Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (85)

82.

Дейв Кейси ни чакаше в стаята за разпити. Изглеждаше забележително спокоен за ченге, което беше убило цветнокож наркобос и китайски гангстер, а се очакваше да прекара остатъка от живота си заключен в затвор сред техни приятелчета.

— Благодаря ви, че дойдохте — каза той веднага щом с Кайли влязохме мри него. — Гледахте ли видеозаписа?

— Още не — казах аз. — Дойдохме направо тук. Сигурен ли си, че не искаш адвокат или представител от съюза на полицаите?

— Вече ми прочетохте правата. Не, благодаря. Единствените хора, с които искам да говоря, сте вие двамата.

— В такъв случай ще бъдем само ние тримата — казах аз и седнах на масата срещу него. Кайли остана права.

— Да. Ние тримата, плюс не знам още колко зад огледалното стъкло — каза той и посочи към огромното огледало на далечната стена.

— Седмина са, но прииждат още — казах аз. — Дейв, знаеш колко сериозно е всичко това. Ще събереш цяла стая. Сега, ние ли да ти задаваме въпросите, или ти просто ще говориш?

— О, готов съм да говоря, но преди това имам един въпрос.

— Питай.

— За онзи последен телефонен разговор, когато ти ми звънна. Каза, че портиерът си признал за убийството на Кими О’Кийф. Будалкаше ли ме?

— Не, истина е — казах аз. — Знаехме, че възнамерявате да убиете Рейчъл, и искахме да ви разколебаем.

— Благодаря. Нямаше да мога да живея със себе си, ако бяхме я… — Той замълча за миг, обмисляйки някакво по-добро продължение от убили хладнокръвно. — Ако бяхме последвали плана си — добави той.

— Но не сте имали проблем да убиете другите четирима? — попита Кайли.

— Другите петима — каза Кейси. — Преди дванайсет години, още докато бяхме в гимназията, двамата с Гидън убихме малкия син на Джо Салви, Енцо. Той беше едно отвратително садистично малко копеле, което тероризираше целия квартал, а знаехме, че ще става все по-зле. И когато изнасили сестра ми Мередит, Гидън ме убеди да отмъстим за това. Не хвърлям вината върху Гидън. Бях с него през цялото време.

Вече бях решил, че съм видял последния кървбол^[1], но Дейв Кейси току-що поднесе още един. Вдигнах поглед към Кайли, която стоеше със зяпнала уста, но не каза нищо.

— От начина, по който ме гледате, предполагам, че Салви не ви е обяснил защо той и хората му бяха там — каза Дейв. — Той не би го направил. Това е работа на семейството. През всички тези години той е търсил човека, убил Енцо, и е стигнал до истината съвсем случайно преди няколко дни. Това беше съвсем неочаквано и за нас.

— Това обяснява защо човек, който е толкова нагоре по хранителната верига, колкото Салви, не е решил да изпрати наказателен отряд — казах аз.

— Всичко е записано на видео — отвърна Кейси.

— Това е единственото, което не се връзва — обади се Кайли. — Хората като Салви се обвиват в секретност. Ако в стаята има камера, те я разбиват на пух и прах. Не е ли знаел, че записва?

— Салви нареди на Джоджо да я включи. Всичко, което искаше, бе да запише как ние с Гидън си признаваме за убийството на Енцо, за да занесе записа на жена си. Съмнявам се да е планирал да натисне спусъка по време на записа, но това им е забавното на камерите — човек се разсейва и забравя, че са включени.

— А какво го разсея? — попитах аз.

— Просто гледайте филма — усмихна се Дейв. — Не искам да ви развалям края. Между другото, сигурно ще е добре да изпратите едно копие и в Сто и шести участък на Хауърд Бийч. Там имат един дванадесетгодишен случай на убийство, който, сигурен съм, ще приключат с радост.

Бях сигурен, че някой от другата страна на огледалното стъкло в момента правеше точно това.

— Дейв — започна Кайли, — били сте деца, когато сте убили сина на Салви. Това е била лична вендета. А защо ви бяха другите, случайните жертви?

— Не бяха случайни. Така прочиствахме един град, който не можеше или не искаше да се прочисти сам. Да не би вие двамата да искате да ми кажете, че никога не сте искали да направите нещо подобно?

