Джей Лин
Бъди с мен (18)

Осемнайсета глава

Сутринта през първия почивен ден стоях пред Светкавица и стисках патериците толкова силно, че кокалчетата ме боляха.

— Не.

— Ти обеща — каза тихо Джейс. Сякаш говореше на Джак.

— Не ми пука.

— Не се прави така. Не е хубаво да не спазваш обещанията си.

Погледнах го ядно, а той се засмя.

— Не мога да се кача там с това коляно!

— Бъди сигурна, че ще се качиш съвсем лесно.

Долната ми устна затрепери. Мисля, че ако Джак бе видял това, щеше да се почувства много горд от уменията, които той владееше, а аз не. Когато Джейс му каза, че не може да излиза и трябва да остане в леглото, Джак плака и се тръшка, но господи… какъв рев и писъци! Когато се появихме, майката на Джейс беше в банята, а баща му някъде из фермата. Не бях сигурна дали днес Джейс щеше да изпълни обещанието си да ме представи като своя приятелка, но бях ужасно притеснена. Може би, защото това беше огромна стъпка.

Чувствах се зле заради мъничкия.

— Може ли да видим Джак, преди да тръгнем? — попитах. Той премигна веднъж и после още веднъж.

— Да.

— Чувствам се виновна и ми е кофти заради него — обясних и прехвърлих тежестта на тялото си върху патериците. — Толкова му се излизаше.

Лицето му омекна. Някаква топлинка се разля и изглади чертите му.

— Със сигурност ще го видим, преди да тръгнем. Ще му стане хубаво — каза и потърка нос в моя. — И на мен ще ми е много хубаво.

Усмихнах се.

— Но няма нужда да сменяш темата, защото няма да забравя защо сме дошли. Ще се качиш на този кон и точка.

— Не се опитвах да сменям темата на разговор.

Глупости! Дори аз самата усетих хленча в гласа си. Конят ме подуши и обърна глава в другата посока — очевидно бе приключил с мен.

— Стой мирно! — каза Джейс, издърпа внимателно патериците изпод мишниците ми и ги облегна на оградата. После потупа кончето по носа, пое юздите и мина от другата страна. Под ярката слънчева светлина в косата му блещукаха златисти и червеникави нюанси. Той се метна на коня с такава грация, сякаш от раждането си бе правил единствено и само това. И сега, седнал настрани върху тоя звяр, ми се стори по-голям от… самия живот. И много секси.

— Вдигни си ръцете — каза.

Ето, от това се страхувах. Знаех си! Но събрах смелост и вдигнах ръце. Наблюдавах как мускулите на бедрата му се стегнаха, когато се наведе надолу и сложи ръце под мишниците ми. Погледите ни се срещнаха, той ми смигна и след секунда вече бях във въздуха. Нямах време да изпадна в паника, защото след още една секунда вече седях настрани върху коня.

— Сложи си левия крак тук — каза и ме хвана здраво за ханша. — Няма да позволя да паднеш.

Стиснах ръцете му и без да мърдам болния си крак, преметнах другия през гърба на коня. Кончето мръдна леко встрани, захапах устни от ужас, но Джейс ме държеше здраво, нямаше начин да падна. Наместих се на седлото между краката на Джейс.

— Добро момиче. — Почувствах топлия му дъх във врата си и потръпнах. — Видя ли? Не беше чак толкова зле, нали?

— Май не. — Устата ми беше пресъхнала.

Дълбокият му смях разтърси тялото ми. После сложи здраво ръка около кръста ми, а с другата хвана юздите.

— Готова ли си?

Поклатих глава и добавих, в случай че не ме е разбрал:

— Не!

Той пак се засмя.

— Ще ти хареса, обещавам ти.

После наведе глава и притисна устни към врата ми. Гръбнакът ми изтръпна. — Няма да позволя да ти се случи нищо лошо.

Светкавица тръгна бавно по отъпканата трева около оградата. Отне ми време да свикна с подскачането на гърба на коня. Джейс ме притискаше здраво до себе си и ми разказваше за първия път, когато яздил. Бил само на шест и паднал от коня. Счупил ръката.

— После веднага ли се качи — попитах, докато правехме второ кръгче. — Или те беше страх?

— Страхувах се. — Палецът му правеше малки кръгчета около пъпа ми. — Но татко казваше, че трябва да опитам пак. И опитах. И не паднах.

Представих си Джейс като малко момче. Бях сигурна, че е бил същият като Джак. Същото мило, прелестно, очарователно дете. Минаха повече от двайсет минути преди да се отпусна и най-вече да отпусна смъртоносната си хватка около ръката на Джейс. Ноктите ми се бяха впивали в кожата му и бяха оставили ужасни следи.

