Джоана Шуп
Херцогинята куртизанка (6)

Шеста глава

Позволи му да има надмощие, ако е необходимо. Но не задълго. Да контролираш него, означава да контролираш съдбата си.

Мис Пърл Кели към херцогиня Колтън

Джулия изгледа херцога с присвити очи.

— Това нещо обичайно ли е за теб? Да отвличаш жени? — Беше я оставил на леглото и сега бързо събличаше горната си дреха. — Не можеш седем дни да ме държиш тук, Ник.

Бореше се с паниката. Ако не получеше лосиона си, до края на седмицата косата й щеше да е възвърнала естествения си цвят. Ник щеше да разбере, че е изигран, и най-вероятно щеше да накара Фиц да я хвърли от най-близката до Венеция скала.

Моля те, Фиорела.

Вероятно можеше да изпрати бележка на Тео и леля й щеше да донесе лосиона до двореца на Ник.

До това ли се бе свел животът й, да мами и хитрува заради един лосион за коса?

Нямаше избор. Ако Ник разбереше коя е, всичко, за което бе работила толкова упорито, щеше да бъде изгубено. Нямаше да има бебе. Нямаше да има пари. Нямаше да има и съпруг, защото Ник нямаше да й проговори отново.

— Не, това не е обичайно за мен. Никога не съм канил жена тук за цял ден, да не говорим за седем. Но знам, че искаш да бъдеш тук, Джулиет. — Жилетката на Ник бе съблечена. — Ти го знаеш, знам го и аз. Защо да си откажем това развратно удоволствие, след като не наранява никого, а задоволява и двама ни? — Започна да развързва шалчето си.

— Ник — възкликна Джулия, разкъсвана между желанието да спори и това да се предаде. Най-вероятно щеше да спечели второто, защото тя наистина искаше да остане. Не само щеше да забременее по-лесно, но също така й харесваше да е около него. Въпреки репутацията си съпругът й можеше да бъде нежен и мил. През първата им нощ заедно я бе държал сгушена в прегръдките си, сякаш ненавиждаше идеята да я пусне.

Обаче тя не искаше да й отнемат избора.

Докато разкопчаваше панталоните си, забеляза, че тя се мръщи. Ръцете му замръзнаха, после се отпуснаха отстрани до тялото.

— Наистина ли не ти харесва чак толкова идеята да останеш тук?

Тя седна и провеси крака от леглото.

— Аз не съм пътна чанта, Никълъс, която може да бъде транспортирана и прибирана в гардероба по прищявка. Не може винаги да бъде както искаш.

— Знам — сряза я той и се навъси объркано. — Компенсация ли искаш? Мога…

— Абсолютно не. Нима вече не се разбрахме по този въпрос? Не искам пари от теб. Искам да зачиташ чувствата ми така, както зачиташ своите. Знам, че си херцог, но не си мой закрилник. Престани да ми заповядваш, сякаш…

Той стисна челюсти. Тя едва не бе казала: сякаш сме женени. Слава Богу, спря се навреме. Споменаването на брак щеше да бъде нелепо по толкова много причини.

Ник се приближи до нея. Постави пръст под брадичката й, повдигна главата й нагоре и срещна погледа й.

— Много бих искал да останеш с мен. Не защото съм те заставил, а защото ти го желаеш. — Погали брадичката й с палец. — Ще останеш ли?

Искреността му я трогна. Но бе заложено нещо повече от гордостта й. Лосион за коса, за да бъдем точни.

— Обещай ми, че ще мога да си ходя у дома всеки път, когато пожелая през следващите седем дни — каза тя. Той понечи да каже нещо, но тя го прекъсна: — Без да ме питаш защо.

Ник направи крачка назад и прокара длан през косата си.

— Ако наистина не искаш да останеш, можеш да си вървиш. Не планирам да те държа тук против волята ти.

Джулия поклати глава.

— Искам да остана, Ник. Но може да има причина — основателна причина — да отида до двореца си. Трябва да знам, че ще ме пуснеш и няма да ме питаш защо, когато се върна.

— Ще се върнеш?

— Да. Ще се върна. Мога да издържа седем нощи и дни. — Хвана го за ръката и го дръпна до леглото. — Искам да съм тук, Ник. С теб.

Той се усмихна, наведе се и я дари с изненадващо сладка и нежна целувка.

— Благодаря за разбирането — прошепна тя с устни, допрени до неговите.

— Можеш да ми благодариш, като се съблечеш — прошепна той в отговор.

Със смях Джулия събу чехлите си. Ник издърпа ризата през главата си. Гол от кръста нагоре, коленичи и леглото поддаде под тежестта му.

— Моля те, не събличай нищо повече, cara. Нека аз те съблека, дреха по дреха, като най-сладкото ми угощение, докато не се озовеш под мен и не започнеш да ме молиш.

