Нийл Геймън
Денят, в който дойдоха летящите чинии

Този ден летящите чинии се приземиха.

                Стотици, златисти,

безшумни, спускащи се от небето

                като огромни снежинки.

И хората на Земята стояха и

гледаха как се спускат.

Чакаха с пресъхнали уста да разберат

                какво ще излезе отвътре.

И никой не знаеше дали ще сме тук и утре.

Но ти не им обърна внимание, защото…

 

Този ден, денят, в който дойдоха летящите чинии,

                по някакво съвпадение

беше денят, в който гробовете пуснаха мъртвите,

и зомбитата си пробиха път през меката земя,

и изригнаха, поеха с тромава походка и тъп поглед,

като машини,

тръгнаха към нас, живите,

        и ние се разпищяхме и побягнахме.

Но ти и на това не обърна внимание, защото…

 

В деня на летящите чинии, който беше и денят на зомбитата,

беше и

Рагнарок, и телевизионните екрани ни показаха

кораб, построен от нокти на мъртъвци, змия, вълк,

всичките по-големи, отколкото побира съзнанието,

и операторът не успя

да се отдръпне достатъчно и тогава Боговете излязоха.

Но ти не ги видя, защото…

 

В деня на чиниите-зомбитата-битката на боговете

настана потоп

и всички бидохме погълнати от джинове и духове,

които ни предлагаха желания и чудеса, и вечности, и чар,

и мъдрост, и истински смели сърца,

                и гърнета със злато,

докато великани и пчели убийци вилнееха по земята.

Но ти изобщо не разбра, защото…

 

Този ден беше денят на летящите чинии,

                денят на зомбитата,

денят на Рагнарок и на феите,

денят, в който дойдоха жестоки виелици

и снегове, и градовете се превърнаха в кристал,

денят, в който растителността измря,

пластмасите се разтопиха, денят, в който

компютрите се обърнаха срещу нас,

                а екраните им ни казаха,

че трябва да им се подчиним, денят, в който

ангели, поркани и залитащи, излязоха от баровете

и всички камбани в Лондон зазвъняха, денят, в който

животните ни проговориха на асирийски,

                денят на Йети,

денят на плющящите мантии и

денят на Машината на времето.

Но ти не забеляза нищо, защото

си стоеше в стаята и не правеше нищо,

                даже не четеше всъщност,

и само се взираше в телефона и се

чудеше дали ще ти се обадя.