Джей Лин
Бъди с мен (12)

Дванайсета глава

Пред Джейс стоеше момиче. От онези момичета, които те карат да се чувстваш като повърнато на паважа, засъхнало след седмица престой под парещите слънчеви лъчи. Беше красива. Дълга гъста черна коса, прелестно загоряло на слънцето тяло. Стегнато, но женствено. Беше без риза. По къса пола и червен сутиен от дантела. Гърдите на някой жени определено могат да опровергаят закона за гравитацията.

Имах подозрението, че тези гърди са истински. Бях я виждала из колежа в компанията на други красиви момичета. Не знаех името й, но точно в този момент я мразех толкова много, сякаш се опитваше да ми отмъкне ролята за най-великото ми представление.

Стоях и вероятно я зяпах. Или може би беше от бирата. Или може би беше заради гърдите й. Трябваше да спра да гледам. Вероятно бяха минали секунди откакто отворих вратата, защото и двамата ме гледаха. Сивите очи на Джейс блеснаха, устните му се разделиха. Погледите ни се засякоха. Кожата ми пламна и след секунди сякаш ме поляха с леден душ.

Ето къде е бил през цялото време! Очевидно нямаше проблем с другите момичета, когато ставаше дума за едно чукане. И дали беше само едно? И дали беше само чукане?

Изобщо нямам представа от къде се взе този кикот, но вече нямаше вариант да го спра. Сложих ръка на устата си. Мисля, че смехът ми прозвуча почти истерично. Перфектните вежди на момичето се стрелнаха нагоре и започна да ме оглежда. Устните й се свиха раздразнено.

— Излез, моля!

Стомахът ми започна да се върти като центрофуга. Не можех да помръдна. Имах чувството, че ме смазват, че ме размазват като хлебарка. И на тази ли носеше къпкейкчета? О, боже, не можех да понеса дори мисълта за такава вероятност.

И тогава бавно започнах да отстъпвам назад и да говоря:

— Извинявам се. Търсех тоалетната.

— Не виждаш ли, че това не е тоалетна? — излая нервно тя.

Бузите ми пламнаха, гласните ми струни се оплетоха на възел, невидима ръка стискаше гърлото ми. Той ме бе целунал. Преди по-малко от четиридесет и осем часа. Беше ме докоснал. Беше ми казал истината за Джак. Очевидно бях събирала много такива малки моменти и ги бях обърнала в нещо грандиозно и голямо, а вероятно е било едно голямо нищо.

— Съжалявам — казах и го погледнах в очите. Той се изправяше бавно, сякаш да не ме подплаши. — Аз… — Млъкнах. Не можех да кажа нищо повече. Толкова бързах да избягам, че докато се обръщах да се изстрелям навън, ударих лявото си коляно в рамката на вратата. Въздухът болезнено изсвистя между зъбите ми.

— О, божеее! — измърмори недоволно момичето.

Лицето ми гореше като червена люта чушка. Обърнах се рязко. Трябваше да се махна веднага.

— Тес! — извика Джейс. — Тес! Чакай! Тес!

Не спрях, когато извика името ми още няколко пъти. Момичето без блуза не спираше да вика неговото. Съвсем бях забравила защо се бях качила горе. Побягнах по стълбите. Сърцето ми блъскаше толкова силно, чак ми се гадеше.

Разкъсана между конфуза и шока, не минах покрай всекидневната, а направо към вратата на кухнята. Разум и логика изчезнаха така светкавично, както изчезват блузките на красивите момичета. Излязох навън и… продължих да вървя. Тръгнах по напукания тротоар. Между плочките бяха избуяли плевели. После се мушнах между двете паркирани до тротоара коли, завих надясно и продължих да вървя.

Да, някъде в съзнанието ми едно малко гласче не спираше да ми повтаря, че преигравам и върша глупости, но аз бях решила да го играя кралица на драмата. Знаех само едно — звездите не бяха предначертали да остана на това парти. Нямаше начин да се изправя лице в лице с Джейс след това, което очевидно прекъснах. Всъщност, нямаше начин да се изправя пред никого.

