Джоана Шуп
Херцогинята куртизанка (5)

Пета глава

В началото ще ти обещаят всичко.

Мис Пърл Кели към херцогиня Колтън

— Каква цена имаш предвид? — запита Джулиет.

Като че ли Ник щеше да й каже. Или пък някой друг всъщност. И Фиц, и Уинчестър подозираха истината, но Ник нито бе потвърдил, нито отрекъл съмненията им. Прокара длан по закръгленото й бедро.

— По-висока от тази, която някога би платила.

Тя му се усмихна, очите й блестяха и гърдите му изведнъж се стегнаха. Твърдо решен да не обръща внимание на чувствата си, Ник се върна на разговора.

— В бързината така и не говорихме за предотвратяване на зачеването. Почти се колебаех да запитам.

— Не мога да забременея — побърза да каже тя.

— Моите извинения — отговори той. Макар че никога не бе искал деца, Ник знаеше, че много жени искат.

Джулиет махна с ръка.

— Вероятно е за добро.

Ник не беше сигурен какво да каже, затова посочи косата й.

— Може ли да я освободя?

Тя кимна, като леко се обърна, за да може той да стигне до фибите, които задържаха вдигната великолепната й червена коса. Бавно, сякаш за да се измъчва, той издърпваше всяка една и внимателно я оставяше на масата, преди да издърпа следващата. Когато и последната фиба бе отстранена, той прокара длани през копринените кичури и загледа как се плъзгат между пръстите му. Искаше да почувства гладката й огнена коса по бедрата си, когато тя го поеме дълбоко в устата си. Мисълта накара желанието да се надигне в корема му и членът му отново се събуди за живот.

Искаше я гола. Веднага. Наведе се, за да погали щедро издутите й гърди, изложени на показ от ниско изрязаното деколте. По дяволите, но гърдите й… само те бяха достатъчни да накарат всеки зрял мъж да плаче от благодарност. Ник можеше да ги гледа и докосва с часове.

— Съблечи се за мен.

Очите й изразиха смущение, но тя побърза да спусне клепките си. Реакцията й бе озадачаваща. Беше ясно, че и преди са я молили да свали дрехите си. С такова пищно тяло със сигурност всеки мъж си фантазираше как тя бавно се съблича пред него. Джулиет бе странна смесица от дързост и невинност, а той намираше и двете й качества за несъмнено възбуждащи.

Тя навлажни устни с върха на розовия си език.

— Искаш ли да гледаш, докато се събличам?

Той позволи на горещото желание, което изпитваше в момента, да се събере в очите му, които обхождаха тялото й.

— Повече, отколкото съм искал каквото и да е в живота си.

Джулиет отвори леко устни и издиша. Той видя как вената в основата на шията й пулсира бързо и се усмихна. Поне не беше единственият подвластен на желанието.

Тя седна, придвижи се до ръба на леглото и остави чашата си на масичката, докато в същото време стискаше пред себе си като щит разхлабената си рокля. Косата й се спускаше до средата на гърба, истинска каскада от червен блясък. Той вече беше твърд, членът му се издуваше в панталоните, а тя още не бе съблякла нищо.

Джулиет се обърна и загледа встрани, като че ли се срамуваше. Господи, способността й да изглежда невинна го държеше в напрежение. С едно-единствено елегантно движение тя вдигна ръце и роклята падна на пода. Устата на Ник пресъхна. Боже, наистина бе прекрасна. Стоеше пред него само по тънка долна фуста, лека дантелена шемизета, дълги чорапи и къс корсаж и той виждаше почти всичко през прозрачните материи. Дълги, добре оформени крака, тясна талия, триъгълник светли косми в основата на бедрата, плосък корем… и пищните й, така изкусителни гърди. Нямаше търпение да я вкуси.

Изведнъж му стана прекалено горещо в дрехите му. Повдигна се леко, издърпа ризата през главата си и я захвърли на пода до краката й.

Джулиет повдигна вежда, а погледът й обхождаше голите му гърди.

— Така е по-добре.

Той се усмихна и легна на възглавниците.

— Ще ти покажа повече, когато ти ми покажеш повече.

Тя прехапа устна и започна да разкопчава малките копчета на долната фуста. Тънка като шепот, дрехата се плъзна по тялото й и падна на пода.

— Ще имам нужда от помощ за копринените връзки на корсажа — каза и се обърна с гръб към него.

