я изчака да се приземи обратно и да се отпусне, докато докосваше нежно ушите й, очите, устните.

Устата й се разтвори и желаната целувка се превърна в страстна. Езикът му проникваше в устата й, докато бедрата му се движеха в еротичен ритъм. Плъзгаше се навътре и навън в спиращи дъха й тласъци. Всеки я водеше все по-близо до следващия оргазъм и когато отново беше на ръба, той пъхна ръка под дупето й, за да я задържи намясто, докато следващите няколко бързи тласъка я накараха да изгуби представа за всичко. Тогава той потъна дълбоко в нея.

Неговият оргазъм бе разтърсващ, дълъг, невероятен.

Най-сетне и двамата се осъзнаха, но когато той понечи да се отмести, тя го стисна недоволно с ръце и той отново се отпусна тежко отгоре й.

Заровил устни в шията й, попита тихо:

— Къде се научи да правиш такъв страхотен секс? В университета по право ли?

— Не, тук. Тази нощ.

Усети усмивката му до шията си. Той се надигна и я погледна в лицето.

— Помниш ли онази вечер, след стрелбата, докато си говорехме в коридора на полицейския участък?

Тя кимна.

— Ето за какво си мислех тогава — каза той и надигна бедра.

— Не може да бъде!

Той вдигна рамене типично по мъжки и абсолютно без капка разкаяние.

— Толкова беше пристегната и официална в онзи тъмен костюм и синя риза. Строга и недостъпна. През цялото време, докато се мъчех да водя разговор, си мислех: „Колко ли е стегната?“. И тази мисъл ме подлудяваше.

— Ала тогава ме мразеше.

— Така е, но това не ми пречеше да те желая. — Той докосна с устни нейните, които се бяха разтворили шокирано. — Освен това си мислех, че никога няма да се случи. Дори и след милион години.

— Милион години или няколко часа. Беше лесно.

Той се отдръпна, отпусна се по гръб.

— Нищо от това не е лесно, Холи. — Вдигна глава и погледна тялото си. — Даже не мога първо да се съблека.

Поправи това, като смъкна ботушите и чорапите си, после изу мокрите си джинси. Преди да ги метне на пода, извади пистолета от кобура, закачен на колана.

— Каза ми, че не си въоръжен.

— Когато ти го казах, не бях. Взех го назаем от Джо. — Остави пистолета на нощното шкафче.

— Назаем ли?

— Ако усети липсата му, ще го помоля за прошка. — Легна отново и я притегли към себе си. Сега, когато за пръв път лежаха един до друг чисто голи, той погали с длан дупето й и прошепна доволно: — Много по-добре.

— Много. — Тя стисна между пръстите си няколко от косъмчетата по гърдите му. — Не знаех за тези тук.

— Имаш ли нещо против?

В отговор тя потърка буза в гърдите му, после целуна топлата му кожа.

— Колко време беше в къщата?

— Преди да си тръгнат Нийл и Нъджънт ли? Около десетина минути.

— Десет минути!

Той галеше гърдите й и замислено попита:

— Някога ще ги видя ли на светло? На пипане са страхотни. Как ли изглеждат?

— Планът беше да изчакаш да си тръгнат, преди да влезеш.

— Бях прогизнал от дъжда. Освен това исках да чуя какво ще кажат.

Беше се изненадал, когато тя бе спряла колата и му бе наредила да слезе. После тя му бе изложила плана си, както бе казала на детективите. Отначало наистина беше възразил срещу идеята й да го подслони за през нощта. Но накрая го бе накарала да се съгласи. Всяко друго място, където би могъл да отиде, щеше да бъде наблюдавано — не можеше просто да обикаля улиците в дъжда, а и трябваше да си почине и събере сили.

Бяха стигнали до съгласие на около километър-два от дома й. Тогава той измина разстоянието пеша, докато тя се бе прибрала с колата, за да се срещне с детективите.

