Джей Лин
Бъди с мен (17)

Седемнайсета глава

По време на вечерята с Кам и Ейвъри се чувствах като воайор, който гледа двама души на крачка да се оправят на масата. Бяха като зайци след няколко месеца въздържание. Преброих пет целувки по челото или слепоочието, четири по устата, ръката на Кам поне десет пъти изчезна под масата, и поне пет пъти ръката на Ейвъри изчезна някъде долу.

До края на вечерята двамата бяха прекалено унесени в играта „Да се пипаме, колкото може повече“, за да забележат, че куцукам към джипа на Джейс, а не се качвам при тях.

Цялото това време, което прекарвах с него, нямаше да остане незабелязано задълго, но това не беше разговор, който можеше да проведем на паркинга между заведението и християнската книжарница, макар че Кам и Ейвъри нямаха проблем да се мляскат на същия този паркинг.

На път за общежитието не говорихме много. Радиото работеше тихо. Беше ранна вечер. През цялото време покривах устата си с ръка да прикрия прозявката си. Толкова много неща се бяха случили. Толкова много неща се бяха променили. Бях смъртно изморена. Погледнах към Джейс, огледах тъмния му божествен профил. Заля ме игриво, палаво настроение, защото Джейс и аз… ние бяхме заедно. Той беше моят приятел. Имах си етикет за всичко. Всеки миг щях да се разпищя от щастие, сякаш бях на тринайсет.

И тогава тъгата се промъкна и наруши щастието ми. Обърнах се към прозореца и затворих очи да поема изненадващата изгаряща болка. Никога нямаше да танцувам. Загубата на нещо толкова ценно и скъпо надвисна като черен облак. Така се чувствах по време на цялата вечеря. В един миг щастлива и после си спомнях за крака си, за провалените ми планове, за изгубените цели, надежди и бъдеще. Всичко бе отишло по дяволите. Не исках да мисля за гадната част от събитията, но беше много трудно да потисна тези мисли — тъгата си стоеше и чакаше някъде в подсъзнанието ми, дебнеше удобен момент да изскочи.

Джейс се качи с мен в асансьора, взе картата, отвори вратата и запали лампата, за да не се пребия някъде с патериците. Вратата на съквартирантите ни както винаги беше затворена.

На бюрото имаше бележка от Деби с днешна дата, че ще спи при Ерик.

— Искаш ли да останеш? — попитах го и се изчервих, защото прозвуча сякаш го каня на дива оргия. Не че имах нещо против, но опряна на патериците… не излъчвах точно сексапил. — Искам да кажа ще се радвам да останеш… за компания.

Ще се радвам да останеш… за компания. Що за идиотско предложение!

Джейс се усмихна и влезе с ленивата си походка.

— Това е единственото място, където искам да бъда.

Широка усмивка се появи на лицето ми и бързо извърнах глава, преди да види колко съм щастлива.

— Връщам се веднага — казах и събрах нещата си за баня. Обух чифт памучни къси гащи и тениска. Не сложих сутиен. Тениската беше черна, така че не личеше много. Не махнах шината. Измих лицето си, пуснах косата си, сресах я с четката и се върнах в стаята.

Джейс се бе излегнал удобно на тясното легло, дистанционното за телевизора лежеше на корема му. Беше изритал обувките си някъде в ъгъла. И когато го видях там, онова пърхане в стомаха ми почти ме преви на две. Той ме гледаше и потупваше мястото до него.

— Не трябва ли да ходиш из апартамента с патериците? — попита. Не обърнах внимание на болката в коляното и бавно тръгнах към него и седнах на леглото.

— Разстоянието не е много голямо, а и тези стаи са прекалено тесни за патерици — казах.

Той остави телевизора на Дискавъри и се обърна настрани, направи ми достатъчно място, за да легна по гръб, остави дистанционното на нощното шкафче, хвана ме нежно за лакътя, погледна ме през ветрилото от гъсти мигли и каза:

— Легни до мен.

