Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (62)

59.

Въпреки факта, че разполагахме с най-съвременни технологии за разследване, двамата с Кайли прекарахме останалата част от деня в битка с бюрократични спънки, създавани от Областната прокуратура на Ню Йорк и Градската пробационна служба.

В 5:00 вечерта отидохме да докладваме на Кейтс.

— Четирима души от пробационната служба са знаели накъде е тръгнала Рейчъл О’Кийф, когато е напуснала ареста — казах аз. — Бройката в Областната прокуратура е поне осем.

— Поне осем? — учуди се Кейтс. — Не можете ли да установите точния брой?

— Опитахме — отговори Кайли, — но все пак си имаме работа е правоохранителна служба.

— Разпитахме и снехме от подозрение всички от Градската пробация, като успяхме да намерим и шестима от хората в Областната прокуратура — поясних аз.

— Значи ви остават още двама.

— Не съвсем. Сътрудниците на областния прокурор са излизали на групов гуляй онази нощ и трима от тях признават, че „са споменали по нещичко на някого, на когото може да се има доверие“, така че бройката нараства до петима души, които трябва да свалим от подозрение.

— Трудно ли е да бъдат намерени? — попита Кейтс.

— Намирането им е лесно. Написали сме им имейли и текстови съобщения, оставихме и съобщения на гласовите им пощи — всички те знаят какво искаме. Проблемът е в това да ги накараме да се срещнем лице в лице. Те с удоволствие ще ни върнат телефонно обаждане, но да не забравяме, че тези хора все пак си изкарват хляба с лъжи. Решихме, че ще е по-добре да се срещнем и да поговорим с всеки от тях поотделно.

— Двама ще се явят тук още тази вечер. Трета току-що е прекарала спешна операция от апендицит и до утре няма да можем да говорим с нея. Последните двама в списъка ни са Мик Уилсън и един от помощниците му. Нали познавате Мик — има лошия навик да не отговаря на съобщения, а и въобще не го е грижа.

— Накарайте го да се загрижи. О’Кийф е била отвлечена преди петнадесет часа. Хазмат няма да я остави жива още дълго. Обадете ми се, когато…

— Капитане? — прекъсна ни Катина Хронас, цивилен сътрудник от нашия отдел. Катина се занимаваше с ежедневното разпределение на стотици телефонни обаждания, имейли и факсове, предназначени за Кейтс. Беше запозната с приоритетите на началничката си както в личен, така и в професионален план, и си позволяваше да я прекъсне само когато беше нещо наистина важно. Кейтс се подготви за неизбежната лоша вест. — Това дойде току-що от кабинета на началника на управлението. — Катина подаде на Кейтс лист хартия.

— По дяволите! — каза Кейтс, докато поглъщаше с поглед краткия текстов абзац. — Изтекло е.

Двамата с Кайли се спогледахме. Добре знаехме какво е „изтекло“.

— Успяхме да го задържим в информационна дупка цели девет часа — осведоми ни Кейтс, — но „Таймс“ току-що е разпратил служебен имейл: Рейчъл О’Кийф е била отвлечена само часове след напускането на градския затвор.

— В „Таймс“ не отпечатват непотвърдени слухове — отбеляза Кайли. — Кой им е дал тази информация?

— Отвличането на О’Кийф е било потвърдено от адвоката й Денис Уолок — прочете Кейтс. — Разбира се, от вестника не съобщават откъде е изтекла новината, но аз бих се обзаложила, че това е работа на самия Хазмат. Той обича да се пише за него, а медиите го обсипват с внимание.

— Което значи, че телефонните ни линии ще бъдат залети от стотици обаждания с фалшиви сигнали, че са я видели някъде — каза Кайли.

— Това не е ваш проблем — отбеляза Кейтс. — Комисар Харис ще ми предостави всички човешки ресурси, от които имаме нужда, за да се справим с обажданията на откачалките. Вие трябва само да намерите Рейчъл О’Кийф, да хванете убиеца Хазмат и да превърнете кмета Спелман в национален герой, и то преди деня на изборите. Действайте!

— Това беше най-надъхващата реч в съблекалните, която някога съм чувала от треньор — отбеляза Кайли, когато излязохме от офиса на Кейтс. — Точно това ми трябваше, за да се надъхам да работя по случая.

До девет часа двама от помощниците на областния прокурор се появиха в офиса, за да ни съобщят, че никога не са говорили с когото и да било за убежището на Рейчъл в Ню Джърси. Нито един от двамата не криеше нищо, не се колебаеше и не увърташе. Казваха истината.