— Пътьом спрях да се обадя по телефона — каза й той сега — но после дойдох тук и влязох…

— Напомни ми да заключа здраво онзи прозорец.

— Дойдох навреме да чуя, че си много привлечена от мен.

— Казах ти, че няма да лъжа полицаите.

— Значи е вярно?

— Вярно е. — Личеше си по широката му усмивка, че се радва да го чуе. — Мерилин ме накара да се замисля за укриването на видно място.

— Моля те — изстена той. — Не я споменавай. Не искам да изгубя това тук. — Той хвана ръката й, пъхна палеца й в устата си и го облиза, така че да го навлажни добре, след което свали ръката й надолу и притисна палеца й върху главичката на пениса си. — Направи пак онази магия. — Затвори очи и въздъхна дълбоко, докато тя започна нежно да го масажира с кръгови движения.

Шепнешком Холи попита:

— На кого се обади?

— Хм… — Ръката му потърси гърдата й.

— Каза, че си се обадил на някого.

— На Хари — измърмори той във възглавницата.

— И какво каза той?

— Толкова е хубаво. Не спирай.

Тя се усмихна.

— Съмнявам се, че Хари е казал това. На кого се обади после?

— На Смити. Утре трябва да го намеря и да го убия.

— Недей. Ще идеш в затвора. Там няма да ти позволят да носиш ботушите си, а аз ги харесвам. Имат собствен характер. Износени са, а не нови и лъскави. А може и да те накарат да си подстрижеш късо косата. Би било жалко да се простиш с тази буйна коса. — Тя прокара пръсти в гъстите му кичури. — Истината е — а както знаеш, аз много държа на истината, че няма нещо, което да не ми харесва в теб.

Той отговори с тихо похъркване.

 

 

Чък Отърмън рядко прекарваше нощта в рибарската хижа. В нея имаше дори по-малко удобства, отколкото във фургона му в лагера на работниците, макар че разполагаше с двойно легло зад преграда от шперплат, където понякога си почиваше. И бездруго никога не спеше повече от четири-пет часа нощем.

След като се бе разправил със собственика на клуба, той бе задрямал, но се бе събудил преди зори. Докато си правеше кафе, получи съобщение, че Нийл Лестър се е обаждал в лагера и казал на надзирателя там, че спешно трябва да говори с него.

Загледан в проливния дъжд, докато пиеше кафе, той реши, че е по-добре да успокои разтревожения детектив. Използва телефона, който не можеше да бъде проследен, за да се обади.

— Ало?

— Сержант Лестър? Обажда се Чък Отърмън. Твърде рано ли звъня? Разбрах, че се опитвате да се свържете с мен.

— Къде сте, господин Отърмън?

— Проклет да съм, ако знам. — Той снижи глас, сякаш не искаше да бъде чут от другите наоколо. — Няколко колеги от Луизиана ме поканиха на риболов за уикенда. Срещнахме се на езерото Чарлс, после шофирахме часове наред. Доколко мога да преценя, се намираме насред пустошта. Още е тъмно, а те вече са във водата. Благодарен съм, че ми дадохте извинение да не ходя с тях.

— По кое време ги срещнахте на езерото Чарлс?

— Моля?

Лестър повтори въпроса.

— Късно. След вечеря. Защо?

— Полицай от участъка в Прентис на име Пат Конър е намерен мъртъв снощи.

Той замълча за момент, сякаш да осмисли чутото. После въздъхна.

— Сега разбирам защо сте се опитвали да се свържете с мен. Срещнах се с него, преди да напусна града.

— В мъжки клуб, наречен „Гъделичкащо розово“.

— О, вече знаете. Сигурно сте разпитвали собственика. Смити ли се казваше? Той е истински негодник. Дойде няколко пъти до масата да ме пита дали всичко е по вкуса ми.

— Искаме да го разпитаме, но засега не успяваме да го намерим.

Отърмън се засмя.

— Това може да се окаже проблем.

— Защо смятате така?

— Защото, доколкото разбирам, той се опитва да стои далеч от закона. Вероятно не му е съвсем чиста работата.