Как за бога можех да откажа на такова предложение? Мигът, в който главата ми докосна възглавницата, той се усмихна така, че чак пръстите на краката ми се извиха нагоре.

— Как си?

— Не знам — казах и това си беше истината.

— Разбираемо е. — Прибра косата от лицето ми и я приглади настрани. — Много ти се събра тези няколко дни.

— Да. Имам чувството, че главата ми ще се пръсне и всички мисли бягат, в каквато си искат посока.

Дъхът ми буквално спря, когато палецът му мина по долната ми устна.

— Сега всичко е различно — казах.

— Дали?

Кимнах и веднага застинах, когато ръката му се плъзна между гърдите ми и спря точно под тях. Връхчетата на зърната ми се втвърдиха. Разбрах, че той забеляза, защото погледът му се спусна към тях и захапа долната си устна. Вдигна очи към мен и ме прикова с поглед. Ръката му се плъзна по ребрата ми.

— За нас ли говориш или за…?

— И за двете — прошепнах.

Погледът му обходи лицето ми и се задържа на устните. В стомаха ми се изля топлина и се стече между краката ми. В този момент единственият шум в стаята бе от пулсирането на сърцето ми. Някъде много далеч някой говореше по телевизията.

— Всичко ще е наред — каза.

Усмихнах се и сложих ръка върху гърдите му.

— Знам.

— За нас… Кое е различното за нас? Лошо ли е, или е хубаво? — попита.

— Хубаво. Много хубаво.

Той залепи устни върху челото ми. Тялото ми потрепери. Кожата ми пулсираше.

— Ще трябва да бъде много повече от хубаво — каза.

— Така ли?

— Аха — промърмори и ме целуна.

Тази целувка беше различна. Може би защото бяхме в леглото ми, може би защото беше първата ни целувка след разговора следобед, или пък беше нещо друго? Той отпиваше от устните ми, изпиваше устата ми. Никога не бях предполагала, че една целувка може да бъде нещо толкова силно, но неговата беше помитаща и в същото време много нежна.

— Какво ще кажеш за това? — попита. Ръката му потрепери, докато устните му минаваха като четка по моите. Тялото ми потъваше в матрака. В този момент, когато устните ми все още бяха леко изтръпнали от допира му, не можех и не исках да мисля кое беше правилно, кое грешно, кое объркано.

— Това не е повече от хубаво. Това е страхотно.

Той отново ме целуна, но този път бавно и сластно. Тези целувки, от една страна, ме издигаха високо над чисто физическото усещане, говореха за любов, обещаваха… завинаги, говореха глупави неща, които вероятно не искаше да признае на глас и въпреки това ми въздействаха, от друга — и чисто физически. Постоянната болка в коляното беше почти изчезнала, или изцяло заменена от физическата болка, причинена от желанието да го имам. Самата идея да бъде до мен и да няма нищо между телата ни, да го усетя в мен… почти ме побъркваше. Исках да опитам, да експериментирам. Той откъсна устни от мен и се настани на своята страна от леглото. Дишаше накъсано и тежко. Очаквах да ме докосне. Гърдите ми бяха подути от желание, очакваха ръцете му, но… той не направи нищо.

Обърнах глава към него. Очите му бяха сурови и много тъмни. Простена тежко.

— Ако продължаваш да ме гледаш така, ще съблека дрехите ти за една секунда и ще вляза толкова дълбоко в теб и никога няма да искам да изляза.

В отговор на думите му мускулите под стомаха ми се свиха в непоносим спазъм.

— Няма нищо лошо в това.

Той издаде същия гърлен съблазняващ звук, а аз пламнах не само от възбуда, но и заради смелостта си да кажа такова нещо на глас.

— Така правиш всичко ужасно трудно — каза той.

