Джоана Шуп
Херцогинята куртизанка (4)

Четвърта глава

Всеки мъж вярва, че е неустоим. Превземи го с ентусиазъм и той ще повярва, че си най-опитната любовница.

Мис Пърл Кели към херцогиня Колтън

— Вечеря, Саймън? — запита Джулия веднага, когато двамата останаха сами. — Какъв безумен план имаш?

— Леля ти ми разказа за следобеда. След като се възстанових от шока, че си отказала бижутата, реших, че трябва да разиграем скъсването си и да извадим Колтън от нещастието му. — Потърка замислено брадичка. — Макар да трябва да призная, че ми харесва да виждам Колт нещастен.

— Как да организирам вечеря за… — Тя хвърли поглед на часовника — … три часа?

Той махна с ръка.

— Работата вече е свършена, Джулс. Поканих няколко гости, а Тео разговаря с прислугата. Ти трябва само да продължиш да играеш ролята на красивата и очарователна мисис Лейтън.

— На моменти се чувствам способна да те убия — изръмжа тя. — Да ме изненадаш така пред Колтън.

— Задръж гнева си. Ще можеш да ми крещиш по-късно тази вечер пред всичките ни гости. — Усмихна се, изправи се и се обърна да си върви.

— Чакай, Саймън. Трябва да те питам нещо. Откъде Ник има средствата да предложи на мисис Лейтън скъпите бижута, които видях днес? Не мисля, че поддържа контакт с банкерите, които са отговорни за имението Колтън.

— Не поддържа. Колт не иска нищо от семейството си. Не е вземал пари от имението, откакто е напуснал Англия. Не забеляза ли какъв куп пари спечели онази нощ край масата за карти? Колтън се издържа от хазарт. И се справя доста добре при това.

— В това има смисъл, като имам предвид какво знам за имението — каза тя и отиде да погледне през прозореца. Не само че бе покварен, но бе и комарджия. Наистина, що се отнасяше до съпруга й, късметът й работеше.

Саймън вдигна глава.

— Чакай, какво означава това? Какво не е наред със средствата на Колтън?

— Не съм сигурна. Знам само това, което Темпълтън ми казва. А той твърди, че издръжката ми е сведена почти до нула.

В сините очи на Саймън проблесна сатанинско пламъче.

— Имението изкарва почти шейсет хиляди лири годишно. А твоята издръжка е нищожна? — Дланите му се свиха в юмруци. — Мили Боже, ще го убия.

Шейсет хиляди лири? Тя нямаше представа… Но все пак парите нямаха значение, ако не можеше да сложи ръка върху тях.

— Какво можеш да направиш, Саймън? Отидох да видя вдовстващата херцогиня, която ме изгледа така, сякаш съм нещо, което е настъпила, докато върви зад коня. Подозирам, че Темпълтън изплаща дългове с доходите от имението, но нямам доказателства. Единственият, който може да направи нещо, е Ник, който ясно даде да се разбере, че не дава пет пари какво става с мен или с имението.

— Ще го убия — измърмори отново Саймън.

— Не можеш да убиеш Темпълтън. Макар и да го заслужава.

— Не Темпълтън, макар че и с него ще се справим. Имах предвид Колтън, това егоистично копеле.

— Моля те, недей. Аз съм се заела с това, Саймън.

Той прокара длан по лицето си.

— Защо не дойде при мен за помощ? Знаеш, че щях да ти дам пари.

— Не мога да взема парите ти. Знаеш, че ако беше просто малък заем, щях да се обърна към теб. Но ти не можеш да издържаш Тео и мен до края на живота ни. Как ще изглежда?

— И откога продължава това?

Тя сви рамене в престорено равнодушие.

— Малко повече от три години.

Саймън се запрепъва към един стол.

— Току-що си изясних какво си замислила. Ти ми каза, че искаш да намериш Колтън, да задоволиш любопитството си относно съпруга си. Но планът ти няма нищо общо с това. Става въпрос за пари. Да накараш Темпълтън да изиграе козовете си. Но как? — Сбърчи чело. — Ако си се надявала да получиш достатъчно дрънкулки от Ник, защо отказа бижутата?

— Не става въпрос за дрънкулки. — Не искаше да му каже по този начин, но реши, че е по-добре да бъде откровена. — Планът ми е да забременея. Да родя детето на Ник. Единственият начин да имам власт е да родя наследник на Колтън.

