Джей Лин
Бъди с мен (30)

Трийсета глава

Изписаха ме на другия ден следобед и ми връчиха рецепта за болкоуспокояващи, в случай че ме заболи главата или другите наранявания ме притесняват. Но след като спах цялата нощ, свита до Джейс на тясното легло, се чувствах удивително по-добре от предишния ден. Разбира се, болеше тук-там и се движех със скоростта на трикрака костенурка, но бях съвсем наред. Бях жива.

Майка и татко ме гледаха с готовност да ме грабнат, да ме натоварят на колата и да ме закарат в нас, но им казах, че няма да си ходя. Така или иначе щяха да останат в хотела още два дни. Казах им, че се прибирам в апартамента си. Джейс търпеливо чакаше, облегнат на вратата на джипа с ръце пъхнати в джобовете на джинсите си.

— Не искам да те оставям така — каза мама.

— Добре съм, наистина. Искам да си отида в апартамента и да се отпусна и да си почивам.

— С него? — измърмори недоволно баща ми и огледа момчето, за което домът ни винаги бе отворен, в което баща ми никога не се бе съмнявал и винаги му бе имал безгранично доверие. Въздъхнах.

— Да, с него.

— Той сега гадже ли ти е или какво? — попита, а аз нямах никаква представа как да отговоря на този въпрос. Не знаех какво сме. Колебанието ми не мина незабелязано от майка ми. Лицето й беше замислено и угрижено.

— Ще отида да говоря с него — каза твърдо баща ми.

— Не — възразих бързо. — Няма нужда да говориш с него. Няма никаква нужда.

Татко беше готов да спори, но мама сложи ръка на гърба му и каза:

— Обади ни се по-късно. Просто да ми кажеш как се чувстваш.

— Непременно — обещах.

Бях убедена, че Кам ще наминава на всеки два часа да проверява как съм. Да, със сигурност следваше дълъг период на проверки. Последваха нови прегръдки и целувки и най-сетне ме пуснаха да тръгна към Джейс. Той се оттласна от вратата и я задържа отворена, докато се кача.

— Баща ти май иска да ме заведе на лов? — Хвана лакътя ми и ми помогна да седна. — Нещо като специална ловна игра, където аз ще съм дивеча.

Засмях се.

— Знаеш ли, никак не си далеч от истината.

— Страхотно — каза и притича пред колата. Качи се и ме погледна. — А като си помислиш колко ме обичаше.

Това също беше вярно.

— Това беше преди да заподозре, че между нас има нещо.

— Нещо между нас — прошепна. Застинах. Не каза нищо чак докато излязохме от паркинга на болницата. — Да, определено има нещо между нас.

Не знаех какво да отговоря, защото това, което исках да има между нас, бе същото нещо, срещу което той се бе борил седмици наред. Но после вчера… и нещата, които каза преди да легне в леглото при мен.

Джейс хвана ръката ми и не говорихме повече чак до апартамента. Имаше нещо успокоително в тишината и използвах времето да събера мислите си. Намерихме място за паркиране пред входа на Юнивърсити Хайтс. Така поне нямаше да зъзна на студа, понеже бях много леко облечена. Камионът на Кам беше на паркинга и когато стигнахме до моя етаж, чух смеха на Ейвъри през вратата на техния апартамент.

— Мислиш ли, че ще й предложи скоро? — попитах шепнешком и отключих вратата. Той кимна.

— Обзалагам се, че ще й предложи по Коледа.

Щеше да е толкова хубаво, но този път имах чувството, че Кам нямаше да планира нищо. Просто щеше да й го тръсне ей така. Но както и да й предложеше, тя щеше да се съгласи и после три дена яла, пили и се веселили и живели щастливо за вечни времена. А моето щастие за вечни времена? Все още се надявах, че е възможно, че тепърва предстои.

Застанах в средата на апартамента на Кам. Грешка — на нашия апартамент. Може би никога нямаше да свикна да мисля за това място като наше. Огледах познатите мебели — износения диван, големия телевизор, с който брат ми толкова се гордееше. Големият куп с видеоигри беше изчезнал заедно с цялата видеосистема. Всичко бе преместено в апартамента на Ейвъри.

Емоциите заседнаха като буца в гърлото ми. Погледнах към тясната кухня и видях тавичките за печене на сладки върху печката. Закуцах бавно напред и изведнъж усетих тежестта на всичко, което се бе случило. Джейс затвори вратата зад нас и сложи ръка на рамото ми.

— Добре ли си?

— Да — казах по-скоро за да се уверя, че наистина съм добре. — Просто тогава… не вярвах, че някога ще видя това място отново.

Той ме завъртя към себе си и сложи разраненото ми лице му в дланите си. Чертите му бяха изострени от неизречени емоции. Страх. Адреналин. Облекчение. И когато погледите ни се срещнаха, знам, че и двамата изпитвахме едно и също. Почти загубихме бъдещето си и сега ни се даваше втори шанс. И двамата го осъзнавахме и знаехме какво означава това.

