Джей Лин
Ще те чакам (19)

Деветнайсета глава

Не ми беше нужна особена прозорливост, за да ми стане ясно, че Тереса и Кам действително бяха близки и искрено се обичаха. Окажеха ли се на едно място, се държаха безумно — непрекъснато се заяждаха един с друг и въобще бяха истинска напаст.

Тереса бе женският вариант на Кам — висока, изключително привлекателна, с гарвановочерна коса и наситено сини очи. Имаше фигурата на добре тренирана балерина и кипеше от енергия.

За мое огромно облекчение, беше и ужасно мила. Опасявах се, че по една или друга причина няма да й допадна, но тя ме прегърна още в първия миг.

Тия Хамилтънови явно си падаха по прегръдките.

Постоях с тях в сутерена известно време, после двете с Тереса се качихме горе да помогнем на майка й с гарнитурите към вечерята — измъкнахме се в най-подходящия момент, понеже Кам и баща му подхванаха някаква ловна тема, от която косата ми бе на път да се изправи.

Гледката как майка и дъщеря работят рамо до рамо, разменяйки шеги и закачки, ми въздейства много особено. Имах чувството, че наблюдавам напълно непознати създания, бяха като извадени от някое семейно телевизионно предаване. Завиждах на близостта им, но ми беше ясно, че между мен и майка ми никога не би могло да съществува подобно нещо.

През цялото време, докато приготвяхме вечерята, Тереса бе залепена за телефона, непрекъснато пишеше съобщения на някого, което се пренесе и на масата.

— На кого толкова пишеш? — възмути се Кам, докато си слагаше втора огромна порция сладки картофи.

Тереса се подсмихна.

— Не е твоя работа.

— Та аз съм ти брат, естествено, че е моя работа.

Виж го ти! Вдигнах глава и забелязах, че гледаше втренчено сестра си, която упорито си пишеше с някого.

— Мамо, не е зле да уведомиш дъщеря си, че е невъзпитано да се пишат есемеси на масата.

Госпожа Хамилтън вдигна вежда.

— Не смятам, че някой страда от този факт.

Кам ме побутна с коляно под масата — нещо, което правеше на всеки пет минути, откакто бяхме седнали.

— Напротив, моята душа дълбоко страда. Побутнах го на свой ред.

— Каква трагедия — отбеляза сестра му и пусна телефона в скута си. — Е, Ейвъри, как се озова в Западна Вирджиния?

— Исках да сменя обстановката — отвърнах и зарових вилица в картофеното пюре. — Нашите всъщност са от Охайо, така че Западна Вирджиния ми се стори подходящ вариант.

— Ако трябва да съм искрена, аз бих избрала Ню Йорк или Флорида, или Вирджиния, или Мериленд, или… — Телефонът й иззвъня и тя се хвърли като малко дете, пред което са размахали нещо лъскаво. Погледна екрана и устните й разцъфнаха в усмивка.

Кам отново побутна коляното ми и очите му още повече се присвиха. Посегна да си вземе още пуйка, но внезапно смени посоката и изтръгна телефона от ръцете на сестра си.

— Хей! — викна тя. — Върни ми го!

Кам се завъртя към мен, за да избегне размаханите ръце на сестра си. Намръщи се срещу екрана.

— Кой е този Мърфи?

Господин Хамилтън поклати глава.

— Не е твоя работа! Господи! — тросна му се Тереса. — Веднага ми го върни.

— Ще ти го върна, когато ми кажеш кой е Мърфи. Гадже ли ти е?

Бузите й пламнаха. Кам като че ли прекаляваше с ролята си на по-голям брат. Държеше телефона, така че Тереса да не може да го стигне, докато накрая тя се нацупи, облегна се назад и скръсти ръце.

— Мамо!

— Кам, върни й телефона. — Кам не помръдна и тя усмихнато поясни: — Познаваме Мърфи. Много симпатично момче е.

Кам май не беше особено убеден и внезапно се зачудих дали все пак странното му поведение си нямаше някакво обяснение. Погледнах Тереса. Очите й блестяха особено. Побързах да сведа поглед към чинията.

— Много е мил и си го харесвам — обади се тя тихо. Кам изсумтя пренебрежително.

— Това не е кой знае каква…

— Но не е Джереми — обади се господин Хамилтън, прозвучавайки изненадващо сериозно. — Върни й телефона.

