Михаил Филипов
Обсадата на Севастопол (32)

XV

Боске беше прекарал десет години в Алжир и бе един от най-способните генерали на френската армия. В противоположност на княз Меншиков, който, като прекара няколко денонощия на админската позиция, остана с убеждението, че западната скала близо до устието на Алма е непристъпна, Боске сметна за необходимо лично да изследва местността.

Още на разсъмване, придружен от неколцина офицери, Боске тръгна по пътя, който извеждаше от село Алма-Тамак и видя, че тук могат да минат не само войници, но и артилерия. Когато на френската армия се наложи да спре поради мудността на англичаните, Боске, за да не губи време, продължи рекогносцировката, а веригата на неговите зуави се поспря само с цел да се разгърне по-нашироко и после, като ту се подаваха напред, ту отново спираха, зуавите лека-полека се приближиха до реката, без да срещнат никъде руси.

През това време впрочем пристигнаха в алматамакските лозя, щуцерниците на московския полк с поручик Култашов, след тях вървеше целият трети батальон на московците, който се разположи във верига и зае част от алматамакските градини.

Повечето войници, изнемогнали от жажда, се разпръснаха из лозята и без много да мислят за неприятеля, лакомо запоглъщаха зрелите плодове.

Междувременно неприятелските колони спряха. Вместо обаче да се пуснат в действие щуцерниците^[1], бе даден сигнал да стреля веригата, въоръжена с гладкостволести пушки. Кръглите куршуми, излитащи от тези пушки, не достигаха неприятеля; затова бе даден втори сигнал — да не се стреля. Веднага след това челната част на френските колони се разгърна във ветрило и на свой ред откри огън.

Трети батальон понечи да се разшава и скоро отново се скри в градините.

Като изчака малко, Боске взе със себе си бригадата на Отмар и потегли по алматамакския път, а бригадата на Буа изпрати заедно с турците по морския бряг. Скоро зуавите от бригадата на Буа се приближиха до реката и затърсиха удобни за преминаване места. Пред тях нямаше нито един руски войник. Започнаха да се прехвърлят през реката. Скоро французите, а след тях и турците, бяха вече на левия бряг на Алма.

Към единадесет и половина само една малка група от бригадата на Буа изчакваше ред да премине морската плитчина. Някои лежаха на пясъка, други, полуразсъблечени, газеха из водата. Като се прехвърли през реката, Буа видя пред себе си тясна клисура. Пехотата вървеше удобно, но артилерията още не бяха успели да прехвърлят. В това време самият Боске с бригадата на Отмар се приближаваше бавно към реката през село Алма-Тамак, но постоянно спираше, тъй като водеше със себе си артилерията. Някои от зуавите — нетърпелив народ — се хвърлиха напред и вместо да вървят, по пътя, преминавайки Алма, се изкачиха на височините по пътечки и направо по скалите. На края целият батальон зуави се изкатери на „непристъпната“ западна скала, но и оттук не се виждаха руски войски. Намиращият се недалеч батальон на Минския полк още се скриваше от очите на французите и намиращата се там руска полубатарея също мълчеше.

Командирът на минския батальон обаче отдавна бе забелязал движението на французите и помоли за помощ, която все още не бе получил.

Княз Меншиков завършваше разместването на батальоните на Московския полк, когато изведнъж при него от разни посоки започнаха да пристигат офицери и казаци с известия за прехвърлянето на части от неприятелската войска през Алма до самия морски бряг. Фалшивата атака се оказа истинска. Да се съмнява повече беше невъзможно и князът, сконфузен, вбесен от собствената си недосетливост, изведнъж реши, че цялото му внимание трябва да се насочи към дивизията на Боске и че ненапразно досега така се е грижил за левия фланг. Князът тутакси забрави, че досега предмет на неговите грижи бе не Боске, а Киряков.

Придружен от адютантите и свитата си, князът пришпори към стръмните височини, чиито урви се спускаха към морето.

Точно в този момент по цялата неприятелска линия отново започна движение.

Огромната червена лента на разгънатите английски дивизии вече се изравни с очакващите я френски колони. Чудноватите шапки на шотландците, белите пера по каските на конниците, обкръжаващи лорд Ръглан, старчето с дългопол син сюртук, всичко това вече се виждаше с просто око от нашата предна линия. Нашите аванпостове започнаха да стрелят и лека-полека да отстъпват към реката. Само щуцерниците, както и преди, седяха в алматамакските лозя и оттам твърде успешно обстрелваха французите.

Точно срещу мястото, където левият фланг на французите се доближаваше до десния фланг на англичаните, на отсрещната страна на Алма се намираше крайната дясна рота на трети батальон на Московския полк. Неин командир беше поручик Орлов.

Изведнъж значителна маса войска с червени мундири на бегом се хвърли срещу него. Орлов премести хората си вляво и пусна към англичаните бегла стрелба, но в същото време французите започнаха да стрелят по ротата му.

— Момчета, скачайте във водата! — кресна Орлов с надеждата да се прехвърли на левия бряг на Алма, преди врагът да ги наближи. Но стръмните брегове задържаха както него, така и целия трети батальон, който последва примера му. Получи се нещо странно — французи, англичани и руси се смесиха в обща маса, но враговете не се докосваха и всички се стремяха да прекосят реката; на това място бе доста дълбоко и тук-там се налагаше да подскачат, за да не се нагълтат с вода. Най-сетне нашите се измъкнаха по-рано от неприятеля, излязоха от реката и като се отърсваха от водата, отидоха зад втори батальон, за да огледат патроните си. Французите и англичаните скоро се отдръпнаха назад, тъй като нашите щуцерници започнаха да ги безпокоят.

На левия фланг вече се чуваше силна престрелка. Преди нея прогърмяха няколко оръдейни изстрела. Пушечната стрелба се усилваше. Над Алма вече се издигаха кълба барутен дим.

Княз Меншиков най-сетне стигна до височините, от които ясно се виждаше как разпръснато се прехвърлят през реката остатъците от френската бригада на Буа. Откъм морето се чуваше тътенът от веригите на параходите. Край самия бряг, почти плъзгайки се по пясъчното дъно, неприятелските кораби се прикрепваха с котвите, готвейки се за стрелба от своите огромни оръдия.