Гюнтер Крупкат
Корабът на обречените (42) (Гибелта на „Титаник“)

Последствията

Няколко седмици по-късно в Лондон откри заседанието си извънредната комисия под председателството на лорд Мърси. Тя приключи работата бързо, без да вдига шум. След това произнесе присъдата: „Капитан Едуард Смит, офицер от компанията Уайт-Стар-Лайн, се признава за виновен“.

Осъден беше и радистът Годън за неизпълнение на служебния си дълг.

Остра забележка беше отправена на дружеството „Маркони“.

А сър Брус Исми получи само строго предупреждение.

 

 

Пред къщата до парка Сент-Джеймс в Лондон спря карета. От нея слезе елегантен господин. Веднага го приеха и заведоха на горния етаж.

Прислужникът посочи към отворената врата и каза:

— Негово превъзходителство ви кани да влезете!

Елегантният посетител с прошарена коса бързо влезе в кабинета.

Негово превъзходителство дори не го погледна. След няколко секунди посочи с небрежен жест едно кресло и каза:

— Сър Брус, тази история с „Титаник“ ни донесе само неприятности. Да не говорим за материалните загуби. Негово величество е крайно недоволен!

— Желаех само доброто — отговори Исми раздразнено.

— Възможно е. — Негово превъзходителство взе папката с материалите за случая „Титаник“ и започна да я прелиства. — Но всичко е било нескопосно скроено. Всичко! Нескопосно, непредпазливо и прибързано! Това започна още с рекламата. Тя беше прекалено гръмка, задължаваща.

Исми гледаше полираните нокти на пръстите си.

— Кой можеше да предположи, че…

— Следствието пред американския комитет ни нанесе по-големи щети, отколкото ползата, която бихме извлекли при един евентуален успех!

— Светът забравя толкова бързо!

— По странен начин се справяте с някои неща. Веднъж изказах подобна мисъл пред вас. Но в случая…

— Имате право. Ударът е тежък за мен. За в бъдеще не ми остава нищо друго, освен повече да разчитам на вашата помощ, ваше превъзходителство. В края на краищата ние все пак имаме общи интереси.

Негово превъзходителство гледаше през отворения прозорец към стария парк. Пролетта беше пристигнала в Лондон. Дърветата бяха напъпили, а в клоните весело чуруликаха птици.

— Исми, вие играхте смело, заложихте много и загубихте много. А играчи, които губят, не са подходящи партньори за нас! — След тези думи негово превъзходителство затвори шумно папката.

Исми пребледня. Известно време той се взираше в портрета на негово величество, който висеше над камината, поставен в тежка златна рамка. След това измърмори:

— Разбирам!

Негово превъзходителство кимна с глава за поздрав и взе нова папка. Тя съдържаше материали за построяването на нов военноморски флот.

Исми стана, почака няколко секунди прав, и след като не го удостоиха повече с внимание, се поклони и напусна кабинета.

Над каменните пропасти на Лондон се извисяваше светъл купол. Той сияеше в най-различни багри и сякаш докосваше небето. Пламъкът на уличните фенери потрепваше от топлия полъх на бриза. Някъде във висините над шумния град заглъхваха ударите от камбаната на достопочтения стар Биг Бен.