Юлиана Манова
Плонерът на Ши

Ши размаха две от пипалата си, за да привлече вниманието на родителката си. Тя се обърна към нея и засвятка ядосано. Детето й се извини според обичая и присветна в отговор. Искаше плонер. Родителката проблясна гордо. На възрастта на малката да има собствени желания беше много по-добре от очакваното. В такъв случай щеше да изпълни молбата й. Обеща й и я изгони на живачница.

Там Ши не устоя на изкушението и каза на приятелките си, че като се върне вкъщи, ще си има плонер. Някои й завидяха и през цялото време й се сърдеха. Най-добрата й приятелка Ли също беше от тях. Щом се приближеше към някоя от завистливките, тя махваше презрително с едно или две пипала и святкаше подигравателно.

Но това не успя да развали доброто настроение на детето. През цялото време то присветваше нетърпеливо, докато накрая живачките не го накараха да изгасне.

Едва дочакала залеза на четвъртото слънце, Ши хукна към дома след дългия ден в живачницата. Оплете три от пипалата си на вратата на вкусалнята, където трябваше да е плонерът. Още с влизането го видя — стоеше на масата, където родителката й го държеше да не избяга. Беше толкова сладък! С тази мека розова кожа и странните четири крайника. Ами личицето му! Те имаха толкова малко сетивни органи — само един нос и една уста, само две очи… И нямаше пипала. Плонерите бяха много хубави домашни животинки, стига да свикнат с теб. Някои от тях след време даже започваха да разбират какво им святкаш. Ши се заслуша в странните звуци, които издаваше животинчето. То бърбореше нещо от рода на „Къкво ставъ тока!? Куи зте вие? Поснете ме, муля ви!“ Тя му светна приятелски, за да го успокои. Беше много мъничко, не стигаше и до първото й коляно и изглеждаше доста крехко. Ши го прегърна с две пипала, въпреки че то явно не бе много съгласно и се дърпаше. След малко плонерът се отпусна в прегръдките й и издаде звук, който сигурно беше на удоволствие. Много пъти след това тя чуваше този звук и бе доволна, че може да му достави радост.

Звукът беше нещо като „ПОМОЩ!!!“

23 ноември 1997 год.