Наведе се, за да целуне чувствителната кожа под месестата част на ухото й.

— Откъде мислиш, че трябва да започна?

Сивите му очи бяха тъмни и горещи, течно сребро, докато обхождаха тялото й. Той прокара кокалчетата на пръстите си нежно като шепот над гърдите й.

— Хм. Мисля да започна с това, което сънувах цяла нощ.

Джулия се отпусна назад и той я последва, като се наведе, за да прокара устни по ключицата й. Тя затвори очи, наслаждавайки се на нежните целувки. Той миришеше на сапун и на сандалово дърво.

Там, където устните му я докосваха, избухваше огън. Джулия усети как гърдите й се издуват в предчувствие.

— Обърни се, мила моя.

Джулия легна по корем, скръстила ръце под лицето си. Зачака търпеливо той да разхлаби роклята й.

И тогава той замръзна и дълбоко от гърдите му излезе ръмжене, а тя не можа да сдържи усмивката си. Беше намерил изненадата й.

— Това друго угощение за мен ли е, палавнице?

Джулия легна по гръб, като стискаше разхлабената рокля на гърдите си, с което скриваше яркочервената си долна риза.

— Да. И може да ти позволя да видиш, ако си много, много добър с мен.

Очите му бяха пламенни и ярки, желанието изопваше чертите на лицето му.

— Вече планирах да съм много добър с теб. Страхувам се, че ще трябва да измислиш нещо по-добро, tesorina.

— А ако те помоля да си много, много лош с мен?

Устните му се изкривиха в секси полуусмивка.

— О, напълно съм способен на това. Не мърдай. Искам да ми е удобно. — Ник запълзя по леглото, докато не се подпря на таблата.

Джулия със смях си помисли, че прилича на крал, който се кани да направи проверка на всичките си подчинени.

Напрегнатият му поглед накара кожата й да настръхне, докато се изправяше. Като застана до леглото, тя спря и съблече роклята си. Роклята падна с шумолене на пода и Ник ококори широко очи.

— Сладки и милостиви небеса! — прошепна.

Ушитата от яркочервен сатен шемизета повдигаше гърдите й нагоре и навън и имаше само тънки червени презрамки. Черна дантела покриваше закопчаването и накрая завършваше с коприна, която падаше набрана над горната част на бедрата й. От пъпа й надолу тънката материя бе почти прозрачна.

Джулия се чувстваше нелепо в тази долна дреха. Тя не само бе неудобна, но изглеждаше и непрактична. Пърл бе настояла, че не са необходими долна фуста и корсаж, което допринасяше за неудобството на Джулия. Обаче горещият пламък в очите на Ник правеше раздразнението й от дрехата поносимо. Чувстваше се секси, жена, която можеше всичко и щеше да има всекиго, когото пожелае. Силна.

— Предлагам да облечеш това, ако решиш да измъкнеш със съблазняване държавни тайни от някой мъж — каза той с дрезгав глас.

Тя прокара бавно пръст по гърдите си.

— А ти знаеш ли някои тайни, които си струва да науча, Ник?

— Осмелявам се да кажа, че ако седнеш върху члена ми, облечена в това, ще дрънкам глупости като човек, който не е с ума си. — Пръстите му бързо разкопчаха и останалите копчета на бричовете му и само с едно сръчно движение той бе съвсем гол.

Джулия си пое рязко въздух. Слаб и строен, Ник не бе прекалено мускулест, но пропорциите на тялото му бяха съвършени, а ръцете, краката и гърдите му бяха обсипани с тънки черни косъмчета. Ерекцията му бе впечатляваща, съвсем твърда и напрегната и насочена към корема му. Вътрешностите й се разтопиха и влагата се събра между бедрата й.

Той сви един пръст.

— Ела тук, cara.

Джулия се плъзна в леглото и бавно, с цел да го възбуди още, запълзя към него. Сърцето й биеше силно, всяка нейна част пулсираше в очакване. Този път не изпитваше срам, желаеше го отчаяно. Толкова силно, че чак болеше. И като се имаше предвид, че Ник едва ли не се задъхваше, докато я гледаше да пълзи към него, чувството най-вероятно бе взаимно. Харесваше й, че тя, неговата невинна съпруга, можеше да предизвика толкова трескаво желание в такъв порочен мъж.

Като се приближи достатъчно, той хвана ръцете й и я дръпна върху себе си, а устата му завладя нейната в целувка, от която устните й щяха да набъбнат.

Телата им подновиха ласките си оттам, където бяха прекъснати в гондолата. Запъхтени, те се изпиваха, целувката ставаше все по-дълбока и по-влажна. Ръцете й, които трепереха от желание, го докосваха навсякъде, докъдето успяваха да стигнат. Под пръстите й той беше твърда стомана, стегнати мускули и груба, гореща мъжка кожа.

