Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (79)

76.

Кашоните, пълни със стари телефони, жици и инструменти, които Хортън ла Фльор беше събирал цял живот, може и да бяха в пълен хаос, но записите от наблюдението на убиеца на жена му бяха отлично подредени, датирани и кодирани.

Взехме всички касети в офиса, но се наложи да изслушаме само една, за да се убедим, че Дейв Кейси и Гидън Бел бяха последните двама души, видели Себастиан Кат в нощта, в която беше изчезнал. Бяха се представили като полицаи от нюйоркската полиция, но нямаше официални документи някога да са го арестували, да са го водили за разпит или въобще да са пребивавали в неговия квартал.

— А сега следва трудната част — отбелязах аз.

— Да ги арестуваме? — предположи Кайли.

— Не, да кажем на Кейтс.

Кайли се намръщи.

— Справяхме се доста добре, докато нямаше кой да ни наднича зад рамото — каза тя. — Налага ли се да й казваме точно сега?

— Не. Трябваше да сме й казали още преди два дни, преди да извикаме Кейси и Бел. Нека да не утежняваме положението си.

Беше само 5:45 сутринта, но Кейтс беше пристигнала в кабинета си направо от „Грейси Меншън“. Разказахме й всичко и пуснахме записа.

— Това ли е всичко? — попита тя.

— Да, госпожо — отвърнах аз, — в цялата му хубава, лоша и грозна цялост.

— Грозно е това, че вие двамата сте се заели с цялата операция съвсем сами — каза тя, — но за това ще се разправяме друг път. Засега да се фокусираме само върху доброто, а то е, че сте намерили убийците Хазмат. Лошото е, че нямате доказателства. Разполагате със запис, направен незаконно от човек, който признава, че е мразел Кат до такава степен, че е възнамерявал да го убие. Дори студент по право в първи курс може да отхвърли доказателствата ви в съда. А ако арестувате Кейси и Бел, те никога няма да признаят къде е Рейчъл О’Кийф и тя ще загине от бавна и мъчителна смърт.

— Тя е невинна — каза Кайли. — Мислех, че тези двамата се борят за справедливост.

— Тя е единствената жертва, която евентуално би могла да ги разпознае. Затова, ако става въпрос за спасяването на техните кожи, сигурна съм, че биха плюли на всяка справедливост — отвърна Кейтс. — Не знам с колко време разполагаме, преди самопризнанията на Калвин Видмар да изтекат в медиите и целият свят да разбере, че О’Кийф е невинна. Трябва да накараме Кейси и Бел да ни заведат при нея преди това.

— Ще ги проследим — предложи Кайли. — Те сигурно я хранят. Давали са храна на всички останали жертви.

— Знаете ли къде се намират двамата в момента? — попита Кейтс.

— Не.

— Няма как да ги проследите, ако не разберете къде са — отбеляза Кейтс. — Ако новината се разпространи, преди да ги намерим, Рейчъл е обречена. Тези двамата ще окачат защитните костюми на тавана, ще се покрият и ще гледат как случаят си остава неразкрит.

Имаше защо Кейтс да е достигнала толкова висок пост на такава млада възраст. За моя радост беше на наша страна.

— Имам една идея — каза тя.

Наистина бях доволен.

 

 

В 6:30 часа в петък сутринта, точно четири дни след като бях сметнал, че съм намерил идеалните двама кандидати за екипа на отдел „Специални клиенти“ на Нюйоркската полиция, се обадих на Гидън Бел. До 7:15 двамата с Кейси се появиха в управлението.

С Кайли бяхме широко усмихнати, когато ги видяхме да влизат през вратата. Не се наложи да се преструваме, че се радваме да ги видим, наистина беше така. Чувствахме се малко като вълка, когато Червената шапчица се появява с кошничка вкуснотии.

— Зак, човече, звучеше много въодушевен по телефона — каза Бел. — Какво става?

— Шефът ми иска да говори с вас — отвърнах аз. — Тя ще ви каже.

Минахме по коридора и влязохме в офиса на Кейтс. Тя се изправи, когато влязоха. След като бяха представени един на друг, аз затворих вратата.

— Първо, господа, бих искала да ви благодаря за това, че ни помогнахте — започна Кейтс. — Имаме добри новини! На 911 е получено обаждане от жена, която се представила като Рейчъл О’Кийф. Казала, че е държана насила от двама мъже. Говорела доста несвързано и казала, че била измъчвана. Диспечерът се е опитал да установи местоположението, от което се обаждала, но разговорът прекъснал. Не се е обадила повторно и решихме, че е измама, но сестра й Лиз изслуша записа от 911 и потвърди, че това е гласът на Рейчъл.

— Значи е жива — каза Бел. — Това е страхотна новина. Можете ли да проследите обаждането?

— Било е от мобилен телефон, някъде в Куинс. Не успяхме да съберем данни, за да установим точната локация, но продължаваме да търсим. Възможно е и да не успеем да открием точното място, но веднага щом стесним периметъра достатъчно, ще изпратим екипи да проверяват врата по врата, докато я намерим. Възможно е да се окаже, че е цял жилищен квартал, така че ще ни трябват хора. Вие сте пожелали да участвате и сега отделът може да се възползва от съдействието ви.

— Това е страхотно — отговори Бел. — Благодаря, капитане. Със сигурност участваме.

По лицето му не се изписа и намек от изненада. Кейси на свой ред се усмихваше насила и определено не приличаше на ченге, което току-що е направило големия си пробив и е впечатлило шефа на елитен отряд.

Телефонът на Кейтс иззвъня.

— Компютърният ни специалист е — каза тя, преди да вдигне. — Какво става, Мат? — Кейтс задържа телефона до ухото си пет секунди преди да затвори. — Работят по проследяването на обаждането — каза тя. — Ще им трябват още двадесет минути.

— Момчета, грабвайте радиостанциите и тръгвайте — казах аз. — Ще ви се обадя веднага щом имаме точното местонахождение на обаждането.

Всеки от тях взе радиостанция и двамата се упътиха към вратата. На прага Бел се обърна:

— Капитан Кейтс, винаги сме мечтали да работим за отдел „Специални клиенти“. Благодаря ви още веднъж за дадената възможност.

— Аз ви благодаря — отговори Кейтс. — Вие сте важна част от това и заслужавате да бъдете там, когато намерим Рейчъл.

Тя изчака двамата да се отдалечат достатъчно по коридора, за да не чуват какво говорим.

— А на вас, детективи Джордан и Макдоналд, благодаря, че ми позволихте да бъда част от вашата малка частна полицейска единица — каза тя и повдигна вежди. — Е? Как се справих?