Джей Лин
Ще те чакам (25)

Двайсет и пета глава

Онова, което всъщност Кам чакаше, се случи малко след като си съблякох потничето и му показах сутиена си. Накарал ме бе да седна и ме бе увил с едно одеяло. Гледахме някакъв отвратително долнопробен научнофантастичен филм, когато алкохолът в стомаха ми реши, че не желае повече да кротува.

Смъкнах рязко одеялото и прескочих с мъка краката и скута на Кам.

— О, господи!

— Какво? Повръща ли ти се? — Той скочи и се изправи.

Втурнах се към банята и затръшнах вратата зад себе си. Смъкнах се на колене, вдигнах капака на тоалетната и буквално изригнах. Имах чувството, че всичките ми мускули се гърчат в спазми. По лицето ми потекоха сълзи и цялото ми тяло се разтрепери. Струваше ми се крайно нечестно отново да съм в същото положение, след като съвсем скоро изкарах грипа.

Предвид отвратителните звуци, които издавах, изобщо не бях чула, че Кам е влязъл, но след миг се озова на колене до мен. Ръката му поглади гръбнака ми, непрекъснато и толкова успокояващо движение, а после събра кичурите коса, измъкнали се от кока ми. И остана при мен да ми шепне неразбираеми думи, които свършиха чудеса, дори и по време на болезнените сухи напъни.

Когато всичко приключи, ми помогна да се облегна на ваната, а той намокри една кърпа. Коленичи пред мен и прокара мекия плат по лицето ми, точно както в нощта на купона, а и после, когато се разболях.

— Сега по-добре ли си?

— Горе-долу — измърморих и затворих очи, понеже светлината ми се струваше твърде ярка. — О, господи, ужасно ми е неудобно.

Той се подсмихна.

— Няма нищо, скъпа.

— Затова остана с мен, нали? — простенах, осъзнала каква съм идиотка. — Знаеше, че в някакъв момент ще повърна, а аз си помислих друго и се втурнах да се разсъбличам.

— Шш — той отметна изпопадалите кичури зад ушите ми. — Колко и да ми е приятно да гледам как си повръщаш червата, не заради това останах… и ти го знаеш.

Затворих пак очи.

— Защото ме желаеш, но не и докато съм пияна и драйфам наляво и надясно?

Кам прихна.

— Ами да, между другото, доста точно си схванала нещата.

— Исках да съм сигурна, че помежду ни цари единомислие — измърморих и в този момент се сетих, че продължавам да съм само по дънки и сутиен, но в момента най-искрено не ми пукаше. Утре определено щях да разсъждавам по друг начин.

— Уви, не цари.

Отворих едно око.

— Ха!

— Реших, че ще ти помогне — той прокара хладната, влажна кърпа по брадичката ми.

— Доста те… бива.

— Доста съм се упражнявал — Кам хвърли кърпата, взе друга и повтори цялата процедура. — Неведнъж ми се е случвало да съм на твоето място. — Прокара кърпата по врата ми, през презрамките на сутиена ми и по ръцете ми чак до китките. — Искаш ли да се приготвяш за лягане?

Сега вече отворих и другото око.

Той поклати глава и трапчинката се очерта на лявата му буза.

— Я си избий похотливите мисли.

— Уф!

— Уф, я! — той се изправи. С гръб към мен започна да тършува из мивката. Пусна кранчето. После ми подаде четката за зъби с изстискана отгоре й паста. — Вероятно искаш да си пооправиш вкуса.

Протегнах пръсти към четката.

— Прекрасен си.

— Знам — подаде ми я, а после и една от хартиените чашки, дето никога не ги използвах.

Когато приключих, отново коленичи пред мен и се залюля назад. Разкопча ципа на горната блуза с качулката и я смъкна от раменете си.

— Опитвам се да ти обясня колко съм прекрасен още от онзи път, когато се блъсна в мен в коридора. Ако знаех, че е необходимо само да ти връча четка за зъби, щях отдавна да съм го направил. Но уви, за този пропуск мога да виня само себе си.

— Не. Пропускът е… — надигнах се леко и загледах как смъква блузата — … по-скоро мой… какво правиш?

