Джей Лин
Бъди с мен (23)

Двайсет и трета глава

Ейвъри и Кала очевидно разбираха какво се опитвам да кажа, разбираха, че Деби не е била сама вечерта, но май не осъзнаваха колко беше важно. Аз обаче разбирах.

Съзнанието ми отказваше да приеме факта, че Деби се е самоубила. Не че бях наивна, не че се опитвах да отрека факта, че я няма, не че не беше възможно да го е направила сама. Но Ерик е бил там преди това и според мен беше съвсем логично онзи изрод да си е изтървал нервите и този път… наистина да я е наранил, или…

Заведоха ме в полицията, дадох показания и наблегнах на розовото шалче, което означаваше, че Деби не е била сама, но те не се стреснаха кой знае колко.

— Ще разговаряме с приятеля й по-късно днес — каза полицаят, докато ме извеждаше от офиса към чакалнята, където Кала и Ейвъри ме чакаха. Той, разбира се, ми се усмихна, но усмивката му беше толкова фалшива и незаинтригувана, че се почувствах като клюкарката на квартала, която уж винаги знае всичко, но все нещо не е разбрала правилно.

— Какво казаха? — попита Ейвъри, след като се качихме в колата на Кала. Въздъхнах.

— Казах им какво видях и всичко, което знам. Казах им, че с Ерик са скъсали и че той… — Едва сега осъзнах, че не им бях казала нищо за връзката им. И не беше хубаво да го правя, защото може би Деби не би искала никой да знае, макар че така и не ме помоли да пазя тайна. Но знаех по себе си… колко се бях срамувала от връзката си с Джеръми и все още се срамувах. Казах на полицая и той старателно си записа. Разказах му за синините, за раните и охлузванията, но те просто искаха да вярват само в едно — че се е самоубила. И ако никой не повдигнеше обвинения срещу Ерик, нямаше какво да се направи.

Очите на Ейвъри изведнъж се разшириха от ужас.

— Той… той я е удрял, нали?

Запитах се дали може да чете мислите на хората. Погледнах към огледалото за обратно виждане и забелязах как Кала ме гледа и напълно бе забравила да гледа пътя.

— Да, той… той я удряше. Питах я веднъж и тя отрече, но после ми каза истината. След като… — Не, Кам все още не знаеше, че Ерик е виновен за това, което стана с коляното ми и реших, че засега е най-добре да не знае. — Каза ми вечерта преди да умре.

— Исусе — промърмори Кала.

Ейвъри ме погледна съчувствено.

— Както и да е. Казах каквото знаех и че розовият шал вероятно означава, че Ерик е бил там през деня. Днес щели да го извикат за разпит.

Тя захапа устни.

— Мислиш ли, че наистина е направил такова нещо с нея и после я е… обесил? Потръпнах при мисълта за такава изродщина.

— Не разбирам как някой може да извърши такова нещо, да причини такова зло. Но на този свят има безкрайно много откачени и объркани хора.

— Съвсем правилно — кимна Кала.

— И колко ли пъти преди си е изтървавал нервите!? Може би не го е направил нарочно. — Зачудих се на глас. — Може да е било злополука, да се е изплашил и да е направил така, че да изглежда като самоубийство.

— Изглежда малко вероятно, но хората правят далеч по-ненормални неща — каза Ейвъри и погледна през прозореца. — Едно знам със сигурност — изобретателността на злия човек никога не бива да бъде подценявана.

— Да — въздъхнах и се облегнах. Беше пълна лудост да си мисля, че едно толкова младо момче може да убие бившата си приятелка и после да я закачи на лампата, за да изглежда като самоубийство. Но както Кала и Ейвъри казаха, хората вършат какви ли не злини.

Кам и Джейс се бяха прибрали в апартамента и в мига, в който влязохме, започнаха да ни обстрелват с въпроси какво се е случило в полицията. Изглежда не се бяха карали или били. На масата се кипреха две розови кутийки. Сгуших се при Джейс на дивана и се усмихнах. Тези негови кейкчета! Бяха като зараза. И сега и Кам се бе заразил.