Ник дръпна краката й върху себе си, така че тя седеше наполовина на леглото и наполовина върху него, а гърдите й опираха в неговите. Едната му ръка обхвана дупето й, а другата милваше гръдта й през шемизетата.

После пръстите му се плъзнаха към цепката й и той я милва безкрайно, като явно не бързаше за още ласки. Тя прекъсна целувката и притисна устни към врата му в опит да устои на прекрасното усещане, което пронизваше тялото й. Той плъзна два пръста в нея. Тя се залюля напред-назад.

— Ник — каза леко като дихание и пръстите на краката й се свиха в сладка агония. Заби нокти в кожата му и можеше само да стене, докато той обладаваше тялото й.

— Толкова си влажна за мен. Усети онова, което усещам аз, tesorina. Виж как тялото ти реагира на мен.

Сложи я да легне по гръб и хвана дясната й ръка.

— Почувствай, Джулиет. Позволи ми да гледам как вземаш страстта си. — Насочи ръката й надолу и пръстите й се плъзнаха през влагата на цепката. Тя понечи да отдръпне ръка, но той я задържа. — Помоли ме да бъда много лош, помниш ли? Позволи ми да те гледам — прошепна задъхано и тихо.

Джулия се поколеба. Ближеше нервно устни. Можеше ли да направи нещо толкова неприлично? Дяволското пламъче в очите на Ник й даваше увереност и тя знаеше, че неговата наслада ще бъде равна на нейната.

Той се отдръпна и тя започна смело да се гали, затворила очи в знак, че се предава. Приятна възбуда пронизваше крайниците й, пръстите й започнаха да разтриват малката чувствителна пъпка плът. Тя потрепери и прехапа долната си устна, за да не извика.

Пърл бе настояла Джулия да се научи да си доставя удоволствие, да опознае тялото си. Но Джулия дори не бе и сънувала, че някога ще прави това пред някого другиго. Това бе порочно. Чувстваше се наистина… покварена. Да прави това пред очите му. Но ето че бе дори по-вълнуващо.

Направи няколко кръга около клитора си, който бе хлъзгав и подут. Измъчва се дотогава, докато не се задъха. Устните на Ник намериха излязлата от шемизетата й гръд и оставиха диря по чувствителната кожа. Като знаеше, че той гледа как се води към все нови висоти на възбудата, тя желаеше края още по-отчаяно. Пръстите й започнаха да се движат по-бързо и всяко докосване увеличаваше удивителното напрежение в тялото й.

Той изръмжа, чисто мъжки звук, събрал се ниско в гърлото му.

— По дяволите. Красива си, не мога да чакам. — Легна по гръб и я дръпна върху себе си. Само с едно мощно движение влезе в нея. И двамата спряха да дишат за секунда, после останаха така. Той бе хванал бедрата й, докато си поемат няколко пъти дълбоко дъх. Тя знаеше, че той се опитва да се контролира. Само че Джулия не искаше да му го позволи. Стегна вътрешните си мускули около него, после леко завъртя долната половина на тялото си.

— Чакай, о, Боже, Джулиет. Аз…

Хватката му отслабна, а тя задвижи бедра така, както той й бе показал при първото им любене на стола, повдигаше се, а после с всичка сила се нанизваше обратно на члена му. По-силно. По-бързо. Тя решително определи ритъма, отказала му всякаква милост, доставяйки удоволствие и на двамата, отметнала глава назад в чисто блаженство. Беше му така добре, че изпълва тялото й и гали чувствителните й стени. Беше повече, отколкото някога си бе представял. А сега не можеше да си го представи и с никоя друга.

Ръцете му намериха гърдите й и ги погалиха през сатена, утробата й се изпълни с горещина и тя знаеше, че е изгубена.

— Не мога да се сдържам — процеди той през зъби. — Затова ми помогни, трябва да вляза дълбоко в теб.

Тялото й се стегна и тя усети как желанието му да се освободи нараства. Погледна го. Очите му бяха затворени, челюстта — стисната: очевидни признаци, че съединяването на телата им му доставя голямо удоволствие. Тя бе предизвикала това у него, беше го накарала да я желае диво и неустоимо. И изведнъж я разтърси ослепяващ, земетръсен оргазъм. Заби нокти в гърдите му, завика и затрепери.

— О, Господи, да. — Членът му се напрегна в нея, бедрата му се разтресоха необуздано и той също достигна върха. Всеки негов мускул се стегна и тя усети пулсирането на члена му и семето я изпълни.

И двамата се бореха за въздух, тя се отпусна изтощена на леглото до него. Всяко тяхно любене ли щеше да бъде такова? Толкова трескаво и страстно? С едната си ръка той я дръпна плътно до себе си.

