Е. Антонов
Тяхната борба (25) (Или как евреите завладяха света)

Глава 5
Новият „златен век“ на юдеите в Османската империя. Константинополският Синедрион организира турската агресия и създава „реформатора“ Лютер

„Турците покоряват много християнски страни. През XVI век евреите заемат високи постове в Османската империя… Сякаш се е върнал златният век на мюсюлманска Испания.“

Шалом

„Мартин Лютер поддържа тесни връзки с евреите.“

Шалом

„Евреите в средновековна Европа успяват да създадат своя добре организирана система за вътрешно самоуправление, подобно на някогашните еврейски общности във Вавилон. Равини, учени и даяни (съдии) ръководят общините. Жалбите и споровете се отнасят до еврейския съд — бейт-дин, а в по-малките градчета до равина. Често всички общини в страната избират учен… човек… да бъде техен представител при Монарха. Такъв представител се нарича Шадлан (ходатай).“

Шалом с. 174

Неочакваните успехи на дивите османски орди през XIV, XV и XVI век срещу Европа не могат да се обяснят без тайната подкрепа на някаква сила, която се намесва точно в най-решителните моменти, като разбива всички новосъздадени антитурски коалиции. Начело на тези съюзи на европейските народи стоят римските папи и испанците, а техните вековни врагове са евреите и турците.

От друга страна „скитащото племе“ търси отмъщение за изгонването му от Испания, за жълтия знак и гетата, като успява да превърне османците в едно от поредните бедствия, които стоварва върху Европа.

Навлизайки през 1354 г. на Балканския полуостров, техния път навсякъде се проправя от юдейските търговци. Даже и вторият брак на българския цар Александър за еврейката Сара, довел до разделянето на страната на две, а по-късно и на три враждуващи помежду си части, е само една от брънките на този световен заговор.

И както при арабското нашествие, непревземаеми крепости се предават, големи, силни и богати държави се разпадат, а ордите завладяват Близкия Изток, Северна Африка, Балканите и достигат до Виена.

Християнското население е поголовно избивано или поробвано, църквите и манастирите изгаряни, а обширни области напълно обезлюдени и опустошени.

Някогашната люлка на европейската цивилизация, Балканския полуостров, остава в тъмните векове до XIX век, а Средиземно море се превръща в средище на турски и североафрикански пирати, които системно ограбват крайбрежията на Италия, Франция и Испания, плячкосват християнските кораби и продават в робство стотици хиляди европейци. Центъра на възраждането, Италия, обеднява и се разорява, а цяла Европа е обхваната от безсмислени религиозни войни, причина за които е „реформатора“ Лютер.

„Мартин Лютер поддържа тесни връзки с евреите. От тях научава иврит, което му дава възможност да преведе Библията на немски език.“ [Шалом, с. 188] Това става през 1517 г., когато „поучаван“ от своите „приятели“, Лютер обявява война на католическата църква и ренесанса в Европа, започвайки ново юдаизиране на християнството чрез заличаването на всички елинистични добавки в него.

Религиозните войни продължават 100 години в Германия, където загива две трети от населението и 30 години във Франция. В началото Лютер^[1] подкрепя турците и в битката при Мохач, когато се решава съдбата на Унгария, застава открито на тяхна страна. Това е второто египетско бедствие^[2], което, както и първото, се ръководи от Константинополския Синедрион^[3], настанил се наскоро след 1453 година в завладения от азиатците бивш културен център на Европа.

В Османската империя за „скитащото племе“ настъпва нов „златен век“, подробно описан в официалната израелска история:

„Изпъждането на евреите от Испания и Португалия довежда до основаването на процъфтяваща еврейска общност в Турция — новосъздадената мюсюлманска държава на изток. Турците покоряват много християнски страни… Турските власти са доволни от идването на еврейските търговци, банкери и лекари от Испания и с готовност се възползват от опита и връзките на тези емигранти за укрепване на империята. През XVI век евреите заемат високи постове в Османската империя и нерядко са назначавани за дипломати и съветници на султана. Международните им връзки и познанията им в областта на финансите спомагат за развитието на турската търговия.

Сякаш се е върнал златният век на мюсюлманска Испания, пренесен далеч на изток.“ [Шалом, с. 191, 192]

Тези заявления потвърждават стария принцип, че което е добро за Израел, е смърт и нещастие, за Европа, и обратно, лошото за евреите е спасение за европейските народи, нещо което се повтаря многократно, както ни учи историята през последните няколко хиляди години.

Особено силно влияние върху турските султани по времето на най-големите завоевания на империята през XVI век оказва техният финансов и външен министър, евреина Йосеф Наси^[4], сляпо мразещ всички християни.

И не напразно, според плановете на подготвяните от гърците и българите въстания, първо е трябвало да бъде убит споменатия по-горе юдеин, като главен враг на балканските народи [17, с. 327]

„Йосиф Наси е станал финансов съветник на султана, един от най-уважаваните хора сред приближените… Връзките му с доста страни му помагат да стане опитен дипломат. Възлага му се да представя Турция на многобройни срещи с чужди посланици. След смъртта на султан Сюлейман Йосиф служи при сина му Селим II. Този владетел изпитва дълбоко уважение към своя приятел Йосиф. «Той го прави херцог на Наксос».“ [Шалом, с. 193]

С помощта на Наси евреите се опитват да създадат дори и своя автономна държава в Палестина, но поради някои последвали събития този проект отпада. Друг представител на „борещото се с Бога племе“, Шломо Ашкенази, успява да разстрои поредната голяма антитурска коалиция за освобождаването на Балканите, като сключва съюзен договор между Турция и Венеция през 1574 г., с което запазва османските владения в Европа за повече от три столетия.

След разгрома на Турците при Лепанто през 1571 година от обединената европейска флота, евреите разбират, че са заложили на губещата карта и за пръв път от 1 100 години преместват трайно Синедриона в едно християнско кралство — Полша, откъдето имат много по-големи възможности да влияят отрицателно върху европейските държави, като за начало провокират столетните религиозни войни.

От друга страна скитащото племе почти никога не спира своята подкрепа за Османската империя, както при войните на последната с Русия (особено Кримската), така и с налагането от английския премиер-министър от еврейски произход лорд Дизраели Берлински конгрес и връщане на османците на по-голямата част от Сан Стефанска България.^[5] Даже и днес Турция има военен договор за съюз с Израел и получава по 1 милиард долара годишно за въоръжение от юдейската полуколония САЩ, както и всякаква друга икономическа и политическа помощ.