Джей Лин
Бъди с мен (21)

Двайсет и първа глава

Нещата не можеха да бъдат по-зле.

— Какво правиш в едно легло със сестра ми? — извика Кам.

Джейс най-спокойно се пресегна за завивката и покри краката ми.

— Спяхме. Това правехме.

— Голи? — почти извика Кам и челюстта му заигра от нерви.

Е, това вече беше много неловко. И за да стане по-неловко, аз се надигнах да ставам, но ръката на Джейс беше като стоманен обръч около кръста ми.

— Не сме голи.

— Браво!

Ейвъри извърна поглед и сви устни.

— И не правехме нищо — казах, но прозвуча адски тъпо дори в моите уши, въпреки че беше истината, но понякога истината звучи тъпо.

Джейс ме погледна и после се обърна към брат ми:

— Сега, това не е съвсем вярно. Точно в този момент не правехме нищо — каза и седна, след като се увери, че съм завита. И добре, че ме покри, защото усещах че ризата се бе усукала около гърдите ми. — И снощи не правихме нищо. Но сме правили… разни неща, за които съм повече от сигурен, че няма да искаш да чуеш.

О. Милостиви. Боже.

— Всъщност. Много искам да разбера какво е правил моят най-добър приятел с моята сестра, докато аз си скъсвам задника от бързане да дойда и да я видя, след като разбрах какво се е случило с Деби.

Ейвъри сложи ръка на рамото му и каза:

— Кам, мисля, че това не ни влиза в работата.

— Не, влиза ви в работата — прекъсна я Джейс. — И искахме да ви кажем, но не казахме по ред причини.

— Какво да ни кажете? — настоя Кам.

Не, изобщо не си бях представяла, че точно по този начин ще съобщим новината на брат ми. Не си бях представяла, че аз ще съм в леглото с най-добрия му приятел. Не си бях представяла, че Ейвъри ще стои в ъгъла, и ще изглежда сякаш би предпочела да стои на главата си в който и да е друг ъгъл на света и в същото време да й правят бразилска кола маска, само и само да не присъства на този разговор.

— Ние сме… заедно — казах. Поне да бях имала време да си измия зъбите преди този разговор! — Джейс и аз. Ние сме заедно.

Брат ми ме гледаше сякаш му бях казала, че се чукам с костенурката му.

— Глу. Пос. Ти.

— Моля? — извиках аз.

— Не си с никакъв Джейс — продължи, без да обръща внимание на Ейвъри, която се опитваше да го хване за ръка и да го успокои. Едва сега забелязах, че на безименния й пръст нямаше нищо. — Никое момиче никога не е с Джейс. Не и за повече от една нощ. Не и за повече от един-два часа.

Джейс застина.

— С Тес не е така.

Брат ми му метна убийствен поглед.

— Това е шибаната ми сестра, Джейс. Това не е някаква шибана еднодневка, не е някакво шибано случайно момиче. Не забравяй, че знам. Знам такива неща за теб… И знам, че никога няма да имаш сестра ми.

— О, я чакай малко! — извиках аз. — Не съм някое „шибано обикновено момиче“ и нещата не са такива, каквито ги представяш.

— Тереза, честно, проста ли си, или си тъпа? — изсумтя Кам.

След буквално една наносекунда Джейс, който досега почти спокойно си седеше до мен, изчезна и преди да мигна, беше застанал пред брат ми. Може би съм много, много лошо момиче, но не можех да му се възхитя в цялото му почти голо великолепие. Тесните черни боксерки прилепваха върху стегнатия му задник като кожена ръкавица. Краката му бяха перфектно оформени, мускулите на гърба му бяха изопнати и потреперваха, татуировката му се мърдаше като развълнувана повърхност на езеро.

— Кам, можеш да викаш на мен и да ми крещиш и да говориш за мен каквото си искаш, но не можеш да я обиждаш така! Не и след това, което…

— Не се приближавай към мен, предупреждавам те! Не ми говори! — Лицата им бяха на сантиметри едно от друго. Стомахът ми се сви от ужас. Скочих изпод завивките, оправих набързо ризата. Лицето на брат ми беше червено като домат.

