Джей Лин
Ще те чакам (13)

Тринайсета глава

Въпреки дебелата блуза с качулка треперех под поривите на студения вятър, който фучеше между сградите „Уайтхол“ и „Кнути“ и брулеше кафяво-жълтите листа над главите ни. Няколко хвръкнаха във въздуха, после се понесоха на зигзаг към земята, където се присъединиха към плътния килим, образуван от останалите.

Брит дръпна дълбоко от цигарата си и бавно издиша.

— Значи, разбрахме се, следващия път, когато Джими ми се обади посред нощ, понеже му се е приискало нещичко, и аз взема че отида, какво ще направиш?

Заподскачах от крак на крак.

— Ще те сритам между краката?

— Точно така! — Тя дръпна за последно и изгаси цигарата. — Защо, за бога, момичетата сме толкова тъпи?

Тръгнах до нея, увила ръце около тялото си.

— Хубав въпрос.

— Така де, напълно съм наясно, че не желае връзка, че иска само секс, и че когато ми звъни, обикновено е подпийнал, но въпреки това отивам. Как е възможно?

— А искаш ли да ходиш с него?

Тя стисна устни и придърпа плетената си шапка върху ушите.

— Знаеш ли какво, май не.

Намръщих се неразбиращо.

— Тогава защо ти е толкова криво, че той не иска?

— Защото е редно да иска! Та аз съм невероятна!

Погледнах я, мъчейки се да се преборя с усмивката.

— Така си е.

Тя се ухили. Виждала го бях този Джими на два или три пъти с нея из студентското градче и ми се струваше симпатично момче, но пък категорично смятах, че заслужава нещо по-добро от човек, който й се обажда само когато е пиян. И й го казах.

— Ето затова сме такива добри приятелки — отвърна тя и пъхна ръка под моята. — За бога, къде изчезна есента? Имам чувството, че зимата дойде съвсем изневиделица, мръсната кучка.

— Аха — потръпнах от студ, когато спряхме на кръстовището. — Направо ми е жал за децата, дето ще тръгнат да обикалят къщите утре. Ще умрат от студ.

— Майната им на децата — отвърна Брит и аз се разкикотих. — Аз смятам да се преоблека като ангел — греховен ангел.

— Естествено.

— Това означава, че реално ще се разхождам по бельо. Зърната ми сигурно ще замръзнат и ще окапят. А като заговорихме на тази тема, не си мисли, че не забелязвам как избягваш въпроса за купона.

Как, за бога, успя да скочи от темата за замръзналите зърна към темата за купона?

Когато спряхме пред сградата на канцеларията, тя ме погледна строго. — Непременно трябва да дойдеш. Всички ще са там.

Извърнах поглед и се загледах как охраната на университета отключва колата на някакъв нещастен студент, забравил ключа си вътре.

— Не знам. Не си падам по купони за Вси Светии.

— Та ти по никакви купони не си падаш. Хайде, трябва да дойдеш. Имам нужда от теб. И Джими ще дойде, та вероятно ще ми трябва някой да ме срита между краката.

Разсмях се.

— Сигурна съм, че Джейкъб с готовност ще ти услужи.

— Изобщо не е същото! Нищо не разбира и ми дава безумни съвети. Вероятно ще ми каже спокойно да ида да се изчукам с Джими — възропта тя и май беше права. — Непременно трябва да дойдеш. Моля те. От сърце ти се моля.

Твърдата ми решимост дори да не помислям за купона започна да се пропуква. Джейкъб цяла седмица само за това говореше. А снощи, докато довършвахме заданието по астрономия, и след като за пореден път ми предложи да изляза с него, Кам също спомена за купона на Джейс. Джейс беше с година по-малък от Кам, но с доста добри позиции в едно от студентските дружества, кое точно, така и не можех да запомня. Виждала го бях с Кам един или два пъти, но не се бяхме заговаряли. Всъщност всичко това нямаше никакво значение, защото само мисълта за купона бе на път да ми докара язва.

— Трябва да вляза да си оправя проклетата програма за следващия семестър.

Брит си имаше страхотни проблеми с предметите. Аз поне имах късмета да се запиша за всичко, което исках.