Ник се придвижи напред с бързина, на която не знаеше, че е способен. Повдигна завесата от червена коса, поднесе я към носа си и вдиша дълбоко. Гардении, помисли си, и вдъхна сладкия аромат още веднъж. Знаеше, че винаги щеше да свързва този мирис с нея.

Преметна косата й през рамото и бързо развърза връзките, после се върна на мястото си на леглото.

Джулиет свали корсажа и той също падна на пода, а цялото тяло на Ник се напрегна в опит да се въздържи и да не се нахвърли отгоре й. Беше прекрасна. Дантелените чашки на шемизетата не успяваха да скрият нито тъмните ареоли, нито розовите зърна на гърдите й и едва задържаха щедрата плът. Нещата, които успяват в днешно време да постигнат с женското бельо…

— Остави я — каза с дрезгав глас, защото гърлото му бе пресъхнало. — Ела тук.

Но тя поклати неблагоразумно глава и посочи панталоните му.

— Панталоните, Никълъс.

Той изстена. Така му се падаше, щом водеше в леглото си такава опитна любовница. Разкопча бързо копчетата, повдигна таза си от леглото и съблече и остатъка от дрехите си. Гол и очевидно възбуден, той се отпусна отново на възглавниците, скръстил ръце зад главата си.

Очите на Джулиет потъмняха и не се откъсваха от члена му, който лежеше по дължината на корема му. Той разтвори леко крака и го взе в дланта си. Започна бавно да се гали под погледа й. Само след няколко секунди той бе по-дълъг и по-дебел. Кожата му бе чувствителна и всеки милиметър отговаряше и на най-лекото докосване.

Мускулите му се напрегнаха, но Ник се застави да не бърза. Лесно можеше да стигне до края само като гледа красивото й тяло.

— Ела тук горе, Джулиет. Умирам от желание да те вкуся, а ти да вкусиш мен.

Тя се покачи на леглото, без да бърза, а шемизетата се вдигна нагоре и разкри млечнобелите й бедра. Той трябваше да спре да се гали. Защото ако не спреше, щеше да избухне. С приближаването си Джулиет придвижваше ръце нагоре по бедрата му. Пръстите й погалиха прасците му, озоваха се над коляното. Тя се настани между бедрата му и Ник се напрегна в очакване.

— Аз също умирам от желание да Ви вкуся, Ваше благородие. — Копринената й червена коса се разпиля около долната половина на тялото му, когато устата й се устреми към члена му.

Прииска му се отново да й каже колко много мрази титлата си, но успя само да изстене, защото езикът й погали главичката на члена му. Тя го близна колебливо и всеки мускул в тялото му се напрегна, за да остане спокоен. Успя да се пребори да извие тяло нагоре и да я принуди да го поеме, горещ, дълбоко в гърлото си. Търпението му бе възнаградено, когато, хванала здраво основата му, тя плъзна устни около главичката му и го засмука така съвършено, та Ник помисли, че ще припадне.

— О, Господи. Да, tesorina. Смучи ме. — Заплете пръсти в меките кичури коса, които образуваха огнена завеса около лицето й. — Поеми ме в устата си.

Тогава тя започна да се движи настойчиво и с ентусиазъм. Ник не можеше да диша и да мисли, можеше само да я гледа втренчено. Устните й, така розови и плътни, се стягаха около него, едрите й гърди почти излизаха от шемизетата всеки път, когато тялото й се движеше нагоре и надолу. Отново и отново… съвършеният ритъм. Той я гледаше как умело го гали и удоволствието се събираше в гръбнака му, стягаше се около слабините му и той знаеше, че няма да издържи още дълго.

След това тя премести тежестта на тялото си, за да погали леко с нокти скротума му и Ник бе изгубен. Усети как оргазмът избухва от дъното на душата му. Викът му отекна от стените, когато се изля дълбоко в устата й, а тялото му потрепери от силата на освобождението. Оргазмът сякаш продължаваше и продължаваше, тя поглъщаше всичко, с което той я даряваше, докато накрая не се отпусна назад, напълно изцеден.

Тя се отдръпна и се протегна до него.

— Мили Боже — изхриптя той, опитвайки се да възвърне разсъдъка си. — Възможно е никога вече да не бъда същият. — Ако беше по-малко мъж, щеше да се предаде на непреодолимото желание да се обърне с гръб към нея и да заспи. Но отчаяно искаше да върне жеста, да вкуси оргазма й с езика си.