— Не взехме всичко, но засега това ще ти стигне — каза Джейс и прибра косата ми зад раменете. — Всичко е в спалнята ти.

— Благодаря. И на двама ви.

— Няма проблем — каза Кам, прегърна Ейвъри и я притисна към гърдите си. — Само гледай да не подпалиш апартамента.

Всички се засмяха, само аз го гледах намръщено.

Кала си тръгна първа. Бързаше за смяна. И после Ейвъри и Кам ми се сториха малко неспокойни в най-добрия смисъл на думата, така че си тръгнаха почти веднага след нея. Джейс ме притегли към гърдите си и аз се свих на топка. Колкото и да исках да забравя за всичко и да се насладя на близостта му и да се отпусна в ръцете му, не успявах.

— Мислиш ли, че избързвам със заключенията — попитах го и така пак върнах разговора към показанията ми в полицията и към моите подозрения. Той приглади косата ми назад и ме целуна по слепоочието. — Не скачам ли директно в някакви необосновани твърдения?

— Не бих казал, че скачаш. По-скоро куцукаш към тях, но си права. Ерик има ужасен нрав. И хора като него често изпускат нервите си и правят такива неща.

Добре, че поне Джейс не мислеше, че съм напълно откачила.

— Мислиш ли, че ще направят аутопсия?

— Не знам — каза и затегна прегръдката си. — Може би е редно, за всеки случай.

Молех се да направят аутопсия. Ако подозренията ми бяха основателни, това щеше да се види при една аутопсия. Стана ми лошо при мисълта за Деби и аутопсия, сякаш по този начин щяха да я принизят до едно лабораторно изследване. Защо трябваше да е така?

— Знаеш ли какво се питам цял ден? — казах и затворих очи. — Ами ако Джеръми беше стигнал дотам? Той беше същият като Ерик. Съвсем спокойно можеше да направи такова нещо, ако… ако приемем, че Ерик наистина е виновен.

Джейс замръзна. Мина доста време преди да каже нещо.

— В такъв случай слава богу, че Кам го размаза от бой. Съжалявам, знам какво мислиш по въпроса и как се чувстваш, но само това мога да кажа — слава богу.

— Да — прошепнах. И колкото повече мислех върху хипотезата, че Ерик може да е убил Деби, толкова повече се страхувах, че е станало точно така, и толкова повече ми се повдигаше.

— Искам да ми обещаеш нещо — каза Джейс, сложи два пръста под брадичката ми и извъртя главата ми така, че да го погледна в очите. — Не искам да припарваш до Ерик, особено сама.

— Няма никакъв проблем — казах сухо.

— И не искам да споменаваш на никого за подозренията си, освен ако не говориш с полицията или с някой от нас.

Отворих уста да протестирам, но той поклати глава и ме спря.

— Не казвам, че трябва да мълчиш за това, което е станало, но ако Ерик наистина е направил такова нещо, не искам да се излагаш на опасност, защото той ще разбере, че знаеш истината.

— Добре, това мога да направя.

Останахме сгушени на дивана и гледахме как слънчевата светлина избледнява в хола. Навън задуха вятър. Очертаваше се дълга нощ и аз трябваше да се изправя и да я посрещна сама.

— Остани с мен тази нощ? — казах или по-скоро попитах. Осъзнавах, че искам прекалено много от него. Вероятно искаше да си отиде във фермата или в стаята си в къщата.

— Вече съм помислил за това — каза и с усмивка погледна към малкия сак до фотьойла. Не го бях забелязала. — Когато ходихме за багажа ти, минах през стаята си и си взех си чисти дрехи. Искам само да си метна един душ.

— Благодаря ти — целунах го по бузата. — Благодаря за всичко.

— Искаш ли да поръчаш китайско? — каза и опря чело в моето. — В това местенце долу на ъгъла правят доставки по домовете. А аз ще вляза да си взема душ.