— Да не тръгнеш да се биеш с регистраторката?

— Не е изключено — тя ме прегърна набързо. — Благодаря, че ме изпрати.

— Няма защо — бях приключила с часовете за деня, така че нямах друга работа. Тя тръгна по широките стъпала, но после се обърна.

— И си помисли за купона. Моля те. Трябва да дойдеш, не само заради мен, ще бъде забавно. Ще можеш да се поотпуснеш малко. Става ли?

Поех си дълбоко въздух.

— Ще си помисля.

— Ама наистина?

— Кимнах, но тя настоя.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Брит потъна в сградата, а аз реших да се отбия през магазина да си купя хапчета за корем. Щяха да ми трябват.

* * *

В живота ми е имало случаи, в които съм била напълно наясно, че не разсъждавам правилно. Това обаче по никакъв начин не улесняваше нещата. Мисълта за купон по повод Вси Светии не трябваше да ме докарва дотам, че да седя у дома с шишенце хапчета за корем и с грамадна кутия сладолед „Роки Роу“^[1] на „Бен енд Джерис“.

Полупразна кутия сладолед.

Имах чувството, че съм на път да се превърна в кварталната откачалка, дето гледа сто и една котки. Само котките ми липсваха.

Малко след като си тръгнах от студентското градче, получих съобщение от Кам. Канеше ме да ида на купона. И Брит искаше да отида. Също и Джейкъб, а също и аз, но…

Изстенах на глас, захлупих кутията и се изправих. Бях на деветнайсет години. Живеех сама. Събрала бях смелостта да кажа на майка ми да си гледа работата, а също и да прегърна Кам и да му споделя, че ми е липсвал. Така че ходенето на купон не би трябвало да ми е толкова трудно. Крайно време беше да направя тази крачка. Ако не го сторех сега, кога?

Вероятно никога.

Прибрах сладоледа и грабнах шишето с препарат изпод мивката. Напръсках всички повърхности в кухнята и се захванах злостно да търкам.

Щях да се справя.

Но сърцето ми глухо блъскаше в гърдите ми и имах чувството, че стомахът ми е някъде в петите.

Нямаше да мога.

Докато търках плота до печката, светлината падна върху сребърната ми гривна и аз неволно се загледах. Спрях, неспособна да откъсна поглед от този предмет, който се бе превърнал в толкова важен елемент от ежедневието ми. Оставих шишето и парцала и я свалих. Извих ръка и се насилих да погледна белега. Срамувах се от него, правех всичко възможно, за да го скрия, но за какво? За да си седя у дома, да не общувам с никого и да се държа като пълна загубенячка? Вярно, някои неща вероятно винаги щяха да ми бъдат непосилни или пък изключително трудни, но нима ходенето на купон щеше да е едно от тях? Нима действително бях така осакатена от случилото се преди пет години, та да не мога да ида на един студентски купон?

Надянах обратно гривната и се облегнах на плота.

Трябваше да го направя. Важно бе да го направя. Или поне да опитам. Сърцето ми заблъска паникьосано, когато се отлепих от плота и тръгнах към хола. Извадих телефона от раницата и преди да успея да помисля какво правя, отворих съобщението на Кам и изпратих отговор.

Добре.

След няколко секунди получих ново съобщение.

Идвам.

— Идва ли? Какво…

На вратата се почука.

Завъртях очи, метнах телефона на канапето и отидох да му отворя.

— Нямаше нужда да идваш дотук.

Кам най-небрежно влезе и завъртя шапката си с козирката назад.

— Е, моля, заповядай.

Той спря пред вратата на кухнята и се намръщи.

— Защо навсякъде мирише на белина?

— Защото чистя.

Едната му вежда се стрелна нагоре.

— Цялата кухня — поясних глуповато. — А ти можеше да си спестиш разкарването и да ми отговориш с есемес.

Той ме изгледа продължително и се настани на канапето.

— Имам нужда от движение.

Глупости, съвсем нямаше нужда.

Потупа възглавницата до себе си.

— Ела да седнеш до мен.

Зяпнах го безмълвно.

— Ела де.

Измърморих нещо под нос, прескочих изпънатите му крака и седнах.