— Какво правехте в клуба му с Пат Конър?

— Често се срещам с разни хора там.

Лестър се прокашля.

— Това не изглежда особено подходящо място за срещи за човек като вас, господин Отърмън.

— Нефтената индустрия има противници както сред влиятелните политици, така и сред обикновените хора. Огромен брой местни бизнесмени и държавни чиновници подкрепят проучванията ни, но не искат това да става публично достояние. Отказват да идват при мен в кабинета ми в лагера, а и определено не могат да ме поканят в своите, затова се срещаме в онзи долнопробен клуб.

— Все още не съм сигурен, че разбирам.

— Осигурява ни дискретност. Всеки, който е бил в подобно място, не може да каже кого е видял там, защото ще издаде себе си, нали така?

Детективът сякаш се замисли. Минаха няколко минути, преди да каже:

— Пат Конър беше ченге, а не бизнесмен.

— Бил чул — предполагам, че от познатите си в полицията, че съм видял Крофърд Хънт заедно с онзи Родригес.

— Какво общо има това с Пат Конър?

— Не знам. Помоли ме да поговорим насаме. Единствената причина да се съглася на срещата беше уверението му, че бил дежурен в съда в понеделник. Реших, че може да иска да ми съобщи нещо във връзка със случая. Или пък че настоява да ме пита за нещо. Но когато пристигнах в клуба, той не беше в състояние да говори за каквото и да било. Вече беше пиян. Говореше несвързано. Потеше се.

— Потеше се?

— Не беше с униформа. Носеше каубойска шапка и непрекъснато я сваляше, за да бърше челото си. Беше притеснен. Направо параноичен. След десетина минути реших, че ми стига толкова. Само ми губеше времето. Казах му да говори направо или да се маха. Той изчезна.

— Как така изчезна?

— Сметнах, че е твърде пиян, за да шофира и му предложих някой от асистентите ми да го заведе у дома. Но той отказа. Сега, като се замисля, май трябваше да настоявам повече. Не е трябвало да сяда зад волана. Някой друг пострадал ли е?

— Той не е катастрофирал с колата си, господин Отърмън. Бил е убит в дома си.

— Господи! Когато казахте, че е загинал, предположих, че… Господи.

— По време на параноичното си несвързано говорене спомена ли да е имал някакви врагове?

— Не, но явно е имал поне един. — Остави думите му да бъдат осмислени, преди да продължи. — Имал ли е семейство?

— Беше ерген. Живееше сам.

Отърмън не каза нищо. Не попита дали е имало свидетели или някакви улики на мястото на убийството, защото не се тревожеше, че престъплението може да бъде свързано с него. Хората, които използваше за подобни задачи, не правеха грешки. Ако направеха, то това бе последната им грешка. Пример: Пат Конър.

След поредното проточило се мълчание в разговора Лестър се обади:

— Разбрах, че се прибирате в понеделник.

— Около обяд.

— Вие сте едно от последните известни лица, които са говорили с Конър. Бихте ли дошли в участъка, за да дадете официални показания?

— Разбира се. — После продължи: — Простете ми, сержант Лестър, ала преди да приключим, трябва да попитам. — Той завъртя монетата върху опакото на пръстите си. — Имате ли причина да смятате, че този полицейски служител е поредната жертва на инцидента в съдебната зала? Имам предвид, възможно ли е да е бил убит заради нещо, което е знаел или видял?

Лестър отговори сухо:

— Не мога да коментирам течащо в момента разследване.

— Да. Разбира се.

— Ще се видим в понеделник, господин Отърмън. А дотогава на кой номер мога да ви потърся, ако трябва да се свържа с вас?

— Използвайте телефона в лагера. Там винаги има някой, който знае как да се свърже с мен.

Затвори, преди детективът да успее да каже още нещо. Улови монетата в длан и я плесна върху масата.

— Последният пирон в ковчега — каза той с усмивка. Сега бе само въпрос на време.