— Остават ни още трима — каза Кайли. — Предлагам прекъсване през нощта. Всичко това е в полза на…

Тъкмо щях да се съглася с предложението й, когато кабината на асансьора спря на нашия етаж. Отделът ни разполага със собствени офиси на третия етаж в Деветнадесето управление — сектор, който обикновено не е твърде оживен, особено в този час на денонощието.

Вратите се отвориха и от асансьора излязоха последните двама души, които очаквах да се появят в нашия офис — същите онези, които Джон До беше нарекъл дефективи Донован и Бойл.

Те се приближиха до бюрата ни, придружени от неизменните намусени физиономии, рамене, посипани с пърхот, и походка на хора, глътнали бастуни.

— Решихме, че може все още да сте тук — каза Донован.

— Така е при случаите със серийни убийци — отвърна Кайли, — не ти се отваря възможност да се чупиш по-рано от работа. Вие какво правите тук?

— Вие какво мислите? Осведомете ни.

— За какво? — попита Кайли.

Онзи се засмя.

— За какво? За проклетия случай, разбира се. Вижте, може вие да обирате лаврите, но от самото начало това си беше нашият случай и ние няма да се оттеглим току-така…

— По-спокойно — обърна се Бойл към партньора си и вдигна ръка, след което погледна към Кайли. — Май ще кажете, че леко сме извън последното развитие на случая, но вината не е наша. Все пак става въпрос за политика, така че нека да започнем на чисто. Става ли?

— Давайте — съгласи се Кайли. — Така или иначе няма как да стане по-зле от това.

— Вижте — прекъсна я Бойл. — В понеделник сутринта ние с Донован бяхме прескочени безцеремонно. Хазмат си беше наш случай. Направихме всичко, което можахме, по най-добрия начин и никой не се беше оплакал, че не сме хванали убиеца. След това беше убита Паркър-Стийл и случаят излезе на първа страница. Сега е отвлечена Рейчъл О’Кийф и цялото нещо става проблем от световна величина.

— Нямаме никакви доказателства, че О’Кийф е свързана с Хазмат — отбеляза Кайли.

— „Поуст“ също нямат доказателства — отговори Бойл, — но така или иначе разнасят вестта. В момента е на началната страница на онлайн изданието им. Идеята ни е, че сега случаят „Хазмат“ е дори още по-важен от преди, а ние не искаме да си останем двете смотани ченгета, които не успяха да го разрешат. В понеделник вие казахте, че сме назначени към вашата така наречена „оперативна група“. Ако все още сме в нея, осведомете ни какво става по случая.

— Хубаво — съгласи се Кайли. — Намерихме свидетел, който твърди, че е видял Паркър-Стийл да се качва в кола.

— Свидетелят разпознал ли е колата, или водача? — попита Донован.

— Имаме двама заподозрени — отговори Кайли. — Качила се е на задната седалка при някакъв мъж, но свидетелят не може да посочи кой е шофирал.

— Двама заподозрени ли? — попита Бойл.

— Сигурни ли сте? — добави и Донован. — Ние търсехме само един.

— Имаме и друг свидетел, който пък е видял Алекс Канг да се качва в кола с двама мъже — отбелязах аз.

И двамата ни изгледаха сащисани.

— Мамка му! Извадили сте късмет! — заяви Донован.

— Ние не можахме да намерим кьорав свидетел в „Чайнатаун“. Каква е била колата?

— Черен спортен джип. Нямаме марка и модел — отвърнах.

— Ами мъжете? — попита Донован. — Имате ли описанието им?

— Просто двама обикновени бели мъже като мен и теб — отвърнах аз.

— Ами О’Кийф? Имаме ли нещо за нея?

— Отвлекли са я двама мъже, така че „Поуст“ може и да е прав, вероятно в случая „Хазмат“ става въпрос за екип.

— Близо ли сте до залавянето им?

— Още не, но се доближаваме. Току-що се сдобихме с още нови доказателства.

— Какви нови доказателства например? — поинтересува се Донован.

— Двамата, които са отвлекли О’Кийф, са оставили следи. Работим по тях, но в момента можем да ви кажем само това.

Бойл кимна.

— Вижте, знам, че отначало не се сработихме съвсем добре — започна той, — но ако сте близо до залавянето на тези типове, със сигурност ще ви трябва и подкрепление, нали?

— Вероятно — отговори Кайли.

Бойл сви рамене. Знаеше, че „вероятно“ беше единственият отговор, който щеше да получи в случая.

— Вижте, хора, имате мобилните ни телефони — каза той. — Звънете ни по всяко време.