Джей Лин
Бъди с мен (3)

Трета глава

Вероятно сънувах. Не, убедена бях, че сънувам дори когато вече нахлузвах джапанките си. Взех картата за входната врата. За секунда ми мина през ума да пренебрегна съобщението му, но тялото ми си имаше собствено мнение по въпроса. Със сигурност на сутринта щях да искам да си направя сепуко заради тази неразумна постъпка.

На излизане от апартамента започнах да се чудя дали не е някаква лоша шега, защото как, по дяволите, бе разбрал къде ми е апартаментът? Дори и да е научил, че е в Уест Ууд, имаше още шест жилищни сгради. Как е разбрал в коя от тях съм аз? Едва ли бе питал Кам. Докато слизах по стълбите, опирайки се на перилото, стомахът ми се свиваше и усукваше в някакви суперсложни навързани и заплетени конфигурации. Мракът на нощта се изсипваше през прозорците между етажите. Може би наистина сънувах и това беше някакъв кошмар? Може би перилата на стълбите щяха да се превърнат в змии. Господи, как мразя змии!

Пуснах металното перило на стълбището и закуцуках без опора към входа. Лобито беше празно, съвсем тихо. Чуваше се само слабото жужене на сушилнята в помещението за пране.

Направих крачка и стъпих в непрогледната нощ. Настръхнах. Защо не се сетих да си взема жилетка? Беше изненадващо хладно. Дори студено.

Застанах на верандата, силно стисках картата и тя остави дълбоки резки върху дланта ми. Огледах пътеката, дърветата около сградата. На пейките нямаше никой. Не, тук със сигурност нямаше никой. Като се изключи песента на щурчетата и далечния женски смях и още по-далечната музика, навън бе мъртво.

Сърцето ми натежа. Слязох от верандата, прибрах косата от лицето си и въздъхнах. Било е шега. Или може би е искал да пусне съобщението на някоя друга и сега чакаше пред нечий друг апартамент без да знае, че е направил грешка?

Обхвана ме гняв при мисълта, че е пускал съобщения на друга. Крайно глупава реакция от моя страна, нали? Направих няколко крачки по алеята и се вгледах между дърветата и високите храсти. Бузите ми пламнаха от притеснение. Застанах на средата на алеята и преместих тежестта на тялото си върху здравия крак. Какво правех тук? Дори не си бях взела телефона с мен. Това беше или грешка, или…

Една голяма сянка се появи между дърветата и се плъзна през храстите. Сянка на мъж, висок човек. И когато се приближи до уличната лампа… да, това беше Джейс. Но какво правеше в храстите?

Когато се обърна към мен, видях, че точно закопчава ципа на джинсите си. Господи!

— Джейс! — изсъсках аз и се затърчах към него. Видях как брадичката му се вдигна веднага щом чу гласа ми.

— Ето те — каза сякаш ме бе чакал от една вечност. Усмихна се леко. — Тук си.

Онова птиче в гърдите ми отново запърха при вида на тази полуусмивка. Но веднага си спомних какво ми каза преди броени часове и на секундата затапих човката на птичето.

— Пикаеше ли в храстите?

Полуусмивката стана още по-широка и беше все по-трудно да не я забелязвам.

— Наложи се.

— В храстите?

— Все някой трябва да ги полива.

Устните ми неволно потрепериха. Рошавият перчем коса на челото му падаше покрай очите. Тениската му във винтидж стил^[1] бе обтегната върху едрия му гръден кош, раменете му едва се побираха. Когато вдигна ръка да прибере косата си назад, тениската се вдигна нагоре и видях голата му плът над ниската талия на джинсите. Мускулите на корема му се открояваха дори през тениската. Извърнах поглед. Не трябваше да го гледам така. Само това ми трябваше сега!

— Пиян си.

— Ааа… Не бих казал точно пиян — и залитна наляво сякаш изведнъж около него се бе появила някаква различна от моята гравитация. — Може би съм леко подпийнал.

Погледнах го с недоверие, защото вече се олюляваше надясно. И едва сега видях малката розова кутийка на пейката.

— Това твое ли е?

Той проследи погледа ми и се усмихна сърдечно.

— Мамка му, как можах да забравя! Донесох ти подарък!

