Сандра Браун
Под опека (26)

Двадесет и пета глава

Крофърд решително се отправи натам и с бързи крачки прекоси разстоянието до отворената входна врата на скромната къща. Отпред на пост стоеше полицай със задачата да не пуска никой, който не бива да влиза. Той изгледа предпазливо Крофърд и го поздрави по име.

Крофърд попита:

— Заловихте ли Конър? — попита Крофърд.

— Намерен е мъртъв на пода в кухнята.

Крофърд въздъхна дълбоко и изруга. Ала когато понечи да влезе в къщата, полицаят пристъпи пред него и го спря.

— Лестър ми нареди да държа всички настрани.

— Аз работя с Лестър.

— Крофърд, говори се, че и ти си замесен.

— Вече се говори друго.

— Откога?

— Откакто стрелецът от съда се оказа мъртъв на пода в кухнята си.

— Пат Конър е стрелецът от съда, така ли?

В отговор Крофърд само вдигна вежди.

Полицаят предпазливо се озърна наоколо, после измърмори тихичко:

— Не съм те виждал.

— Благодаря.

Крофърд прекрачи прага и веднага се озова в мизерна на вид всекидневна. Върху масичката забеляза кобура, пистолетът беше още в него. Видя провисналите пердета, старото кресло, разположено точно срещу монтирания на стената телевизор, малка масичка отстрани, осеяна с дребните вещи, свидетелстващи за самотния му живот.

Видимо липсваха семейни снимки, книги, растения в саксии или следи от домашен любимец. Конър бе мъртъв, но съдейки по всичко, не бе имал особено богат живот.

Без Джорджия неговият също можеше да се окаже такъв в бъдеще.

Стреснат от тази мисъл, той прекрачи от всекидневната в кухнята, където Нийл се бе навел над трупа и разговаряше с доктор Андерсън, който въпреки затлъстялата си фигура бе успял да клекне до него. Нъджънт стоеше до отворената врата към килера и изглеждаше видимо притеснен. Когато Крофърд влезе, той потръпна и се обади:

— Хм, Нийл, виж…

Нийл забеляза Крофърд и бавно се изправи.

— Как влезе тук?

— Крачейки.

Нийл подмина ироничната забележка.

— Получих съобщенията ти. Оказа се обаче, че заповедите за обиск и арест на Конър няма да са нужни.

— Ти ли го намери?

— Както го виждаш. — Отстъпи встрани.

Тялото на Конър се бе превило на две, с лице към пода. Беше застрелян в тила.

Нийл поясни:

— Два куршума. От близко разстояние. Някой е искал не просто да го види мъртъв, а окончателно мъртъв.

Крофърд огледа всичко наоколо. Отворена кутия кока-кола стоеше на плота с полупълна стъклена чаша до нея. На пода, близо до тялото, имаше бутилка с уиски, търкулната настрани. Особено ужасяваща бе смесицата от разлят алкохол и кръв по мръсния винилов под.

— Изглежда, си е сипвал питие и не е усетил, че има посетител — коментира Нийл. — Или пък му е вярвал достатъчно, за да му обърне гръб.

Крофърд погледна към съдебния лекар:

— От колко време е мъртъв?

— Няколко часа, предполагам. — Пресегна се към ръката на Крофърд. Той му помогна да се изправи, за което докторът благодари с пухтене. — Ще ви уведомя, когато мога да кажа по-точно.

— Това неговият телефон ли е? — Крофърд посочи към телефона, който Нийл стискаше в ръката си с нахлузена ръкавица.

— Единият от тях.

— Имал е повече?

— Телефонът със служебния му номер беше на ниската масичка във всекидневната. Вече е прибран като улика. Този намерих в джоба на панталона му. — Включи телефона, отвори някаква страница и показа екрана на Крофърд.

— Видеото с Джорджия.

— Изпратено като съобщение до твоя мобилен телефон в…

— Знам кога го получих, Нийл — сопна се Крофърд. — Бях там.