Телефонът ми звънна. Да си звъни! Исках да си ида у дома. Не, не в общежитието, а в истинския ми дом. Исках да върна времето назад, пак да бъде май, да спра онзи скок, който провали живота ми. Ако можех да го направя, сега нямаше да съм тук. Нямаше да съм около Джейс, нямаше да се налага да го виждам.

Когато стигнах и последната къща и се изправих пред тъмното шосе, което водеше към магистралата, тогава чак започнах да съжалявам, че не помолих Ейвъри да ме закара в общежитието. Но пък защо трябваше да й провалям вечерта? Можеше да помоля Деби, но пък Ерик щеше да подскочи до тавана и да откачи. Можеше… Телефонът ми пак звънна и пак го оставих да си звъни.

Бирата като че притъпяваше болката в коляното ми. Или пък болката в гърдите ми беше толкова силна, че всичко останало изглеждаше абсолютно нищожно и незначително. И може би бирата беше виновна за решението ми да вървя два километра до общежитието. Посред нощ. Последната къща беше тъмна и тиха. По магистралата фучаха камиони и тирове. Спрях в края на пътя, прибрах косата от лицето си. Кокчето ми отдавна се бе разхлабило и косата ми падаше отвсякъде.

Беше ме целунал. Беше ме докосвал. Беше ме прегръщал. Беше се опитал да ми помогне да намеря заместител на балета, за да мога отново да полетя. Глупавите сълзи опариха очите ми. От една страна плачех от бяс, а от друга… Толкова е глупаво, по-глупаво и от решението ми да ходя пеша до нас. Отказах се да прибирам косата си. Вятърът си играеше с кичурите ми и ги мяташе накъдето си иска.

Какво за бога правех? Кам щеше да откачи, като разбере, че ме няма и вероятно щеше да организира спасителна акция. А Джейс? Вероятно си мислеше, че съм пълно психо, но той каза… и аз помислих… аз помислих… нещо, което не беше вярно.

Стиснах очи, за да заключа и да не позволя на сълзите да потекат по бузите ми. И да го видя с друго момиче! Беше като ритник в зъбите. Започвах да подозирам, че чувствата ми към него далеч надминават едно голо харесване. Защото не правиш такива неща и не реагираш по този истеричен начин, когато видиш момчето, което само харесваш, с някоя друга.

Отворих очи. Намразих се още повече заради влагата по клепачите ми. Това не бяха аз! Аз не бях такова момиче! Аз не бях…

Два фара осветиха пътя. Летяха точно към мен. Завъртях се настрани, сърцето ми спря. Беше джип. Не, не, не беше… или беше…

Не, нямаше начин…

Спирачките изпищяха, колата се закова до мен и в следващата секунда гледах в лицето на Джейс през отворения прозорец на дясната седалка. Не виждах очите му, но устните му бяха стиснати в тънка линия. Изглеждаше побеснял.

— Звънях ти на мобилния.

Нямах отговор, който да не включва цветуща псувня. Той се наведе към прозореца и сега вече видях очите му. Бяха дълбоки, буреносни, мълниеносно сиви.

— Качвай се в колата.

— Няма. — Колко добре се почувствах, като казах тази единствена дума, но той ме унищожаваше с поглед.

— Качвай се в колата, Тес!

— Не, няма да стане.

Джейс погледна встрани, въздъхна тежко и пак се обърна към мен:

— Какво правиш чак тук? И дано ми дадеш разумен отговор, защото ако е това, което си мисля, не мога да повярвам, че си толкова глупава.

И ето как се превключва от едно състояние на духа в друго. На секундата зарязах сцената, на която се правех на мъченица и заех нова роля — на бясна кучка.

— Аз ли съм глупава? Ами ти? Задаваш ми въпроси, чиито отговори сам знаеш? Много умно! Какво правя ли? Прибирам се у нас. Пеша.

Той ме гледаше сякаш току-що му бях казала, че имам пенис.

— Пеша? До вас?

— Кое не разбра? Заеквам ли или какво? — излаях. Не беше добро попадение за словесна битка от такъв калибър, но си получих наградата — лицето му съвсем потъмня.

— Ти луда ли си! Луда ли си! — Когато не му отговорих, той изпсува, приближи колата до бордюра, скочи от седалката без да загася двигателя и след по-малко от секунда стоеше пред мен. Извисяваше се като огромна кула. Обаче какво виждам аз? Виждам, че ризата му е все още разкопчана.