Наведе се да вземе кутийката, но политна и едва не падна по лице. В последната секунда успя да се хване за пейката и триумфално вдигна подаръка ми.

— Какво е това?

Подаде ми го и каза:

— Нещо вкусно. Почти колкото мен.

Засмях се и погледнах към кутията. През прозрачното капаче се виждаше къпкейк с внушителни размери. Погледнах го. Той сви рамене и каза:

— Къпкейкът е хубаво нещо. И искам да бъда добър и да си го поделя с теб.

— Благодаря.

Отворих леко капака и надникнах. Потопих пръст в розовата сметана и го мушнах в устата си. Едва не простенах от блаженство. Сладко, вкусно, богато на аромат. Джейс преглътна тежко и отвърна очи от мен.

— Мисля, че трябва да седна. И ти трябва да седнеш… заради крака си.

Странно, как бях забравила за крака си. Джейс ме наблюдаваше докато бавно сядах на пейката. Усещах коляното си доста по-сковано от обикновено.

— Боли ли те?

Отворих уста да отговоря, но той не ми даде възможност.

— Дори не помислих за това. Вероятно не биваше да ходиш толкова много. И…

— Няма проблем, добре съм. — Отхапах от кейка. Сладък оргазъм в устата ми! — Искаш ли?

— И още как?

Разчупих го на две и му подадох неговата половинка. След пет секунди я бе погълнал. Доядох моето парче, хвърлих кутията в кошчето за боклук и поех дълбоко въздух.

— Не си дошъл само за да ми дадеш парче кейк, нали?

— А, не, не само.

— Какво… какво правиш тук, Джейс?

Той не ми отговори веднага, но когато сивите му очи се заковаха в моите, погледът му беше необичайно суров.

— Искам да говоря с теб.

— Това го разбрах, но мисля че не съвсем отдавна ми каза кажи-речи всичко, което имаше да ми казваш. И да се появиш тук… след всичко това… е последното нещо, което съм очаквала от теб.

Почувствах се като зла кучка, след като му метнах думите в лицето, но това си беше истината. И той си го заслужаваше. Не можех да си позволя да бъда нечия изтривалка за крака.

Джейс отвърна поглед от мен и раменете му се сковаха от напрежение. После направи крачка напред и седна до мен. Усетих слаба миризма на алкохол. Без да каже и дума, той се пресегна и взе ръката ми в своята. После я вдигна, опря я до устните си и целуна дланта ми. Очите ми трябва да са били като яйца на очи.

Да, определено беше пиян.

А дланта ми, там където бе опрял устните си, гореше сякаш някой бе пуснал ток. Загубила способността си да говоря, можех само да седя и да гледам как внимателно слага ръката ми в обратно в скута.

— Аз съм магаре. Идиот! — каза.

Примигнах бавно. Мълчах.

— Не трябваше да ти казвам всички онези глупости днес. Не беше честно, не беше правилно, и беше лъжа. — Въздъхна и погледна празната пейка до нас. — Не бях пиян онази вечер. Бях напълно трезвен.

Сърцето ми блъскаше в гърдите, не спираше да блъска от мига, в който целуна дланта ми. И сега докато говореше, блъскането бе излязло от контрол. Едва успях да прошепна:

— Знам.

— И не беше вярно това, което казах… там… знаех… че вероятно си предположила, че това означава нещо повече от целувка… или не знам как го казах… — Устните му пак се извиха в полуусмивка, но в случая беше прав. Тази целувка беше променила целия ми живот. Тя означаваше всичко за мен. — Просто не трябваше да те целувам онази нощ… да те докосвам. Не защото е било неприятно, не. Това са глупости. А защото си сестрата на Кам. И си недосегаема.

Докато го гледах как говори и се опитвах да разбера какво ми казва, птичето се премести от гърдите в стомаха ми. Това ли му беше проблемът? Чувствал се е кофти, защото Кам му е приятел? Сериозно ли? Исках да го изпраскам с нещо по главата и в същото време исках да пролазя в скута му и да се свия на топка. Защото така ми подаваше ръка и щяхме да се справим. А можехме ли всъщност? И… имаше ли изобщо някакво значение?