— Наистина ли? — Протегнах ръка към него и пръстите ми докоснаха копчетата на джинсите му, но той хвана ръката ми и леко я стисна. Погледнах го съвсем объркана.

Той затвори очи.

— Да, възбуждаш ме. През цялото шибано време. Когато си с мен, съм като ходеща ерекция. Но искам да направя това по… правилния начин.

Пръстите ми обхванаха свитата му притисната към гърдите му длан.

— По правилния начин?

Когато отвори очи, видях, че двете розови петна пак се бяха появили върху бузите му.

— По правилния начин… знаеш… да сме заедно, но не само заради секса. — Устните ми се разтвориха, но не казах нищо. Бях втрещена от факта, че се изчервяваше от думите си. И продължаваше да се изчервява. — Повярвай ми, много ми е трудно да го правя полека, бавно, да не бързам… защото… по дяволите… желая те по всеки възможен известен и неизвестен за човешкото въображение начин… — Той сложи ръката ми върху възбудения си пенис, сякаш да ми докаже. — Толкова силно те желая. В момента това ме убива… Но с всяко момиче, с което съм бил от… от много дълго време, винаги е било само секс. Вкарваш, изкарваш, ставаш и заминаваш.

— Като Стеф? — избълвах, преди да помисля. Той смръщи вежди.

— Да, като Стеф. И това не им пречеше, нямаха нищо против. Чукаха се заради самото чукане. И каквото и да си помислиш за мен, ще те разбера, но не ми е пукало за нито една от тях. А с теб, Тес… това не е така. Искам това да е… искам да е различно. Искам ние… да бъдем… много повече от секс. Искам да означаваме един за друг много повече от това. Разбираш ли?

Гледах го със свито гърло, очите ми се наляха със сълзи. Очите му се разшириха, пусна ръката ми и сложи длани от двете страни на лицето ми.

— Бебчо, защо плачеш? Какво направих?

— Не си направил нищо лошо — казах. Гласът ми се прекърши. — Ти правиш всичко толкова хубаво.

Той ме гледаше съвсем объркан.

— Не разбирам.

Засмях се през сълзи.

— Всичко е наред — целунах го. — Всичко е наистина страхотно.

— Сигурна ли си? Забрави какво мисля аз. Защото мога да се съблека за около две секунди и да съм в теб за по-малко от една.

Кимнах и се засмях. Той опря чело в моето и затвори очи. Топлият му дъх танцуваше по устните ми.

— Искам да излезем на среща, искам да яздим кон, искам да кажа на брат ти, искам да те заведа у дома и да те представя като моята приятелка. Искам да ти докажа, че за мен това означава много повече от секс.

Дишах трудно заради чувствата, които изпитвах към него в този момент. Ако вече не бях полудяла от любов по него, тази вечер и това се случи. Бях напълно загубена в него. Двете малки думички бяха на върха на езика ми, но реших да ги запазя за себе си. Засега.

Притиснах се към него, свих се, затворила очи, и си позволих да се наслаждавам на близостта си с него и почти отчаяното му желание да го направи по правилния начин.

Въпреки полуделите мисли в съзнанието ми, когато Джейс си тръгна, съм спала като бебе. Събудих се странно свежа. Бях си мислила, че ще е трудно да се изправя и да посрещна утрото сама, да посрещна разбитото си бъдеще. Бъдеще, което не бях планирала. Но не, не беше трудно. Събудих се с очакване. Приготвих се за училище и тогава получих съобщение от Джейс. Казваше, че няма да дойде за лекцията по музика, но ще дойде да ме вземе след това. Пуснах съобщение да питам дали всичко е наред и той ми отговори, че всичко било под контрол.

В лобито цареше оживление. Някак бях забравила, че излизаме в есенна ваканция. Четиридневен уикенд. Лекцията по история беше слабо посетена, но движението с патерици беше много трудно.

Лицето на Кала потъмня от тревога.

— Какво се случи?