— Имам нужда от теб. — Гласът му бе дълбок, натежал от признанието. — Сега, нуждая се от теб сега.

Нямаше никакво съмнение какво иска, от какво се нуждае, защото аз исках същото.

— Да.

Ръцете му трепереха, когато притисна устни към крайчето на устата ми. После целунаха бузата ми и се плъзнаха към любимото му местенце под ухото. Приглушен вик избяга между устните ми, когато засмука мекото на ухото ми. Болката между краката ми пулсираше, желанието ми се разрастваше, но не желанието, а любовта беше горивото, което разпалваше огъня по кожата ми.

— Това искам — каза и плъзна ръце по тялото ми. — Искам теб. Винаги. Искам само теб.

Обвих ръце около врата му.

— Искам те.

Дълбок стон се откърти от гърдите му.

— Мога да живея без храна, без вода, мога почти да живея само от тези думи. И да пия от тях.

— Почти? С какво би живял?

Широките му длани обхванаха дупето ми и ме вдигна. Тръгна на заден ход и каквото и да имах да казвам, изчезна, когато опря гърба ми на стената до дивана и ме притисна с таза си и впи устни в шията ми. Увих крака около кръста му. Той се настани между бедрата ми, а аз извих глава назад и оголих шията си за него.

Той захапваше нежно кожата ми, после минаваше леко с език, засмукваше, а тазът му се впиваше в мен и ме побъркваше от очакване и желание. После вдигна глава, целуна брадичката ми, устните ми, внимаваше да не докосва наранената ми буза. Избута жилетката от раменете ми и докосна гърдите ми през тениската. Зърната ми моментално се втвърдиха като деликатни чувствителни пулсиращи перли. Остро пронизващо желание се стрелна от гърдите надолу към слабините ми, той се притискаше и пулсираше, впит в най-деликатната ми точка.

— Съжалявам — изръмжа. — Съжалявам, ако е много грубо. Ако те боли…

— Не ме боли — уверих го и прокарах пръсти по раменете му. Тялото ми беше в рани, болеше, но потребността да бъда с него беше по-силна. — Няма да се счупя.

— Дяволски съм щастлив да го чуя. — Когато ме прегърна през кръста, ръцете му трепереха и издаваха неконтролируемото му желание. — Защото ти си играчката, с която мисля да си играя много, много дълго и за много време напред.

Погледнах го въпросително, но той ми намигна дяволито, леко отмести краката ми от кръста му и ме сложи да стъпя на пода.

— Преди това искам да говорим… — каза, издърпа жилетката ми от ръцете и я запрати на пода. В този момент не можеше да се говори. Не беше нужно. — … преди да продължим, но не мога да чакам. Трябва да се любим! Искам да съм в теб! — Пръстите му се увиха около подгъва на тениската ми. — Ако не ме искаш, ако не искаш да го правим, кажи ми, ще се отдръпна. — Гледаше ме настойчиво със сивите си очи, които ме разтапяха. — Ще направя както ти искаш, всичко, което ти искаш. Ако ми кажеш да се махна, ще го направя, но ако ми кажеш да остана, ще бъда толкова дълбоко в теб! Няма да ти се вярва, че някога ще изляза.

След тези думи, при вибрациите на дълбокия му дрезгав глас, усещах жар в тялото си. Влага се стичаше между краката ми. Понякога, когато бях с него, си мислех, че не знам къде съм, мислех, че не съм на мястото си, но сега бях толкова готова за него.

— Но знам това… — продължи и бедрата му опряха в моите. — Направих ужасна грешка, когато те отблъснах. Бях страхливец, прекалено уплашен да не бъда отново засегнат. И когато те видях да си тръгваш… болеше. Причиних болка на теб и на себе си. И никога, абсолютно никога не съм съжалявал толкова много. Съжалявал съм за много неща, но никога така, както съжалявам за това, което ти причиних.

Попивах всяка негова дума и знаех какво означава това за мен и за него, за нас. Но нищо не ме бе подготвило за следващите му думи, които сякаш ме разтвориха, за да може да излее чувството си в мен. Той опря чело върху моето и ме целуна — нежна копринена целувка. После бавно разтвори устните ми и кадифеният му език се плъзна по моя.

— И искам, готов съм да прекарам целия си живот, за да се реванширам за това, което ти причиних, готова съм да изпълнявам всяко твое желание, защото те обичам, Тес. Толкова те обичам, Тес. Никога не съм обичал никого така, както обичам теб. Никога в целия си шибан живот. — Очите му горяха от глад и любов. — Моля те, Тес, нека ти докажа.