Усетил напрежението между двамата, съдебният лекар се намеси:

— Извинете ме. Ще ида да проверя дали е дошла линейката. Само ми кажете кога мога да го взема.

След излизането му другите трима потънаха в неловко, почти враждебно мълчание. Пръв заговори Крофърд.

— Претърсихте ли къщата?

— Полицаите от отдела ще го направят — отвърна Нийл. — Нъджънт обиколи навсякъде веднага щом дойдохме.

— Не намерих нищо необичайно — побърза да се обади Нъджънт.

— Не съм и очаквал друго — каза Крофърд. — Уликите от престрелката вече бяха оставени в съда. Ще установим съвпадение между неговата ДНК и онази, която намерихме по гащеризона и маската.

— Защо мислиш, че той е бил стрелецът? — попита Нийл. — Пропуснал си да обясниш, когато си се обадил на Нъджънт и си му наредил да си стяга задника, иначе…

Крофърд извади телефона си и отвори имейла, който си бе препратил сам, за да покаже на Нийл снимката на Пат Конър с Отърмън.

— Направена е по-рано тази вечер. Веднага разпознах в Пат стрелеца.

— Той беше един от полицаите, които охраняваха съдията по време на пресконференцията.

— Преди малко си спомних и това.

— Тогава не те озари просветление.

— Не носеше шапка.

— И шапката е разковничето?

— Присмиваш се, но всъщност е така. — И Холи щеше да го потвърди, но не можеше да каже това на Нийл.

Детективът продължи:

— Именно Пат Конър ми каза за срещата ти със съдията в кабинета й снощи. Видял те да излизаш адски ядосан.

Крофърд си спомни, че бе забелязал някакъв полицай в тъмния коридор, когато изхвърча от кабинета на Холи.

— Той ли беше човекът, когото си натоварил да ме следи?

— Не.

— Тогава какво е правил там по това време?

— По-важното е какво си правил ти.

Крофърд замълча. После мрачно отрони:

— Трябва да ти говори нещо фактът, че от понеделник насам Пат Конър се появява непрекъснато на пътя ни, на мен и на съдията, макар през последните пет години да съм се сблъсквал с него не повече от пет-шест пъти. Следял ни е. Той е бил стрелецът, Нийл. Същата коса. Фигура. Погледни лявото му коляно. Сигурно още има синина.

— Вече казах на доктор Андерсън да провери. Ала дори и Конър да е бил стрелецът, защо го е направил?

— Някой го е накарал.

— Съгласен съм. Кой?

— Трябва ли да предполагам? — Крофърд отново отключи телефона си и извади на екрана снимката. — Бил е с Отърмън. По-рано тази вечер. В един клуб на име „Гъделичкащо розово“.

— Откъде имаш снимката?

— Това ли е въпросът ти? Стоиш на сантиметри от трупа на полицай, имал таен разговор днес с мъжа, който, по негово собствено признание, се е измъкнал от местопрестъплението, и това е въпросът ти?

Нийл остана невъзмутим.

— Както винаги, превръщаш едно съвпадение в голяма работа само за да можеш да хукнеш в преследване и да заслепиш всички ни.

— Чудесно. Щом не искаш да си цапаш ръцете с нещо толкова неприятно като корумпиран полицай, който си общува с голямата клечка, дай ми го на мен. Защото не ме е грижа кого може да засегна. Искам да заловя копелето, което причини смъртта на Чет, и мисля, че е същият мазен хитрец, който излъга за мен и Родригес. Веднага щом Отърмън бъде докаран в участъка, можеш да ме затвориш в стая за разпити с него. Ще му извия врата, докато не признае.

— Извън града е.

— Какво?

— Отишъл е на риболов за уикенда. Секретарката му не знае къде. Мисли, че е някъде в Луизиана. Връща се в понеделник. Помолих я да му предаде да ми се обади, ако се чуе с него, но тя не очаква това да се случи.

Невярващ на ушите си, Крофърд изгледа Нъджънт, който само смутено вдигна рамене. Отново се обърна към Нийл.