Добър план. Обадих се и поръчах, а той се мушна в банята. В мига, в който чух течащата вода, с изненада установих, че не мога да откъсна очи от вратата. Сърцето ми блъскаше. Какво ли би направил, ако отида при него? Да, щях да изглеждам супер секси. Гола, подпряна на патериците и с шината на крака. И как вдигам сапуна от пода.

Въздъхнах. Докуцах до спалнята и започнах да разопаковам багажа, но когато Джейс спря водата, се върнах в хола.

— Поръчах пиле… Уау…

Джейс стоеше на врата. Мократа му коса падаше върху изваяните му скули. Кожата и деликатните косъмчета на гърдите му блестяха окъпани в капки вода. Джинсите му падаха ниско под таза. Много ниско.

— Това пиле уау някакво ново кулинарно изкушение ли е? — подкачи ме той и започна да бърше тялото си с бялата кърпа.

— Да, изкушение е.

Очите му светнаха в сребристосиво. Бавно тръгна към мен. Гледаше ме гладно, сурово и точно когато ръцете му докоснаха лицето ми, на вратата се звънна. Той изръмжа недоволно и направи крачка назад.

— Аз ще отворя — каза.

Гледах го с пресъхнала уста как върви към вратата. Момчето от китайския огледа почти голото му тяло, но не мога да кажа, че се стресна или притесни. Кой знае какво още бе виждал из домовете на хората.

Хранихме се на дивана и гледахме телевизия. После станах да се изкъпя и го оставих сам на дивана. Искаше ми се водата да измие очите ми, съзнанието ми, да ме отърве от спомена за Деби, за розовото шалче, но всеки път когато затворех очи, то беше там, появяваше се на вратата. Дали наистина Ерик беше извършил такова престъпление? След всичко, което бях видяла и след всичко, което Деб ми беше разказала, никак не бих се учудила. Ерик губеше контрол много бързо. Когато завъртя онази чанта, беше почти превъртял. Но да въртиш една чанта дори с риск да удариш някого, дори и ако искаш да го удариш, не означава, че си способен на убийство, нали? Водата започна да изстива. Увих се в пухкава зелена кърпа, сложих шината, макар че беше трудно, защото кожата ми беше мокра. Докато успея да я наглася, бях започнала да се потя.

Джейс не беше в хола. Тихо запристъпях към спалнята.

Джейс прибираше дрехите ми и си тананикаше. Не ме чу. Гърлото ми се сви от изненада, когато взе пуловера си и го закачи на закачалка, която или беше донесъл със себе си, или беше задигнал от общежитието. После се обърна към леглото и взе купчинката с джинси. Сгънати! Всичките ми дрехи бяха прилежно сгънати и подредени в гардероба.

— Не си мъж за изпускане.

Той направи крачка назад от гардероба и се обърна към мен. В ръцете му бе останал един чифт джинси. Той сякаш забрави за него, докато сребристите му очи обхождаха цялото ми тяло. От главата до петите.

— Мамка му!

Изчервих се до корените на косата.

— Благодаря за дрехите… че ги прибра.

— Аха.

Той пусна джинсите ми на пода и тръгна към мен. Погледът в очите му ме караше да се обърна и да хукна да бягам навън и в същото време да се втурна към него. Връхчетата на пръстите му докоснаха ръцете ми, очите му горяха в моите.

— Сега ще ти направя едно много шантаво предложение. Може ли?

— Може.

Ъгълчето на устата му се изви нагоре и каза:

— Мисля, че трябва да се разхождаш около мен в този вид поне два пъти дневно. Един път сутрин, един път вечер.

Засмях се.

— Значи искаш да марширувам в кръг около теб по кърпа?

— Да маршируваш. Да вървиш. Да сядаш. Да ставаш. Да дишаш. — Устните му погалиха бузата ми. Потръпнах. — Всяко едно от гореизброените неща ме устройва.

Обърнах леко глава към него и го целунах нежно. В началото беше сладка целувка. Прокарваше леко пръсти по скулите ми, после езикът му се стрелна и разтвори устните ми. Кърпата започна да се свлича.