— Не знам къде са ти дрехите.

— Аха. — Побързах да сведа поглед, но май отново имах нужда от студена кърпа на челото.

— А реших, че ще искаш да се съблечеш.

На ярката лампа най-после успях да разгледам татуировката. Вътре в слънцето имаше може би хиляда чертички, което му придаваше съвсем реалистичен вид, сякаш наистина пламтеше.

— Аха.

— Така че най-лесно ще е да ти дам моята тениска.

Очите ми се сведоха отново, пробягаха по едното му тъмно зърно, а после и по-надолу, проследиха всяка гънка на мускулите на корема му.

— Добре.

— Ще ти е по-удобно.

Фини тъмни косми започваха малко под пъпа му и тръгваха надолу, скриваха се под колана на дънките. А там сякаш някой бе натиснал с пръст от двете страни на хълбоците му и кожата бе хлътнала.

— Разбира се — прошепнах. Как ли се сдобива човек с такива мускули?

Интересно на какви упражнения се налагаше да се подлагаш?

— Според мен не чу нито дума. С мъка вдигнах очи.

— Май не.

Трапчинката му отново заигра. Подхвана ме за хълбоците и ми помогна да се изправя, така че да приседна на ръба на ваната.

— Още не вдигай ръце.

Хванах се за ръба на ваната, а той нахлузи тениската през главата ми.

— Дръж си ръцете надолу. — Пусна тениската и ме обгърна с ръце. Само след секунда пъргавите му пръсти бяха разкопчали сутиена ми.

— Какво правиш? — Стомахът ми се сгърчи, а след всичките спазми усещането не беше никак приятно.

Кам се разсмя. Презрамките се смъкнаха през ръцете ми и кожата ми настръхна.

— Както казах вече, крайно време е да престанеш с похотливите мисли. Добродетелта ти е в пълна безопасност с мен.

— Добродетелта ми ли? — Никак не бях сигурна, че исках да е в безопасност. Той ме погледна закачливо. — Засега.

— Засега? — прошепнах въпросително.

Той кимна.

— Сега си пъхни ръцете в ръкавите.

Послушно изпълних инструкциите, а той старателно ми нави ръкавите. После плъзна ръката си по лявата ми ръка и се спря точно над гривната.

— Недей — задавих се от паника, когато я откопча. Опитах се да си дръпна ръката, но той ме стисна още по-здраво.

— Вече съм го виждал, Ейвъри.

Някаква тежест затисна гърдите ми.

— Моля те, недей. Ужасно се смущавам, а не мога да върна времето и да направя така, че да не го видиш. Иска ми се, но не мога.

Той уви и двете си ръце около гривната и китката ми и ме погледна в очите.

— Затова стана всичко, нали? Заради това се държа така странно? Не искаше да говориш с мен? Отказа се от астрономията?

В гърлото ми се оформи буца и не успях да отговоря.

— О, скъпа! — Гласът му омекна, погледът — също. — Всички сме правили неща, от които се срамуваме. Ако само знаеше… — Той поклати глава. — Нямам представа защо си го направила. Мога само да се надявам, че каквато и да е била причината, вече си я приела. А мнението ми за теб ни най-малко не се влияе от тоя белег. Изобщо няма такова нещо.

— Но ти така се… — изграчих дрезгаво.

Измъкна гривната и я сложи на ръба на мивката. Пръстите му все така обгръщаха китката ми.

— Просто се изненадах, притесних се. Не зная кога се е случило и няма да те питам. Поне не сега. Просто знай, че няма нужда да го криеш от мен. Нали?

Успях само да кимна, защото не можех да си представя как въобще щях да спра да го крия.

Кам наведе глава и вдигна китката ми, обърна ръката ми с дланта нагоре. Притисна устни към белега и аз останах без дъх. Извърнах глава и стиснах очи. Нещо рязко се пропука в мен — онази прословута стена, която бях изградила около себе си.

— Тъкмо бях навършила шестнайсет — заприказвах с дрезгав глас, преди да загубя смелост. — Тогава го направих. Не знам дали действително исках да сложа край, или всъщност исках някой да… — Поклатих глава. — Всеки божи ден съжалявам.