— И ти си готов да чакаш спокойно до понеделник? — изуми се Крофърд.

— О, съвсем не. Ще съм зает да ровя в живота ти до дупка. Имам заповед за обиск, но тя е за твоята къща. Смятай се за уведомен. — Извади документа от джоба си и го бутна пред лицето му.

После сведе поглед към трупа и продължи:

— Конър ти е изпратил видео на дъщеря ти. Това някакъв сигнал ли беше? Скрита заплаха? Не съм сигурен, но като знам какви са чувствата ти към нея, определено е силен мотив. Можеш ли да разкажеш къде си бил ти тази вечер?

Можеше. Но не и без да замеси Конрад и Холи. Вместо да го направи, той се опита това да стигне до Нийл по начин, който той щеше да разбере.

— Правиш катастрофална крачка за кариерата си, Нийл. Помисли си внимателно, преди да решиш да продължиш.

— Вече съм решил.

— Арестуваш ли ме?

— Още не. Каня те да дойдеш в участъка за разпит.

— Този път ще искам да присъства и адвокатът ми.

— Отлична идея. Обърни се.

Разбрал намерението му, Крофърд се завъртя и вдигна ръце във въздуха. Нийл извади пистолета му от кобура на кръста.

— Само ако го подушиш, и ще разбереш, че скоро не е стреляно с него.

— Не би постъпил толкова глупаво. Знам, че това не е оръжието на убийството.

— Просто си предпазлив.

— Точно така.

— Може ли да ида с моята кола до съда?

— Разбира се — съгласи се Нийл. После се обърна към Нъджънт: — Върви с него. Веднага щом следователският екип пристигне тук, и аз ще дойда.

Крофърд погледна за последен път към кървавата сцена на пода, после излезе през всекидневната с Нъджънт по петите му. Полицаят на входната врата го попита:

— Всичко наред ли е?

Крофърд не си направи труда да отговори.

 

 

След като се качи в джипа, а Нъджънт се настани до него, той се обади на Уилям Мур.

— Събудих ли те?

— Няма проблем — отговори адвокатът с обичайната си строгост. — Ще те таксувам по тарифата за извънработно време.

— Можеш ли да дойдеш при мен в полицейския участък след петнайсет минути?

— Какво е станало?

— Полицай от Прентис е бил застрелян с два куршума в тила. Само това мога да кажа сега. Не съм сам.

— Арестуван ли си?

— Не точно. Можеш ли да дойдеш?

— Аз не съм по криминалните дела, Крофърд, а на теб ти трябва такъв адвокат. Препоръчвам ти Бен Нотс.

— Онзи тип ли? Не, по дяволите. Виждал съм го в действие. Водех едно дело в съда, а Нотс защитаваше мръсника, който беше пребил приятелката си, задето му пречела да организира бой с кучета.

— Оправдаха ли мръсника?

Крофърд въздъхна с неохота:

— Кажи на Бен Нотс да ми позвъни веднага.

Затвори телефона. Нъджънт, който дотогава мълчеше, се обади:

— Вероятно не бива да ти казвам… Имам предвид, че сигурно трябва да го чуеш от Нийл.

— Какво?

— Някой е идентифицирал Родригес този следобед. — Крофърд го изгледа изненадано и той бързо продължи: — Човекът е собственик на компания за озеленяване в Лъфкин и се наложило да го уволни преди няколко седмици заради… Хм, много бюрократични разправии му се събрали, след като Родригес получил глоба за неправилно паркиране. Именно тогава открили, че документите за самоличност на Родригес са фалшиви. Собственикът на компанията го харесвал, никак не искал да се разделя с него, защото вече бил работил няколко години и на него можело да се разчита… Ала си има политика срещу наемането на нелегални…

— Защо едва сега се обажда?

— Бил на ваканция в Колорадо. Върнал се снощи. Тази сутрин чул местните новини. Прати ни по имейл копие на фалшивата зелена карта. На името на Хорхе Родригес. Още не сме сигурни, че е истинското му име. Снимката обаче… Така де, той е.