— Извинявай — казах и погледнах към дърветата.

— Няма проблем. Това е само кожа.

После леко целуна врата ми и устните му се преместиха напред под ухото ми. Сетих се за разговора ни от предишната вечер. В гърлото ми заседна бучка. Думите му все още ме давеха. Искаше да направи всичко бавно, искаше да бъда различна от другите му момичета (списъкът им очевидно беше кошмарно дълъг), но сега не исках да мисля за тях. Той искаше нашата връзка да бъде не само сексуална, искаше да я започне по друг начин.

И точно тогава захапа леко ухото ми. Удоволствие се изля във вените ми. Пулсиращата болка в слабините ми не забрави да ми напомни, че това ще се случва винаги, когато е край мен. Мускулите на гърба ми се изопнаха и после се отпуснаха. И тогава го усетих, притиснат към дупето ми. Усмихнах се доволна да разбера, че близостта ми му действаше по същия начин, по който той действаше на мен. Облегнах глава на гърдите му, затворих очи и се усмихнах. Вятърът галеше лицето ми. Мощните мускули на Светкавица се изопнаха и кончето увеличи скоростта. Страхът само ме погъделичка, защото нямах време дори да се уплаша. Нова силна емоция се надигна в гърдите ми и прогони паниката. Цялото ми тяло се скова и напрегна. Но не от страх, а от очакване за нещо хубаво. Като онези скъпоценни мигове в спомените ми за първите секунди на сцената преди музиката да започне.

— Усещам го — прошепнах. И най-удивителното беше, че можех да изпитам същото чувство, да го изживея отново. Наболата му брада опари бузата ми, ръката му ме притисна по-здраво.

— Не искам да звуча просташки, но… Нали ти казах?

Отворих очи и се засмях. Изправих се на седлото, все по-сигурна, че няма да падна и да си счупя врата, погледнах през рамо и усмивката ми срещна неговата. Унищожителното разочарование, че никога няма да мога да танцувам, започна да избледнява.

— Може ли малко по-бързо?

И полетяхме.

Когато слязох на земята и се подпрях на патериците, признах, че ездата е нещо много, много хубаво. Изобщо не се виждах качена сама на кон в обозримо бъдеще, но Джейс беше прав. В известен смисъл ездата беше като танцуването. Не мислех, че ще замени напълно сцената, но поне беше начало на нещо ново.

И това не беше всичко. Имах толкова много неща. Имах Джейс.

Усмихнах му се, когато мина покрай мен да заведе Светкавица в конюшнята. Сърцето ми направи онзи голям и сложен подскок, който аз никога повече нямаше да мога да направя. Но в сърцето си все още го можех. Можех го.

Когато Джейс се появи, беше с баща си. Беше странно да ги видя двамата. Същият ръст, същата тъмна коса, същите дълги крака, дори походката им беше еднаква.

Господин Уинстед каза с усмивка:

— Никога не съм виждал по-красиво момиче на патерици.

Бузите ми пламнаха.

— Благодаря.

— Радвам се да те видя, но не и с тези патерици — каза и извади от джоба си червен парцал да си избърше ръцете. — Нали не е нещо сериозно?

Поклатих глава. Нямаше смисъл да се впускам в детайли, които вероятно никой не искаше да слуша.

— Току-що язди Светкавица — каза усмихнато Джейс. — Справи се страхотно като за първи път.

— Качила си я на кон я в това състояние. С този крак? — учуди се баща му.

— Точно така — отговори Джейс вместо мен и се усмихна гордо. Стана ми толкова хубаво да го видя такъв. Така се усмихваха мама и татко след концертите ми. Господин Уинстед наклони глава настрани и каза:

— Е, момче, ако бях с двайсет години по-млад и ако я нямаше майка ти…

Джейс рязко извърна глава към баща си:

— Стига татко! Опитваш се да сваляш приятелката ми ли?

Аха, ето как сърцето ми повтори сложния скок. Перфектно завъртане. По дяволите, къде изчезна гравитацията! Бях в пълна безтегловност. Точно така изглеждат балерините, когато правят този скок.

— Приятелка? Гадже? — Гласът на баща му беше натежал от изненада. Гледаше ту мен, ту Джейс, който се усмихваше най-безсрамно. Сега вече и двете ми колене се подкосиха.

— Да, гадже.

— Е… — пое дълбоко въздух, поклати глава, като че нямаше никаква идея какво да каже. Ако бях изпитвала някакви макар и малки съмнения относно това, което Джейс ми беше разказал за другите момичета, сега вече напълно му вярвах. Очевидно не водеше момичета у дома и когато Джейс доведеше момиче тук, това беше наистина грандиозно събитие.