— Шестнайсет? — В гласа му не се долавяше абсолютно никаква критика. Кимнах.

— Никога повече не бих сторила нещо такова. Кълна се. Вече не съм онзи човек. — Зная. — Минаха няколко секунди, после Кам пусна ръката ми върху бедрото ми.

— А сега е време да си свалиш панталона.

Разсмях се на рязката смяна на темата.

— Супер.

Помогна ми да се изправя. Тениската му ми стигаше почти до коленете, а сутиенът ми лежеше на земята между нас, тъжен и самотен. Кам посегна към копчетата на дънките ми и аз го пернах през ръката.

— Мога и сама.

— Сигурна ли си? — Той вдигна вежда. — Изцяло съм на твоите услуги, а съм убеден, че със свалянето на дънките ти ще се справя забележително.

— Не се и съмнявам. Я си облечи блузата.

Той направи крачка назад и се облегна на мивката, излагайки на показ пълното великолепие на мъжката си плът.

— Приятно ми е да ме зяпаш.

— Знам — изръмжах и извърнах очи. Държеше се така, сякаш онази история с гривната изобщо не се беше случвала, макар че в момента без нея се чувствах по-разголена, отколкото, ако действително нямах нито една дреха на гърба си. С леко полюшване на ханша смъкнах дънките. Когато вдигнах глава, той продължаваше да стои полугол до умивалника.

Най-после взе блузата с качулката от пода и ме хвана за ръката.

— Мислиш ли, че вече е безопасно да излезем от банята?

— Надявам се.

Върнахме се в хола и реших, че ще иска да си ходи, понеже минаваше два през нощта, но той ми намери аспирин, накара ме да изпия бутилка вода, седна на канапето и ме дръпна за ръката.

— Седни при мен.

Понечих да заобиколя краката му, но той ме спря.

— Не. При мен.

Поклатих неразбиращо глава. Той се наведе назад и дръпна ръката ми по-силно.

Оставих се да ме притегли в скута си. Настаних се с рамо, опряно в гърдите му, с изпънати върху възглавниците крака. Той придърпа одеялото върху мен и след като ме намести, както искаше, уви ръце около кръста ми.

— Опитай се да поспиш — прошепна и едва го чух на фона на тихото жужене на телевизора, — за да ти е по-леко сутринта.

Отпуснах се в прегръдката му далеч по-лесно, отколкото очаквах. Сгуших се и облегнах глава на гърдите му.

— Няма ли да си ходиш?

— Не.

— Хич? — Затворих очи.

Той опря брадичка на главата ми, после ме целуна по челото. От устните ми се отрони въздишка.

— Никъде няма да ходя. И ще бъда тук, когато се събудиш. Обещавам.

* * *

Трябваха ми няколко секунди, за да схвана, че ослепителната светлина идваше от слънцето, което струеше през прозореца на хола, а също и че продължавах да седя в скута на Кам. Притиснала бях глава на рамото му, а той бе облегнал брадичка отгоре й. Ръцете му ме обгръщаха плътно, сякаш се бе опасявал, че може да се събудя и да хукна нанякъде.

Сърцето ми изтанцува един бърз танц.

Първоначално спомените от предната вечер бяха малко несвързани, но когато започнаха се избистрят, последователно преминах през възторг, смут, ужас и отново възторг.

Кам не си беше тръгнал, а и снощи каза, че ме желае, че рано или късно ще бъдем заедно, дори след като бе разбрал какво съм си причинила и след като се държах с него като пълна кучка.

Направо не можех да повярвам. Може би действително сънувах, понеже се съмнявах да съм го заслужила.

Сложих ръка на гърдите му и усетих как сърцето му тупти силно и ритмично под дланта ми. Кожата му бе гола, топла, истинска. Исках да видя лицето му, за да мога да повярвам, че не сънувам. Внимателно се раздвижих в скута му.

Кам простена дълбоко.

Застинах с ококорени очи. Майчице мила, усещах ерекцията му с бедрото си. Ръцете му пристегнаха обръча около талията ми и усетих как сърцето му ускорява ритъм едновременно с моето.

— Съжалявам — прошепна дрезгаво. — Но е сутрин, а ти седиш върху мен. Такава комбинация би сломила и най-силния мъж.