— Господи, жено. Остави ме без думи.

Джулия успя само да изсумти в отговор.

— Ето, cara. Позволи ми да те освободя от това.

Тя зачака да развърже копринените връзки на шемизетата. Ник плъзна дрехата надолу по тялото й, после я захвърли на пода. Последваха я чорапите и жартиерите й. После той я притегли към себе си и гърбът й се опря в гърдите му.

Обградена от топлината на тялото му, тя се прозина. Той описваше мързеливи кръгове с пръстите си по голото й бедро, после те останаха неподвижни, просто наслаждавайки се на допира.

— Разкажи ми за мистър Лейтън — каза Ник. — Беше ли щастлива с него?

Тя се напрегна. Какво можеше да му разкаже за измисления си мъж? Джулия си помисли какъв според нея трябва да бъде идеалният съпруг и реши да започне оттам.

— Беше добър човек. Мил. Не беше егоист, нито жесток. И беше предан.

— Е, не е трудно да се види защо — прошепна Ник и я целуна по рамото. — Изглежда, е знаел какъв щастливец е.

Комплиментът стопли Джулия.

— Благодаря ти. Бяхме щастливи. Имах късмет с него.

— Откривам, че ужасно ревнувам от мъртвец.

— Не мога да си представя да ревнувате от когото и да било, Ваше благородие.

Той игриво я плесна по дупето.

— Това е, задето използва титлата ми. И това не е нещо, което с лекота признавам. Както и да е, чувствам се така, сякаш те познавам отдавна, макар че току-що се срещнахме. Чувствам се твърде… е, готов да те защитавам.

Тя се усмихна, радостта от тези думи се събра в гърдите й. А после си спомни какви са обстоятелствата около тях, ролята, която играеше, и радостта се изпари. Беше ли той така нежен, така искрен и с другите жени в живота си?

Този мъж бе неин съпруг. Тя също бе готова да го защитава. Макар че от това чувство нямаше никаква полза, ако той скиташе и всяка нощ си лягаше с различни жени. По време на пътуването към Венеция тя бе готова да го намрази. Да го заблуди, да получи каквото иска, да си тръгне и да го забрави. Да го остави на другите жени, докато отглежда сина си.

Но не бе взела под внимание привлекателността му. Не беше предвидила влиянието на красивите думи и нежните ласки. Не трябваше никога да забравя, че това е само временно и че е чисто физическо привличане.

И така, тя запита:

— А съпругата ти?

Той настръхна.

— Какво за нея? — Гласът му също бе наежен. — Тя едва ли е моя съпруга.

— В смисъл?

— Бракът ни никога не е бил консумиран. И никога няма да бъде.

Цепката й още пулсираше след любенето им и прекрасното усещане между краката й напомняше каква лъжа са думите му.

— Грозна ли е тогава?

Той въздъхна, темата очевидно му причиняваше неудобство.

— Не, беше много красива, доколкото си спомням. Русокоса, като ангел. Но млада. Невинна. Оженихме се, когато тя бе само на шестнайсет, и аз тръгнах веднага след края на церемонията.

— А защо не се върнеш сега? Не си ли любопитен какво се случва с нея?

— Не — отвърна рязко той и легна по гръб. — Ни най-малко не съм любопитен. Баща ми я избра вместо мен, задължи ме да се оженя за нея и хитро ме изнуди. Никога няма да бъда неин съпруг.

Джулия не искаше да посочи, че вече е неин съпруг, независимо дали това му харесва, или не.

— Със сигурност искаш наследник.

Ник се засмя, но смехът му бе сух и горчив.

— Не, определено не искам копеле. Никога. Няма да доставя на баща си това удоволствие. Последното, което искам, е родословното дърво на Сийтън да бъде продължено.

— Но нима твоята титла не е една от най-старите и най-уважаваните? Защо…

— Титла, която родителите ми никога не са искали да имам. Беше ми дадено ясно да разбера, че не съм достатъчно добър за семейното наследство. Така че не, родословното дърво завършва с мен.

Малката искрица надежда за бъдеще заедно умря, когато долови пламенността, с която бяха изречени тези думи. Никога не е искал деца? Господи, Ник със сигурност щеше да я намрази, когато откриеше какво е сторила.

Пое си дълбоко дъх и се обърна с лице към него. Той гледаше втренчено тавана и беше много сериозен. Тя постави длан на гърдите му.

— Заслужаваш щастие, Ник.

Той мълча доста дълго и тя бе сигурна, че няма да й отговори. Докато той най-после прошепна:

— Има различни видове щастие. Какво те кара да мислиш, че не съм щастлив?

Джулия се наведе и го целуна нежно по бузата. Положи глава на рамото му и погали леко меките и гъвкави косми по гърдите му. Боже, какво бе направила?

