Сандра Браун
Под опека (29)

Двадесет и осма глава

— Когато му казахте да слезе от колата ви, той не се ли възпротиви?

— Отначало — призна Холи в отговор на въпроса на Нийл. — Но му заявих категорично, че няма да го возя повече. Той слезе. Аз се прибрах.

Когато бе пристигнала пред къщи, Нийл Лестър и Мат Нъджънт седяха в цивилна кола в дъното на алеята. Тя заобиколи с автомобила си отзад, влезе през кухненската врата, после ги посрещна на входа.

Докато ги канеше да влязат, подхвърли:

— Говорих с Мерилин. Тя ми каза, че ще бъдете тук.

Предложи да направи кафе, но те отказаха. Настаниха се във всекидневната и през следващите двайсет минути тя им разказа всичко, което се бе случило, след като Крофърд й се бе обадил.

Сега Нийл я гледаше изпитателно.

— Не обясни ли какво ще прави?

— „Ще остана жив.“ Това бяха думите му. Иначе няма как да спаси дъщеря си, ако се наложи. След като я изпрати на безопасно място, беше много по-спокоен, отколкото час по-рано. Когато ми се обади и помоли за помощта ми, звучеше отчаян.

Нийл я прекъсна:

— Много ясно. Тъкмо е бил избягал от полицейската охрана.

— Той ми каза, че сам е шофирал с колата си до съда и е бил готов да съдейства. Не е бил с белезници. Не е бил арестуван, нито са му били прочетени правата му. — Тя спря и погледна очаквателно детективите. — Освен ако не ме е излъгал.

— Не е. Не бяхме направили нищо такова — обади се Нъджънт, а когато Нийл му хвърли изпепеляващ поглед, продължи: — Именно затова сметнах, че може да бъде оставен насаме, за да разговаря с адвоката си.

— Ако сам е искал да се погрижи за безопасността на дъщеря си — бавно изрече Нийл — защо е трябвало да лъже Нъджънт и да изоставя колата си? Защо не е казал на мен за това обаждане, което го е накарало да предприеме такива драстични мерки?

— Опасявал се е, че няма да му повярвате. И мисля, че е бил прав. — Тя помълча, докато думите й бъдат осмислени. — Бил е наясно, че всяка минута, прекарана в обяснения, е време, в което дъщеря му е в опасност.

Нийл сърдито се обади:

— Никой друг не е чул този мистериозен телефонен разговор, нали?

— Аз бях с него, когато му позвъниха — каза Нъджънт.

— Но той те е излъгал, че е адвокатът.

— Говорихте ли с адвоката? — попита Холи.

Готов с отговора, Нъджънт побърза да я осведоми:

— Крофърд поискал да му препоръчат адвокат. Бен Нотс му се обадил, но се включила гласова поща. Това обаждане е постъпило само минути след онова от неизвестния номер.

Тя погледна към Нийл.

— Поискал е да говори с адвокат. Това не показва ли, че е имал намерение да се яви на разпита? И е щял да го направи, ако не е било онова заплашително обаждане от Чък Отърмън.

— Никой не е установил категорично, че е бил Отърмън — възрази Нийл. — Обаждането от неизвестен номер може да е било случайно. Използвал го е, за да измами Нъджънт.

— Ако обаждането е било трик и заплахата е измислена, защо би умолявал тъста и тъща си да заминат незабавно с дъщеря му? — попита Холи. — Те ще потвърдят, че точно това се случи.

— Господин Гилрой вече потвърди.

Думите на Нъджънт не оставиха на Нийл друг избор, освен да започне да обяснява:

— След като изпратих патрулна кола до дома им и разбрах, че къщата е празна, се обадих на мобилния номер на Джо — с неохота заговори той. — Знаех го от разпита след стрелбата в съда.

— И той потвърди онова, което ви казах, нали?

— До последната дума. Все още никак не се обичат с Крофърд, но явно е успял да го убеди, че момиченцето трябва да бъде изведено от града незабавно.

— И аз бях убедена в същото — кимна Холи. — За разлика от вас, аз вярвам, че Отърмън е виновен.

— Онова видео го потвърждава — съгласи се Нъджънт.

— Млъкни, Мат — сопна се Нийл. — Нищо не потвърждава.

Холи не се издаде, че знае откъде и какво е видеото, за което бе намекнал Нъджънт. Вместо това изгледа Нийл с въпросително повдигнати вежди. Той стисна устни, после се предаде и обясни:

— Крофърд има видеозапис на разговор между Пат Конър и Чък Отърмън. Той твърди, че е заснет в местен бар по-рано тази вечер.

— Затова Крофърд си е оставил телефона в колата — обясни Нъджънт. — За да видим записа.

— Оставил си е телефона, за да не можем да го проследим — ядосано възрази Нийл.

Холи попита:

— Господин Отърмън има ли обяснение за този разговор с жертвата?

— Той е извън града. Опитваме се да установим къде е.

Тя се озърна наоколо.

— Простете ми, но ми се струва, че повече се интересувате от това къде точно е рейнджър Хънт.

— Защото той се измъкна от разследване за убийство. И дори да се докаже, че е невинен, той е опасен и безотговорен. Не би трябвало да ви го напомням. Видели сте го в действие.

— Да, видях го в действие да спасява човешки живот и да защитава другите. Сигурен ли сте, че неодобрението ви към методите му, в добавка към личната ви неприязън, не замъглява преценката ви?

— А вие сигурна ли сте, че хормоните не замъгляват вашата?

Нъджънт преглътна задавено.

Нийл продължи да я гледа гневно.

— Мисля, че продължавате да го защитавате, защото сте леко привлечена от него, съдия Спенсър.

— Грешите, сержант Лестър. Защитавам го, защото вярвам, че е прав. И не съм леко привлечена от него, а много силно. Това, естествено, е доста неудобно. Докато не се оттеглих от неговото дело, беше също и неетично. Потенциално е в състояние да ме постави в неудобна ситуация и дори да ми струва кариерата, което превръща Крофърд Хънт в неочаквано усложнение в живота ми. Но не го прави убиец. Вие обаче изглеждате като глупак, защото преследвате него вместо виновника. — Тя се изправи. — Има ли още нещо?

Нийл още кипеше вътрешно, когато тя ги изпрати до вратата. Видя ги как се отдалечиха с колата. Едва тогава се прибра обратно в стаята и я обиколи, за да угаси лампите. След като се увери, че къщата е обезопасена, тя отиде в спалнята си. Притвори вратата зад себе си, после се облегна на нея и опря чело в хладното дърво.

Една силна ръка обви талията й и уверено притисна гърба й към несъмнено много възбуден мъж. Той вдигна косата й и я отмести встрани, за да може да докосне с горещи устни нежното място под ухото й. После възхитено прошепна:

— Браво, Ваша Чест, наистина му го казахте в очите.