Сандра Браун
Под опека (28)

Двадесет и седма глава

— Къде ще отидат? — попита Холи. Двамата с Крофърд бързо се настаниха в нейната кола.

Улицата беше пуста. Близките къщи бяха тъмни. По всичко изглеждаше, че никой не е забелязал краткото им посещение при семейство Гилрой. Въпреки това Крофърд оглеждаше зорко наоколо, внимаваше за всяко трепнало листо и за трополенето на дъжда.

— Сестрата на Грейс се омъжи, след като дълги години беше вдовица. Живее с новия си съпруг в малко градче с предимно пенсионирани двойки близо до Остин.

— Чака ги дълъг път.

— Около пет часа. Дъждът може да ги позабави. Надявам се Джорджия да спи през повечето време.

— Не знам как успя да се сбогуваш с нея, без да се разплачеш.

— И аз не знам. — Той продължи да се взира невиждащо навън няколко секунди, после се покашля и посочи към стартера. — Потегляй. Трябва да съм далеч оттук, преди Нийл да дойде да ме търси.

— Търсил ме е. — Шофирайки с лявата ръка, тя извади с дясната телефона от предния джоб на джинсите си и му го подаде. — Усетих го да вибрира, но не му обърнах внимание. Проверих кой е бил, докато Грейс обличаше Джорджия, но не съм прослушала съобщенията.

— Оставил е две — отвърна Крофърд. — Имаш и друго съобщение от Мерилин.

— Тя пък за какво ще ми пише?

— Искаш ли да го прочета?

— Да, моля.

Той отвори съобщението.

— „Какво, по дяволите, става?“ Не звучи, сякаш иска да се сдобрите.

— Набери ми номера й, моля те.

Той използва телефона, за да набере, но разговорът се прехвърли директно в уредбата на колата. Веднага щом вдигна отсреща, гласът на Мерилин гръмна в купето.

— Холи, слава богу, че се обади. Ужасно се притесних.

— Защо?

— Онзи детектив ми позвъни. Сухарът… Лестър ли се казваше? Все едно, беше до къщата ти и…

— Вкъщи ли? Кога стана това?

— Преди една водка и три цигари. Попита дали съм се чувала с теб и аз му казах, че не съм, тъй като вече не си ми клиент. А после той ми каза, че си изчезнала и че се страхува, че си станала жертва на измама. Така се изрази. Спомена убийството на полицай. Направо откачих. Къде си? Добре ли си?

— Да, добре съм.

— Нали не го казваш под заплаха?

— Не. Но сега не мога да говоря. Има нещо, за което трябва да се погрижа… Съжалявам, че си се уплашила и оценявам загрижеността ти. Наистина.

Тъкмо щеше да прекъсне връзката, използвайки бутона на волана си, когато Мерилин попита:

— Това „нещо“ е свързано с него, нали? И не смей да ме обиждаш, като попиташ за кого говоря. Стрелбата беше само първият шок за теб, нали? А високият, рус и корав господин беше вторият.

По време на разговора им Холи гледаше право напред в пътя. Сега хвърли кос поглед към Крофърд, който седеше като вкаменен до нея. Само очите му бяха вперени в лицето й, не изпускаше нито дума.

— Мълчанието ти направо крещи, Холи — продължи Мерилин. — И това, което чувам, е конфликт на интереси, предпазливост срещу страст, морална и етична дилема в най-чистия й вид. Което е точно по моята част! — Тя се разсмя гръмко. — Нямам търпение да се захвана с това.

— Уволних те, забрави ли?

— Да, но сега разбирам защо. Защитавала си него.

— От теб.

— Да, но мога да преглътна и забравя това.

— Слушай, Мерилин…

— Не, ти ме чуй. Ти си отличен съдия, Холи. Всеотдайна и идеалистка по природа. Наистина вярваш в онова, което правиш. И не го казвам само защото се опитвам да те спечеля отново като клиент, а защото го мисля. Ти заслужаваш да получиш тази работа.

— Опасявам се, че след събитията от тази седмица губернаторът Хътчинс ще преосмисли подкрепата си. Грег Сандърс ми предложи да се оттегля тихо, за да запазя репутацията си.

— В никакъв случай. Благословията на губернатора е допълнителен бонус, който винаги можем да използваме, но мога да направя така, че да спечелиш и без него. По дяволите, може даже да сторя нещо напълно революционно в политиката и да зашеметя избирателите с истината. Понякога това всъщност е най-добрият начин. Да се скриеш на видно място. Ще помисля над стратегията ни. Междувременно се погрижи за онова „нещо“ с тексаския рейнджър. Макар да е грубиян, определено има чар. Когато ти потрябвам, ще бъда готова.

След като връзката прекъсна, тя нямаше как да не обърне внимание на широката усмивка на Крофърд.

— Нарекла си ме „висок, рус и корав“?

— Не съм, Мерилин беше.

— Ще я наемеш ли пак?

— Не знам. По-важното е дали чу какво каза за Нийл в къщата ми?

— Да. — Усмивката му помръкна и той въздъхна. — Не биваше да те замесвам, но не можех да разчитам на Грейс да ме подкрепи. После Джо можеше и да я принуди да заяви, че съм им поверил Джорджия без всякаква уговорка, че е само временно.