— Добре. Ето, седнах.

Миглите му се спуснаха и усетих погледа му върху устата си. По бузите ми се разля топлина и усмивката му се разтегна още малко.

— Отговорът ти съдържаше единствено думата „добре“, а днес те попитах две неща. Така че ми е любопитно с кое от двете се съгласяваш.

Свих крака към гърдите си и увих ръце около тях.

— Покани ме на купона за Вси Светии утре вечер.

— Точно така — той се пресегна и задърпа ръката ми, докато не пуснах коленете си. — Но те попитах и още нещо.

Присвих очи.

Той хвана подгъва на крачола ми и задърпа краката ми, така че накрая се принудих да ги пусна на земята.

— Поканих те на среща.

— Знаеш какъв е отговорът на тая покана.

Сега и той присви очи.

Устните ми трепнаха.

— Отговорих „добре“ за купона.

— Мъдро решение. Забавно ще бъде и ще изкараш добре. — Явно позата ми вече го удовлетворяваше, защото се облегна назад. — В колко часа да те взема?

Поклатих глава.

— Сама ще се закарам.

— За какъв дявол? Живеем в една и съща сграда и отиваме на едно и също място.

— Благодаря, но предпочитам аз да карам.

Той се вгледа в мен за известно време.

— Ако не искаш да идем заедно, тогава поне се комбинирай с Бритъни.

Отговорих нещо уклончиво, но всъщност нямах намерение да се комбинирам с никого. Ако си бях с моята кола, можех да си тръгна, когато си поискам. Имах нужда от спасително въже.

— Хей — обади се Кам.

Обърнах се към него с повдигнати вежди.

— Здрасти.

— Излез с мен.

Ухилих му се.

— Млъквай, Кам!

* * *

Толкова бях напрегната, че телефонът се хлъзгаше в дланта ми и коланът на седалката някак прекомерно силно притискаше гръдния ми кош. Седях в колата на паркинга пред къщи, трийсет минути след часа, в който беше редно да потегля за купона на Джейс. Щеше ми се да можех да кажа, че просто закъснявам, както правят мацките, за да предизвикат по-силно впечатление с появата си, но това бе твърде далеч от истината.

Бях на две крачки от пълнометражен пристъп на паника.

— Значи, си нямаш костюм? — осведоми се Брит, а гласът й едва се чуваше на фона на музиката и сподавения смях. — Няма значение. Сума ти хора не са се костюмирали.

Хм, и това извинение нямаше да мине. След снощния разговор с Кам за миг ми хрумна да изтичам в последния момент до магазина да си намеря някакъв костюм, но реших, че ще ми дойде в повече.

— Идваш ли вече? — попита Брит. — Понеже ми е самотно… ей!

След секунда чух гласа на Джейкъб.

— Хей, момиче, къде си?

Затворих очи.

— Оправям се да тръгвам.

— Дано да е така, понеже Брит ми лази по нервите с постоянните въпроси за теб. Така че гледай да си довлечеш задника тук.

— Идвам. След малко съм при вас.

Затворих и метнах телефона на седалката, после сграбчих волана с две ръце. Ще се справя. Повторих си го няколко пъти, докато гледах с копнеж към апартамента. Оставила бях една от лампите да свети и тя ме зовеше като лъч на морски фар, примамваше ме обратно към домашния пристан на сигурността, който не бе нищо друго освен чиста скука.

Държах се като пълна глупачка, чудесно го съзнавах, но това не променяше факта, че сърцето ми бе на път да изскочи от гърдите ми, не променяше гаденето. Подобна реакция не би се случила на никой друг и точно това бе проблемът. Не исках за мен да се превърне в нещо нормално.

— Мамка му!

Налагаше се да впрегна цялата си смелост.

Бутнах лоста на задна и дадох газ. Когато стигнах края на алеята и завих наляво по шосе 45, ръцете ми трепереха. Къщата на Джейс не беше далеко от Юнивърсити Хайтс. Само на няколко километра, закътана в едно кварталче, в което се бяха настанили някои от по-големите студентски дружества.