Саймън пребледня и се отпусна на стола.

— Мили Боже.

Джулия не бе очаквала такава силна реакция. Нима Саймън не виждаше, че това е единственият начин?

— Саймън.

Той вдигна ръка, за да я накара да замълчи, и тя преглътна онова, което се канеше да каже. Саймън затвори очи и цяла дълга минута търка чело.

— Няма да кажа нищо, което да провали плана ти. Тази е причината да не ми кажеш, нали?

Джулия не отговори. Той скочи на крака и изръмжа:

— Колтън ще има късмет, ако не му фрасна един в зъбите, преди нощта да е свършила. И можеш да бъдеш дяволски сигурна, че като се върнем в Англия, ще разследвам какви ги върши Темпълтън. — Въздъхна и потърка лице с дланите си. Саймън не се ядосваше лесно, но можеше да се сърди дълго време, когато бе провокиран. Джулия нямаше представа как тази информация ще се отрази на приятелството му с Колтън.

— Планът ми ще даде резултати, Саймън. Знам го.

Той не изглеждаше убеден.

— Съжалявам, че ми нямаш достатъчно доверие, за да споделиш плана си с мен Джулс.

Стомахът й се сви. Саймън й бе добър приятел и тя не искаше да го нарани.

— Имам ти доверие. Но трудно можем да се справим двамата с теб сами. Ник е виновен за по-голямата част от кашата, затова трябва да бъде принуден да я оправи. Макар и не по собствено желание.

 

 

Що се отнасяше до Ник, това бе най-отвратителната вечеря. От момента, в който той пристигна, нищо не бе каквото трябваше да бъде. Уинчестър очевидно му бе ядосан. Очите на приятеля му изстиваха всеки път, когато се спираха на него. А Ник нямаше представа защо. Още повече че Уинчестър му ръмжеше цяла вечер и, откровено казано, Ник беше уморен от тази омраза, насочвана към него без очевидна причина.

Жизнената и очарователна мисис Лейтън от операта бе изчезнала някъде. Джулиет бе сдържана, веселостта й бе изкуствена, тя като че ли усещаше разногласията между него и Уинчестър. Гледаше предпазливо и двамата и полагаше усилия да поддържа разговора жив и шеговит по време на вечерята. Неведнъж я видя да предупреждава Уинчестър със съкрушителен поглед след нещо, казано от него.

Вероника седеше до Уинчестър и двамата цяла вечер флиртуваха безсрамно. За миг Ник се запита дали присъствието на другата жена не бе причинило странното настроение на Джулиет. Обаче после си спомни думите й, че отношенията й с Уинчестър не пречат на двамата да имат други партньори. Тогава какво ставаше?

Гостите се познаваха, но за никой от тях не можеше да се каже, че са приятели. И известният банкер, и собственикът на огромната флотилия кораби, и богатият адвокат принадлежаха към много по-уважавана класа на венецианското общество от дегенератите, с които Ник обикновено се събираше. Присъстващите дами му бяха повече по вкуса: куртизанка, актриса, балерина и вдовица. Ах, Бог обичаше жените на безсрамното удоволствие.

Джулиет изтрака с вилицата по чинията си, с което изненада събралите се.

— Чу ли ме, Саймън? Наистина, започвам вече да се уморявам да повтарям тази вечер.

Ник загледа как Уинчестър откъсна очи от деколтето на Вероника, за да хвърли отегчен поглед на мисис Лейтън.

— Извинявам се, мила моя. Какво казваше?

— Няма значение. — Джулиет се обърна към Ник, който седеше от дясната й страна. — Ваше благородие, разгледахте ли вече по-голямата част от околностите на Венеция?

— Малка част — измърмори той, очарован от това как светлината на свещта играеше по розовите й устни. Спомни си как я бе целунал следобеда и едва се сдържа да не протегне ръка към нея.

— Чух, че остров Торчело е прекрасен — каза тя и захапа нежно долната си устна, като че ли усетила посоката на мислите му.

Пенисът му започна да се издува и Ник се застави да извърне поглед от устните й.

В противен случай щеше да се изложи.

— Така е. Мозайката в катедралата е изумителна. За мен ще бъде чест, ако ми позволиш да те придружа дотам възможно най-скоро, когато ти е удобно. Може би утре?