 

 

На следващата сутрин Джулия се събуди объркана и не можа веднага да се ориентира къде се намира. После си спомни. Дворецът на Ник. Протегна се, обърна се и видя празното място до себе си. Ник вече бе станал. Част от нея бе разочарована.

Беше я събудил по някое време през нощта с нежни целувки и леки докосвания, които да стоплят кръвта й. Съединяването им беше сладко и бавно, непрестанно и чувствено издигане, последвано от главозамайващо избухване на удоволствие. След това Ник я притисна до себе си, постави глава на гърдите й и заспа.

Тя дълго го гледа, докато той спеше, този сложно устроен мъж, който никак не приличаше на онзи, когото си бе представяла през всичките тези години. Обаче не можеше да се обвърже емоционално. Да, той бе неин съпруг, но не искаше да бъде такъв, нито искаше да бъде баща. В момента, в който научеше коя е тя и как го бе измамила, щеше да я намрази завинаги.

И макар че не можеше да го обвини, Джулия не можеше да се откаже. Този бе единственият начин да осигури бъдещето си.

На вратата се почука. Джулия зави голото си тяло с чаршафа.

— Да? — извика.

Фиорела подаде глава през вратата.

— Будна ли сте, сеньора?

— Фиорела! — извика Джулия и седна. — Ти си тук. Не знаех, че ще дойдеш.

Младото момиче влезе в стаята.

— Херцогът обеща да удвои заплатата ми за тази седмица, ако дойда — отвърна с лице, сияещо от щастие. — Можете ли да си представите? Херцогът е много щедър, нали?

Джулия кимна.

— Да, такъв е. Донесе ли всичките ми кремове и лосиони?

— Да, сеньора. Желаете ли да се изкъпете тази сутрин?

Джулия едва не припадна от облекчение. Фиорела бе донесла лосиона за коса.

— Моля те, Фиорела. Благодаря ти.

След час бе хапнала лека закуска, бе се изкъпала и бе облечена за деня. Косата й бе вдигната на изискан кок, а дневната й рокля бе от светлозелен муселин на райета. Беше готова да се изправи лице в лице с Ник.

Намери го да се фехтува в балната зала с Фиц.

Гледката си заслужаваше. И двамата бяха без ризи, голите им тела блестяха от пот, а гърдите им се повдигаха и спускаха от усилието. Обикаляха и отбиваха ударите си върху голяма рогозка, а звукът от срещащите се шпаги отекваше в огромното пространство. Фиц бе по-едър и по-мускулест от Ник, но херцогът бе бърз. Успяваше да избегне тромавите опити на Фиц да го прободе и в същото време нанасяше бързи удари.

Ник бе с гръб към нея и тогава тя го видя — доста грозен белег, близо до дясната лопатка. Мястото, където бе прободен във Виена. Стомахът й се сви. Мили Боже, Саймън беше прав. Някой се бе опитал да убие съпруга й.

Вероятно бе издала тих вик, защото й двамата се заковаха на място и се обърнаха към вратата. На красивото лице на Ник грейна усмивка и той тръгна към нея, а бляскавите от потта мускули на гърдите и ръцете му оживяха.

— Добро утро, мила моя.

— Добро утро. Не ми позволявайте да ви прекъсна — каза тя едва ли не срамежливо.

— Почти бяхме приключили. Седни — посочи с шпагата си стол до стената — и гледай как ще довърша този огромен тъпак.

Фиц изсумтя.

Ник я целуна набързо.

— За късмет — каза и отново се обърна към противника си.

Джулия се отпусна на стола, доволна да наблюдава тренировката им. Това бе отлично представление на жизненост и сила. Ник се движеше с грация, уверен в себе си и способностите си, стъпките му бяха сигурни и бързи. Мускулите на ръцете и гърба му се издуваха под влажната кожа. Той нападна, потта се стичаше по голата горна половина на тялото му, черните му бричове бяха прилепнали към силните му бедра.

И тя се възбуди силно в дълбок отговор на това, което виждаше. Долната половина на тялото й се сгорещи и пламна, като си спомни как се бе плъзгала по неговата голота. Колко прекрасно бе чувството за твърдостта му вътре в нея. Господи, искаше да го оближе от главата до пръстите на краката.

Макар да знаеше колко ще я намрази, защото никога не е искал дете, Джулия не можеше да престане да копнее до болка за него. Нуждата й от този мъж бе като наркотик, мощен опиат, който бе безсилна да контролира.

И не можеше да откъсне очи от великолепната гледка, която той представляваше. Наблюдаваше го как дебне и огъва тяло и кожата й оживя, пламна, Джулия стана неспокойна. Стисна дръжките на стола, за да не се хвърли към него.