Опитах се да се наместя на стола и й казах, че в събота съм загубила равновесие. Не споменах нищо за Ерик и Деби. Не защото ми пукаше какво щяха да си помислят хората за оня задник, а защото се страхувах, че Деби можеше да понесе последиците.

През изминалото денонощие бях решила, че е време да си поговоря с нея. Дълъг сериозен разговор. Щях да й кажа истината, че всичко това се бе случвало и с мен. Може би за нея нямаше да има значение, но кой знае, можеше и да помогне.

— И какво става с балета сега? — попита Кала. Лицето ми помръкна.

— Коляното ми е много нестабилно и най-вероятно ще остане така завинаги.

Когато казах думите на глас, прозвучаха толкова реални и грозни. Тя се наведе напред и прошепна:

— И сега… няма танци?

Не намерих сили да й отговоря с думи. Само кимнах.

— Ужасно съжалявам — каза. Лицето й съвсем се натъжи.

— Благодаря.

След това не бях особено приказлива. Ведрото ми настроение от сутринта се изпари, когато изпуснахме автобуса за западното крило и се наложи пеша да мина с патериците цялото безкрайно разстояние до залата по музика. Кожата и мускулите под мишниците ме боляха нечовешки. До края на лекцията болката не премина. Колко ли време трябваше да се влача с тези патерици под мишниците? Едва пазех равновесие, докогато се опитвах да балансирам върху тях и да дърпам тениската на гърба си. Щеше да е много по-лесно, ако нямах лекции из целия проклет колеж. Можех да зарежа историята за известно време. Или пък музиката. Тогава щях да ходя само в източното крило, но веднага отхвърлих тази идея. Да не ходя на лекции, беше равносилно на това да се откажа. Да се предам. Нямаше да се предавам. Трудностите нямаха значение.

— Ето го и твоя човек — каза Кала. Едва не паднах с патериците. За малко да я попитам как, по дяволите, знае за нас, но после разбрах, че само ме закача. Исках да кажа на Кала за нас, но първо трябваше да съобщим на Кам. Странно, но докато не кажех на някого, не ми се струваше реално. Примерно, ако не можеше да го напиша във фейсбук, значи не беше истина.

— Ще се видим после — казах.

Тя ми махна и аз закуцуках към Джейс, който беше спрял в забранената за паркиране зона. Той скочи от колата и мина да ми отвори. Къдриците му се подаваха изпод сивата плетена шапка. Реших, че много му отива.

Джейс отвори вратата, пое патериците, сложи ги на задната седалка, наведе глава да ме целуне, но после се спря, въздъхна и ме подхвана за лакътя.

— Хайде скачай — каза. Плътният му дълбок глас бе напълно достатъчен да започна да треперя.

— Свърши ли си работата тази сутрин? — попитах, след като се настани на седалката си.

— Да — каза и погледна в огледалото за обратно виждане. Една полицейска кола точно завиваше към нас. Той се усмихна доволно и тръгна, преди да са видели, че е паркирал в забранената зона. — Мама ми се обади тази сутрин. Джак повръщал цяла нощ.

— О, ужас! Добре ли е сега?

— Явно има вирус. Лекарят каза, че трябва да пие много течности и да си почива. Няма да ходи на училище до края на седмицата, което никак не му хареса.

— Наистина ли?

— Да. Обича учителката си. Обича да ходи на училище. — Млъкна и потърка брадичката си. — Дано и за в бъдеще си остане така.

Наведох се към него.

— Ти обичаше ли да ходиш на училище като малък?

— Да.

— И така ли си остана след време?

— Ха! Не — засмя се той. — Бягах от повечето часове. Но Джак е различен. Ще бъде различен.

Усмихнах се на оптимизма му и тайничко му пожелах късмет.

— Ако е по-добре този уикенд, си мислех, че… не знам… че можем да го изведем на обяд или нещо такова?