Кам, изглежда, се канеше да стиска телефона до края на живота си и приятната, лека атмосфера в къщата, на която така завиждах, откакто бях пристигнала, внезапно се насити с напрежение. Пресегнах се под масата и го стиснах за бедрото, с което така го смаях, че пръстите му неволно разхлабиха хватката си около телефона. Измъкнах го от ръката му.

— Хей! — Той ме изгледа сърдито с присвити очи. — Не беше честно!

Ухилих му се и протегнах ръка зад гърба му, за да подам телефона на Тереса.

— Извинявай.

— Благодаря — обади се Тереса и бях сигурна, че съм си спечелила приятел за цял живот.

Ако съдех по изражението на Кам, нямаше да ми се размине толкова лесно. Той се обърна към сестра си.

— Искам да се запозная с тоя Мърфи. Тереса въздъхна шумно. — Добре. Кажи кога.

Зяпнах от смайване. Не очаквах, че ще отстъпи толкова лесно. Погледнах единия, после другия, и макар Кам да започваше да се успокоява, челюстта му си оставаше все така скована. Разговорът отново се възобнови, макар да ми се струваше, че нещо неизказано продължаваше да тлее.

А може би просто си въобразявах.

След пиршеството двамата с Кам останахме да подредим чиниите в миялната и в един момент се оказахме сами в трапезарията.

— Наред ли е всичко със сестра ти? — попитах.

Кам се разсмя, но очите му си останаха сериозни.

— Всичко е наред. Ела да играем — той ме хвана за ръцете и ме задърпа към стълбите за сутерена. — Обзалагам се, че можеш да ме биеш на билярд.

— Не съм никак убедена — измърморих, но все пак се оставих да ме води. — О, не се тревожи, много съм зле на билярд.

Разсмях се.

— Ами чиниите и…

Кам рязко спря, при което се блъснах в гърдите му. Ръцете му се плъзнаха към хълбоците ми и той приведе чело към моето.

— Забрави чиниите. Ела да играеш с мен, миличка.

По дяволите! Нарече ме „миличка“.

* * *

Тъкмо се преоблякох в пижамата и пъхнах крака под завивките, когато на вратата ми тихо се почука. Надигнах се на лакти и сърцето ми прескочи, щом Кам я открехна.

— Здрасти — обади се от прага с лека усмивка на лице.

— Здрасти — думата прозвуча като нещо средно между шепот и грачене. Несиметричната му усмивка се разтегна с още два сантиметра.

— Исках само да ти пожелая лека нощ.

Дълбоко в гърдите и корема ми се надигна някакво непознато вълнение. Пръстите ми инстинктивно сграбчиха края на завивката.

— Вече ми го каза.

— Вярно е — той влезе и погледът ми се плъзна по фигурата му. Изглеждаше прекрасно в най-обикновена сива тениска и фланелено долнище на пижама. — Но не така, както ми се искаше.

О, мили боже, смили се над мен…

Кам тихо затвори вратата зад себе си. Бравата изщрака и сърцето ми се раздумка. Ето че бе в стаята, а аз лежах на леглото само по тънка блузка с дълъг ръкав и памучни шорти. И толкоз.

Затаих дъх, докато гледах как се приближава. Приседна до мен, хълбокът му се опря в крака ми. В смътната светлина очите му светеха като скъпоценни камъни, плъзгаха се по лицето ми и надолу към гърдите ми. Под напрегнатия му взор зърната ми мигом настръхнаха под блузата.

Погледът му отново се вдигна към лицето ми и аз предпазливо си поех въздух. Ятото пеперуди се бе завърнало в стомаха ми и напираше да излезе.

— Радвам се, че се реши да дойдеш — обади се той с дрезгав глас.

Потреперих.

— И аз.

— Така ли? — Кам сложи длан от другата страна на ханша ми. — Нима си признаваш?

— Май да.

Той се приведе напред и тялото му се надвеси отгоре ми.

— Жалко, че не си взех телефона да увековеча този миг.

Очите ми се впиха в устата му и не можах да се сетя за никакъв остроумен отговор. Облизах долната си устна и неговите мигом се разтвориха. Гърдите ми тревожно се надигнаха, но се насилих да го гледам в очите.

— Много… приятно прекарвам.

— Аз също — погледът му омекна леко, но продължаваше да ме изгаря. — Какво смяташ да правиш през зимната ваканция?

Понеже знаех, че е чул разговора ми с майка му, не си направих труда да лъжа. — Не знам. Мислех си в някой от дните да скокна до Вашингтон. Искам да ида до Смитсоновия институт и до Нешънъл Мол^[1]. Никога не съм ходила.

— Хмм, това може да се окаже забавно. Ще ти бъда екскурзовод. Усмихнах се.