Топлина заля бузите ми и вените ми пламнаха, защото се сетих как бе движил хълбоци, опрян в тялото ми. А тази мисъл никак не бе намясто точно сега. Кам разхлаби прегръдката си и ръката му се спусна към ханша ми. През тънката блуза — неговата блуза — кожата ми настръхна.

Всъщност може би подобни мисли бяха съвсем в реда на нещата.

— Искаш ли да стана? — попитах.

— Не! — Другата му ръка се плъзна по гърба ми и пръстите му се заровиха в крайчетата на косата ми. — В никакъв случай.

Ухилих се.

— Добре.

— Най-после сме на едно мнение.

Наклоних се назад, за да мога да го погледна. Разрошен и с леко набола брада, изглеждаше абсолютно зашеметяващо.

— Нали не съм сънувала какво се случи снощи?

Едното ъгълче на устните му се изви нагоре и в гърдите ми се надигна радостна тръпка. Толкова ми липсваше тая усмивка.

— Зависи какво си мислиш, че се е случило.

— Свалих си блузата пред теб? Очите му потъмняха.

— О, да. Прекрасно беше.

— А ти ми отказа?

Ръката върху ханша ми се спусна по-надолу.

— Само защото отказвам първия ни път да си пияна.

— Първият ни път?

— Аха.

Мускулите в корема ми се изопнаха.

— Доста си уверен, че ще има първи път.

— Напълно съм убеден — той се облегна назад. Трябваше да се съсредоточа.

— И говорихме, нали така? — Погледът ми падна върху голата ми китка. — Казах ти от какво ми е белегът?

— Да.

Погледнах го въпросително.

— И не смяташ, че съм луда за връзване?

— Ами…

Наклоних глава и го зяпнах сърдито.

Усмивката му съвсем се разтегна и ръката на гърба ми се покатери още по-нагоре, обхвана тила ми.

— Искаш ли да знаеш какво си мисля?

— Зависи.

Той наведе главата ми надолу, така че устните ни се оказаха само на сантиметри разстояние.

— Мисля, че трябва да поговорим.

— Така е — съгласих се, макар мисълта да ме изпълваше със страх, но се постарах да го изтикам с известна доза решимост.

Кам внезапно ме сграбчи за ханша, вдигна ме от скута си и ме сложи на канапето до себе си. Мигом усетих хлад. Той се изправи и аз се взрях в него объркано.

— Нали каза, че трябва да поговорим?

— Точно така. Връщам се веднага.

Нямах представа какво го прихваща.

— Стой там, става ли? — той тръгна заднешком към вратата. — Не мърдай оттам. И не мисли за нещо. Просто ме изчакай, ей сега се връщам.

Загледах го любопитно.

— Добре.

Кривата му усмивка се върна.

— Ама наистина, не мисли за нищо. Нито за последните няколко минути, нито за снощи. Нито за това, което предстои. Изчакай ме.

— Добре — прошепнах. — Обещавам.

Очите му останаха върху мен още секунда, после излезе, а аз, естествено, премислих всичко възможно през петте минути, в които го нямаше. И вече почти бях решила, че няма да се върне.

Но той се върна.

Извъртях се, за да погледна над облегалката на канапето, и когато разпознах какво държеше, се усмихнах широко.

— Яйца. Донесъл си яйца.

— И вярното ми тиганче. — Той затвори вратата с хълбок. — И си измих зъбите.

— Но не си си сложил тениска.

Той ми хвърли многозначителен поглед и тръгна към кухнята.

— Знам, че ще ти разбия сърцето, ако те лиша от възможността да ме гледаш гол.

Когато изчезна зад вратата, отпуснах глава назад и се разкикотих съвсем по момичешки, надявайки се да не ме чуе.

— Ейвъри, какво правиш, по дяволите? Вдигнах глава.

— Нищо.

— Тогава си домъквай задника насам.

Смъкнах се от канапето ухилена и тръгнах към спалнята.

— И да не си посмяла да се преоблечеш. Спрях и направих гримаса.

— Приятно ми е да те гледам в моите дрехи — добави той.