Обърна се и обхвана с длан бузата й, принуждавайки я да го погледне. Изненадващо сините й очи блестяха от възбуда. И той я целуна нежно, но настоятелно и усети своята соленост в устата си. Тя го стисна за раменете и му отвърна с жарка целувка, а езикът й сега бе агресивен като неговия. Обзе го диво задоволство, като разбра, че доставянето на неговото удоволствие бе разпалило желанието й.

Ник седна. Джулиет лежеше по гръб, копринената й коса бе разпиляна по възглавницата като огнени езици. Той хвана с две ръце краищата на шемизетата и я разкъса, а тънката материя не оказа почти никаква съпротива. Тя ахна.

— Ще ти купя още десет такива — обеща той и захвърли встрани парчетата. Свали надолу чорапите и жартиерите й един по един, разкривайки меката млечнобяла кожа на краката й.

А после тя остана гола. Господи, беше съвършена. Никога досега не бе изпитвал собственически чувства към жена, но когато сега си помисли, че друг мъж можеше да й се наслаждава като него, се изпълни с ревност. Да, не можеше да бъде нищо друго. Наведе се, за да поеме втвърденото й от възбудата зърно дълбоко в устата си. Тя зарови пръсти в косата му, за да не може да мърда, но той всъщност нямаше нужда от това. Обхвана с длан другата й гърда и леко пощипна другото зърно. Тя го възнагради с дълъг гърлен стон.

Дали другите й любовници са били груби? Нежни? Ник бе готов да бъде такъв, какъвто тя искаше. Имаше нужда да даде на Джулиет повече удоволствие от всеки друг, с когото е била.

Ръката му се плъзна по меката кожа на тялото й, по плоския корем, към интимните й къдри. Той обожаваше онова първо плъзгане на пръста във вагината, на чийто вход се събираше възбудата. И, о. Джулиет бе влажна. Влажна и гореща. Той плъзна два пръста във влажността й и се придвижи леко нагоре, за да закръжи около малката пъпка. Тя беше все още подута от предишното им любене, молеше за докосването му.

— О, Ник. Да — каза тя леко, като придихание, стисна завивката и разтвори по-широко крака.

Той обичаше жените, които знаят какво искат.

Но имаше други планове. Макар че копнееше да почувства оргазма й на езика си, да я чуе да вика името му, докато потръпва, трябваше да планира действията си, да я накара да изгуби ума и дума от страст, така че никога да не го забрави. Наведе се и взе чашата си с ликьор от масата.

В очите на Джулиет проблесна страх. Не знаеше какво се кани да направи той, а на Ник му харесваше така. Тази нощ той щеше да изтрие спомените за всички нейни предишни любовници и още по-добре, ако тя не знаеше какво да очаква.

— Ник, какво… — понечи да запита тя и тогава малка капка от течността се разля на голите й гърди.

Тя си пое рязко дъх, а той гледаше очарован как кехлибарената течност се прокрадва в трапчинката между гърдите й и потича встрани. Великолепното й тяло бе пред него като угощение, той нетърпеливо се наведе, притисна език до ребрата й и пое с устата си сладката мокрота на кожата й. Ароматът на бадеми и праскови се смеси с меката й кожа, с вкуса и усещането за нея под грапавината на езика му и това бе по-опияняващо от ликьора.

Ласката се понесе нагоре, докато той не близна под гърдата й, нежно окъпвайки меката й сочна кожа. Не бе за вярване, членът му отново се втвърди от отчаяното желание, което, изглежда, само тази жена можеше да предизвика в него. Никога през живота си не бе изпитвал такава ненаситност, а ето че Джулиет го караше да се чувства похотлив като младо момче на първата си среща.

Започна да обсипва с мокри целувки трапчинката между гърдите й от долу нагоре по дължината на костта, докато Джулиет не изви гръб и не стисна главата му с ръце. Все още не я бе погалил с ръце и знаеше, че тя го съзнава. Тя се опита да накара устата му да поеме едното розово зърно, но Ник се плъзна встрани, твърдо решен да я измъчва.

Повдигна се над нея и прокара език по дължината на ключицата й, поемайки лепкавостта на ликьора. Тя се задъхваше и мърдаше неспокойно на леглото, а той се застави да бъде търпелив.

— Ник, моля те.

Той гризна няколко пъти деликатната й шия.

Тя се опита да достигне устата му със своята, но той се отдръпна и започна да я изучава с поглед. Лицето й се беше зачервило от страст, тя бе затворила очи в сладко признание, че се предава. Никога досега не бе виждал толкова красива жена.

— Моля те — повтори тя леко като дихание и търпението му се пропука при тази изказана с дрезгав глас молба.