— Първо на първо, вървиш по магистрала. Всяка кола, която кара по-навътре може да те убие, Тес!

Точно в този миг една кола прелетя покрай нас. Музиката беше толкова висока, че колата подскачаше допълнително. Е, добре, доказа аргумента си, не можех да отрека. Скръстих ръце пред гърдите си.

— Аз…

— Или някой да спре… — Хвана брадичката ми, вдигна главата ми нагоре да ме принуди да го погледна в очите. — И този някой да иска не само да те закара у вас. Разбираш ли какво ти говоря?

— Разбирам, но…

— И коляното ти. Помисли ли изобщо за това? — Майко мила, тоя нямаше спирка като се ядоса. Стискаше брадичката ми и не ми позволяваше да мигна дори. — Мислиш ли, че е много полезно за оперирания ти крак да вървиш толкова много? И заради… заради какво?

Отворих уста да кажа нещо, с което да утежня допълнително ситуацията, но с изненада се чух да питам:

— За нея ли беше къпкейка?

Проклета, проклета уста! Никога повече няма да пия! Майната й на шибаната бира и на шибаното буре, до което прескачах през петнайсет минути.

Само с погледа си ме притискаше. Мина една вечност, пусна ръка до тялото си и изпсува.

— Качвай се в колата, Тес. И не спори с мен. — Започна да се обръща и реших, че тръгва да се качва на седалката си, но изведнъж се извърна и изръмжа: — О, не, майната му!

Дори не ми даде възможност да го последвам. И както първия ден в колежа след лекцията по музика, както си стоях на два крака, в следващата секунда бях преметната през рамото му. Земята се обърна, косата ми изпопада от кока, рошава и оплетена.

— Какво, по дяволите, правиш — пищях и се държах за ризата му. — Пусни ме!

— Ще ти се! Няма да стоя тука и да споря с тебе! — Тръгна с едри крачки към джипа, отвори вратата. — Сега ти и аз ще си поговорим.

— Не искам да говоря с теб! — ударих го с все сила по гърба. Той не издаде и звук. Просто ме пусна на седалката. — Ти…

— Ти ме чуй сега! Ако само се опиташ да мръднеш от тук, кълна се, ще седна в теб — каза заканително.

— Ти… какво? Да седнеш в мен? На колко си години? На две?

— Стой тук и не мърдай — каза и стисна вратата.

— Не съм куче.

Той се наведе към мен, лицето му беше на сантиметри от моето. Очите му бяха онова сиво, от което ти се взема ума.

— Стой тук. Иначе ще те гоня. Като куче.

— Мога да си представя. И ще ти отива — казах с погнуса.

— Добре, продължавай да си го представяш още няколко секунди — каза, направи крачка назад и затръшна вратата ми.

Нямаше време да обмислям какви са шансовете ми, ако ме подгони, защото когато мозъкът ми успя да догони събитията, вече се движехме по пътя.

— Не, къпкейкът не беше за нея. — Не му вярвах. — Беше за теб. По дяволите, не мога да повярвам, че си тръгнала да се прибираш пеша! — каза и ядно зарови пръсти в косата си. — Защо? Заради мен?

— Не. Категорично не. Просто исках да се прибера у дома.

— Както вече казах, никак не умееш да лъжеш.

— Наблюденията ти са много грешни — изджавках и скръстих ръце. — Бирата се клатеше в стомаха ми. — И какво изобщо правиш тук? Нали в спалнята ти те чака едно голо котенце?

— Което няма нищо общо с факта, че си тръгна?

Отворих уста, но веднага я затворих. По дяволите! По дяволите! Обърнах се към прозореца и стиснах устни.

— Очевидно прекъснах нещо.

— Всъщност съм ти признателен, че го прекъсна.

— Да бе, сигурна съм — излаях пак, но този пък с щипка саркастичен смях.

— Много грешиш. Това, което се случваше… нямаше да се случи.