— Много хубава новина — каза най-сетне. Очите му, които ми се струваха поразително познати, ми се усмихваха с цялата си сребърна красота. После погледна сина си сякаш искаше да му каже много повече отколкото можех да разбера. — Това е наистина страхотна новина.

Джейс не каза нищо, гледаше ме.

— Защо не влезете за няколко минутки? — каза баща му и смота парцала в джоба си. — Майка ти току-що направи чай.

Очите му грейнаха. Засмях се тихичко.

— Идваме след секунда — каза Джейс и се обърна към мен, докато баща му се отдалечаваше към къщата. — Какво ще кажеш? Харесва ли ти как им съобщих новината? Може би трябваше да се постарая повече, но както и да кажеш на родителите си, че имаш приятелка, все звучи куцо.

— Не, беше много добре — отговорих и спрях, когато той тръгна с плавна крачка към мен. — И аз съм първото момиче, което водиш тук?

Той прибра падналата над челото му коса и каза:

— Откакто бях в гимназията, да.

Това е било преди толкова много време и бях сигурна, че майката на Джак е идвала тук. Реших съвсем скоро да го накарам да говори за нея.

— Това… За мен е…

— Голяма чест?

Изсумтях. Като истинска дама!

— Много силно казано.

Джейс се засмя и се присламчи до мен.

— Е, един мъж води в дома на родителите си жена, само когато е наистина сериозно и когато се интересува от нея.

Когато наближихме общежитието, беше вече вечер. Джейс спря джипа и погледнах нагоре. Лампата в стаята ни светеше. Вероятно Деб се бе прибрала. Джейс проследи погледа ми и попита:

— Утре за вечеря?

Погледнах го въпросително.

— Мислех, че ще ходим при Бети за обяд?

— Това не означава, че не можем да вечеряме — засмя се той.

— Вярно е — засмях се, но усмивката ми съвсем се стопи, когато джипът спря. Не исках да се разделям с него. Днес… днес беше прекрасен ден. Той хвана дръжката да излиза, за да ми помогне.

— Няма нужда да ме изпращаш догоре.

— Но…

Целунах го по устните и не му дадох възможност да възрази. Ако се качеше с мен, нямаше да искам да си тръгне, а сега вече беше време да поговоря с Деб.

— Наистина няма нужда. Ще ти се обадя утре.

Той пусна дръжката.

— Пусни ми едно съобщение, преди да си легнеш.

Усмихнах се сърдечно.

— Добре.

Преди да се изскубна, той уви ръка около врата ми и ме целуна. Устните ми веднага се разтвориха да го посрещнат. Целуваше ме толкова сладко! Не знаех как да събера сили да тръгна.

— Лека нощ, Тес.

Откъснах се от него със затворени очи.

— Лека нощ.

Джейс изчака, докато вляза в сградата и в асансьора и чак тогава чух как джипът му потегли. Както и очаквах, Деб беше в стаята. Седеше на леглото със скръстени под дупето й крака, прибрана коса и прекалено голям за нея джемпер. Когато ме видя, ръката й полетя към устата.

— Господи!

Застинах на вратата.

— Какво?

— Патерици? — Опита се да скочи от леглото, но сякаш не намери сили да се изправи. — Знаех, че ще си на патерици… но просто… не знам. Притисна ръка към гърдите си. — Толкова съжалявам!

Оставих патериците до стената и внимателно седнах на леглото. Не знаех как да започна този разговор, но твърдо бях решила да й кажа за моето минало. Просто не беше лесно да изтърся нещо от сорта „Между другото на времето излизах с един, който ме смазваше от бой“.

— Деби…

— Скъсах с Ерик.

Мигах и не можех да повярвам. В началото си помислих, че не съм я чула добре. И след това надеждата заблика:

— Какво?

Тя седна до мен.

— Скъсах с Ерик. Днес.

— Това е… — Какво се казва в такива случа? Страхотно! Прекрасно? При положение че бях уверена, че тя го обича по някакъв си свой начин и знаех, че не й е все едно.

— Трябваше. Трябваше да го направя, защото… — Тя сведе глава и скри очите си от мен. — Защото ти беше права в събота. Ерик може да бъде много добър… но…

— Но те удря — казах тихо и не знам защо гърдите ме заболяха като притиснати от голяма тежест.

Тя бавно кимна.

— Не ме удряше често… Не през цялото време… Понякога просто ме стискаше и крещеше, но после винаги, абсолютно винаги съжаляваше. Или поне извиненията му звучаха убедително. И аз винаги му прощавах. — Тя млъкна и въздъхна тежко. — Никой никога не каза нещо, не и преди ти да се обадиш. Може би, защото напоследък все по-често ставаше груб и си изпускаше нервите, и хората го харесваха все по-малко, но не му казваха нищо.