 

 

Крофърд се събуди с Холи, сгушена до него, с лице до неговото на възглавницата и бедро, пъхнато между краката му. Още лежаха върху покривката на леглото, ала в някакъв момент, след като бе заспал, тя бе метнала завивка отгоре им.

Когато го бе направила, той се бе разбудил, бе вдигнал бедрото й върху своето и бе проникнал в нея. След като вече бе вътре, полусънното му желание се бе превърнало в настойчиво. Тя услужливо се бе наместила по-близо, поела го бе по-дълбоко. Той се бе размърдал лениво, поклащайки се еротично и сладостно, докато и двамата бяха свършили заедно. Изживяването беше отпускащо като гореща вана.

Дори не бе отворил очи. Никой не бе отронил и дума. Но бе толкова интимно и съкровено, че освен сексуална наслада, той бе изпитал вътрешно удовлетворение, което му бе липсвало през годините, когато спеше и се събуждаше сам.

Сега, загледан в лицето на Холи, която изглеждаше невероятно спокойна и доверчива в съня си, той изпита прилив на нежност към нея, а с това и първичното чувство на собственост. Желаеше тази жена. Искаше да бъде негова. Да я задържи. А знаеше, че не може…

Но сега беше тук.

Отметна завивката. Дневната светлина, проникваща през щорите на прозорците, беше крехка и бледа, но вече можеше да види достатъчно ясно тялото й. Досега само си го беше представял или опипвал в мрака, ала в момента извивките й му се сториха по-красиви, отколкото бяха във въображението му.

Наведе глава към гърдата й и нежно засмука розовото връхче между устните си. Докато го галеше с език, тя се разшава, прошепна името му и сложи ръка върху главата му.

— Най-сетне мога да те видя гола на светло.

— И какво?

— Ще ми се да бях изгорил всичките ти дрехи, докато спиш.

Тя се засмя тихо.

— И ти не изглеждаш особено зле.

Холи се наведе над него и го целуна по гърдите, после по корема. Премести се по-надолу и прокара ръце по бедрата му, а сетне, щом намери двата белега на прасеца му, където куршумът бе проникнал и излязъл от крака му, също ги целуна. И заговори тихо колко е благодарна, че раната не е била по-страшна.

— Ами ако беше загинал онзи ден? — попита тя, вдигнала развълнуваните си зелени очи към него. — Никога нямаше да те срещна.

Треперливият й глас го развълнува дълбоко.

— Ела тук.

Пъхна ръце под мишниците й и я издърпа върху себе си, докато устата му жадно се вкопчи в нейната. Постепенно, докато устните им продължаваха да се изучават, той я завъртя под себе си и вдигна ръцете й високо над главата.

Проследи ги с целувки, докато неговата ръка нежно масажираше гърдите й, след това мина надолу към корема й. Дъхът й пресекна под устните му, когато пръстите му погалиха нежната вдлъбнатина, преди да се заровят в интимните й косъмчета. Които бяха светли и меки. А под тях беше копринено нежна и влажна.

Той пъхна пръсти в горещата влага и отново потърси с уста гърдите й. Забелязал леко зачервяване, попита:

— Това от брадата ми ли е? Трябваше да ми кажеш.

— Не ме беше грижа.

— А сега?

— Няма значение.

— Ще бъда нежен.

Съвсем леко докосване с език предизвика реакцията й.

— Така ли искаш?

— Да — простена тя. — Да…

Чувственото проникване на пръстите му скоро я накара да се извива страстно и той усети, че всеки момент емоциите й ще избухнат. Протегна се над нея и се надвеси над лицето й.

— Искам да те гледам как свършваш.

Беше внимателен с натиска на палеца си, проточваше удоволствието, задържаше я, докато тя не простена умоляващо. Тогава той сви пръстите си напред вътре в нея. Тя прехапа устни. Гърбът й се изви, слабините й се притиснаха към ръката му. В ухото й устните му шепнеха еротични и любовни слова. Накрая тя се отпусна и лениво отвори очи.