— Е, щом така поставяш нещата… — Врътнах се и завих към кухнята. Спрях на прага и го загледах как прави нещо, което бях наблюдавала поне десетина пъти.

Той ме стрелна с очи през рамо.

— Какво? Толкова много ли ти липсваха яйцата ми? Примигнах, за да разсея мъглата в погледа си.

— Мислех, че никога повече няма да приготвяш закуска в кухнята ми.

Плътните мускули на раменете му се размърдаха и не можех да не се възхитя на чувствената вдлъбнатина, която се образува между плещите му. Очерта се дълбоко, когато се наведе да включи котлона.

— Толкова много ли ти липсвах?

Както никога досега, не се поколебах с отговора.

— Да.

Той се обърна с лице към мен.

— И ти ми липсваше.

Поех си дълбоко въздух.

— Искам да ти се извиня, че реагирах така, когато… ами когато ми видя белега. На никого не съм го показвала — прехапах долната си устна и направих крачка напред. — И знам, че това не е извинение, понеже се държах като пълна кучка, но…

— Ще приема извинението ти при едно условие — той скръсти ръце на гърдите си.

— Готова съм на всичко.

— Искам да ми вярваш.

Завъртях глава на една страна.

— Та аз ти вярвам, Кам.

— Не е вярно — той се приближи към малката кухненска маса и дръпна един стол. — Седни за малко.

Послушно седнах и придърпах подгъва на блузата му надолу, а той се върна при печката, за да сложи тигана.

— Ако ми вярваше, нямаше да реагираш така — отбеляза той и чукна едно яйце. — Съвсем не те критикувам или нещо такова. Трябва да ми вярваш, че няма да се държа като задник или да обезумея… Трябва да вярваш, че чувствата ми са достатъчно силни.

Дъхът ми спря.

Той обърна очите си, бистри като стъкло, към мен.

— Има много неща, които не зная за теб, и се надявам да коригираме тоя пропуск. Няма да те насилвам, но не искам да ме изолираш. Разбираш ли? Трябва да ми вярваш.

Вярно бе, че много неща не знаеше, но не желаех тези неща да ни пречат. Нито сега. Нито когато и да било.

— Вярвам ти. Ще ти вярвам.

Той ме погледна изпитателно.

— Тогава приемам извинението.

И се обърна обратно към печката, за да разбърка яйцата.

После извади портокаловия сок. Не си казахме нищо повече, докато не седнахме на масата с неговите четири сварени яйца.

— Е, и какво правим от тук нататък? — попита. — Кажи ми какво искаш.

Застинах намясто, както бях набола късче яйце с вилицата. Вдигнах очи и видях, че и той държи едно от яйцата.

— Какво искам ли?

— От мен — той захапа яйцето и бавно започна да дъвче. — Какво искаш от мен? Оставих вилицата си до чинията, облегнах се назад и се втренчих в него.

Внезапно ми хрумна, че ще ме накара да го кажа на глас… и че може би трябваше да го изрека. Сетих се за Моли, за това какво й се бе налагало да повтаря сигурно стотина пъти. На мен ми беше далеч по-лесно.

— Искам теб.

— Мен?

— Теб. — Бузите ми пламтяха, но упорито продължих: — Очевидно никога не съм имала сериозна връзка и дори не знам дали и ти искаш същото. Може би не…

— Същото искам — той излапа остатъка от яйцето. Гръдният ми кош се стегна.

— Така ли?

Той се подсмихна.

— Звучиш толкова изненадана, сякаш не можеш да повярваш. — Посегна към следващото яйце. — Много е трогателно. Но моля те, продължи.

— Да продължа ли? — поклатих глава съвсем объркана. — Искам да съм с теб.

Кам излапа и второто яйце.

— Ето че за втори път тази сутрин сме на едно и също мнение.

— И ти искаш да си с мен?

— Искам да съм с теб още от онзи първи път, в който ти предложих да излезем, а ти ми отказа. Просто изчаквах да ти дойде акълът в главата. — Устните му потрепнаха в усмивка. — Така че, ако наистина ще го направим, искам да поставя някои основни правила.

Чакал ме е?

— Правила ли?

Той кимна и се захвана да бели третото яйце.

