Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (54)

51.

— Аз ще карам — обяви Кайли, когато се върнахме при колата.

— След като ме помоли така мило, отстъпвам ти — отвърнах аз и й хвърлих ключовете. — Само имай предвид, че това е форд, а не батмобил.

— Това пък какво трябваше да значи?

— Значи, че не искам да преживея още едно самоубийствено возене като онова през Парк Авеню в понеделник.

— Ще карам като сладка стара дама — каза тя. — Точно като теб.

Кайли направи обратен завой, подкара по Харолд Авеню и зави наляво към „Броуд“.

— Мисля, че си права — казах аз. — Двамата мъже, които са отвлекли Рейчъл, са влезли в къщата преди пристигането й. Това е тихо малко градче. Лиз каза, че непрекъснато е гледала в огледалото за обратно виждане, а и в три часа през нощта няма начин някой да я е проследил, без да бъде забелязан.

— А откъде са знаели къде точно отива Рейчъл?

— Би било лесно да разберат, ако са истински ченгета.

— Ние с теб сме истински ченгета и не знаем — възрази Кайли.

— Но достатъчно лесно бихме могли да разберем. Достатъчно е да се обадим на приятел в пробационната служба или в офиса на областния прокурор. Вероятно оттам е изтекла и информацията.

— А според теб колко души в споменатите институции са знаели достатъчно, за да се осведомят къде е тайното място?

— Мисля, че са доста повече, отколкото ми се ще да разпитвам — отвърнах, — но за момента това е единствената ни следа.

Телефонът ми иззвъня.

— Кейтс е — казах аз и вдигнах.

— Къде сте? — попита тя.

Казах й.

— Двамата с Макдоналд ми трябвате незабавно.

— Можем да се върнем в офиса след…

— Не съм в офиса — каза тя и съобщи къде можем да я намерим.

— Какво става там? — попитах.

— Просто елате тук — отвърна тя и затвори.

— За какво става въпрос? — попита Кайли. — Ти дори не й докладва какво сме разбрали току-що.

— Тя не ме попита. Мисля, че в момента има нещо по-важно, с което да се занимава.

— Какво например?

— Не каза. Просто иска да се срещнем с нея в Куинс.

— И какво има в Куинс? — продължи Кайли.

— „Силвъркъп Студиос“.

— Бъзикаш ли се с мен, Зак? Защото, ако е така, да знаеш, че въобще не е…

Поклатих глава.

— Така каза тя. Да се срещнем в „Силвъркъп Студиос“.

— Заради Спенс ли е? Той добре ли е?

— Тя не спомена нищо за Спенс. Не каза нищо за абсолютно никого.

— Мамка му! По дяволите! — каза Кайли и заблъска с длан по волана. — Естествено, че ще е заради Спенс. За какво друго ще иска да ходим в „Силвъркъп“?

Партньорката ми включи сигналните светлини, настъпи педала на газта и батмобилът се втурна напред.

Затегнах предпазния си колан. Сладката възрастна дама зад волана беше заменена от една луда жена.