— Не съм тъпа, Джейс. И честно, изобщо не ми дължиш никакво обяснение. Не, не ми дължиш. Приятели! Нали не си забравил? Можем да говорим, с когото си искаме и да чукаме, който ни падне. В крайна сметка, аз искам само да ме изчу…

— Дължа ти обяснение, по дяволите! — стисна волана с все сила. — И какво… Я чакай малко — да чукаме, когото ни падне? Кого по дяволите…

Не можех да дишам.

— Не искам да говоря.

— Трябва да говорим — прекъсна ме с рязък тон. — Този разговор е задължителен от вчера.

— А аз пък имам телефон. — Обърнах се рязко към него и се подпрях на таблото. — Не се обади.

— Реших, че имаш нужда от време да се успокоиш. Исках да говоря с теб тази вечер, но Кам беше с теб.

— О, и да не забравяме, че изведнъж се оказа прекалено зает! — Господи, осъзнавах, че се държа като лигава, капризна, сополива кучка, която на всичкото отгоре не може да каже и една дума без да обиди. Трябваше да млъкна. Джейс поклати глава:

— Не съм я канил там, Тес. Качи се сама. Неканена.

— И предполагам сега ще ми кажеш, че е влязла и сама се е съблякла. Често ли ти се събличат така, без да те предупредят? — изсмях се грубо. — Колко интересен живот! Падаш върху устните на момичетата и после сами си свалят блузките.

Той се усмихна с онази полуусмивка.

— Е, не може да се отрече, че имам доста интересен живот.

— Млъквай.

Той въздъхна.

— Тес, не те лъжа. Разбери ме. Казва се Стеф. Били сме заедно няколко пъти, но това беше преди много време. Дори не знаех, че ще идва тази вечер. Просто се качи и си махна блузата.

Изсумтях. Мускулът на челюстта му затрепери.

— Искаше повече от това, признавам. И понеже не искам да лъжа, ще ти кажа, че за секунда обмислих възможността, защото съм мъж. Но не го направих и нямаше да го направя, защото тя не е тази, която желая. И нищо не се случи. Влезе и се съблече минутка, преди да дойдеш ти.

Погледнах го и отвърнах очи. Да му повярвам, бе равносилно на това да застана пред движеща се кола. По дяволите! Да, исках да му вярвам. И сърцето ми ме умоляваше да му повярвам.

— Мамка му, Тес! Та аз дори ти взех къпкейк! Мислиш ли, че ще чукам някоя, ако знам, че си в къщата?

— Ти не знаеше, че съм там.

— Знаех — изстреля на мига.

Добре, знаел е. И какво от това. Майната му.

— За бога, Тес, наистина ли ме мислиш за такъв? — изпсува отново. — Това ли наистина мислиш за мен?

— Ти ме целуна и после съжали. Когато беше пиян, каза неща и после не си спомни нищо, така че… — Джейс натисна рязко спирачките и колата застина в средата на тъмната улица. Обърнах се към него. — Какво, по дяволите си, мислиш…

— Нищо не се е случило между мен и Стеф. От месеци! Нищо! И знаеш ли какво? Никога не съм целувал това момиче.

— Какво? — започнах да мигам на парцали.

— Никога. Не съм целувал никоя от години. Така че не ми се прави, че знаеш всичко, защото нищо не знаеш.

Имаше голяма вероятност някой да се натресе в нас в тъмното, особено ако караше с голяма скорост.

— Но ти целуна мен!

— Да, по дяволите, целунах те и…

— И как да ти вярвам? — Или по-скоро защо трябваше да му вярвам? Имаше ли значение?

Не, наистина нямаше. Той изпсува отново и секунда след това ръката му бе зад врата ми, придърпа ме към себе си. Сърцето ми подскочи. И ме целуна. Не беше бавна целувка. Беше освирепяла, груба, дива. Целуваше ме сякаш искаше да каже: това е мое, това винаги е било мое! Кръвта ми се превърна в лава. Устните му се откъснаха от моите и единственото движение, на което бях способна, бе да го гледам и да позволя на сърцето си да тупка.

Вярвах му.

Не знам защо и как една целувка може да докаже нещо, но неговата явно можеше. Знаех, че ще му вярвам до последния си дъх, до деня, в който умра.

Той седна зад волана. Дишаше тежко. И тогава натисна газта. Потеглихме.

— Това, точно това не се случи никога между нея и мен. Никога, Тес! Нито веднъж.