Изля дълга и тънка струйка ликьор по тялото й, като последната капка падна малко преди да достигне венериния й хълм. Тя конвулсивно потръпна, а Ник разсеяно захвърли чашата на пода, съсредоточил се изцяло върху голата й плът.

Наведе се и бързо плъзна език по линията, оставена от ликьора и, без да губи време, се потопи между бедрата й. Сладкият мускусен мирис на възбудата й се смеси с аромата на бадеми и праскови и членът му се втвърди още повече.

— Искам да те чуя да крещиш, Джулиет. Не се сдържай — каза той, преди да наведе глава и езикът му да се плъзне смело по гънките й. В отговор тя повдигна бедра нагоре и той се усмихна. Планираше да се наслади на това колкото нея.

Разтвори влажните гънки с палец и нежно духна. После окъпа с език малката пъпка набъбнала плът, обходи я ритмично няколко пъти, докато тя не застена под него, не го сграбчи и не се задъха за въздух. Господи, можеше да прави това с часове. Но искаше да й даде повече, да я изведе до нови висоти. Плъзна пръст в топлото и влажно влагалище, после още един. Джулия изви гръб и тялото й се отдели от леглото, извика името му и той разбра, че тя е близо до края.

Продължи да я гали с език, дори засмука за миг и бедрата й затрепериха. Вътрешните им мускули се свиваха под пръстите му, тя застина. Той усети как оргазмът разтърсва цялото й тяло. Тя извика толкова силно, че можеха да я чуят и в Рим.

Тя спря да трепери и той не се сети за нищо друго, освен да я вземе още веднъж. Членът му бе болезнено твърд. Той застана на колене, сграбчи я и само с едно плавно движение на бедрата достигна чак до дъното на нейната стегнатост. Тя направи гримаса и изпищя.

Той замръзна. Мъглата на похотта веднага се разсея и умът му се проясни.

— Боли ли те?

Тя беше стиснала здраво устни.

— Малко — прошепна. — Но.

Той нежно се отдръпна и я целуна по бузата.

— Съжалявам, Джулиет. Не трябва да искам толкова много от теб още в първата ни нощ заедно. Прости ми…

— Аз трябва да се извиня, Ник.

— Не, tesorina. — Претърколи се и я взе в прегръдките си, а тя положи глава на гърдите му. — Не ми дължиш извинение. И ти обещавам да те оставя да си починеш, ако останеш при мен. — Харесваше му да я усеща до себе си, така мека и топла. Всъщност не помнеше кога за последен път се е чувствал толкова доволен.

В отговор тя се сгуши в него. Ник се заслуша в бавното й дишане и се унесе в сън с лека усмивка на лицето.

 

 

В следобеда на следващия ден Серджио занесе бележка на Джулия.

— Grazie — каза тя и я взе. Беше от Ник.

Мила моя мисис Лейтън,

Ще ми окажеш ли честта да ме придружиш в театъра тази вечер? Страхувам се, че е възможно да не разбера изцяло представлението, ако не си там да споделиш с мен прозренията си.

Твой Ник

— Чакат ли отговора ми? — запита тя слугата.

— Да, синьорина.

— В такъв случай, дай ми малко време. — Джулия стана от дивана и отиде до малкото бюро в ъгъла на дневната. Написа набързо бележка, в която съобщаваше на Ник, че ще е очарована той да я вземе по-късно вечерта.

Слугата излезе с бележката и тя се обърна към леля си.

— Ще отида на театър с Колтън тази вечер.

Тео се усмихна.

— Означава ли това, че отново ще прекараш нощта на друго място?

— Може би — отговори Джулия, без да обърне внимание на тръпката, която премина през тялото й, като си представи още една нощ с Ник. Споменът за времето им заедно, за усещането му в тялото й я преследваше през целия ден и караше главата й да се замайва в най-неочаквани моменти. А как бе облизал ликьора от голата й кожа. Въздъхна. Той бе дяволски порочен.

Беше се измъкнала от леглото му рано тази сутрин, докато той още спеше. Тогава това й се бе видяло лесно, но част от нея поиска да остане, за да се наслади още на порочността на ръцете му.

Леля й я изучаваше внимателно.

— Всеки може да види какво сте правили снощи. Днес определено сияеш.

Джулия усети как по врата й плъзва червенина.

— Не сияя.

Тео изсумтя.

— Мила моя, ако се отпуснеш още малко, ще заспиш. Предполагам, няма нужда да питам дали слуховете за необикновените умения на съпруга ти са преувеличени.