— Може би — отговори тя уклончиво.

— Мила моя — каза Уинчестър от другия край на масата, — обещах да те заведа да пазаруваш. Ако си спомняш

— Това няма да е необходимо, Саймън. — Джулиет постави ножа и вилицата си в чинията, с което даде сигнал, че е приключила с вечерята.

Малко по-късно господата се присъединиха към дамите в дневната. Седнал на дивана, Ник се наслаждаваше на чашата си grappa и наблюдаваше как Уинчестър дръпва Джулиет настрани, близо до прозореца, за да си поговорят, без никой да ги чува.

Вероника седна до него на дивана.

— Мисля, че има проблеми в рая — прошепна и посочи към двамата, които разговаряха доста разгорещено, но тихо.

Уинчестър като че ли молеше за нещо Джулиет, а тя само клатеше глава. Ник видя как устните й оформят думите „Всичко приключи, Саймън“ и за миг задържа дъха си. Възможно ли беше?

Джулиет се обърна с намерението да се отдалечи, а Уинчестър постави ръка върху нейната, за да я задържи. Джулиет му хвърли унищожителен поглед, който можеше да накара пениса на всеки мъж да се свие. Това бе надменен и самоуверен поглед, достоен за херцогиня. Ник беше впечатлен и ужасно радостен, че не е предназначен за него. Уинчестър веднага я пусна и Джулиет грациозно отиде в най-отдалечения край на стаята, където започна разговор с някои от другите гости.

Уинчестър забърза към дивана. Общо взето, като избягваше Ник, той протегна ръка към Вероника.

— Мис Ди Сано, имате ли нещо против да дойдете с мен? Изглежда, че тази вечер вече не съм необходим като домакин.

Без дума повече, двамата си тръгнаха. Озадачен, Ник разсъждаваше над грубостта на Уинчестър и над факта, че Джулиет вече не е във връзка с дългогодишния му приятел. Въпреки уверенията му в противното, може би Уинчестър се бе почувствал обиден от това, че Ник ухажваше мисис Лейтън. Дали неговите домогвания бяха станали причина за раздялата? Ник щеше да се срещне с Уинчестър на следващия ден и да изясни нещата.

Но сега… сега искаше да прекара време с жената, за която дни наред не можеше да спре да мисли. Кожата на врата му се стопли и настръхна, той вдигна глава и видя Джулиет да го гледа втренчено, докато полюлява едва забележимо бедра, а на красивото й лице бе изписана прикрита усмивка. Ниско изрязаното деколте на сапфирената й рокля разкриваше горната част на пълните й гърди и меката плът подскачаше при всяка нейна стъпка. Страстта се стрелна през корема му право към слабините. Проклятие, тя беше пленителна и той нямаше търпение да я обладае.

Изправи се.

— Изглежда, че изгуби домакина си тази вечер.

Тя въздъхна, но не изглеждаше твърде обезпокоена.

— Бедният Саймън. За някои мъже е трудно да приемат неизбежното, не си ли съгласен, Ник?

Ник се наведе към ухото й. Тя долови прекрасния му аромат на гардении и слънчева светлина.

— Мога да кажа същото за някои жени, мисис Лейтън.

Долови как дъхът й секна и го обзе огромно задоволство. Нямаше да мине много време и тя щеше да обвие крака около него, докато той се потапя в сладката й топлина. Отведе я по-далеч от групата, защото някой можеше да чуе какво си говорят. Като стигнаха близо до прозореца, застана между нея и останалите гости.

— Да сложим ли край на играта между нас тази вечер? И да видим какво удоволствие можем да намерим заедно? Какво мога да предложа, за да те изкуша? Не бижута, очевидно. Пари тогава? Или може би удоволствия, каквито никога не си изпитвала?

По врата й плъзна червенина и деликатната й кожа стана приятно розова.

— Ах, възможно ли е да е това? Обожавам да те виждам как се изчервяваш, Джулиет. Питам се дали зърната ти са същият цвят. Какъв вкус ще имат, когато ги взема в устата си и започна да ги обхождам с език? — Вената в основата на врата й пулсираше силно и бързо, очевидно доказателство за желанието й. Той не можеше да спре да измъчва и двамата. — Искаш ли да почувстваш колко съм твърд дори само заради това, че стоя толкова близо до теб? Пенисът ме боли дори само от идеята да потъна в твоето влажно и тясно влагалище!