По пътя се опитах да си припомня колкото се може повече съзвездия. Андромеда, Помпа, Райска птица, Водолей, Орел, Жертвеник, Овен, Колар — кой, за бога, измисляше тия имена? Ама че работа. Успях да си припомня двайсетина, когато забелязах редицата коли, задръстили алеята на голяма триетажна къща. Навсякъде имаше автомобили, паркирани покрай пътя, в двора и по съседната улица. Наложи се да обърна и да дам назад, за да мога да паркирам от другата страна на улицата, почти пресечка по-надолу.

Нощният въздух беше възхладен, а по улиците нямаше нито едно хлапе. Обиколката за бонбони бе приключила преди близо час и почти на всяка крачка имаше по някое изпуснато лакомство.

От прозорците се лееше ярка светлина и верандата отдолу цялата искреше. Отвън имаше неколцина души, облегнали се на парапета. Тикнах ръце в джобовете на блузата си, като гледах да избегна гаража, където се вихреше яростна игра на бирен пинг-понг^[2].

Прекрачих прага на къщата.

Майко мила…

Къщата буквално се пукаше по шевовете. Навсякъде имаше хора — скупчени край телевизора, на групички до канапето, насядали по пода, препречили коридора. Музиката думкаше в такт със сърцето ми, докато оглеждах тълпата в търсене на един греховен ангел. Такива имаше много — палави ангели в червено, сексапилни ангели в бяло и истински развратни ангели в черно.

Хм.

Промъкнах се покрай някакво момиче, облечено уж като Дороти от „Магьосникът от Оз“, но в амплоато й на стриптийзьорка. Момичето ми се усмихна и аз й се ухилих в отговор, но усмивката ми бе колеблива и насилена. Минах с мъка покрай групичката край масата за карти и мернах съквартиранта на Кам, Оли, твърде погълнат от играта, за да ме забележи. Повдигнах се на пръсти. Къщата бе задушна от всичките тия хора.

Внезапно чух пронизителен писък и побързах да се обърна, с което си спечелих няколко секунди, колкото да се подготвя за устремилия се към мен бял ангел.

— Ама ти дойде! — изписка Брит и ме стисна здраво. — Мили боже! Изобщо не вярвах, че ще дойдеш. Мислех, че ще ни вържеш тенекия.

— Ето ме.

Тя ме стисна още веднъж, после ме хвана за ръката.

— Ела. Джейкъб е в гаража. И Кам също.

Омаломощеното ми от емоции сърце бе принудено да понесе извънредно натоварване, понеже Брит ме затегли напред. Заобиколихме масата за карти и няколко момчетата вдигнаха глави, но мигом загубиха интерес при вида на моя милост по дънки. Бялата рокличка на Брит обаче определено предизвика погледи. Едно от момчетата се облегна назад и я загледа със смръщени вежди. Напълно го разбирах. Брит изглеждаше зашеметяващо.

— Трябва да минем! — викна тя и вдигна свободната си ръка във въздуха. — Би-бииип!

В гаража се дишаше по-леко, светлината не бе така ярка и макар да имаше много хора, мускулите на врата ми започнаха да се отпускат. Брит ме поведе към някакъв тип със старомодно бомбе и лилаво сако.

— Джейки-Джейк, я виж кого намерих! — викна тя.

Лилавото сако се обърна и при вида на огромните очила с черна рамка устата ми се разтегна в искрена усмивка.

— Бруно Марс, нали?

— Да! Виждаш ли, Брит, някои хора все пак разпознават като кого съм се преоблякъл! — Джейкъб я изгледа сърдито, после се обърна към мен и се смръщи.

— А ти като каква си се облякла?

Вдигнах рамене.

— Като мързелива студентка?

Той се разсмя, а Брит отскочи до бурето с бира.

— Какво имаш под тая отвратителна блуза? — Какво ми е на блузата? — троснах се.

Той ме изгледа безизразно.

— Нищо й няма, ако току-що си се събудила и закъсняваш за лекции, но в момента си на купон. — Той посегна към ципа на блузата и го дръпна надолу. — Сваляй я или ще я сваля аз.

— Хич не се шегува — Брит се върна с две червени пластмасови чаши. — Веднъж ми съблече ризата, понеже искаше да я пробва, и се оказах по сутиен в стая пълна с момичета.