Ник чу Джулия да въздиша тихо. Хвърли й поглед и веднага разпозна възбудата в лицето й. Кожата й бе зачервена, устните й бяха полуотворени, очите й бяха ярки и като от стъкло. И неговото тяло отговори, слабините му се стегнаха и кръвта се втурна към члена му.

Тя го гледаше изгарящо и напрегнато, стиснала дръжките на стола, и той се втренчи в нея, неспособен да…

Въздухът изсвистя и Ник изведнъж се озова по гръб на пода, а шпагата на Фиц бе допряна до гърлото му. По дяволите. Бе свалил гарда и приятелят му се бе възползвал.

— Канеше се да ме довършиш, а? — Фиц направи крачка назад и му подаде ръка.

Ник изруга, прие помощта му и се изправи. Направи гримаса. Рамото дяволски го болеше. Вероятно бе паднал на него.

— Разсеях се — измърмори.

— Очевидно — усмихна се Фиц и посочи с глава Джулиет. Вдигна шпагите и ризата си, измърмори нещо на галски и излезе.

Ник нарочно не облече ризата си, а отиде при Джулиет. Застана пред нея, скръстил ръце и разкрачил леко крака. Върхът на езика й се стрелна навън и навлажни устните й, изкушавайки го.

— Аз ли Ви разсеях, Ваше благородие?

Зададе въпроса невинно, но очите й издаваха, че знае отговора.

— Знаеш много добре, магьоснице. И какво ще направиш сега, за да ми се реваншираш?

Беше любопитен какво ще направи тя, умната лисица. Винаги се обграждаше с жени, които обожаваха сексуалните удоволствия като него и макар че бившите му любовници бяха прекрасни, Джулиет щеше да накара всяка от тях да се засрами. Невинният й ентусиазъм, интимните й познания за мъжкото тяло… сякаш бе научена точно къде да го докосва, как да го подлуди.

С лукава усмивка тя се зае с копчетата на панталоните му, разкопчаваше ги бавно, без да бърза, едно по едно. И накрая той бе свободен.

Само за секунди Ник напълно забрави за тренировката по фехтовка.

 

 

Следващите няколко дни се изнизаха бързо. Ник не помнеше някога досега да се е чувствал толкова доволен и щастлив. Двамата с Джулиет бяха странно съвместими дори извън леглото. Прекарваха почти всяка минута заедно и той нито веднъж не се отегчи от присъствието й, както обикновено ставаше с жените от миналото му.

Тя знаеше за литературата колкото него, ако не и повече. Впечатляващо, като се имаше предвид, че той бе принуждаван да учи класика в училище, а тя сама бе решила да чете. Джулия можеше още да свири на пиано и го правеше за него всяка вечер, след като станеха от масата.

Той искаше да направи нещо специално за нея, преди да е дошъл краят на седмицата. Спомнил си за желанието й да посети остров Торчело, реши да я изненада с пътуване дотам. Можеха да прекарат късната утрин в разглеждане на забележителности, а после да си направят пикник. Тази сутрин тя бе казала, че има нужда от още време за тоалета си и така Ник уреди всичко, докато чакаше.

Когато тя слезе долу, гондолата бе готова.

Пищните й червени къдрици бяха вдигнати нагоре. Бе облечена в консервативна светлосиня рокля и можеше да бъде всяка дама, която се разхожда по Странд. Но дяволитата й интимна усмивка накара гърдите му да натежат от емоция. Не искаше да изпитва нежност към никоя жена и от години избягваше романтичните връзки. Но Джулиет бе успяла някак си да преодолее издигнатите от него бариери. Изпитваше… привързаност към нея.

Дали щеше да успее да я убеди да остане повече от уговорените седем дни?

Тя стигна до подножието на стълбите и той се поклони.

— Мадам, каретата ви чака.

— Карета? — запита тя.

Ник се изправи и сви рамене.

— Е, гондолата. Бе най-доброто, което успях да направя. — Взе ръката й в своята. — Днес ще бъдем туристи и ще се разхождаме из остров Торчело.

— О! — възкликна Джулиет и стисна развълнувано ръката му. — Наистина ли?

Той кимна.

— Спомних си за желанието ти да го разгледаш. И ще си направим пикник там.

Скоро бяха във водата и пътуваха на север към закътания в лагуната остров.

Двамата с Джулия седяха в каютата, гондолиерът и Фиц бяха отвън и разговаряха тихо, а гондолата се люлееше кротко.

— Колко време ще е необходимо да стигнем там? — запита тя.

— Повече от час. Торчело е най-отдалеченият, разположен в лагуна остров от Венеция. Също така е и най-тихият. Жителите му са малко на брой.

— Какво ще правим, докато пристигнем? — Тя му хвърли поглед изпод полупритворените си клепачи и Ник усети как кръвта му кипва.