— Да искаш да го направиш и наистина да го направиш, са две много различни неща — каза Кайли. — Ние сме полицаи, а не обществени спасители, работим в системата.

Той се усмихна.

— Вие двамата, и особено ти, Кайли, работите в системата само дотолкова, колкото ви изнася. След това плюете на всякакви правила и го карате през просото. Не забравяйте, че вие бяхте тези, които накарахте мен и Гидън да провеждаме незаконно следене на две невинни ченгета.

Кайли погледна през рамо към огледалото. Доста добре можех да си представя как я гледаха от другата му страна.

— Много хора подкрепяха убиеца Хазмат — каза Кейси. — Знам, че не одобрявате това, което направихме, но не се преструвайте, че не разбирате.

— Помогни ни да го разберем по-добре — казах аз. — Разкажи ни всичко от самото начало.

— Всичко започна от един обикновен въпрос — каза Кейси. — „Мислиш ли, че Хитлер е бил добър човек, когато е бил в гимназията?“

Той продължи да говори без прекъсване в следващите два часа. Когато най-накрая приключи, Кейси погледна право към камерата и каза:

— Е, това е моето видеопризнание. Нищо от това не беше казано насила, всичко споделих доброволно. Искам само да добавя, че сестра ми Мередит никога не е имала ни най-малка представа, че ние с Гидън убихме Енцо. Да, тя каза на Гидън, че Рейчъл О’Кийф ще бъде в къщата на леля си в Джърси, но това беше само защото Гидън я напи и успя да изкопчи тази информация от нея. Ние бяхме полицаи. Тя ни вярваше. Всъщност много хора ни вярваха, детективи Джордан и Макдоналд също споделяха конфиденциална информация с нас. Мередит бе само един от многото хора, които излъгахме. Тя никога не е вземала участие в нашите престъпления и не следва да понесе каквито и да било последствия заради тях — каза той, сви ръце и опря лакти в края на масата. — Мисля, че с това приключих, но имам още два въпроса.

— Давай — казах аз.

— Какво е състоянието на Рейчъл О’Кийф?

— Отведена е в травматологията на Презвитерианската болница — каза Кайли. — Сестра й е с нея, а пред вратата й има постоянна полицейска охрана, която държи настрана медиите, откачалките и останалите лешояди, които искат да научат повече за премеждията й.

— Кажете й, че аз… — започна той и спря. — Не. Всъщност не мога да й кажа нищо, което тя би искала да чуе — поклати глава той, опитвайки се да пропъди чувството на вина, което щеше да го преследва през остатъка от живота му.

— Какъв е вторият ти въпрос? — попита Кайли.

— Какво мислите, че ще се случи със семейство Салви?

— От областната прокуратура са прегледали записа и са сто процента сигурни, че могат да повдигнат обвинение на Джо Салви.

— Записът със сигурност ли може да се ползва в съда? — попита Дейв. — И няма да бъде отхвърлен? Нали знаете, съдилищата обичат да го правят.

— Не и този път — каза Кайли. — Областният прокурор потвърди, че Салви е знаел, че камерата е била там. В самото начало той казва нещо за това, че бил режисьор на филма. А и блендата е била достатъчно отворена, за да го заснеме как удря и поваля полицай. Само това е доживотен затвор без право на замяна. А Джоджо ще отнесе поне двадесет и пет години като съучастник.

— Знаете ли, баща ми също беше полицай, и дълбоко в себе си ние с Гидън винаги сме били полицаи, дори и когато излязохме извън релсите, все пак успяхме да повлечем цяла мафиотска династия — Джо Салви и двамата му синове. Сигурен съм, че Гид щеше да е дяволски доволен от това.

— Мога да си представя, че доста хора в Хауърд Бийч ще бъдат дяволски доволни от това — казах аз.

— О, нищо не знаете — отвърна Кейси. — Всички там живееха в страх от тях. Това е краят на една шейсетгодишна тирания. Семейство Салви няма да липсват на никого в Хауърд Бийч — каза той и по лицето му се прокрадна лека усмивка. — Освен може би в Деня на благодарността, на Коледа, Четвърти юли и Вси светии.