Може би беше от бирата… Тази потребност да му докажа, че мога да бъда секси, смела, съблазнителна като момичето в стаята му, без да събличам блузата си и без да… и без да… имам гърди. Или пък беше от целувката. Или пък от цялата насъбрала се емоция, която пареше между краката ми. Може би беше заради всички тези неща, взети накуп. Няма значение кое по-точно изключи мозъка ми от захранването и преди да успея да заформя мисъл и да преценя последствията, аз вече предприемах действия. Не помислих, че Джейс имаше толкова много други проблеми, че можех да нараня нечии чувства, да разбия нечие детско сърце. Наведох се към него и притиснах устни към крайчето на устата му. Той не се отдръпна, когато плъзнах ръка между краката му. Беше много възбуден. Не разбирах как ципът му издържа на такова напрежение.

— Исусе! — простена и когато се отдалечих няколко сантиметра назад, видях побелелите му пръсти, с които стискаше волана. Гледаше ме с полузатворени очи. Клепачите му бяха натежали. — Какво правиш?

— Не е ли очевидно? — казах и прокарах ръка по доста внушителната дължина на пениса му. Той пое дълбоко въздух и отмести поглед към пътя.

— Нищо не е очевидно, когато става дума за теб. — Можеше да отмести ръката ми, да ми каже да спра. — Няма нищо очевидно в нито една твоя постъпка.

Думите му потънаха някъде в замъгленото ми съзнание. Ръцете ми знаеха какво да правят. Бях го правила и преди. Само няколко пъти. Но не е ли като с карането на колело? Не можеш да забравиш или да объркаш нещо. Е, добре, не биваше да гледам на нещата чак толкова технически.

Разкопчах горното копче на джинсите му и после много внимателно пуснах ципа надолу. Звукът от метала ми се стори по-оглушителен от нахлуващия през полуотворените прозорци въздух. Джейс дишаше тежко. Плъзнах ръка, обвих пръсти около топлата твърда кожа и извадих пениса му.

— Тес — простена и по тялото му сякаш мина ток. Притисна се в дланта ми. Намали скоростта на джипа. Кожата му беше гореща, гладка, не можех да се нагледам. Няколко секунди само седях, дивях се и се отдадох на мистичното чувство да го усещам в ръката си.

Прокарах длан от основата до връхчето.

— О, господи! Така ще полудея! — Гласът му бе плътен, тежък. — Ти наистина…

Наведох глава. Соленият вкус на кожата му танцуваше по езика ми. Плъзнах ръка надолу и в същото време го поех по-дълбоко в устата си.

— Тес — тялото му се разтресе при първото съприкосновение с устата ми. Излязох леко нагоре и завъртях език около главичката. — Мили боже, къде си се научила да правиш такива неща? До дяволите! Не, не ми казвай. Не искам да знам! Предпочитам да се заблуждавам, че си родена с талант.

Засмях се и смехът ми започна да вибрира по кожата му. Цялото му тяло се скова. Изпсува отново. Хм, нямах представа, че смехът в подобна ситуация може да му подейства така. Пулсираше в ръката и устата ми. Очевидно инстинктът бе поел всичко в ръце (и уста), защото и двете се движеха в перфектен ритъм.

— Ще ме убиеш. Ще ни убиеш.

Тазът му се повдигна нагоре, двигателят изръмжа.

— Господи! Ще ме убиеш! — не спираше да повтаря, когато увеличих темпото.

Обгърнах отново с уста пениса му. Завъртях пак език по връхчето. Пламтях. Горещина се разливаше по тялото ми и се концентрираше в тежка болка между краката ми. Няколкото пъти, когато го бях правила, изобщо не бях възбудена. Не и по този начин. Сега беше като за първи път. И наистина за първи път исках да го направя. Може би точно това ме възбуждаше. Свободната му ръка се отпусна върху врата ми. Пръстите му се заровиха в косата ми, разпусна я и много леко притисна главата ми надолу. Направляваше ме леко и после ръката му се плъзна надолу по шията ми. Палецът му намери пулса ми. Започна леко да разтрива кожата ми. Притисках бедра и търсех някакво облекчение от болката.