Но не го ударих и не се и свих на топка в него. Просто седях и го гледах както го гледах всеки път, когато идваше да види Кам. Напуши ме смях. Ако сега започнех да се смея, после щеше да се наложи собственоръчно да си избия зъбите.

— Моментът… след онази нощ, моментът мина, Тес. Ти си красиво момиче. Винаги си била красива… по дяволите… винаги. И не си се променила.

Той си мислел, че съм красива? Чакай малко! И моментът минал? Разкъсана между обидата и признанието му, че съм красива, успях само да поклатя глава.

— Както и да е. Просто исках да ти кажа, че съжалявам. И ако си мислиш, че съм най-големия идиот, че съм кръгъл задник, бих те разбрал.

Това, което каза по-рано във фермата все още болеше като ужилено. Сякаш бе ритнал кошера на пчелите и всички се бяха забили в тялото ми. Но това, което казваше сега правеше болката почти поносима.

— Не, не мисля така. И няма да кажа такова нещо.

Той застина за секунда и после рязко се обърна към мен. Гледаше ме с килната настрани глава. Гледаше ме настойчиво. И тогава разбрах, че не мога и не искам да гледам никъде другаде освен в неговите очи.

— Ти си все така… сладка.

Сладка? Едва се удържах да не се изплюя на земята. Разбира се ме мислеше за сладко, мило, невинно мече играчка, нещо, което хората подхвърлят из къщите си и от време на време гушкат. Това не беше начинът, по който исках да гледа на мен. Той откъсна очи от мен и отново усетих затруднения с дишането. Навлажних устни и прокарах ръба на картата по долнището на пижамата си.

— И реши да дойдеш посред нощ, за да ми кажеш това?

— Не е точно средата на нощта — възрази с усмивка. — По-скоро е нещо като ранна късна нощ.

— Това не го разбирам.

— Ако изпиеш половината от стек с осемнайсет кутии бира, може и да разбереш.

Сега си спомних, че е малко повече от подпийнал и свих устни:

— Защо не почака до… докато изтрезнееш… не знам… докато слънцето се покаже, а трябва да водим този разговор точно сега?

— Не можех да чакам — каза без колебание. Толкова бързо отговори, че нямаше никакво съмнение колко важно е било за него да ми каже тези неща. — И партито беше кофти.

— Сериозно ли? — не знам защо не можех да повярвам, че хавайско парти може да е гадно. Той кимна и смръщи вежди.

— Това… това се блъска из главата ми, бучи… Опитах да удавя блъскането с пиене, но не се получи, не действа. Затова реших да ти кажа преди да получа алкохолно натравяне.

Значи партито не е било чак толкова лошо. Просто съвестта му не му е позволила да му се наслади и го е накарала да ме изнамери по нощите. Не знаех какво да мисля за това, не знаех какво да мисля изобщо. Бях тотално обсебена от този човек, дори имаше време, когато твърдо вярвах, че съм безумно влюбена в него.

И онази нощ, когато ме целуна, си помислих… е, помислих си много глупости. Примерно как ще се събудим на другата сутрин и той ще ми каже пред цялото ми семейство, че е влюбен в мен, че ще ми бъде верен и предан. И как всички ще се вълнуват и радват. Дори Кам. Че една връзка между почти завършващ студент и момиче, което завършва гимназия може да съществува. Че Джейс ще идва да вижда мен, а не само брат ми. Всяка седмица. Че ще идва на представленията ми в Ню Йорк, когато отида да уча там и…

И нищо такова не стана. На другата сутрин Джейс и Кам си тръгнаха преди да се събудя и не го видях повече до момента, в който постъпих да уча тук. По някое време през тази изминала година си помислих, че съм се примирила, че това са само мои глупави фантазии, наивни и безплодни. Дори два пъти излизах на срещи с други момчета. Но всъщност не се бях примирила с нищо, нищо не беше преминало.

И сега, докато го слушах, докато го гледах, си спомних всичко, което ме бе привлякло към него: неговата доброта, чувството му за хумор, интелигентността му. И макар че някои от тези качества не биеха много на очи през последните няколко часа, бях напълно сигурна, че той ги притежава. Самият факт, че в един часа през нощта ме бе намерил единствено и само да се извини, беше достатъчно показателен.

Той се облегна и изпъна дългите си крака.