Това вече беше нещо сериозно. Веднага се съгласих и наистина нямах търпение, но секунди след това стомахът ме сви от притеснение. Ами ако някой ден Джак се събуди и изведнъж му хрумне, че не ме харесва? Че ме мрази? Децата са така. Бързо променят мнението си за хората.

— Супер — каза с облекчение Джейс.

Повечето студенти бяха изчезнали за почивните дни и пред Бърлогата имаше много места за паркиране. Вътре беше почти празно. Джейс носеше чантата ми и вървеше бавно, за да не се притеснявам да бързам с патериците.

Кам и Ейвъри бяха сами на масата. Бяха си взели едно парче пица за двамата. Аз си взех хотдог и пържени картофки. Беше започнало да ми писва от мазните хамбургери. Мисля, че Джейс си взе цяла пица, съдейки по броя на натрупаните в чинията му парчета. Седнах срещу влюбените гълъби и изпънах крака си.

— Изненадвам се, че все още сте тук. Мислех, че заминавате за Пенсилвания.

— Заминаваме — каза Кам и напълни устата си с картофки. От моята чиния! И дори не си направи труда да ме погледне виновно. — Тази вечер.

— Вълнуваш ли се? — обърнах се към Ейвъри.

Тя закима ентусиазирано. Опашката й заподскача.

— Никога не съм ходила там, нямам търпение.

— И какво ще правите? — попита Джейс, опря лакът на масата, хвана второто парче пица и пусна другата си ръка под масата. — В смисъл какво се прави на такива места? Ще гледате дърветата?

— Не — изсмя се Кам пренебрежително. — Можеш да ходиш из планината. Има сауни, вино, риболов. Ще я вода за риба. Никога не е ходила на…

И докато брат ми неспирно обясняваше какво ще правят, Джейс се размърда на мястото си и доближи десния си крак до моя. След секунда ръката му беше вече върху бедрото ми. Очите ми щяха да изскочат, хотдогът застина пред широко отворената ми уста.

— И в събота ще наемем яхта — продължи Кам и метна многозначителен поглед към Джейс. Изпуснах хотдога. О, Боже! Дали е видял? Но Кам ме погледна и вяло попита.

— Добре ли си?

— Да — почти изквичах, хванах хотдога, а ръката на Джейс спокойно се плъзгаше нагоре по крака ми. — Яхта значи?

Брат ми каза нещо, което разсмя Ейвъри, около очите й се появиха нежни весели бръчици, но така и не разбрах на какво се смееха, понеже бях прекалено концентрирана върху ръката на Джейс. Той се наведе да заграби няколко картофа от чинията ми и плъзна ръка между бедрата ми. Поех дълбоко въздух.

Мили боже…

Лицето ми пламна, изведнъж ми стана горещо, в заведението не се дишаше и най-лошото от всичко — топлината пропълзяваше надолу, към онази точка, към която пътуваше ръката му. Не, няма да има дързостта да го направи!

— Каква е яхтата? — попита Джейс и… майко мила! Звучеше съвсем спокоен. Каквато и яхта да бе решил да наема брат ми, това изобщо не влизаше в радара ми, защото ръката на Джейс се приближаваше бавно, но сигурно към ципа ми. Пръстите ми стиснаха хотдога, сякаш можех да се задържа за него преди да се разпадна. Няколко парченца хляб се отрониха в чинията. Не, нямаше да стигне по-далеч, нямаше начин! Изключено.

— А вие какво ще правите — попита Ейвъри и подпря брадичка върху дланта си.

— Нищо особено. Аз ще…

И до тук бях. Пръстите му подминаха ципа, настаниха се между краката ми и се притиснаха леко навътре. Пламнах. Втечнявах се. Не знам как не подскочих. Кам наклони глава настрани:

— Да? Ще какво?

— Ще… — Оставих хотдога в чинията, докато пръстът му се движеше нагоре-надолу и притискаше джинсите ми. Движенията му ставаха все по-интензивни, болката в слабините ми — по-силна.