Пъхнах ключовете от колата в джоба на дънките си, свалих блузата и я метнах на един платнен сгъваем стол наблизо.

— Сега доволен ли си?

Джейкъб огледа тясното ми черно поло със свити устни.

— Хм. — Подръпна ръба на полото нагоре, та да се вижда част от корема ми.

Прокара ръце през косата ми и навсякъде щръкнаха кичури. — Ето така е по-добре. Имаш страхотно, стегнато тяло, така че го използвай. Сега вече си облечена като секси мързелива студентка.

Поех чашата, която Брит ми тикна в ръката.

— Приключи ли да ме гласиш така, сякаш съм ти някоя Барби?

— Миличка, ако беше Барби и беше моя, в момента щеше да си гола.

Изсмях се.

— Тогава е добре, че не съм.

Той уви ръка около раменете ми.

— Радвам се, че дойде. Не се шегувам.

— И аз — и още щом го казах, наистина ми стана драго. Успях. Огромен успех. Даже отпих глътка от бирата. Вижте ме само. Истинска купонджийка.

Опитвайки се да си втълпя, че не търся никого, огледах гаража. И почти веднага открих Кам. Предвид това, че беше с почти цяла глава по-висок от всички останали момчета, никак не беше трудно да го забележа. А като видях, че не бе облечен по-различно от обикновено, се ухилих широко.

Стоеше до масата за пинг-понг, скръстил ръце на гърдите. Бицепсите му изопваха тениската. Не знам защо момчетата вечно се обличаха така, сякаш навън е топло, при положение че беше страшен студ.

До него стърчеше Джейс, точно толкова висок и приятен за окото с въздългата си кестенява коса. И той беше облечен като за адска жега, а изпод единия му ръкав надничаше тъмна татуировка.

Брит проследи погледа ми и въздъхна.

— Не мога да реша кой е по-готин.

За мен Кам печелеше първенството без никакви колебания.

— И аз.

— Аз бих ги взел и двамата — обади се Джейкъб.

— Едновременно ли? — полюбопитства Брит.

Джейкъб се ухили.

— Да, дявол да го вземе!

— Сандвич с Кам и Джейс — Брит буквално потрепери. — Жалко, че не се предлага в менюто за по един долар в „Бъргър Кинг“.

Разсмях се.

— Според мен ще струват повече от долар.

— Вярно — измърмори тя и въздъхна нещо от сорта на „уф, трябва ми мъж“.

Джейс сръга Кам и му прошепна нещо, а той погледна към нас. На красивото му лице разцъфна широка усмивка. Остави чашата си на ръба на масата за пинг-понг.

— И ето, единият пристига — обяви Джейкъб и ме погледна лукаво. — Скоро ще си имаме сандвич с Кам и Ейвъри.

— Млъквай — изсъсках изчервена.

Присъстващите му направиха път да мине. Беше като някой секси Мойсей, пред когото морето от пияни студенти неволно се разтваряше. Внезапно смутена, направих крачка назад.

Но на Кам подобно чувство за неловкост му беше чуждо. Във всичките му движения се долавяше самоувереност. Само след секунда бе обгърнал талията ми, вдигайки ме в мечешка прегръдка. Брит мъдро дръпна чашата от ръката ми. Стените на гаража се завъртяха и аз се вкопчих в раменете му.

— Дявол го взел, не мога да повярвам, че действително си тук.

Май никой не бе очаквал да се появя. Обзе ме задоволство, че все пак събрах смелост.

— Нали ти казах, че ще дойда.

Той ме пусна да стъпя, но така и не отмести ръце.

— Кога дойде?

Свих рамене.

— Не знам. Преди малко?

— Защо не намина да ми кажеш здрасти? — Трапчинката се очерта върху бузата му и аз се улових, че я гледам втренчено.

— Защото беше зает и не исках да те безпокоя — признах и в същия момент забелязах, че доста хора ни зяпаха.

Кам наведе глава и устните му бегло докоснаха ухото ми, от което по гръбнака ми пролазиха тръпки.

— Никога не би могла да ме обезпокоиш.