— Няма да издържа. О, мамка му, няма да… Ще… Мамка му…

Тазът му рязко се надигна нагоре, застина, а пръстите му се впиха във врата ми.

Знаех, че ме предупреждава за наближаващия оргазъм, но нямах никакво намерение да отместя устата си. Не знам защо. Никога преди не бях гълтала. Самата идея винаги ме бе отвращавала. Но не и с него. Очевидно някъде в мен се криеше неизявена порнозвезда? Извих ръка само още веднъж и само още веднъж увих език около него, когато той извика името ми и усетих пулсиращите му спазми.

И край. Притиснах устни към него, после вдигнах глава, прибрах го внимателно и закопчах ципа и си седнах на мястото.

Джейс гледаше право напред. Устните му бяха разтворени, дишаше учестено. Това изражение не можеше да бъде разкодирано. Погледнах през прозореца. Дълъг черен път. Нищо наоколо не ми беше познато, това не беше магистрала 45. Как не се пребихме… не знам.

Погледнах го. Ръката му се спусна надолу, челюстите му бяха здраво стиснати, все още дишаше тежко. Сърцето ми подскочи и след това направи великолепно салто. Господи! Какво направих! Не биваше да го правя! Имаше хиляди… не, милиони причини да не правя такава глупост. Толкова много, че можех да напиша епопея със заглавие „Милион и една стъпки към епичен гаф“. И вероятно трябваше да започна с първата стъпка „Не правете свирка на мъж с дете, особено докато кара!“.

Започнах да измислям всевъзможни оправдания. Бях пияна. Не бях яла нищо цял ден. Може би имах диабет и кризите ми минаваха само след свирка на магистралата? О, това звучеше толкова достоверно! Трябваше да си го запиша за друг път.

Без да казва и дума, Джейс погледна към мен. Не, грешка, гледаше пътя вдясно. И тогава спря толкова рязко в страничното платно, че се наложи да се хвана за таблото, за да не си разбия главата в него. Той продължаваше да мълчи зловещо. И после излезе от колата! Лампичката над таблото светна.

— Майко мила! — промърморих, докато го гледах как минава пред фаровете. Какво мислеше да прави? Да ме свали от колата за лошо поведение? Да ме остави да си ходя пеша? Стори ми се малко прекалено. Не е ли така? В крайна сметка, мисля, че му направих хубава свирка, страхотен оргазъм! Може би трябваше да ми благодари, все пак.

Джейс отвори вратата и веднага погледнах надолу. Копчето на джинсите му бе все още разкопчано. Боже колко беше… горещо в тая кола. Поех дълбоко въздух.

— Джейс…

Той сложи ръце на бузите ми и залепи устни върху моите. Целуваше ме така, както минути преди да лъсна с брилянтната идея за свирка в колата. Гладно. Настоятелно. Целувка, която не оставяше място за нищо друго освен за сензационно удоволствие.

Езикът му разтвори устните ми и улови стона ми. После се плъзна в устата ми, а ръцете му — под полата ми и веднага след това обхвана бедрата ми. Докато ме завърташе на седалката и ме обръщаше към себе си, очите му не се откъсваха от мен. После рязко ме дръпна напред и почти изпищях от изненада. Облегнах се на длани върху седалката зад волана. Ръцете ми бяха полусвити в лактите. Лицето му беше сурово, напрегнато до предел. Закачи пръсти в дантелата на чорапите ми. Останах с впечатлението, че не вижда чорапи за първи път. Свали ги почти до коленете. Бях повече от изненадана. Бях изумена. Добре, може би не беше чак толкова ядосан. Определено не беше ядосан. Когато повдигна края на полата ми, главата му се килна силно назад. Опитваше се да каже нещо, но му беше невъзможно. След малко каза:

— Нямаш бельо?

Нямам бельо? Моля? Как така? Мамка му! Забравила съм да си обуя гащи! Тялото ми пламна два пъти по-силно.

— Не обичам да нося бельо, когато обувам чорапи.

Той рязко се наведе към мен, прегърна ме през врата.

— Идеално!

Целуна ме пак. Езикът му буквални ме чукаше.

— Перфектно, мамка му, перфектно!