— Тес… Тес… Тес…

— Какво? — попитах, след като дълго гледах в някаква празна точка над храстите.

Джейс ме наблюдаваше, но не можех да разчета изражението му. Очите му бяха толкова ярки, светеха като полирано сребро. Можех да се удавя в погледа му. После издаде дълбок гърлен звук, нещо средно между псувня и ръмжене. Не разбирах. Погледът ми проследи неговия и едва поех дъх от изненада: в бързината не си бях сложила сутиен и хладният въздух и тънкият ми потник не прикриваха успешно гърдите ми.

Зърната ми бяха твърди и изпъкваха на памучната материя. Топлина обля бузите ми и се канех да скръстя ръце, но тогава разбрах… той ме гледаше… наистина ме гледаше… а за човек, който твърди, че моментът за него е минал… гледаше с прекалено голямо внимание. Но не, чакай, той е пиян, нали? Скръстих бързо ръце.

— Какво? — попитах пак.

Той бавно вдигна поглед към лицето ми. Мога да се закълна, че очите му се задържаха доста дълго върху устните ми.

— Защо дойде тук? В този град? — попита.

Въпросът ме изненада. Изненада ме и начинът, по който го зададе. Сякаш никога, абсолютно никога не бе очаквал да ме види тук, в колежа, в който учи той.

— Аз… кракът ми… — Сега какво? Не мога да правя цели изречения ли? Отнякъде се появи лек бриз и засука косата ми около лицето. — Не знаех какво да правя. Това е.

— Никога не си искала да ходиш в колеж, нали?

— Не, не в такъв колеж.

— И тогава какво… — Тук се спря и хвана кичура ми. После леко го постави зад ухото ми и пръстите му погалиха бузата ми. Гръбнакът ми изтръпна. Ръката му остана там още секунда-две и после бавно я премести между нас. Изведнъж пейката стана прекалено тясна. — Какво учиш?

Отне ми време да осъзная въпроса.

— Начална педагогика.

Крайчето на устната му пак се изви нагоре, сложи ръка на пейката зад гърба ми и се обърна цялото си тяло към мен.

— Не всеки може да стане добър детски учител.

— Защо мислиш така? — попитах, но истината е, че взех решението в последния момент.

Никога не бях планирала да имам нормална кариера. Просто отворих списъка със специалностите и избрах една. Първата. А начална педагогика ми се стори нещо стабилно и хубаво. Беше моят План Б, до който нямах никакво намерение да прибягвам.

— Децата са с трудни характери, Тес, особена на тази възраст.

— Ти знаеш най-добре — усмихнах се, защото си спомних за брат му. — Но аз обичам деца.

Изведнъж по лицето му мина тъмна сянка.

— Да. Май трябва да тръгвам. Късно е и сигурно искаш да си лягаш. — Наведе се напред и точно се канеше да стане, когато попита: — Нали сме приятели? Като… като… преди…?

Като преди да ме целуне? Застинах уплашена от това, което правеше сърцето ми. Това е. Това е всичко. Макар че ме намираше за красива, макар че му харесвах, той нямаше да направи нищо. Дали заради Кам, или заради нещо друго, каквото и да изпитваше към мен, щеше да остане загадка и той щеше да покаже само това, което считаше за достатъчно. И честно казано нямаше никакво значение. Можех да му бъда приятелка като преди. И без това не планирах да оставам дълго тук. Ако кракът ми се оправеше бързо, щях да изкарам семестъра и да се върна в студиото. И Джейс… Джейс щеше да се превърне в спомен… за втори път. Насилих се да се усмихна.

— Да, приятели сме.

— Добре. Перфектно.

Усмивката му грейна отново, голяма, широка, истинска. Усмивка, която можеше да свали гащите на половината женско население на континента. Изправи се и политна наляво. Ръцете му се изстреляха във въздуха да запази баланса си и да не падне.

— Опа!

Когато видях да вади от джоба ключовете за колата, скочих на крака. Коляното изведнъж ми мина.

— Няма да караш!

Той ме погледна и се засмя.

— Добре съм, нищо ми няма.

— Не си добре, не можеш да си стоиш на краката!

— Слава богу, че за каране на кола не е нужно да стоиш прав.

— Джейс! — Очите ми се разшириха от ужас.