Той я целуна нежно по устните.

— Красива си.

— Ти си красив. — Вдигна ръце и зарови пръсти в косата му. — И много по-нежен, отколкото се показваш.

— Нежен ли?

— Да, с мен. — Тя очерта устните му с върха на пръста си. — Не си толкова корав.

— С тези приказки ще ми съсипеш репутацията.

— Обещавам да не те издам, ако ме целунеш отново.

— Страхувах се, че никога няма да ме помолиш. — Удовлетвори желанието й и езикът му проникна дълбоко в устата й, наслаждавайки се на вкуса й, който вече познаваше и от който се нуждаеше.

Когато откъснаха устни един от друг, тя леко се притисна в твърдостта му.

— Това направо ще остави синина върху корема ми.

— Не бива да го допускаме, след като имаш такъв красив корем. А друго искаш ли?

Тя сви пръст и му даде знак да сведе глава към нея, след което му прошепна на ухо какво има предвид. Той я изгледа слисан и шокиран.

— Да не би да си надничала в еротичните ми фантазии? — Съсредоточи се върху устата й, върху пълната долна устна и когато сложи палец върху нея, тя го погали с език. С отмалял от възбуда глас той тихо каза: — Първо трябва да си взема душ.

Влязоха заедно под душа и покритите им със сапунена пяна тела се вкопчиха едно в друго. После тя бавно се отпусна пред него. Той се облегна на стената. Молеше се страстно да оживее след невъздържаните ласки на устата й.

Тя излезе първа от банята и се загърна в познатия му халат.

— Ще приготвя закуска. — И отиде в кухнята.

Той се подсуши и обиколи спалнята да събере дрехите си, за да се облече. Бяха неприятно влажни, но трябваше да се примири с това. Тъкмо пъхаше пистолета на Джо в кобура, когато Холи се върна с чаша кафе.

— Това ще ти стигне… — Тя спря, когато забеляза, че е напълно облечен и само якето му още е на земята. — Какво правиш?

— Трябва да тръгвам, преди да е станало късно.

— Къде ще отидеш?

— Не знам още.

— Нямаш кола.

— Това е проблем, който трябва да реша.

— Крофърд! — възпротиви се тя. — Не може да тръгнеш пеша.

Той облече якето си.

— Нали така дойдох.

— Какво ще правиш?

— Казах ти снощи. Ще остана жив. Ако мога.

— Ще докопаш Отърмън, преди той теб ли?

— Или да се докопа до Джорджия. — Не искаше дори да споменава тази вероятност, за да не я превърне в прокоба. — Защото ако Отърмън желае да стигне до мен, накрая ще тръгне след нея. И най-сигурният начин да я защитя, е да го премахна от лицето на Земята.

— Ще го убиеш ли?

Той само я изгледа, после присви очи:

— Не мога да направя нищо, преди да го намеря.

— И когато го намериш?

— Ще видим какво ще стане.

Тя тръшна чашата кафе на тоалетката.

— Искам точно да ми обясниш какво си наумил.

— Спри да ме питаш, Холи — раздразнено отговори и той. — Няма да ти кажа.

— Законно ли е?

— Донякъде.

Лицето й стана мрачно от тревога и нарастващ гняв.

— Не ми ли вярваш?

— Вярвам ти напълно. Вярвам, че винаги ще кажеш истината. Именно затова е най-добре да не знаеш всичко. За каквото и да било. Ако имаш проблем с това…

— Имам проблем, че искаш да се разправиш с Отърмън сам-самичък.

— Така действам аз.

— Което е върхът на самонадеяността.

— Е, мисли каквото искаш за мен. Знам защо го правя и трябва да тръгвам.

Той отиде към прозореца, но тя застана пред него.

— Ако нарушиш закона, ще унищожиш всички шансове някога да получиш Джорджия.

— Твоята сделка с Джо унищожи шансовете ми.

— Това ли е причината за това бързане тази сутрин? Ядосан си ми?