Джулия смръщи вежди. Не искаше да си представя Ник в леглото с други жени. Жени като мисис Лейтън. Без съмнение, жените в миналото му са били много по-красиви и по-умели от нея, неопитната съпруга, която той не планираше да види някога пак. У нея отново се надигна познатият гняв, който бе таила в продължение на осем години, негодуванието, което бе забравила само след няколко страстни целувки.

Нещата, които бе казал — и направил — миналата нощ, бяха толкова интимни и лични. Дали изричаше същите думи и правеше същите неща на всяка жена, с която лягаше? Или беше в природата на мъжа да се отнася с толкова… любов към една жена, а на следващия ден да се обърне към друга? А казваха, че жените са непостоянни.

Джулия потърка челото си. Подобна сълзлива сантименталност нямаше да й помогне. Беше дошла във Венеция да съблазни покварения си съпруг. Това, че бе негодник, само й помагаше да постигне целта си. И вече бе успяла. Скоро щеше да забременее, след което щеше да замине и никога вече да не го види. Нямаше да й помогне, ако мислеше за жените, които са били в леглото му преди нея, нито за онези, които щяха да я последват.

Освен това подобни разсъждения щяха да намалят въодушевлението й от победата.

Всъщност да, беше успяла. Беше съблазнила съпруга си.

— Само си помисли, лельо Тео. Може да съм бременна и в този момент. — Ръката й се спусна на корема. — Питаш ли се дали ще съм добра майка? Не си спомням много своето собствено детство. Ти беше най-добрата майка за мен.

— Ще бъдеш отлична майка. Любяща, състрадателна и готова пламенно да защитаваш детето си. Всяка жена, която би отишла толкова далеч като теб, за да постигне своето. Имаш кураж, Джулия. Майка ти далеч не бе толкова силна.

— Как така? — Тео рядко говореше за покойната маркиза. Тя и бебето, по-малката сестра на Джулия, бяха умрели при раждането. Тогава Джулия бе на четири.

— Притежаваш упоритостта на баща си, моя брат. Майка ти бе доволна да оставя другите да вземат решения вместо нея, да се подчинява на желанията на баща ти. А не виждам твоя брак различно от съюз на двама равни.

— Какъв брак? Колтън няма да ми даде дори шанс да бъда негова съпруга.

— Може би това, което имате сега, е най-доброто за двама ви.

Джулия се усмихна с любов.

— Откъде взе толкова мъдрост, лельо Тео?

— От много краткия си брак със съпруг, който имаше благородството да умре рано.

Преди Джулия да е успяла да отговори, влезе Саймън.

— Добър вечер, дами — поздрави ги и се отпусна на един стол. Погледът му срещна този на Джулия и той направи пауза, по време на която внимателно я изучаваше. — Не че искам подробности, но, моля те, кажи ми, че Колтън не те е наранил.

— Саймън! — Джулия почувства как се изчервява за втори път в рамките на няколко кратки минути.

Той вдигна ръка.

— Джулс, бих задал същия въпрос на сестра си, а те чувствам точно като такава.

Толкова ли бе очевидно, че вече не е девствена?

— Не, Колтън не ме е наранил.

— Е, ако е, ще трябва да го убия. — Наведе се напред, за да си налее чаша чай. — Покани ме на вечеря, вероятно за да разбере каква е причината за враждебността ми снощи. Още не съм решил какво да му кажа.

— Саймън, не може да му се ядосваш заради моето финансово състояние. Кажи му, че е било временна ревност.

— Или — намеси се Тео — уловка, която е имала за цел да го събере с мисис Лейтън. Битката на общия враг.

Саймън не каза нищо, просто гледаше в чашата си. От твърдо стиснатата му челюст Джулия заключи, че се бори с гнева си.

— Може и да намериш утеха в това, че планът ми проработи, Саймън. И че Ник не подозира за измамата.

Отново нищо. Джулия смени темата.

— Тази вечер с Колтън ще бъдем в театъра. Ти ще дойдеш ли?

— Не, тази вечер съм ангажиран на друго място.

— С Вероника? — запита Тео и разбърка чая си.

Саймън изви очи към тавана.

— Нищо ли не остава в тайна в къща с две жени? Да, с Вероника. — Наведе се напред. — Джулс, каза ли ти Колтън нещо за опитите за покушение над живота му?

Джулия премигна и главата й се завъртя. Сграбчи облегалката на стола, за да престане да трепери.