— Значи, наистина ще е… забавно.

— Обещавам — усетих топлия му дъх върху бузата си. — Избери си дата.

— Точно сега ли?

— Точно сега.

— Втори януари — отвърнах, без да се колебая, и се изчервих.

— Свободен ли ще си?

— Ще съм свободен, когато кажеш.

Усмивката ми се разшири още повече.

— Познай какво, Ейвъри.

— Какво? — Интересно дали можеше да долови пулса ми под тениската.

— Току-що каза, че си прекарваш много приятно.

— Той наведе глава над мен и устните ни се оказаха само на сантиметри. — Да знаеш, че сега ще стане още по-приятно.

— Така ли?

Той се приведе още малко и носът му опря в моя.

— О, да.

— Няма ли да ме целунеш пак?

Устните му се извиха в усмивка.

— Точно това възнамерявам да сторя.

Във вените ми запълзя топлина и цялото ми тяло се напрегна по онзи така желан и възхитителен начин. Очите ми се притвориха, когато устните му бегло докоснаха моите… веднъж, после още веднъж, сякаш искаше да си припомни усещането. Нежният допир ме побъркваше.

Кам прехвърли тежестта си върху лявата ръка и прокара пръстите на дясната по бузата ми. Целуна ме в ъгълчето на устните, после и по другото и накрая пъхна ръка под тила ми. Устните му се плъзнаха по челюстта ми, прогаряйки огнена пътека чак до ухото ми. По кожата ми затанцува тръпка и той се подсмихна дрезгаво. Устните му се притиснаха към чувствителното местенце под ухото ми и от гърлото ми се изтръгна тих стон.

— Лека нощ, Ейвъри.

И тогава вече ме целуна — целуна ме така, както преди да си тръгне в нощта след срещата ни. Сякаш страдаше от кислороден глад, а аз бях единственият източник на въздух. Ръката, обгърнала тила ми, ме придържаше да не падна, както се бях надигнала на лакти, докато устата му ме поглъщаше. Защото само по този начин можех да опиша как ме целуваше.

Буквално ме поглъщаше.

Устните ми се разтвориха от само себе си и езикът му се плъзна навътре, предизвикваше моя, а ръката му обхвана тила ми още по-плътно. Усещах вкуса на паста за зъби и всичките ми сетива ликуваха. От гърдите му се изтръгна глух, нисък звук и той ме бутна назад, измъквайки ръката си изпод тялото ми.

В мига, в който главата ми удари възглавницата, лек пристъп на паника изтласка въздуха от дробовете ми. Докъде ли щяхме да стигнем? Сетих се, че сестра му е само на няколко крачки, че родителите му спят на горния етаж, но после той ме целуна отново, нежна, сладостна целувка, прихванал бузата ми в шепа, и паниката отстъпи, уплашените мисли се разсеяха.

Кам се надвеси над мен и аз закопнях да го усетя върху себе си, да притисне тяло в моето. Веднага ме обзеха противоречиви чувства. Дали не исках твърде много? Или пък недостатъчно? Той лекичко захапа долната ми устна и аз простенах от удоволствие.

Май беше недостатъчно.

Като жест на върховна смелост, подхранвана от желанието, се пресегнах надолу и плъзнах длани под ръба на тениската му. Кам трепна от изненада, когато пръстите ми погалиха голата му гладка кожа. За миг замря, сетне се дръпна назад. Стресната, отворих уста да попитам защо, след като най-после се бях осмелила да го докосна, той се отдръпваше. Какво, по дяволите, му ставаше?

Той изхлузи тениската през главата си.

А!

Аха!

Дъхът ми секна, докато попивах гледката. Тялото му бе великолепно. Гладка, стегната кожа, изопната върху твърди като камък мускули. Искаше ми се да го разпитам за татуировката, дали означаваше нещо, но така и не успях да формулирам въпроса.

Той смъкна завивката и сърцето ми прескочи. Мигом се сетих какво бях правила в това легло. Погледите ни се впиха един в друг и установих, че не съм в състояние нито да помръдна, нито дори да дишам. Надвеси се отново над мен, ръцете му ме обгърнаха плътно, така че се почувствах съвсем малка… и напълно в безопасност. Ръцете ми се вдигнаха към корема му, прилепиха се по кожата му. Мускулите му се изопнаха.

Долепи чело до моето.

— Нямаш представа как ми действаш.

Вярно е, нямах, но когато отпусна тялото върху моето, започнах да се досещам.