Очите й проблеснаха и от устните й се отрони лек като дихание стон. Ник се усмихна.

— Ела с мен в двореца ми, tesorina. Нека изгорим заедно.

Тя кимна рязко, после прочисти гърлото си.

— Веднага щом гостите си тръгнат. — Преди той да е успял да каже още нещо, тя го заобиколи и се присъедини към останалите.

Не бе за вярване, пенисът му се втвърди още повече. Трябваше да остане на мястото си, с лице към прозореца, докато отново може безопасно да се обърне.

 

 

Джулия се чувстваше все по-нервна с наближаването на гондолата към двореца на херцога. Тази вечер щеше да съблазни съпруга си, представяйки се за друга. А ако разкриеше лъжата й? Тогава планът й щеше да пропадне, бъдещето й щеше да бъде в най-добрия случай застрашено, а Ник най-вероятно щеше да я захвърли в най-близкия канал. В ума й изникна образът на Темпълтън и тя си пое дълбоко дъх. Джулия никога нямаше да стане негова любовница. По-скоро щеше да умре от глад.

Нямаше никакъв избор, освен да доведе плана си докрай.

План, за чийто замисъл бяха необходими повече от пет месеца, прекарани в проучване, замисляне и слушане. Беше намерила отговор за почти всяко безпокойство на леля Тео.

Първото такова бе забременяването, защото Ник можеше да повдигне въпроса. Тъй като Пърл бе казала, че много куртизанки не могат да имат деца в резултат на прекъсването на прекалено много нежелани бременности, Джулия планираше да каже на Ник точно това и се надяваше той да не го подложи на съмнение. Обаче, в случай че не й повярваше или се тревожеше за болести, в дамската чантичка на Джулия имаше няколко презерватива, всеки от които беше внимателно пробит, за да пропусне семето му.

След това Тео повдигна въпроса за девствеността й. Как щеше Джулия да обясни кръвта? Пърл вярваше, че заради възрастта й съществува вероятност хименът й да е вече разкъсан, но Джулия нямаше как да знае със сигурност. Пърл й предложи да използва дървен пенис, за да го пробие, но тя нямаше смелост да го стори.

Лодката спря на кея пред двореца на Ник и тя изпрати мълчалива молитва към Бога съпругът й да не забележи, ако тя прокърви. Жалко беше, че не можеха да правят любов в канала, където кръвта щеше да бъде отмита.

Поне желанието нямаше да е проблем. Почти нямаше съмнение, че Джулия го желае. Целувките му… мирисът му… дори походката, с която прекосяваше стаята, я караха да забравя причините, които би трябвало да предизвикват омразата й. Съпругът й бе привлекателен и я караше да желае неща, които никога досега не бе имала.

А онова, което бе казал по-рано вечерта. Господи, едва не се бе разтопила и образувала локвичка на пода. Като слезе на кея, видя огромен мъж да излиза от сенките.

— Добър вечер, мисис Лейтън. Аз съм Фицпатрик. Камериерът на Негово благородие. Херцогът ме помоли да ви въведа вътре.

Негов… камериер? Джулия успя да прикрие шока си и каза:

— Радвам се да се запозная с вас, мистър Фицпатрик. Водете ме, моля.

— Просто Фиц — каза той, преди да се обърне.

Тя го изучаваше с поглед, докато вървяха към двореца. Висок и широкоплещест, Фиц определено бе мъж, когото човек би се постарал да избегне в тъмна уличка. Белег ли бе това, което прорязваше лицето му по цялата дължина? Нервите й, вече опънати, не бяха успокоени от присъствието на Фиц. Защо на херцога бе необходим такъв огромен и страшен слуга?

Джулия се отърси от страха си. Една истинска куртизанка щеше да се подготвя да очарова херцога и да брои наум перлените огърлици, които планира да си купи с парите му, а не да мисли за камериера му. Мисис Лейтън трябваше да бъде ослепителна, остроумна и готова да флиртува. Концентрирай се, предупреди мълчаливо тя сама себе си.

Фиц отвори вратата и отстъпи встрани, за да я пропусне в двореца. Тя прекоси прага и видя Ник да слиза по стълбите. Красотата му едва не я накара да онемее. Абаносовочерната му коса беше мокра и пригладена назад, с което подчертаваше гладките линии на скулите му. Не носеше жилетка, шалче, нито сако; беше само по тънка бяла ленена риза, която покриваше стройното му тяло, а над нея се подаваха черни косъмчета. Панталоните и вечерните му обувки бяха черни и в тях той изглеждаше невъзможно висок и силен.