— Какво? Покушения над живота му? Опити да го убият?

Саймън кимна.

— Чух клюки. И опитите не са били само във Венеция. Очевидно бедите следват Колт, където и да отиде. Това е една от причините да има такъв гигант за камериер.

— Но да го убият, защо? — запита Тео.

— Никой не е сигурен. Колтън отрича, разбира се. Говори се, че бил прободен във Виена. Сега никога не излиза нощем, без Фицпатрик да е до него.

Прободен, помисли си Джулия ужасена. Не беше забелязала никакъв белег по тялото му. Но пък от друга страна, бе съсредоточена в друго през изминалата нощ.

— Въпреки това бъди внимателна, когато си с него — продължи Саймън. — Уверявай се, че Фицпатрик е наблизо, ако си навън през нощта. Няма да ми хареса, ако пострадаш.

— Осмелявам се да кажа, че и на мен няма да ми хареса — измърмори тя. Новината накара мозъка й да пламне. Защо някой би искал да убие Ник? Е, имаше предвид някой друг, освен съпругата, която той пренебрегваше от осем години. Но след като не беше тя… кой се опитваше да убие херцога?

 

 

Едва в края на първо действие Джулия осъзна, че нещо не е наред.

Да, когато легендарният Покварен херцог и неизвестната мисис Лейтън бяха влезли в театъра заедно, всички глави се бяха обърнали към тях. Хората протягаха вратове или се изправяха, за да могат да надникнат по-добре в ложата на Колтън. Джулия бе намерила това за малко смущаващо, но Ник, изглежда, го приемаше съвсем спокойно.

Онова, което я тревожеше, бе, че по време на пиесата втренчените погледи бяха насочени към нея. Гледаха я не враждебно, по-скоро я преценяваха. Жените я изучаваха с поглед, после шепнеха нещо на придружителите си, прикрили устите си с длан и погълнати по-скоро от Джулия, отколкото от разиграващото се на сцената. Това едва ли не я влудяваше. Какво приказваха за нея жените?

Разбра какво, когато по време на антракта в ложата влязоха Вероника и Саймън.

— Саймън! — възкликна Джулия и се изправи да го поздрави.

— Добър вечер, мисис Лейтън. Колтън. Помните Вероника ди Сано.

Стройната Вероника бе облечена в скъпа и елегантна синя рокля, но май имаше проблем с прическата. Дълъг кичур тъмнокестенява коса се беше изплъзнал и падаше над красивото чело на актрисата. Джулия се опита да не се втренчва в него, докато двете си разменяха поздрави.

Джулия се обърна към Саймън.

— Мислех, че тази вечер си зает на друго място.

Саймън наклони глава към Вероника.

— Бяхме, преди тя да научи, че ти си тук.

Маслинената кожа на Вероника стана тъмночервена.

— Е, не мога да бъда единствената, която утре няма да говори за роклята на мисис Лейтън. — Обърна се към Джулия и посочи косата си. — Какво мислиш за прическата ми? Всички започнаха да я копират. Молят камериерките си да им направят косите в стил Лейтън.

Челюстта на Джулия увисна. Огледа набързо залата и видя повече от една жена да носи косата си в този странен стил. Божичко, мисис Лейтън определяше модата.

— Аз съм… поласкана — успя да каже и погледна Саймън, чиито сини очи блестяха весело.

— Изглежда, че мисис Лейтън има предани последователи — каза той, като очевидно се бореше с желанието си да се засмее.

Ник я прегърна през кръста и я накара да застане плътно до него. С другата си ръка хвана пръстите й и поднесе дланта й към устните си. Целуна връхчетата на пръстите й един по един, а сивите му очи пронизваха душата й. Джулия потрепери.

— Напълно заслужено — каза той. — И откривам, че нямам търпение да се присъединя към тълпата.

— Да се видим след това в „При Флориан“? — запита Саймън.

Джулия погледна Ник, който беше невероятно красив и царствен в безупречното си вечерно облекло. Беше учтив и отпуснат през цялата вечер, но всеки път, когато я погледнеше, гладът в очите му стягаше гърдите й. Подозираше, че той има специални планове за вечерта след театъра.

— Не, не мисля — отвърна Ник и ръката му стисна бедрото й.

— Е, в такъв случай трябва да си кажем довиждане. Насладете се на останалата част от представлението — каза Саймън, преди да отведе Вероника.

Ник я поведе обратно към местата им.

— Ще дойдеш ли у дома с мен, tesorina?

