Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (74)

71.

Петъкът започна ужасно рано. Мобилният ми телефон иззвъня в 3:02 през нощта. Затърсих го трескаво и се вторачих в името на звънящия, проблясващо в тъмнината.

Делия Кейтс.

Във вцепенението си успях да се сетя само за една причина, поради която шефката ми би позвънила посреднощ: беше разбрала, че с Кайли играем не по правилата, и не можеше да изчака до сутринта, за да ми възложи новото назначение — да пиша глоби за нерегистрираните амбулантни търговци в „Джаксън Хайтс“.

Натиснах зелената слушалка и измърморих нещо от сорта на: „Джордан на телефона“.

— Случаят „Рейчъл О’Кийф“ току-що взриви покрива — каза Кейтс. — Трябвате ми с Макдоналд в „Грейси Меншън“ след двадесет минути.

Вече бях напълно буден.

— Какво е станало с О’Кийф? — попитах аз.

— Ще ви кажа, като дойдете. Обади се на партньорката ти. Повтарям — „Грейси Меншън“ след двадесет минути. Разбра ли?

— Да, разбрах — казах аз.

Тя затвори.

Посегнах към нощната лампа над главата ми и я включих. Черил се обърна по гръб и гарвановочерните й коси се посипаха по светлосинята възглавница. Кожата й с цвят на карамел проблясваше на слабата светлина.

Изправих се и седнах на ръба на леглото.

— Мм, не си тръгвай — каза тихо тя и също се изправи, като остави чаршафа да се плъзне под гърдите й.

Не можех да повярвам, че живея във вселена, в която толкова красиво и изкусително същество като Черил ще лежи голо до мен, а аз ще скоча от леглото и ще си обуя панталона, но направих точно това.

— Трябва да вървя — казах й аз.

— Кой се обади?

— Началникът на полицията. Чула е, че спим заедно.

Тя ме дари с една сънена усмивка.

— И заради това ще те уволни?

— По дяволите, не! Иска да ми връчи медал. Ти заспивай.

Наведох се и я целунах. Тя обви шията ми с ръце, докосна езика ми със своя и бавно прокара ръка по гърба ми, плъзна я под колана на панталона и сграбчи големия седалищен мускул.

След това приближи сочните си устни много близо до ухото ми:

— Остани още само десет минути — прошепна тя. — Обещавам, че това ще бъдат най-хубавите десет минути от деня ти.

— Направо ме убиваш! — казах аз и се опитах да се отделя от нея.

— Знам — измърка тя. — Но ще си умреш щастлив.

Ръката й намери друго място, където да се спре, и аз престанах да се дърпам и се притиснах към нея.

— Имам проблем, докторе — изпъшках аз в ухото й. — Току-що се е случило нещо важно по случая с отвличането на О’Кийф и Кейтс иска да съм в къщата на кмета след двадесет минути, но в същото време и в живота ми се случи нещо много важно и сега не знам какво да правя.

Тя измъкна ръката си и се изправи рязко.

— Сериозно ли говориш? Защо не каза веднага? Тръгвай!

— Благодаря ви за разбирането — отвърнах аз и залепих още една целувка на устните й. — Със сигурност ще се върна, за да продължим откъдето спряхме.

Да се появя на работа два дни поред с едни и същи дрехи, си е като червен флаг за разпалване на клюките, затова в апартамента на Черил имах едно чекмедже с мои неща точно за случаи като този. Грабнах чиста риза и се обадих на Кайли.

Казах й какво трябва да прави и къде да отиде и тъкмо щях да затворя, когато чух мъжки глас някъде до нея.

— Кой е? Кой се обажда?

Беше Спенс.

— Заспивай — чух да казва Кайли точно преди да затвори.

Напуши ме смях. Сигурен бях, че и на нея също както и на мен, не й се ставаше от леглото.

Е, поне вселената не си играеше на фаворити. Беше решила да се гъбарка и с двама ни.