А победоносната интимна усмивка, с която я дари, бе пълна с порочни обещания. Джулия потръпна, докато подаваше палтото си на Фиц.

— Мила моя мисис Лейтън — каза Ник, като стигна последното стъпало. Наведе се и я целуна по бузата. — Лъчезарността ти спира дъха ми — прошепна в ухото й с дрезгавия си дълбок глас. Хвана я за ръката. — Ела с мен.

Изкачиха стълбите плътно един до друг. Коленете й бяха омекнали и тя едва се сдържаше да не се обърне и да побегне към вратата. Но бе отишла прекалено далеч, за да се откаже сега.

Изкачиха мълчаливо поредния набор стъпала и накрая стигнаха най-горната площадка. Ник отвори вратата на спалнята си. Мога да го направя. И той няма да ме разкрие. Повтаряше си го отново и отново, за да събере смелост. Влезе вътре.

Огромното легло бе срещу малка маса и два стола. Наистина огромно легло. Тя се препъна леко и той я хвана за лакътя, за да й помогне да запази равновесие.

— Реших, че може би ще пожелаеш първо питие — каза той. — Имаш ли нещо против бадемите? Недалеч оттук приготвят ароматен ликьор, който е доста приятен.

Джулия кимна и седна. Ник напълни по една малка чашка със светлокафява течност за всекиго от тях и й подаде едната. Седна срещу нея, без да откъсва дори за миг поглед от лицето й, и протегна дългите си крака пред себе си.

— Е?

Тя отпи, изненадана от сладостта и аромата на ликьора.

— Хубав е — каза и наклони чашата за втора глътка.

Макар че тялото му бе отпуснато, тя долавяше очакването му в стегнатата му челюст и изправените рамене. Той бе като едър тигър, който търпеливо чака да скочи отгоре й. Мисълта бе едновременно ужасяваща и очарователна.

Тъмносивите му очи я изучаваха изпод полупритворените клепачи.

— Нервна ли си?

Джулия поклати глава, макар че сърцето й бясно препускаше.

— Не — излъга. — Просто любопитна. — Пресуши чашата и по тялото й се разля топлина. Нервността й започна да се разсейва, а меката топлина на питието й даде смелост.

— Е, тогава ще трябва да се погрижим да задоволим любопитството ти. — Протегна ръка. Тя се изправи и застана пред стола му, взе чашата от ръцете му и я остави на масичката.

Преди да е успяла да направи още нещо, той я хвана за талията и я придърпа в скута си. С едната си ръка я прегърна здраво през кръста, а другата зарови в косата й. Лицата им бяха близо едно до друго, толкова близо, че тя усещаше дъха му. Той дишаше така учестено, както и тя. Тя усещаше пениса му, твърд и настоятелен, въпреки пластовете дрехи между тях. Доказателството за желанието му я очароваше. Окуражаваше я. Тя го гледаше смело, с настръхнала кожа, в очакване.

Погледът на тъмносивите му очи се спря на устните й. Несъзнателно, тя ги навлажни с език и хватката на ръката му стана по-здрава.

— Магьосница — прошепна той, наведе се и покри устата й със своята. Устните му я завладяха на мига, желанието им се разпалваше, готово всеки миг да експлодира в нещо диво. Целувката му стана по-дълбока, той наклони леко главата й и плъзна език в устата й. Стаята се завъртя. Тя заби нокти в раменете му в опит да се пребори с връхлетялото я усещане.

Горещият му влажен език съблазняваше и галеше, беше като кадифе и тя не можеше да мисли за нищо, освен за целувката. Не съществуваше нищо друго, освен този дяволски чаровен мъж и онова, което той правеше с устата си. Тя опря гърдите си, вече набъбнали от желание, в неговите в отчаян опит да облекчи болката в тялото си.

Ник плъзна ръка под роклята й и погали коляното й, после плъзна длан нагоре и намери голото й бедро. Пръстите му се заиграха там, по голата й кожа, танцуваха и увещаваха, докато устата му предизвикваше сетивата й. Вагината й гореше и тя знаеше, че ако стигне малко по-нагоре, той ще я намери влажна и гореща. Колебливите й изследвания на собственото тяло не я бяха довели до усещания като тези. Не, това бе повече, много повече, отколкото бе мислила за възможно, но все пак не бе достатъчно.

