Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (19)

16.

— Затънали сме в голямо ако — беше първото, което Кайли каза, щом се върнах обратно зад бюрото си.

— По-голямо от това, в което бяхме преди малко ли?

Тя вдигна една от папките по случая, които току-що бяхме получили в наследство.

— Спомняш ли си чия беше брилянтната идея да задържим Донован и Бойл да се занимават по случая?

— Май ти беше запленена от бляскавите им личности и техния, цитирам, „сериозен потенциал да научават неща“.

— Била съм в дълбока грешка и за двете — отбеляза тя и шляпна папката върху бюрото си. — Тук няма нищо.

— Дай определение на „нищо“.

— Повечето е само странична информация. Биографии, медицински изследвания и полицейски доклади за жертвите. Ако прочетем колонката на Пийт Хамил в „Дейли Нюз“, можем да научим повече по случая. Това са три убийства, Зак. Тези момчета са разследвали три убийства и не са стигнали до абсолютно никакви следи.

— В такъв случай сме извадили късмет. Имаме четвърто убийство и те не са успели да прецакат и него. Остави другите настрана, ще започнем с Евелин Паркър-Стийл. По това убийство ние сме тези със сериозния потенциал да научават неща.

— Ти да не си откачил? — попита тя. — Имаме задача, а всичко което знаем, сме го узнали от един разговорлив политик. А и това беше, преди Паркър-Стийл да смени статуса си от „изчезнала“ на „загинала“, както и преди да разкрие сексуалната си ориентация и да признае, че е убила любовницата си лесбийка. А мен ако питаш, все още сме на първа стъпка от разследването.

— Права си — казах аз. — Затова давай да започнем с преглед на всички имейли, телефонни разговори и кредитни трансакции на Паркър-Стийл, да огледаме всичко, което можем да изровим, и да видим дали се е познавала с някоя от останалите три жертви.

— Като гледам кои са, едва ли ги е познавала — отбеляза Кайли, — но нека проверим дали не са свързани по някакъв начин. Може да са имали общи врагове. Трябва да говорим и със семейството й, да видим какво могат да ни кажат те.

— Добра идея. Милиардерите винаги са готови да споделят по някоя мръсна семейна история, за да помогнат на властите да разкрият истината наяве… не говори глупости.

— Сега и ти си прав — отвърна тя. — Тогава да се обадим на Мюриъл Сайкс. Ако дори и тя не знае нищо, то поне ще вземем компютъра на Евелин.

Сайкс ни беше дала номера на личния си мобилен телефон в събота, когато се беше обадила, за да съобщи за изчезването на Евелин. Кайли го набра.

— Мисис Сайкс, обажда се детектив Макдоналд — представи се тя. — Аз съм… — Сайкс я прекъсна и минаха поне двадесет секунди преди Кайли да успее отново да се включи. — Госпожо, обаждам ви се веднага щом успях да намеря свободна минута. Бяхме на местопрестъплението и… — Настъпи пауза. — Какво имате предвид с това „какво местопрестъпление“? Бяхме в Сентръл Парк, където Ев…

Ново прекъсване. Изразът на раздразнение на лицето на Кайли се замени с объркване.

— … Не, никой не ни е казал. Кога подадохте сигнал за това?… Това е в седемнадесети участък. Какво е било взето?

Кайли се обърна към мен и устните й заредиха върволица от безмълвни проклятия.

— Моля, не напускайте мястото — каза тя. — Ще бъдем там след… — Последваха няколко секунди мълчание, след което партньорката ми избухна. — А къде сте сега, госпожо Сайкс? Къде?

Направи ми знак да тръгваме и аз я последвах към вратата.

— Моля ви, не пипайте нищо — каза тя по телефона. — И не пускайте никого другиго. Ще бъдем там след пет минути.

Кайли затвори телефона и се затича надолу по стълбите, крещейки:

— Мамка му! Мамка му! Мамка му! Ние сме идиоти!