Той направи още една крачка, олюля се, а аз се стрелнах да го хвана за ръката. Мускулът му беше толкова голям, не знам как си представях да го задържа за подмишниците. Допирът ми стресна и изненада и двама ни. Май повече самата мен. Опитах се да пренебрегна усещането от съприкосновението с кожата му и измъкнах ключовете от ръката му, пуснах го и направих крачка назад.

— Няма да караш.

Джейс обаче не се опита да се бори за ключовете.

— Какво са правя? Да спя на пейката ли?

Исках да му кажа да се обади на някой приятел, но всъщност прозвуча по малко по-различен начин:

— Можеш да останеш при мен.

Очите му бавно се разшириха и тогава издаде нещо средно между смях и лай.

— Да остана при теб?

— Какво му е смешното?

Той отвори уста да ми отговори, но после като че премисли. Няколко секунди тишина ми се сториха като цяла вечност мълчание.

— Кам ще ме убие.

— Кам ще убие мен, ако те оставя да караш в това състояние. Освен това има диван в хола, никой не казва, че трябва да спиш в леглото ми.

Очите му блестяха под светлината на уличната лампа. Погледът му стана неразгадаем, и накара ушите ми да пламнат.

— С диван или без диван, пак ще ме убие.

Имаше известна вероятност да го претрепе, ако разбере, но ако дочуеше, че съм го оставила да кара пиян, със сигурност щеше да се ядоса повече. Освен това, нито аз, нито Джейс можехме да му се обадим да го накараме да дойде и да закара пияния му задник в тях. Какво щяхме да му кажем? Че е наминал да се изпикае в храста?

— Не е нужно да знае — казах.

Джейс не беше съвсем убеден, че това е правилното решение, но когато тръгнах към стълбите, той се запрепъва зад мен. Не каза нищо, докато се качвахме до апартамента, не каза нищо и когато отворих вратата и включих осветлението в малкия хол.

— Деби не се е прибрала още. Може да остане да спи при…

— Ерик — прекъсна ме той и се огледа. Останах с впечатлението, че едва ли влизаше в тези апартаменти за първи път. — Те са на партито. Кой е в другата стая?

— Не знам. — Вдигнах възглавницата от пода и я сложих на дивана. — Никога не съм ги виждала. Мисля, че са вампири или нещо такова. Той се засмя и мина покрай мен и се стовари на дивана. След секунда вече лежеше по гръб със затворени очи. Гърдите му се повдигаха бавно и ритмично. Сигурно е страхотно да изгубиш съзнание толкова бързо.

Въздъхнах и тръгнах към спалнята да взема одеялото, което мама ми уши. Когато се върнах, той не бе помръднал. Застанах между масичката и дългите му крака и тогава забелязах, че сивите му очи бяха съвсем леко отворени.

— Приятели? — промърмори.

Острата болка от разочарование стисна сърцето ми, но когато ми се усмихна с тази сърдечна усмивка, някак ми олекна. Бях толкова глупава, до инфантилност. Завих го с одеялото и се обърнах да се прибирам към стаята си. И тогава той ме хвана за китката. Изненадах се как е възможно пиян човек да е способен на толкова бързи движения. Не ми позволи да тръгна, просто ме държеше много нежно.

— Тес? — каза с полузатворени очи. — Приятели ли сме?

Пръстът му правеше малки кръгообразни движения по палеца ми. Отново не можех да дишам. Едва ме докосваше, а аз вече не бях в състояние да мисля, мозъкът ми даваше на късо.

— Да, приятели сме.

— Добре. Перфектно — повтори същите думи, които каза, докато бяхме навън. Не ме пусна, напротив, придърпа ме към себе си и аз седнах до него. Бедрото ми опираше в неговото. Толкова много мисли се въртяха в главата ми, като в центрофуга, и може би заради това избрах най-неочаквания дори за мен въпрос.

— Как разбра къде живея?