Повдигна бедра към изучаващите я пръсти, търсеше, молеше го. Устните на Ник се спряха на врата й, като леко хапеха и целуваха чувствителната кожа.

— Бях решил да те накарам да ме молиш — прошепна той в ухото й, без да прекъсва ласките. — Но, Господ ми е свидетел, след още няколко минути ще бъда на колене и ще ти обещая всичко само за да ми позволиш да те докосна.

— Докосни ме, моля те — каза тя и го стисна още по-силно.

Той стигна до най-горната част на бедрата й и пръстите му се плъзнаха през влажните гънки, за да открият най-горещата нейна част. Тя задиша тежко, с отворена уста. Докосването му бе нежно и точно там, където тя желаеше.

— Толкова си влажна за мен — прошепна той. — Кажи името ми. Кажи за кого си толкова топла и влажна, Джулиет. — Върхът на пръста му закръжи около малката чувствителна пъпка, галеше я и възбудата й достигаше нови висини. Дрехите й бяха вдигнати до талията, тя седеше в скута му, разтворила обутите си в копринени чорапи крака, и през главата й дори за миг не минаваше мисълта да се съпротивлява. — Кажи името ми, мила — заповяда й той.

— Ник — каза тя леко, като дихание, после си пое рязко дъх, защото той плъзна пръст във входа й. И я целуна, страстно и дълбоко, езикът му намери нейния. Джулия не можеше да мисли и дишаше едва-едва, а той я възбуждаше все повече и повече, като движеше пръст навътре и навън от тялото й. Тя прекъсна целувката и отметна глава назад. Удоволствието нарастваше и тя дишаше с отворена уста.

— Мили Боже, стегната си — прошепна той с устни, допрени до врата й. Добави още един пръст, разтвори я, подготви я. — Не мога да чакам и миг повече. — Хвана я през кръста и я вдигна така, че да го възседне, топлината й се намести точно върху пениса му. Джулия го сграбчи за раменете, за да се задържи, изгубила напълно разсъдъка си и концентрирала се върху това да диша, а Ник плъзна ръка между телата им, за да разкопчае панталоните си.

Преди да е имала време да помисли, членът му се освободи и докосна отвора й. Той го държеше в основата с едната си ръка, а с другата натискаше бедрата й надолу и удоволствието се смесваше с болката, докато той навлизаше в тялото й.

Той изруга през стиснатите си зъби, по челото му избиха капчици пот.

— Толкова си тясна. Толкова ми е добре. Толкова дяволски добре.

Колкото по-дълбоко навлизаше, толкова по-големи усилия полагаше Джулия, за да остане спокойна. Знаеше, че ако се напрегне, той няма да може да влезе лесно в нея. А последното, което искаше, бе той да узнае, че й е за първи път. Като вдишваше равномерно, тя прокара длани надолу по гърдите му, наслаждавайки се на стегнатите му мускули през тънката материя на ризата му, за да отвлече вниманието си от нарастващата болка между краката й.

Пърл й бе казала да приключи бързо с това, че е най-добре, ако членът пробие възможно най-бързо химена. Че тогава може би Ник няма да забележи съществуването му. Затова тя го стисна за раменете, пое си дълбоко дъх за кураж и спусна бедрата си, сядайки върху него и поемайки го изцяло. Болката я прониза, когато той я изпълни цялата, но тя се опита да я прикрие със стон, за който се надяваше да звучи като стон на удоволствие.

Ник като че ли не забеляза. Той също изстена, главата му се отпусна назад на стола, а хватката му върху кръста й стана по-здрава.

— О, по дяволите, Джулиет. Какво се опитваш да направиш с мен?

Господи, беше я заболяло. Но бе свършило и той не бе забелязал. Успехът й донесе триумфалното чувство за женска сила. Болката намаляваше, точно както й бе казала Пърл, и в нея започваше да се надига странно ново усещане на превъзходна пълнота, което заплашваше да я удави. Тя изпъна бедра и страстта се настани между срамните й устни, докато членът на Ник се плъзгаше навън и навътре.

— О, да — изстена той със затворени очи и изопнато от удоволствието лице. — Язди ме, tesorina.