Обичах целувките му, как ме вкусваше, как само с език и с връхчетата на пръстите си можеше да ме възбуди страхотно. Дишах тежко. Тялото му беше на сантиметри от моето. Желанието се надигна толкова бързо. Желанието за… него, желание не само да го имам физически, а да имам него самия. Не исках нищо да застава между нас. Той простена, целувайки ме:

— Искам те. — Разтопена лава се стече по вените ми. — Ти си това, което искам.

Ръцете му се спуснаха встрани по тялото ми и се задържаха до ръба на кърпата. Политнах към него.

— Твоя съм — прошепнах. Той прокара език върху моя, отдръпна се леко назад и захапа долната ми устна.

Отворих очи и потънах в сивия живак на неговите. Сега осъзнах колко прав беше, когато ме спря предишната нощ. Не исках край нас да обикалят черни сенки и лоши спомени. Сега и аз исках да бъде съвършено преживяване. Исках да мога един ден, като си спомня за този момент, да не съжалявам за нищо.

Но такива неща не могат да се планират. Те се случват, когато и двамата искат едно и също нещо. Желанието му да направи всичко по правилния начин разтапяше сърцето ми, но той изобщо не подозираше, че вече беше направил всичко по възможно най-правилния начин.

Поех дълбоко въздух, събрах кураж и развързах кърпата. Беше като онзи миг, когато за първи път стъпих на сцената и всички очи бяха вперени в мен. Но сега усещането беше по-различно, защото само неговите очи имаха значение. И в този миг светът му се свеждаше до мен.

Кърпата падна.

— Исусе — простена и въздухът изсвистя между зъбите му. Застанала пред него гола, единствено по моята много секси шина, се чувствах по-ранима, по-оголена, по-прозрачна отколкото пред който и да е друг човек в целия ми живот. Давах му не само голото си тяло. Давах му сърцето си.

Джейс направи крачка назад. Ръцете му бяха отпуснати до тялото. Юмруците му се свиваха и отпускаха.

— Знаеш ли колко си красива? Имаш ли представа какво ми причиняваш така?

Чувство на блаженство и замаяност нахлу в тялото ми. Тялото и сърцето ми откликваха на думите ми. Той бавно поклати глава.

— Мисля, че не разбираш, защото ако ме разбираше нямаше да стоиш така пред мен. За Бога, Тес, в моите очи ти си абсолютно съвършена.

Не, много неща в мен бяха далеч от съвършенството. Без балета, някъде преди… около петдесет хамбургера фигурата ми беше заминала по дяволите. Ханшът ми бе започнал да се заобля, бедрата ми не бяха тънки и стройни като преди. Нямаше и следа от перфектния ми плосък корем, гърдите ми бяха станали по-големи, което не беше зле, но с тях бе нараснал и задникът ми. Но в неговите очи се видях красива, много по-красива от всякога.

Никога не бях предполагала, че да очакваш нещо с такава надежда може да боли. Погледът му правеше чудотворни неща с тялото ми. Стоях пред него пламнала, развълнувана като малко дете и знаех, че вземам единственото правилно решение.

— Никога не съм била толкова смела преди… — казах с разтреперан глас. — Но мисля, че това е подходящият момент за нас. Желая те, Джейс. Желаеш ли ме?

— Да — гласът му беше дрезгав, накъсан. Погледна ме бързо и после погледът му се закова върху гърдите ми, които пулсираха от копнеж да ме докосне. — Искам те.

Дланите му се плъзнаха по ръцете ми. Наведе глава. Влажните му кичури погалиха бузите ми.

— Сигурна ли си, че го искаш?

— Никога не съм била по-сигурна — прошепнах. Гърдите му се повдигнаха и докоснаха моите. Сензационно, непознато усещане разтърси тялото ми.

— Стой тук и не мърдай.

— Добре.

Той ме целуна бързо, пое въздух през зъби и отиде в хола. След минута се върна с няколко презерватива. Погледнах го въпросително.