— Не, не съм ядосан. — Но вече почти крещеше, затова снижи гласа си до по-нормален тон. — Можех ли да правя секс с теб, ако бях ядосан?

— Снощи каза, че си ме мразел и въпреки това си ме желаел.

— Но нямаше да искам да се събудя до теб. Да, сексът беше страхотен. Ала ми се ще да се будя до теб още много пъти. Ако обстоятелствата бяха различни.

— Кои обстоятелства, Крофърд?

— Много.

— Отърмън ли имаш предвид?

— Това е най-належащото.

— Съгласна съм, тогава защо не се обадим на Нийл Лестър? Ще призная, че съм те приютила за през нощта. Поговори с него, убеди го като колега. Заедно, действайки по правилата, ще заловите Отърмън.

— Добре, да кажем, че извадим късмет и го хвърлим зад решетките преди края на деня. Той ще подпише самопризнания за всичките си злодеяния. И после какво? Нашите проблеми ще останат.

— Връщаме се към онези неуточнени обстоятелства.

— Да, ще ти кажа едно. Ти пресече границата с мен. — Махна към леглото. — Твоята работа, кариерата ти, онова, което ти е най-скъпо, нямаше да е под заплаха, ако не бях аз.

— Никой не знае за нас.

— Засега. Но такива тайни излизат наяве, Холи. Не си толкова наивна, че да смяташ, че можем да се крием вечно. — Мълчанието й му подсказа, че е съгласна. — Да предположим, че нашата тайна остане скрита, но ако ти все пак загубиш изборите, винаги ще се чудим дали не е било заради връзката ни. Не бих могъл да си простя, ако заради мен изгубиш съдийското място. А ти би ли могла? — Той поклати глава. — Има неща, които двамата с теб просто не можем да преодолеем.

— Най-голямото от тях е, че аз стоя между теб и попечителството ти над Джорджия.

Той разпери ръце, сякаш казваше: „Виждаш ли?“.

— Всеки от нас е враг за другия.

— Това не те притесняваше снощи.

— Притесняваше ме. Просто те желаех прекалено силно, за да ме спре. — Преди тя да отговори, той каза тихо: — Теб също не те спря.

Съпротивата й угасна.

— Вярно е. Защото бях започнала да се надявам, че можем да преодолеем тези пречки.

— Някои може би. Не и всички.

Тя се загледа дълбоко в очите му и отрони тихо:

— Бет?

Това бе неочакван удар и сърцето му подскочи, после започна да бие трескаво.

— Какво за нея?

— Ти ми кажи. — С наранено изражение тя се загледа в омачканите завивки на леглото. — Тя беше ли с нас тук?

— Не. Не. — Той приглади косата си и си пое дъх на пресекулки. — Господи, не бива да го мислиш. Изобщо не е така.

— Истината ли говориш?

— Да. Кълна се.

С едва чут глас тя добави:

— Но не и цялата истина.

Не. Не цялата истина. Цялата истина би го обрекла.

Той се приближи бавно към нея и сложи ръце на раменете й, завъртя я и нежно я побутна, така че тя се озова по лице върху леглото.

— Крофърд, какви ги вършиш?

— Тихо. Чуй ме.

Наведе се над нея, прокара длани по бедрата й, върху дупето, нагоре по гърба, докато палците му проследяваха гръбнака й. После сложи длани върху нейните и сплете пръстите им, докато нежно сгуши лице в косата й, която още ухаеше сладостно и беше влажна от душа им.

— Холи, ако можех, щях да се влюбя до полуда в теб. Щеше да си част от живота ми, в дома ми, в леглото ми. — Когато тя понечи да се обърне, той я притисна по-здраво. — Ако можех. Но не мога.

Постепенно освободи ръцете й, изправи се и се отдръпна от леглото.

— Кажи им, че съм влязъл през прозореца на спалнята ти, принудил съм те да ми дадеш ключовете и съм откраднал колата ти. Всичко е вярно.