— Това е малката ми сест…

— Не съм дете, Кам! И ти знаеш, че Джейс е добро момче. Спри да се държиш като задник. Щяхме да ти кажем, но… — И тогава забравих за коляното, сложих теглото си върху него и то започна да поддава. Джейс се извъртя на секундата и тръгна към мен.

— Тес…

— Добре съм. — Наведох се и сложих ръка върху коляното си. Кам изпсува и изкрещя:

— Видя ли се какво направи сега!

— Нищо не е направил — каза Ейвъри. Очите й бяха широко отворени, изумени. — Кам, мисля, че трябва да излезем за няколко минути и да им дадем време да се успокоят.

— Напълно съм съгласен — каза Джейс и ме сложи да седна. Очите ми попаднаха точно между краката му. Цялата тази ситуация беше толкова извратена, по всички възможни начини. — Мисля, че и двамата трябва да се успокоим.

— Да не мислиш, че ми дреме — Кам изплю думите и заби пръсти в косата си. Обърна се да излиза, поклати глава, после пак ни погледна. — Колко време? От колко време продължава това?

Джейс стана и се обърна към брат ми.

— За първи път я целунах преди една година и…

И не успя да каже нищо повече. Кам се изстреля напред като куршум. Ейвъри извика изплашено, аз се опитах да стана от леглото, но беше прекалено късно. Юмрукът на Кам се стовари в лицето на Джейс, той политна назад, тялото му се завъртя настрани, удари се в стената и се строполи до нея. Аз изпищях и паднах на пода до него. Коляното ми пищеше от болка, но не му обърнах никакво внимание. Хванах ръката на Джейс и погледнах брат ми с поглед, който би убил всеки друг човек.

— Какво, по дяволите ти, става?

Кам дишаше тежко, ръцете му се отпуснаха до тялото, мигаше бързо. Ейвъри го дърпаше назад.

— Той не трябваше да…

— Не трябваше да какво? Да е до мен винаги, когато имам нужда от помощ? Да се отнася с мен така, както заслужавам? Да бъде до мен? Защото това правеше през цялото това време. Значи толкова по-лошо за него, така ли? Обичам го, затова можеш да ходиш и да си го начу… — гласът ми секна. Извърнах бавно глава и погледнах към Джейс. Кръвта ми се източи от лицето, всеки миг щях да припадна. Какво казах току-що? — О, господи…

Дясната страна на лицето на Джейс бе червена, но той ме гледаше с ярките си сиви очи.

— Какво? — прошепна. Да, това бях казала — че го обичам. И го обичах. Знаех, бях се примирила с чувствата си, но не бях готова да ги изрека на глас, пред него. И най-малко пред брат ми, след като го беше ударил с юмрук в лицето. Не беше никак, ама никак романтично.

— Хайде, Кам, да ги оставим сами — каза Ейвъри и го дръпна за ръката. И най-накрая той я послуша. Запрепъва се към вратата и се остави тя да го води. Сякаш не беше на себе си. Гледах как вратата бавно се затваря и обмислях как най-бързо да избягам през прозореца. Може би апартаментът на Ейвъри не беше заключен и можех да се напъхам в гардероба й. За около седмица. Направо си бях признала, че го обичам. Моля те, боже, нека не е разбрал правилно. Да е чул нещо друго като например не обичам, а заничам? Тичам? Да, така може и да мине. „Тичам го…“?

Пръстите на Джейс се заковаха под брадичката ми и после бавно извъртя главата ми към себе си. Изражението му беше някаква смесица от нещо диво и първично и някаква толкова оголена и сурова уязвимост. Сърцето ми спря, пак затуптя, но неравно. Отворих уста да кажа някаква глупост, но устните му ме спряха. И в тази целувка нямаше нищо нежно, нищо спокойно и леко. Устните му мачкаха моите, зъбите ми се удряха в неговите. Ръцете му се разпериха върху лицето ми. Поглъщаше ме, изяждаше ме. Груба, чувствена, възбуждаща целувка. Тялото ми трепереше.

— Чакай — казах. — Челюстта ти!

— Майната й на челюстта.

Плъзна ръце по тялото ми и стисна таза ми. Вдигна ме и ме сложи върху себе си. Седнах малко накриво заради болното коляно, но сега изобщо не ми беше до него. Бях напълно изгубена в сензационното усещане. Пенисът му бе притиснат между краката ми. Деляха ни само пласт тънки дрехи — едни боксерки и моите бикини. Не оставаше много за въображението.