Усещах го върху корема си, през дрехите, твърд и плътен. Мислех, че усещането ще ме стресне, ще ме измъкне от опияняващата мъгла на желанието, но не се случи нищо такова. Между бедрата ми пламна горещина, кръвта забушува във вените ми. Размърдах се под тялото му, така че да се намести точно там, където копнеех за него.

— Мамка му — изръмжа той и силното му тяло цялото потрепери.

Впи устни в моите в изгаряща целувка и се отпусна между краката ми, заглушавайки стона на удоволствие, който напираше в гърлото ми. Хълбоците му се притиснаха в моите и всички нервни окончания в тялото ми внезапно пламнаха. Тънкият плат на горнището ми се оказа незначителна преграда между твърдата, гореща кожа на гърдите му и моята. Хълбоците му повториха тласъка, съвсем бавно, и пръстите на краката ми конвулсивно се сгърчиха, инстинктивно се хванах за кръста му. Целувката му ставаше все по-дълбока, все по-настойчива, а ръката му се плъзна от бузата ми надолу по шията. Пръстите му докоснаха гърдата ми, съвсем близо до чувствителната пъпка, проследиха извивката на талията ми чак до бедрата. Ръката му се плъзна под бедрото ми и усука крака ми около хълбоците му. Намести се още по-плътно, притисна се в онова деликатно местенце, така че едновременно се разкъсвах от въодушевление и от всякакви противоречиви чувства. При следващото движение на хълбоците му несъзнателно изскимтях под устните му.

— Харесва ми този звук — отбеляза той и отново раздвижи хълбоци. Повторих скимтенето и се изчервих. — Всъщност не. Обожавам този звук.

По кожата ми пробягваха тръпки и се трупаха някак мъчително… в самата ми сърцевина. Точно както в онази нощ на леглото ми, но сега болката бе много по-силна, много по-изгаряща, много по-реална. Ръката му отново се раздвижи, премина по цялата дължина на тялото ми, намери дланта ми. Пръстите му за миг се сплетоха с моите, после отново потеглиха, промушиха се под ръкава ми, докато езикът му продължаваше да танцува с моя.

Внезапно замръзна над мен и вдигна глава. Насилих се да отворя очи и си поех дълбоко въздух. На лицето му бе изписано странно изражение, съвсем непонятно.

— Кам?

Без да каже и дума, той вдигна ръката ми и я обърна. Сърцето ми прескочи. Не! Не! Сякаш на забавени обороти, пръстите му се раздвижиха, палецът му се плъзна по дължината на дълбокия белег, преминаващ през вените ми.

А после и очите му.

Проследих погледа му.

Не можех да повярвам какво се случваше, как всичките невероятни чувства, които се надигаха и трупаха в гърдите ми, мигом изчезнаха. Палецът му отново се размърда, сякаш се опитваше да изтрие белега, но той не изчезваше, и Кам вдигна очи към моите. И нямаше съмнение — знаеше, знаеше от какво бе този белег.

— Ейвъри…? — прошепна и веждите му се сключиха, лицето му се изопна. — О, Ейвъри, какво е това?

Ужасът нахлу в главата ми като огромна приливна вълна и изтика всякакви други емоции. Болката, изписана върху красивото му лице, потъна дълбоко в съзнанието ми с остри като бръснач нокти, разкъса ме. Изражението му… ме смаза така, както нищо друго не бе успяло след онази нощ на Вси Светии.

Белегът — не исках никой да го вижда, не желаех да разбира точно колко малодушна съм била някога. Беше безкрайно унизително.

Изскубнах ръката си от пръстите му и побързах да се измъкна изпод тялото му.

Заливаха ме ту горещи, ту студени вълни. Дръпнах ръкава върху голата си китка.

— Ейвъри… — Той посегна да ме докосне.

— Моля те — дръпнах се до самия ръб на леглото. — Моля те, върви си. Кам прибра протегнатата си ръка.

— Ейвъри, обясни ми.

Поклатих глава с разтреперани устни.

По челюстта му заигра някакво мускулче.

— Ейвъри…

— Върви си! — скочих от леглото и залитнах назад. — Просто си върви.

Кам замръзна за секунда, сякаш искаше да каже нещо, но после се изправи и тръгна заднешком към вратата. Тялото ми се разтресе от спазми. Той се спря с ръка на бравата.

— Ейвъри, нека поговорим…

— Върви си — гласът ми пресекна. — Моля те.

Усетих как раменете му се сковават, а после, точно както го бях помолила, Кам излезе и тихо затвори вратата след себе си.