— Имам си начини. — Дланта му се плъзна по ръката ми и спря точно на сгъвката на лакътя. Палецът му започна да прави малки кръгчета, а аз се питах какво, по дяволите, става. Приятелите не правят такива неща. Със сигурност не правеше така с приятелите си от женски пол. Със сигурност и аз не правех така с момчетата, които ми бяха само приятели, въпреки че май нямах много — един-двама от студиото. Когато с Джейс бяхме само приятели, той никога не ме докосваше така. Не ме докосна така дори секунди преди да се целунем. Тогава си говорехме нещо и се смеехме, и аз го прегърнах за лека нощ и когато се дръпнах назад да си лягам, той ме дръпна, задържа ме и… после моментът за него бил минал. И този ли момент щеше да мине така?

Той определено беше пиян. Най-вероятно съм знаела, че трябва да се дръпна, защото… защото имах хиляди причини. Но не го направих. И този път.

Което доказва, че съм глупаво момиче.

Той не ме пусна. Гладкото движение на палеца му по сгъвката на лакътя ми изпращаше леки електрошокови удари към всички точки на тялото ми. Гърдите ме боляха, устните ми се разтвориха, без да мога да ги контролирам. Бях преживявала и по… задълбочени физически контакти с мъже, наистина. Но никога не бях подозирала, че тялото ми може да реагира по този начин на едно-единствено докосване. Не бях предполагала, че мога да изпитвам такава сладка болка само от един палец върху лакътя ми.

— Приятели — промърмори пак и тогава рязко ме издърпа надолу. Никаква съпротива от моя страна, най-вече защото си мислех колко ли ми е пулсът в този момент и дали няма да умра от сърдечен удар. Дори не ми мина през ума да се дърпам, когато той вдигна глава и топлият му дъх затанцува по устните ми. И после по бузите. Гърдите му се повдигаха ритмично и докосваха моите, в които се надигаше паника.

Нямам представа как успях да се самоконтролирам. С големи усилия и воля, на каквито не вярвах, че съм способна, успях да се дръпна назад. Може би защото не исках да ставам пак изтривалка пред нечия входна врата и защото не исках да ходя с надпис „Добре дошли“, татуиран на челото ми. Джейс не ме пускаше, и когато се изправих, той се вдигна до седнало положение. Комбинацията от едно напълно объркано и изкарано от равновесие аз, от друга страна, един пиян мъж, който трудно пазеше равновесие дори седнал, и от трета страна одеялото, с което така грижовно го бях завила, доведе до катастрофални последици. Краката му се бяха оплели в одеялото, аз се препънах назад в масата за кафе, той се търкулна полуседнал към ръба на дивана, опитвайки се да ме задържи и… паднахме на пода.

Аз паднах по гръб, а Джейс се стовари с цялата си тежест върху мен. Този път не можех да дишам поради затисналата ме маса. Отворих очи. Бях залепена за пода като пласт боя, не можех да движа ръце и крака.

— Господи! — успях да изпищя. — Жив ли си?

Той се засмя с дълбокия си гърлен смях, сложи ръце от двете страни на моите и се оттласна от пода, опирайки се на длани. Дробовете ми засмукаха въздух.

— Не. Уау!.. Добре ли си?

— Да. Ти?

Гъстите му черни мигли се разтвориха като четка върху бузите му. Усмихна се и каза:

— Не знам. Мисля, че ти счупих нещо.

— Попитах те дали ти си добре. — Гласът ми звучеше странно. Тежестта на тялото му, близостта на тялото му караше кръвта ми да се движи с мълниеносна скорост по вените. — Дали си ми счупил нещо или не, не е отговор на въпроса, който ти зададох.

— Притеснявам се за теб, но ти омекоти падането ми. Колко мило, сладка Тес.

И се засмя и… мили боже! Знаех, че е пиян, че е като кораб без въжета и платна в бурно море, но защо трябваше да е толкова чаровен дори и в това окаяно състояние?

Опитах се да измъкна ръцете си изпод него, той се размърда и телата ни се оказаха залепени като в преса едно до друго, едно в друго. Суров гърлен възбуждащ звук се изтръгна от гърдите му. Застинах. Очите ми намериха неговите. Не помръдвахме. Не говорехме. Устните му се разтвориха, за да поеме въздух. Дишаше учестено. Гърдите ми се повдигнаха да поема въздух, треперейки, и опряха в неговите. После почувствах и друго през материята на долнището ми между разтворените ми крака. Нямаше никаква грешка. Твърд и голям. Дори и да искаше, нямаше как да го прикрие. Сладък, зашеметяващ опустошителен огън пролази в тялото ми, усещах болезнено пулсиране в няколко точки и пулсирането се учести, когато ме погледна. Като в транс гледах как сивото в очите му се топи. Тръпки лазеха по гърба ми, пулсирането стигна до пръстите на краката ми. Погледът му беше леко разфокусиран и се наложи да си напомня, че е пиян, но тази мисъл изобщо не помогна, изобщо не потуши възбудата ми от горещия пламък в очите му.