Нямах представа кога и как се беше възбудил толкова много. Хвана бедрата ми и ме притисна към себе си. Сурово, животинско желание се въртеше като спирала в тялото ми. Устните му не се откъсваха от моите и заглушаваха стоновете, които се събираха в гърлото ми. Имах чувството, че ще започна да вия. Ръцете му се плъзнаха по бедрата ми и после под ризата и когато ръцете му докоснаха голите ми гърди, щях да гръмна.

— Джейс — прошепнах накъсано. Жестока тежка болка наля гърдите ми, исках да пищя. — Брат ми е отвън.

— Майната му и на брат ти! — Ръцете му се затвориха около гърдите ми. — Майната му на всичко извън тази стая.

Имах чувството, че цялата земя се въртеше като спирала. Пръстите му минаха по зърната ми, тазът му се впиваше между краката ми. Простенах името му. Усетих как леко притиска зърната ми. Никога не бях мислила, че имам хубави гърди, но сега изпълваха ръцете му точно като по мярка. Насладата се изля в мен като пълноводна река.

Джейс откъсна ръце от гърдите ми и обви кръста ми. Не знам какво стана. Бях сигурна, че седим на пода, бях сигурна, че го бях обкрачила, и после вече не знам как се оказах на леглото под него.

Очите му горяха. Като нагорещен живак. Челюстта му започваше да посинява и за миг си спомних кой беше зад вратата, но изобщо не ми дремеше. Исках го! Тялото ми пулсираше. Исках го толкова силно. Очите ни се намериха и чак сега осъзнах колко много воля и самоконтрол му е бил нужен да се въздържа всеки път, когато бяхме заедно. Защото сега този самоконтрол го нямаше. В очите се четеше буря от страст и желания и нещо много по-дълбоко.

Бицепсите му се стегнаха, започна да се спуска бавно над мен. Впи устни в моите, прокара ръка по бедрото ми. Тялото ми последва неговите плавни движения. Суров стон се откърти от гърдите му. Целувките му по шията ми оставиха гореща диря. После по раменете. Пръстите ми се заровиха в косата му, докато устните му си проправяха път по пулсиращата ми кожа надолу към гърдите. И после дъхът ми спря. Устните му се затвориха около болезнено втвърденото ми зърно през материята на ризата. Тялото ми рязко се изви нагоре. Стисках зъби, за да не извикам. Пръстите му се затвориха около другата ми гърда и ловко притиснаха другото ми зърно. Не можах да заглуша този вик, успях само да го сподавя. Исках го по-близо, исках го в мен.

— Моля те.

Джейс вдигна глава. Устните му бяха подпухнали и влажни.

— Толкова си красива така — каза и се притисна между краката ми.

Дръпнах косата му, за да го накарам да се приближи до лицето ми и да ме целуне. И той не се забави. Целувката му беше страстна, изпиваше ме. Пръстите му се закачиха за дантелата на бикините ми. Знаех какво следва. След секунди щеше да е в мен. И точно това желаех толкова отчаяно. Погледът му гореше.

— Исках да го направя красиво, исках да чакам. Не мога да чакам, не мога.

Сърцето ми пулсираше като обезумяло. Надигнах таза си, за да може да издърпа бикините надолу. Джейс буквално се разпадаше в ръцете ми.

— Искам те — казах задъхано. — Искам те от цяла вечност. Об…

И… леко почукване на вратата.

— Тереза? Джейс? Нося ви лед. — Мекият глас на Ейвъри сякаш телепортира леда от ръката й и го цопна между краката ми. И двамата застинахме.

— Тереза?

Той опря чело в моето и започна да псува. Тялото му потръпна и се изтърколи по гръб.

— Не мога да отида до вратата.

Погледнах надолу и при вида на възбудения му пенис ми се доплака, исках да вия. Изпсувах тихо, опитах да овладея хормоните си, прочистих гърло и извиках:

— Минутка само.

— Минутка само. Толкова ни трябваше — измърмори Джейс.

Ударих го по гърдите и той се засмя. И после пак. И изведнъж сякаш не можеше да спре да се смее. Малки весели бръчици се появиха около очите му, косата му беше рошава, като кълбо от копринено кафяво, червено и златисто. Ето, затова го обичах толкова много.