Сърцето ми прескочи така, сякаш бях във влакче на ужасите миг преди да се понесе към пропастта. Извъртях леко глава и погледите ни се срещнаха. Всички ми мисли се пръснаха и когато пръстите на Кам се впиха над лактите ми, влакчето се понесе надолу. За миг всички звуци наоколо заглъхнаха. Зениците му бяха огромни, някак стряскащи на фона на яркото синьо.

— Хей, Кам! — провикна се Джейс. — Ти си на ред.

Магията бързо се развали и аз рязко издишах, макар да не бях осъзнала, че съм затаила дъх. Ъгълчетата на устните му потрепнаха.

— Не се отдалечавай.

Кимнах.

— Добре.

Кам се върна при Джейс и взе една топка за пинг-понг.

— Боже — прошепна Брит и ми подаде чашата. — Това беше…

— Неподправена страст — довърши Джейкъб. — Мислех, че ще си съдерете дрехите и ще се хвърлите да правите бебета още тук на мръсния, оплескан с бира под. И че ще се наложи да събирам пари от зрителите.

Стрелнах го с поглед.

— Струва ми се, че леко преувеличаваш.

— Не и от наша гледна точка — обади се Брит, като си правеше вятър с ръка. — Докога ще го мотаеш това момче?

Намръщих се озадачено.

— Не го мотая.

Веждите й се вдигнаха въпросително, но не отвърна нищо. За щастие, в този момент пристигна Джими и започна да се закача с крилете на Брит. Малката ни групичка се разрасна до четирима и преди да се усетя, си бяхме заформили наш си купон малко встрани от останалите. Изобщо не се чувствах намясто, но поне успявах да следя разговора. Отпивах от бирата с ясното съзнание, че вече са ми лепнали етикета на срамежливото момиче на купона, но пък тоя етикет беше далеч по-приятен от другия, който ми бяха лепнали след последния купон, на който бях присъствала.

Отвън тълпата се бе увеличила, музиката звучеше малко по-силно и неколцина започнаха да танцуват. Някак, въпреки целия шум, до ушите ми стигна дълбок, дрезгав смях и неволно се обърнах да погледна.

През входа на гаража влязоха две момичета, които изглеждаха като слезли директно от подиума на „Виктория Сикрет“. Едната бе облечена като дявол — костюмът й се състоеше всичко на всичко от аленочервено боди, островърха опашка и рога. Бюстът й се разливаше във всички посоки. Другата се беше преобразила като много секси версия на Червената шапчица. И докато пристъпваха на километричните си токчета, се случиха няколко неща едновременно.

Повечето от момчетата млъкнаха насред изречението и вдигнаха глави. Ченето на Джими за малко да удари пода. Даже Джейкъб ги зяпаше така, сякаш се чудеше дали да не смени сексуалната си ориентация. Стомахът ми се сгърчи, докато оглеждах Червената шапчица и се опитвах да не мисля, че преди много години на един конкретен купон за Вси Светии бях облякла точно такъв костюм. Но в момента не това бе най-големият проблем, което говореше достатъчно красноречиво за емоциите ми.

Защото Червената шапчица всъщност бе Стефани, тоест Стеф.

Беше толкова зашеметяваща, че всяко момиче в присъствието й неминуемо би се почувствало неподходящо облечено, а и възгрозно. Ръбът на лъскавата червена рокличка стигаше малко под дупето й, а краката й бяха съвършени. Тоалетът й се допълваше от алени устни, изкусно гримирани очи и вързана на две опашки коса.

Въобще изглеждаше умопомрачително. И вървеше право към Кам.

Уви ръце около врата му, от което рокличката й съвсем се вдигна, разкривайки черни гащички на воланчета и надпис НАПЛЯСКАЙ МЕ върху дупето й. А Кам, вместо да побегне, й се усмихна с кривата си усмивка. Тя измъкна топчето от ръцете му и отстъпи назад, смеейки се. Приятелката й се бе увесила на шията на Джейс.

В гърдите ми избуя някакво грозно чувство, отровен плевел. Та Кам дори не се опитваше да се измъкне от нея, напротив, подгони я около масата. Защо?