Гледах в красивите му очи, сърцето ми биеше все по-бързо и по-бързо, пърхането в стомаха ми се засили. Веднъж вече ми беше казал, че ме обича, но тогава думите бяха излезли в миг на страст и се изгубиха във всичко, което се случи след това. Но тези думи сега означаваха много, означаваха друго. И само това имаше значение. Хората правят грешки през целия си живот. Само господ знае колко пъти бях казвала грешните думи. Бях професионалист в сътворяването на колосални грешки. И Джейс бе допуснал грешка, но беше готов да се реваншира и да ми докаже, че съжалява. И аз бях повече от готова да му позволя да ме обича. Коленете ми се огъваха. Не знам колко дълго стоях и се опитвах да кажа нещо. Най-накрая единствената дума, която успях да заформя беше:

— Остани.

Джейс затвори очи.

— Да, да!

Тениската ми падна с невиждана бързина. Той определено имаше талант в събличането на жени. Пръстите му се разпериха по ребрата ми точно под дантелата на сутиена ми. Цялото ми тяло сякаш се изчерви под погледа му, който попиваше голотата ми.

— Боже мой, колко си красива! Няма по-щастлив човек от мен. — Той целуна вдлъбнатинката между гърдите ми и после всяко зърно. — Но има едно местенце в теб, което е още по-красиво.

Джейс спусна устни по корема ми, езикът му потъна в пъпа ми и после падна на колене. Тялото ми се изви като лък, засмуках въздух през зъби и го задържах, докато започнах да треперя. Той събу гуменките ми и започна да събува чорапите. Измъкна единия и се усмихна.

— Чорапки с елфчета?

— Наближава Коледа.

— Сладко! — Захвърли го през рамото си. Бързите му нетърпеливи пръсти сами намираха пътя си под спортните панталони, които Кам ми беше донесъл. Плъзна ги по бедрата ми и дъхът ми спря.

— Ето, почти сме там — каза и притисна устни към дантелата на бикините ми. Вълната от течно желание ме събори. Той ме погледна през гъстите си мигли.

— Нали знаеш колко много обичам да ям сладки неща.

— О, господи!

Смеейки се гърлено, леко хвана с пръсти бикините ми и в следващата секунда вече бяха на пода. Бях почти гола, а той напълно облечен. Почувствах се крехка и ранима, а той се изправи като хищник над мен. Ръцете му се плъзнаха зад гърба ми и разкопча сутиена. Зъбите му се забиха в каишките и започна бавно да ги сваля надолу. По пътя захапваше и кожата ми. Когато успя да свали сутиена ми със зъби, направи крачка назад, за да се наслади на добре свършената работа.

— За бога, бебчо, на човек може да му се вземе акъла. Погледни се само!

Сложи ръка на ханша ми и ме закова на място. Крайчетата на къдриците му погъделичкаха гърдите ми. Нервите ми се изопнаха до предел. Но тогава засмука зърното ми и напрежението в тялото ми нарасна. Удоволствието ме връхлиташе вълна след вълна. Пръстите ми се забиха в косата му. Свободната му ръка се плъзна между бедрата ми и пръстите му леко се плъзнаха по пулсиращата точка. Простенах, главата ми се отпусна назад и се удари в стената.

Той вдигна глава и прокара нос по шията ми.

— Обичам те, Тес. Обичам те толкова много.

Мускулите ми се свиваха в болезнени контракции. Едва ме докосваше, а аз вече бях готова да излетя.

— Обичам те, Джейс.

— Кажи ми го пак — каза с устни в гърдите ми. — Искам да го чувам пак, и пак.

— Обичам те. Обичам те — повтарях, загубена в света на емоциите. Бедрата ми трепереха и се притискаха към ръката му. Той се усмихна като доволно дете.

— Как обичам да го чувам!

Пръстът му се плъзна в мен и ме изстреля в космоса. Тялото ми се разтресе. После го изкара и започна да гали най-чувствителната ми точка.

— Господи, колко си мокра! Харесва ли ти?

— Да — прошепнах. — Много.

Тъмната му коса гъделичкаше зърната ми, устните му попиваха влагата от кожата по шията ми. Тих стон се откърти от гърлото ми, когато разтвори краката ми още по-широко. Стоях оголена пред него. Езикът му се спусна от пъпа и спря между краката ми. Ток потече по вените ми.

— Толкова си красива. — Целуна вътрешната част на бедрата ми. — Толкова сладка.

Езикът му се плъзна леко и ме разтвори. Треперех. Ръцете ми се свиваха в юмруци в косата му. Той покри с устни възбудената до болка плът между краката ми и започна да движи езика си ту бавно, ту бързо и гладно сякаш животът му зависеше от това. Извиках. Притисках се към езика му, а той се движеше все по-бързо. Жестоката огнена топка се раздуваше в мен и накрая експлодира. Вълните на удоволствието ме заляха. Не можех да дишам, мускулите ми се свиваха и отпускаха. Той ме държеше здраво, притискаше ме до устата си и изсмукваше всяка капка.

Когато и последният спазъм утихна, Джейс се изправи. Устните му бяха мокри и подути. Прегърна ме и ме притисна към гърдите си. Когато сложи ръка на врата ми и дръпна главата ми назад, очите му горяха от любов и желание. Пенисът му се притискаше към корема ми.

— А сега ще се любим.