Крофърд се замисли за момент и продължи:

— Нуждаех се от теб там, но никак не ми се иска да те замесвам допълнително в нещо, което Джо правилно определи като каша, която сам съм забъркал. Макар че проклет да съм, ако знам с какво съм ядосал Отърмън, когото никога не бях виждал, преди да влезе в полицейския участък.

Той облегна глава назад и затвори очи. Загледана в профила му, Холи бе поразена от изтощения му вид. Под очите му имаше тъмни кръгове. Изсечените му скули бяха още по-ясно изразени на фона на хлътналите му страни.

— Кога си спал за последно? — загрижено попита тя.

— Не помня.

— Изтощен си.

— Джо не е някой слабак, а днес два пъти се бих с него. После и случката с баща ми. Срещите ни никога не са лесни. Но онова, което наистина ме смаза, беше раздялата с Джорджия.

— Което също се наложи да направиш два пъти днес.

— И двата пъти беше мъчително. Тази нощ беше различно обаче. Тя усети, че нещо не е наред. Мразя, когато детето се тревожи. Не можех да й обещая кога ще я видя отново, а истината е, че…

— Какво?

— Ако Отърмън постигне своето, никога няма да я видя.

Той се изправи рязко на седалката и отвори очи, които изглеждаха изключително ярки на фона на тъмните сенки под тях и блестяха от решителност. Той стисна юмруци бавно и отчетливо заговори:

— Не мога да позволя това да се случи. Може и да не си върна попечителството над нея, но по-скоро ще ида в ада, отколкото да се откажа от момиченцето ми.

— Какво ще правиш?

— Ще остана жив. Ще се покрия достатъчно дълго, за да изоблича Отърмън, преди той да ме докопа.

— И как възнамеряваш да го постигнеш?

— Това е сложната част. Ще измисля нещо.

— Може да се предадеш на Нийл. Да потърсиш помощта му.

— Няма начин. Той се подмазва на Отърмън.

— А ако вече е променил мнението си?

— Не мога да рискувам. Ще остана с вързани ръце.

— Значи каквото и да ти предложа, няма да промениш решението си?

— Съжалявам, Холи, не.

Тя спря до банкета и го погледна в очите:

— Тогава трябва да слезеш от колата.

 

 

Крофърд видя как стоповете на автомобила й изчезват в мрака, после тръгна с бързи крачки, надявайки се да се слее с тъмнината и да остане незабелязан. Най-напред трябваше да се скрие от дъжда. Измина няколко пресечки, преди да попадне на пуста къща, пред която имаше табела „Продава се“.

Приклекна до стената на навеса за кола, обади се на Хари Лонгбоу и го събуди.

— Съжалявам, човече — каза приятелят му, прозявайки се — още не съм открил нищо. Нищо не свързва Отърмън с теб или с някой твой близък. Но трябваше да затворя очи за малко. Обадих се да ти кажа, че искам да отдъхна, ала се включи гласовата ти поща.

— Трябваше да си оставя телефона.

— О, по дяволите. Това не звучи добре.

— Пат Конър е убит, а Отърмън ми отправи заплаха.

Хари изръмжа.

— Отиде ми дрямката.

Крофърд му разказа всичко накратко.

— Изпратих Джорджия извън града. Това беше най-важното.

— Къде сте сега ти и съдията?

— Тя е на път за дома си.

— Ами ти?

— По-добре да не знаеш. Така няма как да кажеш, ако на Нийл му хрумне да те попита. Изненадан съм, че още не те е потърсил. Когато го направи, ще можеш честно да му обясниш, че нямаш представа къде съм и какви са плановете ми.

— Ще информирам Сесънс, за да не го свари неподготвен.

— Благодаря.

— Може би не е лоша идея да оставиш този досадник да те задържи. Арестът поне е сигурно място.

— Ала е и доста ограничаващо.

— Има го и това.

— Как приема началникът ни, че съм обвинен в убийство?

— Казва, че е най-голямата каша, в която му се е налагало да се забърква. Нарича Нийл Лестър с любовни епитети, а дори още не го е срещал.

При друг случай Крофърд щеше да се засмее. Но положението му никак не беше за смях.

— Обвинявам Отърмън за Чет, Родригес, а сега и за Конър. Три трупа само за седмица. Искам да хвана това копеле, Хари.

— Веднага се залавям отново за работа.

— Не, довърши си дрямката. Отърмън вероятно също събира сили тази нощ. Имал е тежък ден. Видеото от парка, срещата в стриптийз клуба.

— Убийството.

— Не е направил видеото лично, нито е застрелял Конър. Не върши сам черната работа. Има си Фрик и Фрак.

— Кои са тези?

— Двама бодигардове. А хора като Пат колкото щеш…

— Изпълнители, твърде тъпи, за да му откажат?

— Твърде уплашени може би. Знаеш ли на какво ми прилича всичко това? На организирана престъпност.

— Все по-малко ми харесва този мръсник — отсече Хари.

— И на мен.

— Пази се.

Крофърд му даде номера на нерегистрирания си телефон, после го използва, за да набере друг телефон и преброи няколко позвънявания, докато носовият глас на Смити не го посъветва да остави съобщение.

Крофърд каза само:

— Знаеш кой съм. Обади ми се, иначе можеш да се сбогуваш с топките си.

Затвори, провери колко е часът, после вдигна яката на якето си и се втурна под дъжда.