Глупав въпрос.

Че кое момче би избягало от Стеф?

Някой се блъсна в мен, чух смотолевено извинение, но виждах само Стеф. Тя стискаше топчето до гърдите си и се усмихваше лукаво на Кам, който я следваше по петите.

Брит дръпна чашата ми и ме хвана за ръката.

— Отиваме да танцуваме.

Запънах се намясто и примигнах насреща й.

— Не искам да танцувам.

— Напротив. Ще танцуваме. — Тя хвърли поглед през рамо. Кам някак бе успял да си възвърне топчето. — Ако не го направим, ще стоиш тук и ще хвърляш гневни погледи като някое зарязано гадже.

По дяволите! Права беше. Оставих се да ме завлече към групичката момичета, които танцуваха в непосредствена близост до масата за пинг-понг. Без да пуска ръката ми, тя се завъртя около мен, припявайки с музиката. Трябваха ми няколко секунди, за да събера смелост да сторя и другото, което не бях правила от години. За миг съжалих, че не си бях допила бирата.

Затворих очи и се оставих на музиката, на ритъма. И след малко ханшът ми вече се полюшваше, успях дори да се усмихна. Отворих очи и без да пускам ръката на Брит, затанцувах насреща й. Групичката около нас се разрасна и внезапно зърнах Кам над рамото на Брит.

Не обръщаше никакво внимание на Стеф. Гледаше нас — мен.

Брит бе истински гений.

Тя хвърли поглед назад, после се обърна към мен и прехапала устна, измърмори:

— Майната им.

Отметнах глава назад и се разсмях високо.

— Майната им!

— Така те искам.

Иззад гърба й се появи Джими и я прегърна през кръста. Вдигнах въпросително вежди, но тя само сви рамене, което означаваше да поизчакам, преди да започна да раздавам ритници. Косата ми мокрееше на слепоочията ми и полото ми се беше вдигнало нагоре. След малко се появи и Джейкъб и започна да размахва крайници около нас. Така се бях зазапяла в него, че когато нечии ръце обхванаха талията ми, подскочих поне петнайсетина сантиметра.

Очите на Брит се ококориха.

Погледнах през рамо и видях сравнително непознато лице. Бузите на момчето пламтяха, очите му светеха със стъклен поглед, докато въртеше ханш.

— Здрасти — смотолеви той ухилен.

— Здрасти — обърнах се отново към Брит с недоволна физиономия и се опитах да се отместя напред. Но успях да се отдръпна само на два сантиметра, понеже пияният господин ме сграбчи по-плътно.

— Къде отиваш? Нали танцуваме?

Извъртях се настрани и онзи ме последва, плътно опрян в гърба ми. Усетих спазъм в корема и странни тръпки по тила, всичките ми косъмчета настръхнаха. В главата ми нахлу споменът за случилото се преди няколко години и за миг замръзнах. Брит, Джейкъб, целият купон… всичко изчезна. Усетих как ме дърпа към себе си назад, притиснал длани в разголения ми корем, и внезапно, без никакво предупреждение, реалността се изкриви, действието се премести другаде.

И вече не бях тук.

Бях там и под полата ми бяха неговите ръце и вече не можех нито да дишам, нито да виждам, усещах единствено грубата дамаска на канапето под бузата си.

— Хайде, бейби — прошепна пияният в ухото ми. — Танцувай с мен.

— Хайде, бейби — измърмори Блейн с накъсан шепот. — Не ти вярвам, че не искаш.

Гаражът се превърна в мазе, после обратно в гараж. Опитах се да се дръпна, сърцето ми биеше толкова учестено, че бях напът да повърна.

— Пусни ме.

— Хайде де, просто танцуваме. — Ръката му се плъзна по корема ми… под блузата. — Не…

— Пусни ме — дъхът ми заседна в гърлото, докато се борех да се измъкна от лапите му. — Пусни ме!

Чу се вик на изненада, после писък. Внезапно ръцете ме освободиха. Залитнах назад и се блъснах в някого. С разтуптяно сърце отметнах косата от лицето си и вдигнах глава.

О, господи!

Кам бе изблъскал пияния до стената.