По гръбнака й плъзна желание. Джулия си спомни всеки миг от предишната нощ и докосванията му, които я подлудяваха. Сякаш някаква сила я привличаше към него, правеше го неустоим за нея. Джулия се съмняваше, че би могла да му откаже дори да не се опитваше да забременее. Като нямаше доверие на гласа си, кимна в отговор на въпроса му. Той й се усмихна и тази усмивка бе пълна с обещания.

— Може би трябва да си тръгнем по-рано.

— Ник! — прошепна тя ужасена. — Всички ще ни видят.

— И откога някой от нас двамата се интересува какво ще кажат хората? — Актьорите излязоха на сцената и публиката утихна. Устните му намериха ухото й. — Мога да те взема и тук, в ложата. Плъзни члена ми в себе си и нека и двамата полудеем от удоволствие. Само кажи.

Думите му накараха цялото й тяло да се стопли. Джулия не се усъмни нито за миг в казаното от него. Ако кажеше да, той щеше да намери начин да го направи.

— Дръж се прилично, Никълъс — успя да промълви.

— Намирам го за извънредно трудно край теб. Особено с тази рокля.

Тази вечер беше избрала специфичен ярък нюанс на синьото. Роклята й бе от коприна, а деколтето бе скандално дълбоко изрязано. В началото не дръзваше да облече подобна рокля, но Пърл бе плеснала с ръце, като видя резултата, и бе настояла Джулия да я задържи. Поне Ник също я харесваше.

— Доволна съм, че я забеляза — отговори тя и не можа да сдържи усмивката си.

— Как бих могъл да не я забележа? Всички мъже в театъра се питат в кой точно момент гърдите ти ще изскочат. — Взе облечената й в ръкавица ръка и я постави върху слабините си. И тя усети ерекцията му през панталоните. Членът му бе дълъг и дебел.

О, Господи. Изведнъж не й достигна въздух и определено не искаше да отдръпне ръката си. Джулия опъна пръсти и го погали леко през меката материя. Членът му започна да пулсира и Ник издаде лек стон.

— Ако не отдръпнеш ръката си скоро, ще стане наистина неловко. — Но не направи опит да я спре и Джулия прие това като окуражаване.

Притисна длан към него и го погали по цялата дължина няколко пъти.

— Джулиет — изръмжа Ник. Главата му падна напред и той затвори очи. Човек би помислил, че спи, ако мускулите на челюстта му не играеха. Господи, беше красив. Джулия обърна поглед към сцената в опит да успокои бясно препускащото си сърце.

Но усещаше само Ник, твърд и горещ, дори през слоевете дрехи… и, обзета от силна страст, едва успяваше да остане неподвижна.

— Да вървим — прошепна той дрезгаво и издърпа Джулия, която вече беше права. Преди да се е осъзнала, бяха вън от ложата и слизаха по стъпалата към изхода.

— Пелерината ми! — изрече тя през смях, докато той почти я влачеше надолу.

— Ще ти купя още десет — каза той, преди да излязат навън в хладната венецианска нощ.

Във въздуха се усещаше предстоящ дъжд, а луната хвърляше искрящи отблясъци във водата на канала. Ник мълчаливо водеше Джулиет към гондолата си. Не можеше да говори. Всъщност едва успяваше да мисли. Тази магьосница едва не го бе принудила да излее семето си в панталоните.

Да, играта бе започнал той, като бе поставил ръката й върху члена си, но бе очаквал тя да я отдръпне. А тя го бе изненадала, като бе продължила да го гали, сгорещявайки го повече, отколкото бе мислил за възможно. Тази жена бе опасна.

Фиц само бе повдигнал вежди, като ги бе видял да излизат от театъра, като че ли знаеше какво бе предизвикало прибързаното им тръгване. Но Ник не даваше и пет пари. Беше силно възбуден през цялата вечер от момента, в който я бе видял в тази рокля. Тънка талия, млечнобяла кожа, пищни гърди. Джулия бе въплъщение на греха, но със зрънце невинност. Тя бе така различна от досегашните му любовници. Чувстваше се длъжен да я предпазва и защитава, сякаш имаше нужда от него. Смешно наистина, тъй като жените като нея се гордееха с независимостта си. Но пак не можеше да се отърси от това чувство.

Държеше я за ръка, докато тя се качваше в лодката, после сам скочи вътре. Фиц ги последва дискретно и само след секунди гондолата потегли, люлеейки се леко във водата.