Копнееща отново да изпита зашеметяващото удоволствие, Джулия повдигна тяло нагоре, после отново седна върху члена му, като му помагаше с бедра да проникне по-дълбоко. В началото той ръководеше движенията й, помагаше й да люлее тяло напред-назад и удоволствието започна да се надига, а движенията й ставаха все по-бързи. Ръцете му се плъзгаха по гърба й, за да намерят връзките на роклята й, и той скоро разхлаби горната част достатъчно, така че само долната й риза покриваше гърдите.

Едрите й гърди й създаваха проблеми през целия й живот — шивачите непрекъснато се оплакваха, че трябва да преправят кройките. Джулия винаги бе завиждала на силуета на по-слабите и плоскогърди жени, които изглеждаха толкова елегантни и царствени в роклите с висока талия. В сравнение с тях се чувстваше тежка и тромава и непрекъснато носеше шал около деколтето си, за да спазва приличието.

Но като забеляза как втренчено я гледа Ник сега, докато плъзга копринената шемизета надолу, за да открие гърдите й, реши, че не би променила нищо в тялото си. Погледът му, горещ и изпълнен с благоговение, я изгаряше и зърната й се напрегнаха почти болезнено. Тя изви гръб и бедрата й отново се изпънаха над члена му, с което предизвикаха вълни на екстаз по цялото й тяло. Дланите му обгърнаха гърдите й.

— Ти си като богиня, излязла от дълбините на мечтите ми — прошепна той, преди да поеме зърното й в устата си.

Устните му засмукаха страстно стегнатата пъпка, през корема й се стрелна ново усещане, спусна се надолу и се настани в утробата й. Бедрата й се движеха по-бързо, по собствена воля, тялото й се къпеше в удоволствието, което устните и членът му й доставяха. Ник обходи с език едното й зърно, после бързо се премести на другото, за да го удостои със същото внимание. Джулия усещаше как мускулите й се свиват, всеки неин нерв бе напрегнат, а удоволствието нарастваше. Той продължи да подръпва зърното й с устни, а тя зарови пръсти в косата му. Всяко подръпване на устните му я извисяваше все повече и повече, бедрата й се спускаха все по-силно върху члена му и тя дори помисли, че ще умре. Беше прекалено хубаво.

Ник плъзна ръка между телата им и погали с палец малкото снопче от нерви, скрито горе между срамните й устни. Веднъж, два пъти и тя избухна, в нея сякаш се разтвори бял и горещ заряд.

— Ник — изстена тя, като проточи името му в една-единствена дълга дума, а тялото й бе обзето от конвулсии. Почти не забеляза как той хвана здраво бедрата й и пое контрола, принуждавайки я едва ли не със сила да се спуска над члена му. Той застина, от устните му се отрони стон, потръпна и се изля в нея.

Потна и останала без дъх, тя отпусна глава на рамото му. Господи, това бе по-добро от всичко, което Пърл й бе описала. Нищо чудно, че мъжете се отдаваха на тези занимания при всяка възможност.

— Мили Боже — изхриптя Ник. — Не планирах първия път да те взема на стола. — С нежна милувка отстрани косата от лицето й. — Сигурно ме мислиш за пълен простак.

Тя едва не се усмихна. Да, знаеше, че е пълен простак — но не поради причините, за които си мислеше той.

— Вярвам, че беше така погълнат като мен от случилото се между нас — прошепна. Трябваше да стане, да се измие и да провери за кръв, но все още не можеше да се помръдне. Ник бе все още в нея, а Джулия искаше контактът между тях да продължи по-дълго.

Големите му длани галеха гърба й и тя се отпусна, предаде се на ласките. Току-що бе правила любов със съпруга си. Идеята изглеждаше толкова нелепа, че Джулия трябваше да потисне смеха си. А и беше великолепно. Истината бе, че нямаше търпение да повтори преживяването.

Той се размърда в опит да се измъкне изпод нея.

— Хайде, cara^[1]. Позволи ми да донеса кърпа и да те почистя.

Джулия настръхна. Той не биваше да прави това, защото можеше да открие, че и двамата са изцапани с кръв.

— Не, не. Моля те, Ваше благородие — замоли го и го бутна да седне отново на стола. — Затвори очи и се отпусни. Позволи ми аз да те почистя. — Целуна го леко с надеждата така по-лесно да го придума.