— Дошъл си подготвен?

Той се усмихна доволно.

— Исках да съм готов за теб — каза, метна ги на матрака и тръгна с мен назад, докато глезените ми опряха в леглото.

— Гледаш ли ме? — попита.

— Да. И да искам, не мога да откъсна очи.

Ослепителна усмивка се появи на лицето му, но дъхът ми спря, когато ръката му се плъзна по копчето на джинсите, разкопча ги. Джинсите се плъзнаха по краката му. Боксерките ги последваха секунди след това. Едва се въздържах да не извикам от възхищение, когато го видях гол пред мен. Той беше невероятно красив. Беше далеч, далеч над всичко, което някога бях очаквала.

Джейс мушна два пръста под брадичката ми и ме накара да го погледна в очите.

— Доволна ли си от това, което виждаш?

— О, да — потръпнах.

— Добре — каза и ме целуна. И тогава сексуалното напрежение сякаш напои въздуха в стаята. — Нямаш никаква идея от колко време копнея за това — каза, целувайки ме, а ръката му се уви около кръста ми, вдигна ме и ме притисна до тялото си. — Нямаш представа колко нощи съм лежал и съм си представял този миг.

— Може би толкова, колко и аз.

Той ме сложи да легна в средата на леглото.

— Не искам да чакам повече — каза.

— Нито пък аз.

Той грабна един презерватив, разкъса опаковката и го плъзна по пениса си. После наведе тялото си над моето, устните му бавно минаха по лицето ми и продължиха надолу към гърдите. Бедрата ми конвулсивно се движеха нагоре и го търсеха. Тласнах таза си към него, той потрепери. Ръцете му бяха навсякъде, изучаваше тялото ми като слепец, който иска да запомни всеки сантиметър, всяка извивка. Тялото ми се изви нагоре като дъга. Желанието ме наводни като прииждаща река след силна продължителна буря.

— Не искам да бързам — каза, пусна ръка между нас и вкара един пръст между краката ми, като в същото време разтвори бедрата ми. — Искам да целуна и да вкуся всяка частичка от прелестното ти тяло, защото това заслужаваш. Но не мога да чакам, бебчо, не мога. Наистина не мога.

Докато говореше, тялото му трепереше. Бавно извади пръста си и закова поглед в очите ми. И когато се притисна в мен, едва не се разпаднах в ръцете му.

— Господи, толкова си… — И сякаш думите му свършиха, сякаш не можеше да говори. Дори и само наполовина влязъл в мен, удоволствието беше невероятно. Повдигнах таза си и заключих крака около кръста му. А когато ме изпълни докрай, стоновете ни изкънтяха в стаята. Той спря и попита:

— Добре ли си?

Гласът му трепереше от напрежение да контролира порива си и да не мърда в мен. Усетих леко парене — беше минало прекалено много време откакто бях правила секс, но не болеше. Бях добре. Много повече от добре.

— Да.

Устните му докоснаха моите, последва сладка целувка и после нежно сложи ръка на бузата ми.

— Няма нищо по-хубаво на този свят от това да усещам тялото ти, притиснато в моето.

— Същото мога да кажа и аз — прокарах пръсти в косата му, надигнах бедра към него и целият му самоконтрол замина по дяволите.

Той тласна в мен и с всеки следващ тласък започна да влиза по-дълбоко и по-дълбоко. Ръцете му обхванаха дупето ми, тялото ми се изпълваше с напрежение. Бързо преминахме в трескав ритъм, който отприщи цяла река удоволствие. Докато се движеше все по-бързо в мен, ръцете му се опитваха да докоснат всеки част от тялото ми. Една здрава стегната пружина някъде в сърцевината на слабините ми започна да се развива с мълниеносна скорост. Екстазът беше като камшик. Езикът му се плъзна в устата ми и се разпаднах, трепереща. Спазмите разтърсиха тялото ми. Той ме последва почти веднага, заровил глава в сгъвката на шията ми. Когато и последният спазъм започна да отшумява, бавно прокарах ръка по гърба на все още потрепващото му тяло.