— Ами. Не съм сигурен. — Той се обърна и зарови лице във врата й, точно под крайчеца на ухото й. С абсолютна сигурност знаеше колко много й харесва това.

Тя издаде дълга въздишка и отпусна глава назад на седалката, за да му осигури по-добър достъп.

— Какво би искала да правиш ти, докато пристигнем? — прошепна той с устни, докосващи шията й.

— Да обсъждаме политиката? Ти не зае мястото си в Камарата на лордовете, но съм сигурна…

— Предпочитам да плувам до Торчело пред това да обсъждам политиката. Страхувам се, че ще трябва да измислиш нещо друго, скъпа моя. — Проследи извивката на ключицата й с върха на пръстите си, кожата й беше толкова нежна и деликатна. Тя го възнагради с потръпване. Той се наведе още по-напред и плъзна устни надолу по шията й, обсипвайки я с леки целувки. Тя излъчваше божествен аромат на сапун и цветя и той си помисли, че би искал да я вкуси цялата.

— Ммм — простена тя. — Без политика тогава. А какво ще кажеш за клюките? Мога да ти разкажа за всичко, което се случва в Лондон напоследък.

Той изсумтя и продължи да я целува по шията, а тя се засмя.

— Искаш ли да ти рецитирам стихове?

— Мразя поезията — смотолеви той.

Тя отново се засмя.

— Както се оказва, аз също. Е, така ни остава само едно. — Ръката й намери бедрото му и започна бавно да се плъзга към слабините му. Пенисът му вече набъбваше и той сдържа дъха си в очакване на сладкото й докосване. — Да говорим за себе си.

Ник се отдръпна ужасен.

— Да говорим за себе си? — Ръката му се стрелна, обгърна коленете й и постави краката й напряко на скута си. — Имам много по-добра идея. Защо ти не говориш, а аз ще намеря начин да се забавлявам с тялото ти. — Повдигна полите на роклята й и долните й фусти и прокара пръсти по вътрешната страна на бедрото й, докато не достигна горещината й.

Тя бе възхитително влажна, тялото й вече бе готово за него. Той не бързаше да облекчи страданието й въпреки молбите. Всяка секунда от това пътуване щеше да бъде посветена на това да я подлуди.

Много по-късно, когато пристигнаха в Торчело, Ник помогна на Джулиет да слезе от гондолата. Беше я довел до върха два пъти по време на пътуването и тя бе казала, че краката вече не я държат. Той не можеше да скрие усмивката си.

— Можете да не сте така самодоволен, Ваше благородие — измърмори тя, като пое ръката му.

— Ако още веднъж ме наречеш Ваше благородие, ще ти доставя три пъти удоволствие на връщане.

— Обещаваш ли? — каза бързо тя, а сините й очи блестяха дяволито.

Той се засмя.

— Фиц! — извика. — Ще се върнем след час и половина за обяд. — Приятелят му кимна и Ник поведе Джулия по дока към острова. — Нямах представа, че ще се окажеш така ненаситна, мисис Лейтън.

— Тревожиш се, че не се справяш с това темпо?

— Да — отговори той с преувеличена искреност, с което я накара да се засмее. Осъзна, че обича да я гледа как се смее. — Нека спрем първо при катедралата, за да видиш мозайката. — Поведе я към огромна камбанария.

След като разгледаха мозайката и се изкачиха до върха на камбанарията, Ник й каза:

— Сега трябва да седнеш на трона на Атила. — Показа й огромен трон от камък във вътрешния двор.

— И защо трябва да седна на него?

— Защото така правят туристите, мила. — Поведе я към трона и продължи да я държи за ръка, докато не седна. — Местните твърдят, че ако седнеш на трона на Атила, това означава, че някой ден ще се върнеш на Торчело. — Поднесе ръката й към устните си и я целуна от вътрешната страна до ръба на ръкавицата.

Тя му се усмихна и той откри, че й се усмихва широко в отговор — като идиот, който не дава и пет пари за каквото и да било.

— Може би някой ден ще ме доведеш отново — каза тя тихо.

Ник не бе сигурен как да отговори. И двамата знаеха, че връзката им не е постоянна, но в гласа й се долавяше странен копнеж — и по дяволите, ако той не искаше да й даде всичко, което бе по силите му. Което наистина бе опасно.

Реши да не обръща внимание и й помогна да стане.

— А сега да хапнем.

 

 

Докато плаваха обратно към Венеция, Джулия мислеше, че останалата част от пътуването бе прекрасна. Бяха си направили пикник в изоставен стар дворец, а после Ник я бе обладал нежно върху меките одеяла. През последните няколко дни не се любеха толкова трескаво, но със сигурност не го правеха по-малко пламенно. След това пооправиха дрехите си и се разходиха още малко, като се държаха за ръце и се целуваха. Общо взето, съвършен ден.