Ник седеше до Джулия в тъмната каюта. Вървенето го бе охладило малко и той реши да се въздържи сега и да я съблече, когато се озоват в леглото. Което му напомни…

— Изненадах се, като се събудих сам тази сутрин — каза.

— Извинявай. Реших, че ще е по-лесно, ако си тръгна, преди да се събудиш. Беше ли разочарован?

— Разбира се. И щях да бъда и доста разтревожен, ако Фиц не те бе последвал до двореца ти и не ме бе уверил, че си се прибрала жива и здрава. Какво си мислеше, че правиш, като си тръгнала така, без придружител? Във Венеция не е безопасно, както е във всеки голям град.

— Да. Чух, че не е безопасно за теб. Защо не ми каза, че са правили опити да те убият? — Дори на слабата светлина човек можеше ясно да види загрижеността в дълбините на сините й очи.

Не бе свикнал някой да се тревожи за него. Е, Фиц се тревожеше, но… това бе Фиц. На него му се плащаше, за да е загрижен. Интересът на Джулиет към неговата безопасност го караше да се чувства неудобно.

Сви рамене.

— Преди осем месеца се спречкахме с някакви дребни крадци. Фиц вярва, че случилото се е част от по-голям зловещ план, но аз мисля, че просто попаднахме на мястото в лош момент.

— Лош момент? — изсумтя тя. — Искрено ли го вярваш?

Жената бе умна, това бе сигурно. Но нямаше нужда да изпитва страх или тревога заради нападенията.

— Да. И защо обсъждаме това, когато можем да говорим за много по-важни неща, например че искам да прекарам седмица с теб в леглото.

Тя се засмя, като че ли си бе направил шега, и Ник смръщи вежди. Нима тя не вярваше, че я иска за себе си? Никога през живота си не е бил толкова сериозен.

— Това не е шега — каза категорично.

Тя повдигна вежди и го загледа внимателно.

— Ник, идеята за седмица е абсурдна. Мога да отделя няколко дни, но не искам да се… отегчиш от мен.

— Има много малка вероятност за това. — Той се наведе напред и я целуна нежно по устните. — Бих казал, че една седмица няма да е достатъчна да открия всичките ти тайни. — Устните му отново докоснаха нейните, този път по-страстно.

Тя се разтопи в него, разтвори устни и му се отдаде. Членът му започна да се втвърдява. Целувката стана гореща, всеки от тях се мъчеше да погълне другия. Той попиваше всяка нейна въздишка и стон, къпеше се в доказателствата за страстта й.

Никой от тях не забеляза, че лодката бе намалила скорост.

— Ваше благородие — чуха гласа на Фиц.

Ник се отдръпна и изруга тихо. Отново бе силно възбуден, а бе оставил връхната си дреха в театъра. Господи.

Ставаше така, че нямаше да може да се показва на публични места с нея.

Фиц се изхили, когато Ник мина покрай него, сякаш знаеше съвсем добре защо той се чувства неудобно. Конски задник, помисли си той и хвърли мрачен поглед на приятеля си, преди да помогне на Джулиет да слезе от гондолата.

— Мила моя — каза на Джулиет, — как се казва камериерката ти?

— Фиорела. Защо, за Бога.

Ник не си направи труда да й отговори. Не искаше да й даде възможност да му противоречи.

— Фиц, отиди да потърсиш сеньора Фиорела. Мисис Лейтън има нужда от дрехи за една седмица, които трябва да бъдат донесени в двореца ми. Ще ни гостува през следващите седем дни.

— Ник! — възкликна Джулиет. — Не мога…

— Тръгвай! — каза Ник и побутна мисис Лейтън към двореца. — Тръгвай веднага, Фиц — извика през рамо.

Фиц кимна и Ник беше напълно сигурен, че ще изпълни заръката му. Самата мисъл, че Джулиет ще бъде оставена на милостта му в продължение на седем дни. Закрачи малко по-бързо.

— Моля те, нека опакова гримовете и лосионите ми! — извика Джулиет през рамо към Фиц, преди да са стигнали до вратата.

— С мен няма да имаш нужда от гримове, Джулиет. Бих казал дори, че няма да имаш нужда от дрехи, но реших, че ще е по-безопасно да замълча. — Наведе се, подложи едната си ръка под коленете й и я вдигна. — Утре можеш да изпратиш бележка на Уинчестър и леля си и да им кажеш, че ще бъдеш с мен през идната седмица.

— Ник, остави ме долу! — Прегърна го през врата, а той тръгна нагоре по стълбите.

— След седем дни, мисис Лейтън. Дотогава си моя.