— Знаеш, че мразя титлата си — прошепна той и миглите му се спуснаха надолу. — Но слава Богу, че не искаш да стана, защото не съм сигурен, че вече мога да използвам краката си.

Тя отново го целуна, неспособна да се сдържи, после стана от стола и придърпа роклята си, за да покрие гърдите си. Умивалникът бе в другия край на стаята и тя намери там кърпа и прясна вода. Като се увери, че очите му все още са затворени, погледна вътрешната страна на бедрата си. Да, разбира се, малка струйка кръв замърсяваше кожата й. Избърса я бързо, за да премахне доказателството за девствеността си. След това изплакна кърпата и се върна при Ник.

Излегнат на стола, все още напълно облечен, с изключение на оголения му член, той бе най-красивият мъж, когото бе виждала. Лицето му бе отпуснато, изражението му вече не издаваше предпазливост. Черната му коса бе рошава и той имаше вид на чаровен безделник, приличаше повече на дявола, какъвто тя знаеше, че е.

Изми го нежно, очарована от промяната в члена му. Пърл й бе показала рисунки и дори бе настояла Джулия да държи дървен фалос. Но това бе различно. Вече не бе втвърден като преди, гладката розова кожа беше мека и все пак изненадващо твърда. С всяко докосване на кърпата той потръпваше и отново набъбваше.

— Ако продължаваш да ме гледаш така втренчено, не след дълго ще повтаряме случилото се върху стола.

Тя се изправи и се усмихна и отиде до умивалника, за да остави кърпата във водата. Пърл я бе предупредила, че може да е разранена след първия път. До този момент не бе почувствала никакви лоши последици, но прецени, че няма причини да избързва и реши вместо това да го накара да говори.

— Ела с мен в леглото — каза и протегна ръка.

Ник прибра члена си в панталоните и закопча няколко копчета. Тя го загледа как става и пълни отново чашите им. Той й подаде едната и й помогна да се качи на огромното легло с балдахин. Тя се настани, а той се протегна, свали чехлите й и ги остави на пода.

— Сега знам защо Уинчестър изглеждаше така дяволски увлечен всеки път, когато ви виждах заедно. — Отпи от ликьора и се протегна. — Ти си жена, която е способна да открадне душата на мъжа.

Тя скри усмивката си зад чашата и отпи малка глътка.

— Само дето е известно, че ти нямаш душа, която да бъде открадната.

— Така ли говорят?

— Както и много други неща. Ти все още понякога си тема за разговор на лондончани. Доста време слушах за теб.

Той остави чашата си на масата и се подпря на лакът.

— Толкова много неща са казвани за Покварения херцог Колтън през годините. Защо не ми кажеш какво си чула, а аз ще ти кажа дали е истина. — Ник прокара елегантния си пръст по дължината на ключицата й и тя потръпна.

— Че си бил в леглото едновременно с лейди Шерборн и сестра й.

Той се усмихна, зъбите му бяха равни и бели.

— Вярно е.

— Заедно с брат им.

Усмивката му изчезна.

— Не е вярно.

— Че си държал по две любовници едновременно и си ги настанявал в съседни къщи.

— Така се изисква да запомниш само един адрес. Много удобно по мое мнение. — Ник протегна ръка и започна да усуква една червена къдрица около пръста си.

— Говореше се, че си редовен посетител на бардака на Тереза Бъркли и че тя е упражнявала върху теб изкуството да бичува.

— Не съм бил редовен клиент, но съм бил там веднъж или два пъти, да. Човек е любопитен относно такива неща, нали знаеш.

Опитваше се да я шокира, но Джулия не можеше да бъде спряна.

— Съпругата на брат ти. Това също ли е вярно?

Красивото лице на Ник се изкриви за един кратък миг, после обичайното му безгрижно изражение се върна.

— О, мила моя. Нима всички не искат да знаят това? Дали порочният по-млад брат е съблазнил съпругата на по-стария, предизвиквайки такова отчаяние, че последиците за наследника да бъдат фатални? — Пъхна пръст в ръкава на разхлабената й рокля и подръпна, разкривайки горната част на дясната й гърда. Материята увисна опасно и само едно дълбоко поемане на дъх заплашваше гърдата й да се освободи от корсажа и шемизетата. — Тази информация, tesorina, си има цена.