— Това е… неочаквано — каза с глас, който достигна и до последното ми нервно окончание. — Тес, аз… — Очите му се затвориха и въздъхна. — Толкова е хубаво да те усещам под мен. Прекалено хубаво.

Сърцето ми прескочи няколко пъти, после забърза пак. Думите му подпалваха страст, каквато дори не подозирах, че съществува, която не разбирах, с каквато нямах никакъв опит. Знаех само, че искам да го прегърна силно и никога да не го пусна.

— Хубаво не е подходящата дума. Перфектно? — Сякаш си говореше на себе си. — Мамка му — простена и тласна таза си напред, точно там където болката ми бе непоносима. Пръстите на краката ми се огънаха навътре, простенах. Цялото му тяло потрепери. Като вълна, която го заля от главата до петите.

— Вярваш ли в съдбата?

Въпросът ми дойде малко неочаквано, въпреки че едва успях да го разбера заради замъгленото си съзнание.

— Не знам — прошепнах. — Ти?

— Искам да кажа… вярваш ли, че някой неща се случват, просто защото трябва да се случат — попита тихо и отпусна глава. Устните му докоснаха врата ми и още един странен стон се изтръгна от мен. — Сякаш каквото и да правиш, каквото и да си казваш, колкото и да се убеждаваш, тези неща се случват напук на всичко. Просто не можеш да ги спреш.

Тялото ми вземаше връх над съзнанието, не разбирах какво се опитва да ми каже, а не бях сигурна, че той самият знае за какво говори. Дясната ми ръка беше свободна. Вдигнах я леко и сложих длан върху хладните му копринени къдрици. Устните му минаха като четка по шията ми и езикът му леко се стрелна по пулсиращата ми кожа. Не знам как трябва да съм реагирала при това усещане, но слабините ни се притиснаха по-силно и по-плътно. Той пак целуна същото местенце на шията ми, засмука кожата, но съвсем леко сякаш се страхуваше да не ме нарани. Но това, което се надигаше в мен не беше нито нежно, нито леко. Беше тотален хаос.

— Ти така и не разбра. — Остана облегнат на едната си длан, а другата внимателно сложи до бузата ми и изви главата ми надолу. Кръвта във вените ми закипя като лятна гръмотевична буря.

— Какво не съм разбрала?

Джейс поклати глава. Загрубялата кожа на палеца му притисна долната ми устна и я погали.

— Невинаги идвах да видя Кам. Той не беше единствената причина да идвам всеки уикенд. — Думите му буквално ме удариха като ток. Той затвори очи. — Идвах да видя теб. Вероятно съм пълнен негодник, пошло копеле. Защото… защото ти беше на колко? На шестнайсет? Какво съм си мислил, мамка му.

Тези думи, в комбинация с невероятното усещане да е толкова близо до мен, бяха като експлозия, но нямах време да ги обмислям, да разбера, да се хвана за тях. Нямах време дори да ги поставям под съмнение. Той отпусна главата си. Тялото ми се скова. Щеше да ме целуне и аз нямаше да го отблъсна. Не сега. Не и след това, което призна. Не и след като гърдите му се надигаха развълнувано. Това беше напълно достатъчно да изтрие ужасното болезнено чувство от следобеда.

Устните му се впиха лекичко в носа ми, после се притиснаха в челото ми. След това се претърколи настрани. Ръката, която досега бе обвивала бузата ми като в мека черупка се спусна надолу между гърдите ми, спря до пъпа. Тази сладка целувка по носа и челото бе успяла да парализира междуребрените ми мускули, но въпреки това чаках устните му да се придвижат малко по-надолу. И…

И това не се случи.

Обърнах глава, отворих очи.

Легнал на пода до мен, Джейс бе изгубил съзнание.