— Да? Ще…? — попита невинно Джейс. Копеле!

— Ще си остана тук — завърших най-сетне изречението си.

— Трябва да си вземеш кола — каза Кам. — Така ще можеш поне да си ходиш при мама и татко.

Ръката на Джейс се върна върху бедрото ми. Не бях сигурна дали бях разочарована, или облекчена. Тялото ми пулсираше, но поне мислите ми се поизбистриха.

— Е, ще си купя кола с въображаемите пари, които печеля от въображаемата си работа.

Той се намръщи.

— Много добре знам, че нашите ти пращат пари.

— Да, за храна, не за кола — отвърнах.

— Нали камионът ти остава тук? — попита Ейвъри и отпи от водата си. — Може би…

— О, не, да ги нямаме такива! — Кам я погледна сякаш бе изумяла. — Няма да кара камиона ми.

Ръката на Джейс остана върху бедрото ми и към края на обеда се чудех дали да го ударя, или да му разкъсам джинсите и да се покатеря върху него и…

— Хей — извика Кам и прекъсна мръсните ми видения. — Трябва да поговорим за секунда, ако си свършила с обяда.

— Разбира се — казах и погледнах скришом към Джейс. Не изглеждаше разтревожен. Не че имаше за какво да се притеснява! Кам нямаше да го бие много, особено след като разбере, че ми е споделил тайната си.

Казах довиждане на Ейвъри и тръгнах с патериците след Кам. Не вървяхме много. Спряхме под един голям клен, обагрен в зашеметяващи нюанси на златисто и червено. Кам обърна кепето си с козирката назад и се уви по-плътно в жилетката си. Не беше кой знае колко студено, но вятърът определено бе започнал да пощипва.

— Какво има? — попитах. Имах чувството, че всеки миг ще повърна всичко, което бях изяла. Кам се усмихна, но лицето му изведнъж стана много сериозно, пое дълбоко въздух и когато ме изгледа изпитателно, стомахът ми отново се сгърчи.

Боже, разбрал е за мен и Джейс. Знае. Знае всичко! Трябваше да му кажем! Нищо че се случи едва вчера. Трябваше да му кажем.

— Ще предложа брак на Ейвъри този уикенд — каза някак смутено.

— Чакай! — Едва не си изтървах патериците. — Какво?

— Ще й предложа този уикенд. На яхтата. Ще бъдем само ние двамата. Ще има цветя и шоколад и всичко. Пръстенът не е много голям. Само два карата.

— Само два карата?

— Да. И ще го сложа в една от розите. — Бузите му порозовяха. — Както и да е, просто исках да ти кажа…

Щастие забълбука в кръвта ми като мехурчета в шампанско. Едва не се пребих с патериците в бързината да го прегърна.

— Боже мой! — изпищях. — Ще се жениш!

— Да се надяваме — прегърна ме и после леко се отдръпна. Усмивката не слизаше от лицето му. — Ако се съгласи.

— Разбира се, че ще се съгласи! — Усмихвах се толкова силно, че лицето ме заболя. — О, толкова се радвам за вас! Тя е толкова сладко момиче. И я обичам. И теб обичам. Обичам ви и двамата!

Кам се засмя и пак ме прегърна.

— Тя е… тя е съвършена.

— Кога ще й предложиш? В събота ли?

Той кимна, а аз бях безкрайно благодарна, че не бях избързала да отварям темата за Джейс. Не и сега, не и когато се канеше да й предлага брак. Трябваше да е изцяло концентриран върху нея и плановете им.

— Обади ми се или ми пусни съобщение, когато каже „да“. Обещай ми.

— Обещавам.

Изпищях за кой ли път. Преминаващите край нас хора ме гледаха изумени. Прегърнах го опряна криво на патериците и в този миг видях Джейс да излиза от Бърлогата, понесъл чантата ми.

