Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (86)

83.

Беше сряда сутринта след изборния ден и тъкмо се качвах по стълбите на управлението с пазарска торба в едната ръка и днешния вестник в другата. Изненадах се, когато видях Кайли зад бюрото.

— Мислех, че ще караш Спенс до клиниката — казах аз и оставих чантата на пода.

— Не може да постъпи преди три следобед, така че реших да дойда тук и да го оставя за малко насаме. Сигурна съм, че до края на деня ще му писне от присъствието ми.

— Знам какво е чувството — казах аз и й подадох екземпляра от „Дейли Нюз“. — Видя ли това?

На първа страница на вестника имаше две снимки — на тържествуващата Мюриъл Сайкс по време на встъпителната й реч и на бившия кмет Спелман, който гледаше обявяването на изборните резултати по телевизията. Над всяка снимка имаше само по една дума:

САЙКС!!! ДА!!!

— Зак, знам кой спечели изборите. Всички знаем. Всички медии още снощи оповестиха новината само час след затваряне на урните.

— Да, но само „Дейли Нюз“ споменава и нас — отбелязах аз.

Това успя да привлече вниманието й. Отгърнах на трета страница и прочетох:

— Въпреки факта, че единият от убийците Хазмат бе застрелян хладнокръвно от мафиотския бос Джоузеф Салви, а другият бе задържан при зрелищна акция на елитни части от Нюйоркската полиция, двамата серийни убийци взеха една последна жертва и тя е политическата кариера на кмета Стенли Спелман.

Цели четири месеца Хазмат тероризираха града ни, но Спелман отказваше да свика специализирания полицейски отряд. Едва когато мениджърът на кампанията на неговия опонент се превърна в поредната жертва, кметът най-накрая реши да се обърне към най-добрите сред най-добрите в градската полиция. Екипът по разследването, воден от детективите Зак Джордан и Кайли Макдоналд, успя да разреши случая само за четири дни. Предварителните резултати потвърдиха, че отказът на Спелман да използва елитния полицейски отряд по-рано, е сред основните причини толкова много гласоподаватели да оттеглят подкрепата си за кмета и да преминат в лагера на Мюриъл Сайкс.

— „Елитният отряд «Специални клиенти»“… „най-добрите сред най-добрите в градската полиция“… Предполагам, че Деймън Паркър не е участвал в написването на тази статия — отбеляза Кайли. — Какво има в торбата?

— Дъска за игра на го, изработена от седемстотингодишна торея, и кутия пулове от камъни юки. Те са за стария китаец в парка „Кълъмбъс“. Човекът е прекалено добър, за да играе върху обикновена дъска.

— Купил си му подарък? — учуди се тя.

— Не е кой знае какво. Струваше ми по-малко, отколкото бих платил на частен детектив за същата информация. Ти никога ли не си правила нещо хубаво, за да благодариш на свидетел?

— Не.

— Е, може би трябва да започнеш, като например изведеш онзи дебеланко Джо Ромео на вечеря. Човекът ще се зарадва на някаква награда.

Тя ме цапардоса по рамото точно когато вратите на асансьора се отвориха и отвътре излезе висока жена с перфектно ушит тъмносин бизнес костюм и копринен шал около врата в синьо, червено и бяло за акцент.

Беше Мюриъл Сайкс.

— Трябва да си видите физиономиите отстрани — каза тя, идвайки към нас. — Изглеждате като две хлапета, които са били заловени от новия директор да безчинстват в класната стая. Заведете ме до кабинета на капитан Кейтс.

Придружихме я по коридора. Вратата на офиса на Кейтс беше отворена и Сайкс влезе направо.

— Вие двамата също — обърна се тя към нас. — Влизайте.

Последвахме я и затворихме вратата, след което останахме прави, без да знаем какво да очакваме.

Кейтс, от друга страна, си беше истински професионалист в политиката. Лицето й мигом грейна, тя се изправи, заобиколи бюрото си и стисна ръката на Сайкс.

— Госпожо кмет — поздрави я тя с идеалната интонация, микс от очарование, деловитост и други глупости, — поздравления! За мен е чест. Какво мога да направя в този исторически ден за първата жена кмет на Ню Йорк?