— Не са много. Не искам да ме изолираш. Не искам да има други — само аз и ти. — Той млъкна за миг и сърцето ми се разподскача. — И накрая, да продължаваш да изглеждаш така дяволски секси в дрехите ми.

Разсмях се.

— Мисля, че ще се справя с всички.

— Чудесно.

Загледах как дояжда яйцата и макар да се чувствах безкрайно щастлива, неувереността ми започна да се обажда.

— Нямам никакъв опит, Кам. А и с мен невинаги се общува лесно. Знам си го. Не мога да обещая, че ще ти е лесно.

— Нищо хубаво в тоя живот не е лесно. — Той си допи млякото, изправи се и мина от моята страна на масата. Прегърна ме през кръста и наведе глава към мен, а когато заговори, устните му докоснаха бузата ми. — Чувствата ми към теб са много сериозни, Ейвъри. Ако действително ме искаш, твой съм.

Затворих очи и притиснах длани в гърдите му.

— Искам те.

— Прекрасно — прошепна той, наклони глава настрани и устните му лекичко допряха моите. Очакването набъбна в гърдите ми като балон. — Защото, ако не ме искаше, ситуацията щеше да е много неловка.

Понечих да се разсмея, но устата му се долепи до моята. В първия миг целувката бе съвсем невинна. Нежно изследване на устните ми. Но твърде много време бе минало, откакто ме бе целувал. И твърде дълго време не се бях чувствала така. Исках още.

Плъзнах ръце по гърдите му, а после по леко грапавите му бузи и зарових пръсти в разрошената му мека коса. Май нямаше нужда да го насърчавам повече. Целуна ме по-дълбоко, разтвори устните ми и езикът му се плъзна в устата ми. Ръцете му се смъкнаха към ханша ми, после обгърнаха кръста ми. Придърпа ме към себе си и само след секунда целувката премина от невинна към откровено страстна.

Повдигна ме, при което от гърлото ми се откъсна стреснато изохкване, което мигом се разтопи в целувката му. Някакъв инстинкт зашепна в мен и аз увих крака около кръста му. С едно-единствено мощно движение той направи крачка напред и гърбът ми се долепи до стената, гърдите му се притиснаха в моите. Тялото ми омекна, между бедрата ми изби влага, когато усетих твърдостта му като доказателство за това колко силно ме желаеше. Всеки сантиметър от тялото ми се стегна и цялата пламнах.

И за първи път не изпитах паника. Нищо освен невероятни усещания, които ме караха да се чувствам жива. За първи път изпитах пълен контрол. Свобода, която не бях вкусвала до този момент. Потънах в целувката с истинска страст. Онзи ужасно секси звук се надигна от гърдите му и отекна в моите.

Като че ли мина цяла вечност, преди да отлепи уста от моята.

— Трябва да си ходя. Издишах накъсано.

— Точно сега ли?

— Не съм светец, скъпа — изръмжа той дрезгаво. — И ако не си тръгна веднага, ще се застоя доста време.

От връхчетата на гърдите ми чак до сърцевината ми запулсира някаква нишка.

— Ами ако не искам да си тръгнеш?

— По дяволите! — той прокара ръце по бедрата ми. — Силно ме затрудняваш да се държа като добър човек, както ме описа снощи.

— В момента не съм пияна.

Той притисна чело в моето и тихичко се засмя.

— Да, виждам, и макар мисълта да те имам още сега, до тази стена, да е достатъчна, за да загубя всякакво самообладание, искам да знаеш, че нещата са сериозни. Не си секс за една вечер. Нито приятел с екстри. А нещо много повече.

Затворих очи съвсем задъхана.

— Това изказване беше… направо съвършено.

— Аз целият съм направо съвършен — отвърна той и нежно разплете краката ми.

Пусна ме да стъпя долу и вероятно щях да се свлека на земята, ако не ме беше задържал.

— Общоизвестен факт. Просто малко бавно схващаш.

Разсмях се.

— Какво ще правиш?

— Ще си взема един студен душ.

— Сериозно ли?

— Аха.

Прихнах отново.

— И ще се върнеш?

— Винаги — целуна ме леко.

— Добре — отворих очи усмихната. — Ще те чакам.