— Има ли роднини?

— Живеел с една жена. Имат две деца. Човекът с озеленителната фирма не знае дали са женени, вероятно не. Той ще плати за погребението му. Каза, че било много жалко.

Наистина беше жалко. Крофърд усети невероятна тъга.

— Благодаря, че ми го каза, Мат. Оценявам жеста.

Нъджънт зачопли нокътя си.

— Защо би се обадил за Конър и би казал на Нийл да те чака в дома му, ако си знаел какво ще намери, когато стигне там?

— Няма никаква логика, нали?

— Освен ако не е вярно онова, което се приказва.

— Кой го приказва?

— Всички.

— И какво казват?

— Ами че той не вижда ясно нещата.

Крофърд отказа да коментира и спря на паркинга пред съда. Телефонът му звънна.

— Сигурно е адвокатът. — Вдигна и помоли отсрещната страна да изчака, после каза на Нъджънт: — Би ли ме оставил за минутка?

— Ще бъда ето там. Ала по-добре ми дай ключовете си.

Крофърд ги извади от стартера и му ги подаде. Нъджънт излезе и отиде да се скрие на сухо под стрехата, близо до страничния вход на сградата. Беше започнало да ръми.

Крофърд се обади по телефона и чу отсреща:

— Как се чувстваш?

— Моля?

— Светът ти се срутва над главата, нали?

Приглушеният глас бе изтъкан от заплаха и Крофърд го позна мигновено.

— Мръсно копеле.

Смехът, който изпълни ухото му, беше противно доволен.

— Толкова много лоши неща ти се случиха. И знаеш ли какво? Предстои ти още по-лошо.

Мъжът затвори.

Крофърд бързо погледна регистъра с обажданията, но както и очакваше, там пишеше само „непознат номер“.

Остана да седи на мястото си, разкъсван от гняв и страх. От деня на изслушването на молбата му за попечителство имаше целенасочено дирижиран план за съсипването на живота му. Да бъде заподозрян в убийството на Пат Конър бе само поредният удар от грижливо подготвен коварен заговор.

Чакаше го и нещо много по-лошо.

Крофърд инстинктивно долавяше, че това не е просто празна заплаха.

Загледа се през мокрото от дъжда предно стъкло към извисяващата се отпред сграда на съда. Горните етажи бяха тъмни, но на първия етаж, където се намираше полицейският участък, прозорците светеха.

Погледна към Нъджънт, свил рамене да се скрие от усилващия се дъжд. Беше напъхал ръце в джобовете и сякаш подрънкваше кротко монетите вътре, като човек, който чака автобуса.

Телефонът на Крофърд звънна. Провери кой е и видя името на Бен Нотс, препоръчания адвокат по криминални дела. Остави да се включи гласовата поща.

След още няколко секунди колебание, осъзнал какво трябва да направи, той удари силно с юмрук по тавана на джипа.

 

 

Нийл спря на едно празно място на паркинга, излезе от колата и с бързи крачки тръгна към страничния вход, запазен за полицейски служители. С изненада забеляза там да се мотае само Нъджънт.

— Какво правиш тук навън? Къде е Крофърд?

Нъджънт посочи познатия им джип, паркиран на втората редица в паркинга.

— Говори с адвокат. Обади му се, докато идвахме насам.

— Това беше преди петнайсет минути.

Нъджънт погледна часовника си.

— По-скоро двайсет.

Нийл се взря в джипа, но не видя нищо в мокрите му прозорци, освен отражението на съдебната палата.

— По дяволите!

Хукна натам.

— Не може да е отишъл никъде — викна подире му Нъджънт. — Взех му ключовете.

Нийл бясно отвори шофьорската врата. На седалката лежеше мобилен телефон, заедно с крушките, които бяха свалени от лампичката на тавана и двете от огледалото за обратно виждане. Иначе джипът беше празен.