— Благодаря ви, но става въпрос повече за това, което аз бих могла да направя за вас — отвърна Сайкс. — Знам, че в кампанията ми бяха въвлечени хора, които опетниха името на Нюйоркската полиция.

— Не хора — добави Кейтс, — а само Деймън Паркър. Той каза, че елитната част на „Специални клиенти“ трябвало да бъде разформирована.

— Знам. Деймън понякога се държи като абсолютен задник, но това е политика, а сега, когато изборите са зад гърба ни, искам да ви уверя, че самата аз съм готова да ви окажа най-голямата си подкрепа.

— Хубаво е да го знаем — отговори Кейтс.

— Благодаря ви за това, което направихте, Делия — каза Сайкс. — Познавам детективите Донован и Бойл още от времето, когато бях щатски прокурор. Те определено не са квалифицирани да бъдат част от „Специални клиенти“, но и двамата са болезнено лоялни и през годините много пъти съм се обръщала към тях. Фактът, че вие ги стиснахте за гушите, след като бяха размотавали случая с месеци, означаваше много както за тях, така и за мен. Затова ви благодаря.

— Пак заповядайте.

— Достатъчно дълго в управлението на града ни са доминирали мъже — отбеляза Сайкс. — Сега мой приоритет е да намеря умни жени, на които мога да разчитам.

— Ако попадна на такива, ще ги пратя при вас — отговори Кейтс.

Сайкс се засмя и се обърна към нас.

— А колкото до вас двамата, детективи, поздравления за перфектната полицейска работа. Сега разбирам защо Ървин Даймънд лично ви е посочил да работите по случая. Нищо не може да мине покрай вас незабелязано, включително и аз — каза тя.

Ясно беше, че тези й думи ще бъдат единственият намек, който някога би направила за факта, че е нарушила всички правила на закона, укривайки лаптопа на Евелин Паркър-Стийл.

— Вие двамата не само разрешихте случая „Хазмат“, но и спасихте една невинна жертва на отвличане, за капак успяхте и да заковете най-големия мафиотски бос в града и да го изправите пред правосъдието в обвинение, което със сигурност ще издържи в съда.

И двамата й благодарихме.

— Ще ми се само в Ню Йорк да имаше смъртно наказание — добави Кайли, — никой не го заслужава повече от Джо Салви.

— Съгласна съм — отвърна Сайкс. — Затова и първото нещо, което направих тази сутрин, беше да се обадя на Фред Пиърсън. Фред е моят приемник като щатски прокурор за Южните щати. Градът Ню Йорк не може да екзекутира Салви, но федералните могат.

— Знаем това — отвърна Кайли, — но има разлика между „могат да го направят“ и „ще го направят“. Това почти никога не се случва.

— Права сте — каза Сайкс, — почти никога не се случва. Но федералните са опитвали и преди да повдигнат обвинение срещу Салви. Фред Пиърсън е мое протеже и съм сигурна, че ще се развълнува силно, ако разполага с видеозапис, на който Джо Салви хладнокръвно убива полицай.

— Салви обаче е знаел, че Бел е дискредитиран служител на полицията — отбелязах аз.

— Така е, но това не променя факта, че Бел все още е бил част от Нюйоркската полиция и е бил на дежурство по време на убийството. Освен това Салви го е убил за лично отмъщение, така че няма как да твърди, че е изпълнявал обществено полезна мисия. Не мога да обещая нищо, но федералните с удоволствие ще ликвидират това копеле, така че не бива да сте твърде изненадани, ако Джо Салви бъде застигнат от лош край със смъртоносна инжекция още преди да е дошло времето за следващата ми предизборна кампания след четири години.

— Благодаря ви за подкрепата, госпожо кмет Сайкс — каза Кейтс. — Ако има нещо друго, което бихме могли да направим за вас, просто ни кажете, преди да е дошло времето на следващата ви предизборна кампания.

Сайкс си пое дълбоко дъх и се изправи в целия си внушителен ръст. Тя ни погледна и тримата и каза само:

— Току-що го направих, капитане. Току-що го направих.