— Ето го и твоя малък помощник — изкиска се Кам и ме целуна по бузата. — Връщам се при Ейвъри.

— Късмет! Но не ти е нужен.

Когато се обърна и ме погледна, нямаше и следа от обичайната му увереност и самочувствие.

— Наистина ли мислиш така?

— Да, наистина — замигах бързо и се опитах да преглътна щастливите сълзите.

— Благодаря — каза. — Обичам те, сестричке.

— Обичам те.

Гледах как Кам се приближи до Джейс, чукна го леко с юмрук в рамото и се разделиха. Поех дълбоко въздух. Сълзите тежаха в очите ми и имаше много голяма вероятност да започна да прегръщам случайни минувачи.

— По тая огромна усмивка мога да направя заключение, че Кам не е питал за нас — каза Джейс и преметна ярко розовата ми чанта през рамото си. — Казвал ли съм ти колко обичам усмивките ти.

Да, мисля, че сега идиотската ми усмивка достигна епични размери.

— Кам ще предлага брак на Ейвъри!

— Тоя напълно си е изгубил ума.

— Моля! — Стиснах патериците и го ударих в гърдите. — Не си го е загубил, а едва сега си го е намерил!

Джейс избухна в смях.

— Шегувам се. Знам отдавна.

— Моля? — изпищях отново и пак го ударих в гърдите. — Как така си знаел?

— Ох! — потърка мястото, където го бях ударила. — Нали не те притеснява фактът, че в момента се възбуждам?

Поклатих глава.

— Сериозно ли?

— Може би — каза под носа си, погледна надолу, къдриците, които се подаваха изпод шапката му, се залюляха. — В интерес на истината в момента съм с доста стабилна ерекция.

— Господи… — потърках длан по пламналото си лице. — Добре, да се върнем на темата. Кога ти каза?

— Преди около месец. Ако мислиш да ме удряш пак, опитай по задника ми. Подозирам, че ще ми хареса.

Гледах го и не вярвах. Той не спираше да се смее.

— Отидох с него да изберем пръстена. Почти съм сигурен, че бижутерът реши, че аз съм избраницата на брат ти.

— Можеше да ми кажеш! — избучах.

— Хей, той ме помоли да не казвам на никого. Не искаше Ейвъри да заподозре.

Отворих уста да споря и да викам, но той скръсти ръце и ме прекъсна:

— Когато те заведох на лекар, ти ме помоли да не му казвам.

— Тук вече ме хвана натясно.

— Знам.

Бях толкова щастлива след последните събития, че не можех и не исках да си позволя да се дразня от глупости. Усмихнах се сърдечно:

— Толкова се радвам за тях. Те са един за друг. Знаеш… нещо като… един път в живота. Знам, ще кажеш, че е глупаво, но аз вярвам в тези неща.

— Изобщо не мисля, че е глупаво. Знам… много добре знам какво искаш да кажеш.

Той отпусна ръцете си и усещах, че в думите му има нещо голямо и сериозно, но вниманието ми бе отвлечено от раните по кокалчетата му. Не бях забелязала по време на обяда, защото ръцете му бяха заети през цялото време и така и не видях подутата и охлузена почти до кръв кожа. Взех ръката му в моята и внимателно я огледах.

— Какво се е случило с ръката ти?

Той я издърпа и я заоглежда.

— Не знам, вероятно съм я одрал на нещо във фермата.

— Не знаеш?

Той поклати недоумяващо глава.

— Хайде да ти закараме красивото дупе на лекции. Скачай. Хоп-хоп!

Усмихваше се закачливо, но през очите му мина мрачен облак. Погледнах пак охлузените му кокалчета и не знам защо се сетих за ръцете на Кам след като преби Джеръми. Веднага отблъснах тази мисъл… защото беше много странно. Джейс каза, че ги е одрал във фермата и сигурно точно това се бе случило. Нямаше абсолютно никаква друга причина да се случи нещо като това, което се случи с Кам.