Минаха минути преди да се вдигна на ръце.

— Тес… бебчо… — Отворих очи и погледнах в безкрайната сива красота. Влюбвах се, отново и отново. — Това… това беше прекрасно.

Останахме прегърнати дълго, много дълго. След тези минути на абсолютно удоволствие, той стана от леглото и хвърли презерватива в кошчето и пак дойде при мен. Останахме така — аз по гръб, а той излегнат настрани до мен, докато дишането ни се нормализира. Онази полуусмивка се появи на лицето му и каза:

— Знаеш ли… беше като за първи път! — Раменете му се разтресоха от смях. — Звучи ужасно тъпо, нали?

— Никак даже.

— Не, дори не беше като първия пък. Мисля, че моят първи път не беше кой знае какво, а имах големи очаквания. Примерно да получа ключа към живота или нещо такова.

Засмях се и се обърнах към него. Гърдите ми се притиснаха в неговите. Очите му горяха като живак. Сложи ръка на бедрото ми, а аз затворих очи в очакване да си получа целувката. Не се наложи да чакам дълго. Зъбите му леко захапаха долната ми устна.

— Не, не звучи никак тъпо. Звучи прекрасно — казах.

— Знам още нещо, което звучи прекрасно — усмихна се и се притисна в корема ми. Очите ми щяха да изскочат от удивление. Погледна ме палаво, тялото му се плъзна по моето и меките му косъмчета погъделичкаха кожата ми.

— Толкова бързо?

— Казах ти, винаги съм готов, когато си край мен. Помниш, нали?

— Да, но… О! — Ръката му вече беше между бедрата ми. Усмивката му беше прелъстителна.

— А ти какво мислиш по въпроса? — Имах чувството, че Джейс криеше някъде таен ключ, с който можеше да включва и изключва сексуалността и възбудата ми. Бедрата ми започнаха да се движат с бясна скорост, докато той въртеше пръстите си в мен. — Кажи какво мислиш по въпроса? Май спря да дишаш. Ще приема, че си съгласна. — Целуна мокрото ми чело. — Искам те. Отново. — Устните му се плъзнаха по пламналата ми буза и се впиха в моите за дълга, страстна целувка. — Искам да съм в теб. Дълбоко в теб.

Ръката му започна да опипва слепешката по леглото сред събраните на топка чаршафи и да търси презерватив. Минутка след това хвана таза ми, вдигна ме в скута си, легна по гръб и ме сложи да го обкрача. Дълбокият му стон разпали още повече желанието ми да се слеем.

— Искам да вляза толкова дълбоко и никога да не изляза от теб. Ти искаш ли го?

— Да — прошепнах.

— Погледни ме. — Гласът му прозвуча заповеднически и, мамка му, толкова възбуждащо. Изпълних без никакво колебание. Очите му бяха като течен живак. — Господи, колко си красива! Никога няма да мога да ти се наситя.

Ръцете му се плъзнаха по жадните ми за допир гърди, пръстите му притиснаха втвърдените ми зърна. Милиметър по милиметър, много бавно, той направи това, което ми обеща и не му отне много време да докара и двама ни до края и да ни изстреля нагоре. Коляното… странно не ме заболя нито веднъж, макар че бях отгоре. Бях прекалено съсредоточена върху удоволствието. Притискахме се един в друг. Телата ни се изопваха и пак сливаха, докато и двамата се разпаднахме на милион парченца. С устни върху неговите, нашепвах името му, а моето се откърти като дрезгав стон от гърлото му.

После обви ръце около мен и ме притисна до гърдите си. Ръката му бавно се плъзна по гърба ми, тялото му потрепери за последен път, зарови пръсти в косата ми.

Не исках да помръдвам. Исках да остана така завинаги. Устните му оставиха целувка като жиг върху шията ми и тогава прошепна най-силните думи, които някога бях чувала в живота си.

— Обичам те.