Влязоха в каютата и Ник се излегна с глава в скута й. Само след няколко минути вече спеше.

Джулия приглади косата от челото му назад. Оставаха й още два дни с него. Да, можеха пак да се виждат, но сега се наслаждаваше на това да е до него и денем, и нощем.

Докато спеше, лицето му изглеждаше по-младо и по-спокойно. Когато бе буден, у него имаше мрачност — спомен за раните от младостта, които не можеше, не искаше и нямаше да забрави. Този спомен го правеше студен и циничен. Но имаше също така и нещо мило, нежността на мъж, непознал любовта, който копнее за нея по-силно, отколкото осъзнава.

Докато се хранеха, тя го бе подтикнала да й разкаже за детството си.

— Всъщност няма много за разказване — беше отвърнал той. — Разхождах се из имението и се изплъзвах на бавачките при всеки удобен случай. Обичах да съм навън. И все още обичам да съм навън винаги когато мога. После отидох в „Итън“ и се върнах у дома само няколко пъти през следващите години. По онова време вече не даваха и пет пари дали съм жив, или мъртъв.

— Кой? — бе запитала тя.

— Херцогът и херцогинята. Доста рано се отърваха от мен. Всъщност не си спомням нито един нежен момент с родителите ми. Всичките мигове на привързаност, които си спомням, са с бавачката и главния градинар, когото следвах при всяка възможност.

— А по-големият ти брат?

Той бе лапнал маслина.

— Разбирахме се достатъчно добре, но учителите му не му даваха свободен миг. Казваха: Бъдещият херцог има отговорности. И правеха Хари доста нещастен. И двамата бяхме така. Единият получаваше твърде много внимание, а другият — никакво.

— О, Ник — бе казала тя разстроена.

Той бе свил рамене с нехайство, каквото тя бе сигурна, че не изпитва.

— Родителите ми също бяха нещастни. В известен смисъл бе по-добре, че бях оставен сам на себе си. Те бяха самотни. Хари се срещаше с тях редовно, обясняваше им какво учи и се държеше като маймунка на представление. Аз едва ги зървах. Всъщност веднъж преброих колко дълго ме избягваха. Стигнах до осемдесет и девет дни.

Джулия бе ахнала.

— Осемдесет и девет дни, без да видиш родителите си! Това е ужасно.

— Къщата бе нелепо голяма — бе отговорът му.

— А какво правеше през ваканциите?

— Пътувах. Ходех в домовете на Уинчестър или Куинт. Като пораснах достатъчно, намерих една-две дами, които нямаха нищо против около тях да се върти едно ненаситно и вечно възбудено четиринайсетгодишно момче.

— Виждам, че не много се е променило. Все още си ненаситен и вечно възбуден — бе отбелязала тя.

— Да, така е. Но, изглежда, само около теб. Нима това не те радва?

Моментът бе отминал, но тя бе започнала да разбира защо бе избягал от семейството си — включително от съпругата, която баща му бе избрал вместо него. Вината натискаше тежко гърдите й и за един кратък и безумен миг тя дори бе обмислила дали да не му признае коя е. Но страхът я накара да задържи езика си зад зъбите.

Джулия не вярваше, че ще е способна да му каже лице в лице, ако забременее. Знаеше колко съкрушителна ще е новината за съпруга й. Той наистина не искаше да бъде баща, нещо, което ясно бе заявил и този ден.

Не, щеше да му напише хубаво, дълго писмо. И да го изпрати някъде отдалеч, наистина отдалеч.

Сведе поглед към него — дългите му черни мигли хвърляха сянка върху бузите му, космите по брадичката му бяха наболи. Сърцето й се сви и истината я удари като гръм.

Тя се влюбваше в съпруга си.

О, мили Боже, не можеше да позволи да се случи нещо толкова нелепо и идиотско. Бързо се опита да си спомни всички причини, поради които трябваше да го мрази, и най-вече как я бе пренебрегвал в продължение на осем години. Репутацията му на женкар. Темпълтън. Слугите й, които скоро щяха да бъдат изхвърлени на улицата.

Но това вече не помагаше. Тя не го мразеше, тя го разбираше. Виждаше през фасадата, която той представяше пред света — Покварения херцог, комарджия и дегенерат, който нямаше нужда от никого. През последните няколко дни Ник се бе разкрил пред нея, беше споделил голяма част от себе си и бе показал нежната си и внимателна страна.

При цялото си планиране и подготовка на Джулия никога не й бе хрумнало, че трябва да пази сърцето си. През ум не й бе минало, че може да изпита топли чувства към него. И ето че сега бе опасно близо до това да се влюби в мъж, който щеше да я намрази завинаги — веднага щом разбереше какво е направила.

Бъди силна, каза си. Можеш да оцелееш още два дни, без да пожертваш сърцето си.