Устните ни се отделиха, той ме погледна сякаш искаше да ме изпие. Тъмните му загорели ръце се плъзнаха по бялата кожа на бедрата ми. От години се епилирах — налагаше ми се заради балета и тесните чорапогащници и къси полички. И когато отвори краката ми, съвсем нямаше къде да се скрия.

— Красива си, Тес. Много по-красива отколкото някога съм си представял.

Устата ми беше пресъхнала, тялото ми гореше и отвътре, и отвън.

— Отвори се за мен — каза тихо.

За секунда ми мина през ума да затворя краката си, защото… всеки можеше да мине и да ме види. Нямах представа къде сме. Дали бяхме близо до къщата с партито? За бога, дори полиция можеше да мине и да ни хване. Но… разтворих краката си — за него.

— Още! — изръмжа.

Сърцето ми блъскаше. Отворих крака. Чорапите ми се опънаха около глезените. Ръцете му галеха кожата ми и накрая се спряха на таза ми.

Всичко беше толкова сюрреалистично. Като сън, в който присъства голямо количество гола кожа и сетивата са хиперактивни и свръхчувствителни. Бях повече от сигурна, че всеки миг ще получа сърдечен удар. Погледът му беше с цвят на живак. Гледаше ме настоятелно и не ми позволяваше да погледна встрани. После наведе глава и залепи устни точно там. Така смело и решително, както бях направила аз с него, но това… това беше съвсем различно. Беше толкова интимно по някакъв уникален начин. Когато усетих топлия му дъх, размърдах неволно таза си и го повдигнах към него. И тогава ме целуна. Пак. Между краката.

И сърцето ми спря.

И после той ме погълна.

Устата му беше върху мен — гореща, влажна, напълно унищожителна. Езикът му се движеше с увереност, първо дразнеше леко, съвсем по повърхността на кожата ми и после безмилостно и дълбоко. Главата ми се отпусна назад. Мислите ми летяха в хаос. Едва успявах да поемам дъх след дъх, бедрата и тазът ми се движеха гладно към устата му, а в същото време тежкото като олово желание ме заковаваше надолу към седалката. Ръцете ми се огънаха, главата ми се отпусна на седалката му, тялото ми се изви нагоре като дъга.

— Джейс! — простенах и усещах как вътрешностите ми се извиват в спирала после се свиваха на топка. Изтръпнах от пръстите на краката до пръстите на ръцете. Беше като да си на сцената. Музиката започва и се плъзвам в първото си движение под светлините. Това е моментът, в който тялото ми е сковано, заключено, затворено, но готово да разцъфне и да следва ритъма на музиката.

— Искам да казваш името ми, не спирай да казваш името ми — пръстите му се забиха в кожата ми, засмуках въздух през зъби. — И никога няма да спра. Кълна се.

Ако продължеше така, щях да умра. Не че вече не умирах. Извиках силно, напълно изгубена. Тялото ми се втечняваше. Спрях да дишам. И тогава усетих как оргазмът ме удари като камшик. Пулсиращото избавление ме остави с треперещи крака, дланите ми се свиваха и отваряха, борех се за въздух. И странно… из джипа се чуваха някакви странни скимтящи звуци. Откъде се вземаше това нещо? О, това бях аз.

Изобщо не осъзнавах какво става, докато почувствах устните му върху моите, усетих вкуса на собствените си сокове. Бях замаяна, ръцете му галеха кожата ми, сякаш се страхуваше, че ме е намачкал. После издърпа чорапите ми нагоре, оправи полата ми, повдигна краката ми и ги сложи прилежно в джипа. Някъде в суматохата бях загубила едната си обувка. Той я намери и я плъзна по стъпалото ми.

Облегнах се. Все още дишах трудно. Той се наведе и закопча колана ми. Потръпнах, когато ръката му се плъзна да провери дали ме е закопчал добре. После закачи пръст под брадичката ми и най-накрая отворих очи.

— Ако кажеш, че не е трябвало да правим това и че е грешка… — Прозях се (много секси между другото за такъв сериозен повод). — Или ако ми се извиниш, ще те ритна в топките. — Блесналите му влажни устни се извиха в усмивка.

— Нямаше да кажа нищо подобно.

— О, нима?

Палецът му погали долната ми устна.

— Щях да кажа… че това беше… най-добрата разходка с кола в историята на тези места.