— Трудно е да се каже нещо в такава ситуация — казах и свих левия си крак към гърдите. — Не исках да те ядосвам.

Не исках да я карам и да се срамува, защото след като семейството ми разбра какво крия, срамът беше доминиращото ми чувство.

— Не бях ядосана — каза и в потвърждение на мислите ми добави: — Срамувах се. Защото… Защо да продължавам да бъда с човек, който се държи така с мен?

— Защото понякога се държи с теб като с кралица? — казах и задърпах кончето на подгъва на джинсите ми. — И се държиш за тези мигове, защото знаеш, че е способен и на нещо добро.

Усещах погледа й.

— Ти си била…?

Кимнах. Тя въздъхна.

— И скъса с него?

— Не стана точно така — опитах се да се засмея, но пак излезе като лай. — Майка ми и Кам видяха синините ми и чак тогава казах истината. Исках да го напусна много пъти, много преди това, но се страхувах и…

— И ти го обичаше? — попита с тих, натежал от болка глас.

Все по-ожесточено дърпах кончето на джинсите си. Преглътнах тежко.

— Той беше моята първа… първи… той беше всичко първо за мен. Мислех, че съм влюбена в него, но сега, когато си спомня за него, разбирам, че е било страх от…

— Самотата? — каза и аз кимнах. — Много сме били глупави и двете. Да допуснем страхът от самотата да надделее над страха от боя.

— Ти не си глупава — възразих. — Ти успя да приключиш с него.

— Така е. — Очите й се напълниха със сълзи и тя започна да мига, за да ги скрие. Гърлото ми се сви. Бях щастлива за нея, повече от щастлива, но знаех, че щеше да й бъде много трудно.

Първата нощ след раздялата с Джеръми беше най-трудна. Защото той точно както Ерик имаше тази магическа способност да те накара да забравиш за лошите неща, които ти е причинил. Беше изключително добър да замазва всичко и може би това беше причината да не го напусна толкова дълго време. Сега разбирах, че това е качество, което притежава всеки един насилник. Запазена марка. Могат да бъдат дяволски чаровни, когато се налага, и точно това ги прави толкова опасни. Като гърмящи змии.

— Ерик как го прие? — попитах.

Колеблива усмивка погали устните й.

— Не много добре.

Стомахът ми се обърна.

— Нали не е…

— Не! Не направи нищо такова. Точно обратното — каза и обърса очите си с длани. Сложих ръка върху нейната и я стиснах окуражително. — Извини се, плака, моли се… — Деб поклати глава и замълча за малко. — И после се ядоса и накрая успях да избягам, преди да се стигне до нещо по-лошо.

— Добре, това е добре.

Тя вдигна глава и ме погледна.

— Съжалявам, че не те изслушах в събота. И за това, което се случи, когато Ерик беше тук. Наистина мисля, че не го направи нарочно, защото когато се ядоса не мисли.

— Затова ли скъса с него?

— И да, и не — прочисти гърло. — Когато Джейс се изправи срещу него в сряда сутринта и когато разбрах, че коляното ти е напълно прецакано…

— Джейс се е изправил срещу него? — прекъснах я. Не можех да повярвам на ушите си.

Тя кимна.

— Появи се точно преди да тръгнем за лекции. Не знаех, че те е ударил толкова лошо. Не знаех, че е станало това с коляното ти.

Пулсът ми се учести.

— Джейс какво му каза?

— Всъщност не му каза кой знае какво. Каза му, че ако още веднъж се случи нещо такова с теб, ще го закопае. Ерик беше… в настроение така да се каже. Нарече те… нарече те любопитна кучка, която трябва да бъде вързана, за да не си пъха носа в хорските работи.

Не ми пукаше какво е казал Ерик за мен. Стомахът ми се сви на топка.

— Джейс не прие никак добре изказването му… — продължи тя. — И се разправи с Ерик.

Стиснах очи, борех се за глътка въздух. Ставаше ми ту топло, ту студено. Спомних си раните по кокалчетата на Джейс. Ходил е да се разправя с Ерик. Точно както Кам бе направил с Джеръми. В известен смисъл, историята се повтаряше. Разтърсиха ме гняв и разочарование. И нещо друго, което отказвах да си призная. Всички емоции рухнаха в мен.

— Добре ли си? — попита Деби.

— Да, добре съм. Сега нещата за теб ще бъдат съвсем различни и много по-хубави. Гласът ми беше пресипнал от напрежение, но се опитах да се фокусирам върху по-важното за момента, а това беше Деби. И сега не беше време да мисля за това, което бе направил Джейс. — Наистина, повярвай ми.

— Знам — каза и ме прегърна. Когато ме пусна, вече не плачеше. — Животът ми тепърва започва и ме чакат само хубави неща.